Р Е Ш Е Н И Е № 11
20.02.2018година, град Раднево
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Радневския районен съд на двадесет и четвърти
януари две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА
При секретар Живка
Манолова като разгледа докладваното от съдията Вълчанова АНХ № 346 по описа за 2017 година, взе предвид
следното:
Обжалвано е наказателно постановление №
24-001605/ 24.10.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.С. З. с
което на „И.-ДБ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.В. Т., ул.”Б. М.”
№ хх, ЕИК хххххххх, представлявано от управителя Д. В. Б. ЕГН ********** е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 4 000 лева
за нарушение по чл.63 ал. 2 от КТ.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото
да бъде отменено изцяло. Процесуалния представител на дружеството адв. П.Ч.
поддържа жалбата и сочи съображения за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемият чрез процесуалния си представител юрисконсулт Йорданов взема становище, че
жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения излага съображения, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Радневският районен съд, след като обсъди
оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни
доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено
следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На „И.-ДБ” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.В. Т., ул.”Б. М.” № 12, ЕИК ххххххх, представлявано от управителя
Д. В. Б., ЕГН ********** е съставен Акт за установяване на административно
нарушение №24- 001605 от 24.10.2017 година, за това, че при извършена
проверка на 12.09.2017г. в. 10,15ч., на строителен
обект: Изпълнение на Инженеринг –проектиране и изпълнение на СМР във връзка с
реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на много
фамилните жилищна сгради на територията на общ.Раднево –обособена позиция №
1-жилищна сграда № хх в гр.Р. ул.”М. С.” № х,
е установено, че дружеството
допуска до работа на 12.09.2017г. в 10,15ч. лицето М.С.А., ЕГН ********** като
„работник-строителство на сгради” на горепосочения обект без да му предостави
преди това копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Видно
от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ д входящ
№04388173042483 от 12.09.2017г.- издадена
точно в 12.17 часа на същата дата- уведомлението на М.С.А. е вписано точно в 12.17 часа, т.е. точно след
извършването на проверката от служителите на Инспекцията по труда. Това
установява, че състава на нарушението е осъществен, тъй като работникът
действително е допуснат до работа, преди да му се предостави вписаното
уведомление.
Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.63,
ал. 2 от КТ. Посочено е, че нарушителят подлежи на наказване по чл.416, ал. 5,
във вр. чл.414, ал.3 от КТ. При съставяне на акта жалбоподателят не се е
възползвал от правото си на възражение.
Въз основа на този акт за установяване на
административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което
нарушението, извършено от „ИНФРАИНЖЕНЕРИНГ-ДБ” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Велико Търново, ул.”Баба Мота” № 12, ЕИК *********,
представлявано от управителя Даниел В. Бъчваров, ЕГН ********** е описано и
квалифицирано така, както е в акта. На дружеството е наложено наказание по реда
на чл.416, ал. 5, във вр. чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 4
000 лева.
В хода на съдебното производство за
изясняване на обстоятелства по делото беше допуснато и събиране на гласни
доказателства.
При съвкупната преценка на всички събрани по
делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно по следните съображения:
Чл.414, ал.3 от КТ предвижда
административно-наказателна отговорност за „Работодател, който наруши
разпоредбите на чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или
Конкретното нарушение се изразява в това, че на
12.09.2017г. в 10,45ч. жалбоподателят в качеството му на работодател (вж. пар.1, т.1 от ДР на КТ) е допуснал М.С.А. ЕГН ********** до работа на обект
„Изпълнение на Инженеринг –проектиране и изпълнение на СМР във връзка с
реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на
многофамилните жилищни сгради на територията на гр.Р., Обособена позиция №
Съдът не споделя направените от адвоката на
жалбоподателя възражения, целящи да
игнорират административната отговорност поради отдалечеността на офиса на
фирмата от мястото, на което се е осъществявала работата. Нарушението е
осъществено категорично и същото е формално.
От приетия като доказателство по
делото трудов договор № 57/12.09.2017 год.,
служебна бележка №57 от 12.09.2017год.-за
проведен инструктаж се установява, че М.С.А. е работил на посочения обект като
работник строителство с 8 часова смяна на ден,
при трудово възнаграждение в размер на 460 лв. месечно, като е започнал
работа, без да му е предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от
Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП. Видно от представения трудов договор
изрично е уговорено между страните, че работникът е постъпил на работа на 12.09.2017 год. т.е.
страните са се договорили трудовото правоотношение да започне да се изпълнява
от 12.09.2017г. и изрично са се подписали за това. Съгласно чл.416, ал.1,
изречение второ от Кодекса на труда редовно съставените актове по този кодекс
имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящото производство
не се събраха доказателства, които да оборят изложените обвинителни факти в
акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление. Дори напротив: както представените
от жалбоподателя писмени доказателства- трудовия договор, служебната бележка,
така и събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства- разпитаните
по делото свидетели – В.С.Н. и Б.Н.Ш., категорично установяват, че в същия ден – 12.09.2017г. посоченият работник е полагал труд при
работодателя, на когото е наложена имуществената санкция. Показанията на Б.Й.И.
съдът не кредитира защото противоречат както на представените писмени
доказателства, така и на цялостната фактическа обстановка, установена от съда.
За изясняване на обстоятелства по делото съдът
постави в очни ставки Б.Й.И. и В.Н.
и установи, че показанията на И. са
нелогични и противоречиви с останалите писмени и гласни доказателства, събрани
в хода на съдебното следствие. Както свидетелят И., така и свидетелката Ш. установиха, че към момента на проверката
не е имало нито един от работниците долу до сградата, а всички са били на
скелето и са извършвали строително-монтажни работи. И двамата бяха категорични,
че това е била фактическата обстановка към момента на извършване на проверката.
Това е отразено както в декларациите представени от работниците, така и в
трудовите им договори и изрично е подписано, както от самите работници, така и
от работодателя. В този смисъл съдът не дава вяра на показанията на И., че на
датата на извършването на проверката не са полагали фактически труд.
Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя преди да му предостави документите по
ал.1, а именно: копие от уведомлението
по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП. Във връзка с гореизложеното
съдът намира, че поведението на жалбоподателя правилно е било подведено като
нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда. На посочената конкретна дата при
извършване на проверката се установява, че М.С.А. е
бил допуснат до работа като е престирал труд в полза на жалбоподателя, без да
му е предоставен документ по чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.
„Работодател, който наруши разпоредбите
на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение.”
Санкцията е наложена съгласно санкционната
норма на чл.414, ал.3 от Кодекса на труда като законодателят е определил
конкретен размер на административно наказание за нарушение по чл.63, ал.2 от
Кодекса на труда.
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и при издаване на обжалваното наказателно
постановление са спазени императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В изпълнение на служебната си проверка съдът не
констатира нарушения на Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), допуснати при съставянето на АУАН и издаването на НП, включително и
твърдените такива от жалбоподателя:
доводът
за допуснато нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН е несъстоятелен, тъй като
преценката на наказващия орган по тези текст от закона намира обективен израз в
неговия последващ акт – чл.53 и чл.54 от ЗАНН, т.е. след като наказващият орган
е издал НП, той е преценил, че АУАН е законосъобразен и обоснован в
необходимата степен – чл.53, ал.2 от ЗАНН, обуславяща издаването на НП;
доводът
за допуснати нарушения на чл.57 от ЗАНН е голословен не само защото такива не
са налице, но и защото не се правят конкретни оплаквания в тази насока, което
да налага отделното им обсъждане от съда.
Съгласно
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне на административното
наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Административно-наказващият орган при съблюдаване принципа на чл.3, ал.2 от ЗАНН при определяне на санкцията е приложил най-благоприятния за жалбоподателя
закон, действащ от извършване на административното нарушение до издаване на
процесното наказателно постановление. Но в конкретния случай така
констатираното нарушение е отстранено веднага след установяването му и по реда,
предвиден в КТ, от същото не са произтекли вредни последици за работника.
В случая като
смекчаващи вината обстоятелства следва да бъде отчетено обстоятелството, че
това е първото административно нарушение на жалбоподателят, или поне не се
представиха доказателства в обратна насока и подбудите за неговото извършване,
както и липсата на отегчаващи вината обстоятелства, или поне не се установиха
такива, съдът намира, че следва да измени наказателното постановление, като
намали размера на наложеното административно наказание на виновното лице "имуществена санкция, а именно в размер на 1 500 лева.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И : Р
Е Ш И
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление №
24-001605 от 24.10.2017год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.С.
З., с което на основание чл.414, ал.3 от КТ на „И.-ДБ”
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.В. Т., ул.”Б. М.” № хх, ЕИК ххххххх,
представлявано от управителя Д. В. Б., ЕГН ********** чрез адв.П.Ч. се налага
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 4000 (четири хиляди) лева за извършено нарушение на чл.63,
ал.2 от КТ, като намалява размера на административното наказание “имуществена
санкция” в размер на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено, пред Административен съд С. З.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: