ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 748
гр. Пловдив , 20.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300501860 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 във вр. с чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК.
Постъпила е жалба от жалба от Община – Съединение, в
качеството на присъединен взискател, чрез адв.И.К., против Постановление
от 15.03.2021г. на ДСИ при Районен съд –Пловдив Силвия Илел, с което е
прекратено производството по изп.д.№6741/2004г., на осн.чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови съдебен акт за
връщане на преписката на съдебния изпълнител със задължителни указания за
продължаване на процесуалните действия по делото.
СТ. АТ. АТ., ЕГН – **********, не депозира възражение в
указания срок.
От страна на ДСИ при Районен съд – Асеновград Иван Гочев по
реда на чл.436 ал.3 от ГПК са депозирани мотиви, че жалбата е
неоснователна.
Окръжен съд –Пловдив, V възз.гр.с., намира, че жалбата е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
1
срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.
С жалбата на Община – Съединение се посочва, че изпълнително
дело № 6741/2004г. е образувано по молба на взискателя А. П. П., в
качеството му на баща и законен представител на С. А. П., ЕГН –
**********, против СТ. АТ. АТ. – П., за събиране на издръжка по приложен
изпълнителен лист, изд. на 18.05.2004г. по бр.д.№ 604/2003г. След като е
установено, че длъжникът не разполага с имущество, с което да осигури
изплащането на присъдената в нейна тежест издръжка, ДСИ е разпоредил
изплащането да се извършва от Държавата чрез Община –Съединение. По
реда на Наредбата за изплащане от Държавата на присъдена издръжка.
Изтъква се, че Община – Съединение и изплащала размера издръжка в
изпълнение на тези указания. Възразява, че ДСИ в нито един момент не е
указал, че отпаднало основание за плащане на издръжката, нито, че Община –
Съединение има право да се конституира като взискател по изпълнителното
дело. По делото липсва разпореждане за конституиране на Община
Съединение като взискател, поради което за нея не е възникнало нито
задължение да проявява активно поведение, нито е започнал, нито е изтекъл
срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. От друга страна, нормата на чл.157 ал.2 от
СК, на която се позовава съдебният изпълнител не е действала към момента,
в който ДСИ твърди, че е възникнало основанието за прекратяване на
производството по делото. Цитираната норма е приета с изменение на СК,
обнародвано в ДВ, бр.100/2010г., в сила от 21.12.2010г. , а според ДСИ
основанието за конституирането на Община – Съединение като присъединен
взискател е възникнало преди това – към датата на констатацията, че по
делото е платена издръжка от 1 680 лв. на 16.05.2008г. или датата, след която
според ДСИ общината е следвало да поиска извършването на изпълнителни
действия 06.02.2009 г. /датата, на която е изпратено Писмо с изх.№ 11-01-
35/06.02.2009г. от Община – Съединение до ДСИ с посочване на сметката на
общината, по която да се приведе внесената сума по изп.д.№ 6741/2004г., VI
район, със страни взискател – А. П. П. и длъжник СТ. АТ. АТ./.
Жалбоподателят възразява, че ДСИ е следвало да конституира изрично
Община – Съединение като присъединен взискател или по-точно да
конституира Държавата за присъединен взискател, а не Община –
Съединение.
2
Окръжният съд, в настоящия съдебен състав, достигна до
следните правни изводи. Съгласно приложената преписка, установява се, че
действително, както посочва и жалбоподателят, производството е образувано
през 2004г., тоест при действието на Наредбата за изплащане на държавата
на присъдената издръжка, обн. ДВ , бр.75/ 27.09.1985г., отм. бр.117
/17.12.2002г, в сила от 01.03.2003г., съобразно чл.5, ал.1, пр.1 и 3, на която
платената издръжка от Държавата е за сметка на неизправния длъжник, а
събирането на сумата се извършва от съдия – изпълнителя въз основа на
издадения срещу длъжника изпълнителен лист. Идентичен е обаче и
предвиденият ред за събиране на изплатената от Държавата издръжка от
неизправния длъжник в разпоредбата на чл.5, ал.1 от последващата Наредба
за изплащане от държавата на присъдената издръжка, обн. ДВ, бр. 117/
17.12.2002г., в сила от 01.01.2003г. и отм. ДВ бр.77/ 29.09.2009г., в сила от
01.10.2009г. Аналогична относно задължението на неизправния длъжник да
възстанови на Държавата изплатената вместо последния издръжка е уредбата
на отменената Наредба за реда за изплащане от държавата на присъдената
издръжка обн. ДВ бр.77/ 29.09.2009г. , отм., ДВ бр.48/ 24.06.2011г. / чл.8/,
приета на основание чл. 152, ал.7 от СК, В идентичност уредбата на чл.152,
ал.7 от СК е възпроизведена и в разпоредбата на чл.14, ал.1 от действащата
Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена
издръжка, както и предвидено в чл.14, ал.2 от Наредбата задължението на
длъжника чрез съдебния изпълнител да възстанови по бюджета на
съответната община платената по реда на наредбата издръжка заедно със
законната лихва, начислена за периода, през който е изплащана издръжката, а
по ал.3, пр.2 на същата разпоредба и разходите за такси, разноски и за лихви
по изпълнителното дело да се събират чрез съдебния изпълнител. С първите
цитирани Наредби за изплащане от държавата на присъдената издръжка от
1985г. и 2002г. събирането на сумите за възстановяване на заплатената от
Държавата издръжка вместо неизправния длъжник се извършва от съдебния
изпълнител въз основа на издадения срещу длъжника изпълнителен лист,
което основание за събиране на вземането в полза на Държавата не се явява
отпаднало с последващата актуализирана нормативна уредба с
дефининирането на Държавата като присъединен взискател по
изпълнителното дело по силата законовата разпоредба на чл.152, ал.7 от СК и
разпоредбата на чл.14, ал.1 от действащата Наредба за определяне на реда за
3
изплащане от държавата на присъдена издръжка.
С оглед на горното, съдът намира, че е следвало да бъде
конституирана Държавата като присъединен взискател по право в
изпълнително производство, започнало още при старата нормативна уредба, и
е трябвало ДСИ да й съобщи за процесуалните права и задължения по чл.426,
ал.2 и ал.4 от ГПК като условие за събиране на сумите по частното държавно
вземане, ведно с последиците от неизпълнение на това задължение-
прекратяване на делото на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, а така също, че за в
бъдеще производството няма да се движи служебно от ДСИ.
В случая такива процесуални действия от ДСИ не са извършени-
нито е конституирана Държавата, нито е извършено съобщаване. Община –
Съединение, от своя страна, не е легитимирано лице да брани интересите на
Държавата, респ. да обжалва акт на ДСИ за прекратяване на производството
по изпълнителното дело. С процесуални права за защита би разполагала само
Държавата, представлявана от Министъра на финансите. Това е така,
защото съгл. чл.157 ал.7 изр.1 от СК – Държавата се смята за присъединен
взискател за частното държавно вземане за платената от общината издръжка
по образуваното изпълнително дело заедно със законната лихва. /В тази
насока е и актуалната съдебната практика – Решение № 894/14.05.20201г. на
ОС – Варна по възз.гр.д.№ 28/2021г./
Ето защо, подадената жалба ще следва да бъде оставена без
разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото ще
бъде прекратено.
По мотивите, Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане подадената жалба от Община –
Съединение, чрез адв.И.К., против Постановление от 15.03.2021г. на ДСИ при
Районен съд –Пловдив Силвия Илел, с което е прекратено производството по
4
изп.д.№ 6741/2004г., на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Определението може да се обжалва с частна жалба
пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5