Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Сливен, 06.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XI-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на шести
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при
секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3312
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по
молба на К.Г.С. против
съпруга й И.А.С.,***, с която се иска издаване на заповед за защита и заповед
за незабавна защита от домашно насилие за твърдян акт на домашно насилие,
извършен на 05.10.2020 г. в гр. Шивачево от ответника спрямо молителката,
изразил се в упражняване на физическо насилие върху нея чрез удряне с ритници
по краката и психическо насилие чрез обиди и заплахи: „Курво, ще те убия; искам
да те закарам в Гърция, да работиш като проститутка и да изкарваш пари за мен“,
както и че ако каже на някой ще я убие.
В молбата се сочи,
че молителката е сключила граждански брак с ответното по молбата лице на
19.12.2018 г., след като 12 години са живели на семейни начала. Твърди
се, че след сключване на брака ответникът започнал системно да оказва насилие върху
молителката чрез побои и заплахи за убийство, като употребявал системно алкохол.
На 05.10.2020 г. след като страните свършили работа в гр. Болярово и се
прибрали в квартирата си, ответникът започнал да псува дъщерята на молителката,
след което започнал да обижда и заплашва молителката с думите „Курво, ще
те убия; искам да те закарам в Гърция, да работиш като проститутка и да
изкарваш пари за мен“, започнал
да я удря с ритници по краката и я заплашил, че ако каже на някого ще я убие.
Моли да
бъде издадена заповед за защита и за незабавна защита, с която да наложи
забрана на ответника да я доближава на разстояние 100 м. и да го отстрани от
съвместно обитаваното жилище.
На 08.10.2020 г.
съдът е издал Заповед за незабавна защита, с която е задължил ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката, отстранил е ответника от съвместното обитаваното с молителката жилище на адрес гр. Шивачево, общ. Твърдица, ул.
„Иглика“ № 23 и е забранил на ответника да приближава молителката и жилището й на разстояние
по - малко от 100 метра.
В откритото съдебно заседание, молителката лично,
както и чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа депозираната молба.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и
след преценка на събраните в хода на производството доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4 ЗЗДН.
Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения преклузивен едномесечен срок, от легитимирано лице, визирано
в чл. 8, т. 1 ЗЗДН - пострадало от домашно насилие лице, извършено от съпруг -
чл. 3, т. 1 ЗЗДН. Към молбата е приложена и декларация от молителката по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН.
Разгледана
по същество молбата се явява основателна.
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е
всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо
определена категория лица, в която попадат ответникът и молителката.
От дефиницията, дадена в чл. 2 от закона,
а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е не да
се изследва поведението на ответника общо и абстрактно, а конкретният
твърдян акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и
проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата,
относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.
Безспорно е между страните по делото, че
молителката и ответникът са съпрузи. Към момента на образуване на производството, страните са
живеели заедно в жилище, находящо
се в гр. Шивачево, общ. Твърдица, ул. „Иглика“ № 23.
От приложената по
делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се установява, че на 05.10.2020 г. в
гр. Шивачево ответникът е извършил акт на домашно насилие спрямо молителката,
изразил се в упражняване на физическо насилие върху нея чрез удряне с ритници
по краката и психическо насилие чрез обиди и заплахи: „Курво, ще те убия; искам
да те закарам в Гърция, да работиш като проститутка и да изкарваш пари за мен“,
както и че ако каже на някой ще я убие.
Съдът намира, че
твърденият акт на домашно насилие спрямо молителката е доказан посредством
подадената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.
2, т. 3 ЗЗДН като доказателствено средство в процеса е предвидена декларацията
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита
се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя ред да представи декларация
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай
на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно
насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание относно датата, мястото, времето и конкретните
действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
В този случай, в доказателствена
тежест на ответника, при направеното оспорване, че е извършил твърдените актове
на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да обори
изложените в декларацията твърдения и да разколебае придадената й от закона
доказателствена сила.
Съдът намира, че
подобно успешно насрещно доказване не бе проведено от ответника.
В процесния случай, освен декларацията по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН, която може да служи като единствено основание за издаване на заповед
за защита, твърденията на молителката за осъществения акт на физическо насилие
от ответника спрямо нея на 05.10.2020 г. се подкрепят в пълна степен и от
приетото като писмено доказателство по делото Съдебномедицинско удостоверение №
443/07.10.2020 г., в което е описано, че установените от лекаря петнисти
кръвонасядания със синкав цвят и жълтеникави периферни участъци в областта на
предновътрешната повърхност на горния край на дясното бедро и такива симетрично
разположени кръвонасядания на лявото бедро и болезненост на тъканите в процес
на резорбция, отговарят да са получени по начин и време с описаното от
молителката. Изложените в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН твърдения на
молителката за осъществен от ответника акт на физическо насилие спрямо нея се
потвърждават и от показанията на разпитаната свидетелка К. Христова, която споделя,
че след инцидента лично е видяла нараняванията /синините/ на молителката. От
показанията на свид. Христова се установява извършеният акт на домашно насилие,
изразил се както във физическо, така и в психическо насилие чрез обиди и
заплахи, че ответникът искал да закара
молителката в Гърция, да работи като проститутка и да изкарва пари за него.
Предвид
установеността на извършеното домашно насилие спрямо молителката следва да бъде
преценено какви мерки съдът следва да наложи, за да гарантира нейната
защита.
Съдът
намира, че следва да наложи на ответника мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, с
която да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката.
Подходящи са и
исканите от молителката мерки по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 от закона, а именно ответникът
да бъде отстранен от съвместно обитаваното с молителката жилище, както и да му
бъде наложена забрана да доближава молителката и жилището й на разстояние
по-голямо от 100 м. като мерките следва да бъдат наложени за срок от шест
месеца.
Този срок съдът намира
за достатъчен за постигане целта на закона, а именно както молителката да възстанови емоционалната си стабилност, така и за
ответника да преосмисли поведението си спрямо съпругата си.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН
на извършителя следва да бъде наложена и глоба в размер от 200 до 1000 лева.
Съдът намира, че предвид всички обстоятелства, установени по делото, в
настоящия случай глобата следва да бъде определена в минималния размер от 200
лева.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на
молбата, следва да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят да се
предупреди за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението
и от заповедта следва да се връчат на страните и на РУ МВР - Твърдица.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във връзка с чл. 16
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството по
делото в размер на 25 лева по сметка на РС - Сливен /т. 22 ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ/.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на молителката направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева по представения договор за
правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че И.А.С., с ЕГН: **********, с адрес ***, е осъществил на 05.10.2020
г. акт на домашно насилие спрямо К.Г.С.,
с ЕГН: **********, с адрес ***,
изразил се в упражняване
на физическо насилие върху молителката чрез удряне с ритници по краката и
психическо насилие чрез обиди и заплахи: „Курво, ще те убия; искам да те
закарам в Гърция, да работиш като проститутка и да изкарваш пари за мен“, както
и че ако каже на някой ще я убие.
НАЛАГА на И.А.С., с ЕГН: **********, с адрес *** следните
мерки за защита от домашното насилие:
ЗАДЪЛЖАВА И.А.С., с ЕГН: **********, с адрес *** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо К.Г.С.,
с ЕГН: **********, с адрес ***.
ОТСТРАНЯВА И.А.С., с ЕГН: **********, с адрес *** от съвместното обитаваното с К.Г.С., с ЕГН: ********** жилище на
адрес *** ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА.
ЗАБРАНЯВА на И.А.С.,
с ЕГН: **********, с адрес ***,
да приближава на разстояние по -
малко от 100 метра К.Г.С., с ЕГН: **********,
както и жилището й на адрес *** ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА.
НАЛАГА, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, на И.А.С., с ЕГН: **********,
с адрес *** ГЛОБА в размер на 200,00 лв. /двеста лева/, платими по сметка на РС - Сливен.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на К.Г.С., с ЕГН: ********** с цитираните по-горе мерки, която подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН извършителя И.А.С., с ЕГН: **********, че при
неизпълнение на съдебната заповед, полицейският орган, констатирал нарушението,
задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН И.А.С., с ЕГН: ********** да заплати по сметка на Районен съд - Сливен
сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/
- държавна такса за производството по делото, както и държавна такса от 5 /пет/
лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И.А.С., с ЕГН: **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на К.Г.С., с ЕГН: **********, както и жилището й на адрес ***, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/,
представляваща направени от молителката разноски за адвокатско възнаграждение.
ПРЕПИС от
решението и от заповедта за защита да се връчат на страните, и на РУ МВР - Твърдица
за сведение. При необходимост връчването на заповедта на причинителя на
домашното насилие да стане със съдействието на полицейските органи или кмета.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в
7-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: