Р Е Ш Е Н И Е
№………./....... 10.2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание на 25.09.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при секретар Христина Христова,
като разгледа докладваното от съдията Томова
въззивно търговско дело № 625 по описа за 2018
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх. №331/22.01.2018г. по описа на ДРС, на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, подадена чрез
пълномощник юрисконсулт Р.И., срещу решение №180/12.12.2017г. на
Девненски районен съд, постановено по гр.д. №704/2017г. по описа на ДРС.
С
обжалваното решение са отхвърлени предявените от ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД искове за установяване съществуването на вземанията му
спрямо ответника Г.Н.А., ЕГН **********,***,
за сумите 1 136,16 лева – главница, 165,20 лева -
неустойка, произтичащи от договор за потребителски кредит №********** от
12.09.2015г. и приложимите към него Общи
условия - чл.12.3 и чл.12.4, за които суми по ч.гр.д. №380/2017г. на ДРС, по реда на чл.410 от ГПК е била
издадена заповед за изпълнение №240/28.04.2017г.
В жалбата
се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното решение. Оспорват се в тази връзка изводите на първоинстанционния
съд, че поради липса на доказателства, че настъпилата предсрочна изискуемост на
вземанията по договора за кредит е изрично обявена на длъжника Г.Н.А. преди
предявяване заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, не
се установява изискуемост на същите, съответно, че поради посочване на
вземанията по договора като глобална сума, включваща непогасената главница,
лихви и неустойка, без разграничаване на падежирани и
непадежирани погасителни вноски към датата на заявлението и формулирано нарочно
искане за установяване съществуването на вземане само за изискуеми задължения
по кредита, е недопустимо за първи път в процеса по чл.422 ГПК да се иска
установяване на съществуване само на вземане за погасителни вноски за главница,
изискуеми към датата на заявлението по чл.410 от ГПК.
Твърди се
от жалбоподателя, че тъй като дружеството – кредитор е небанкова финансова
институция по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за кредитните институции, чиято
стопанска активност не е подчинена на този закон, то и чл.60, ал.2 от същия,
съответно предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
залегнали в т.18 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, са неприложими за него. Поради това липсва нормативна опора
да се въвеждат допълнителни преюдициални условия, извън договорно утвърдените,
за настъпването на последиците на предсрочната изискуемост на вземанията по
договора. И тъй като в случая е безспорно, че длъжникът по договора е спрял да
изпълнява своите договорни задължения и е изпаднал в забава, то и съгласно
чл.12.3 от приложимите Общи условия, обосновано следва да се приеме, че е
настъпило автоматично прекратяване на процесния договор за потребителски кредит
и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът
да изпраща на длъжника уведомление, покана, предизвестие или други подобни.
В условие
на евентуалност жалбоподателят счита, че след като е безспорно установено, че
длъжникът има неизплатено парично задължение по вече падежиралите вноски по
погасителен план към договора, то липсва пречка за установяване съществуването
поне на тези задължения. Отделно от това счита, че независимо, че исковата претенция
е посочена като глобална сума, включваща главница, лихви и неустойка, след като
всички тези задължения произтичат от процесния договор и са
негово следствие, няма проблем същите да бъдат разгледани като един иск, а
дължимостта на всяко едно от тях да бъде преценявана индивидуално.
Иска се от
въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови ново решение по
същество на спора, с което предявената претенция да бъде уважена. Претендира и
присъждане на разноски.
Допълнително,
с оглед дадената възможност от въззивния съд по реда на чл.129, ал.2 от ГПК в
депозираната молба вх. №16497/04.06.2018г. ищецът – жалбоподател е навел
твърдения, че посочената глобална сума от 1 301,36 лв. включва отделните
неплатени задължения за главница в размер на 472,01 лв., договорно
възнаграждение в размер на 208,01 лв., възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 456,14 лв. и неустойка, начислена при
прекратяване на договора в размер на 165,20 лв. Наведени са и твърдения за
основанието за начисляване на отделните задължения.
В срока по
чл.263 от ГПК въззиваемият ответник Г.Н.А.,***,
не е подал писмен отговор на въззивната жалба.
В
проведеното във въззивното производство съдебно заседание въззивникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр.
София, не е взел участие чрез законен или упълномощен представител. Преди
заседанието от пълномощника на страната юрисконсулт
Р.И. е депозирана молба, в която заявява, че поддържа подадената жалба,
изложените в нея основания и искания, и моли за нейното уважаване. Във връзка с
претенцията за присъждане на разноски прилага и списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемата
страна Г.Н.А., явила се лично в съдебното
заседание, моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
За да се произнесе по същество на предявената
въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е
образувано по исковата молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
гр. София, с която се претендира
установяване на вземанията му спрямо ответника Г.Н.А., ЕГН **********, за които е била издадена заповед за
изпълнение по твърдения на кредитора (чл.410 ГПК), своевременно оспорени от
длъжника по реда на чл.415 от ГПК.
Като основание на вземането, заявено в
заповедното производство (т.12 от заявлението), ищецът е посочил, че на
12.09.2015г. между страните е бил сключен договор за потребителски кредит №30019550477, по силата на който на кредитополучателя Г. А. е бил предоставен потребителски кредит за срок
от 24 месеца, срещу насрещното задължение на
заемателя да върне заетата сума на месечни вноски по погасителен план, всяка в
размер на 51,74 лева и с падежна дата 16-то число на месеца. Договорът бил
сключен при Общи условия, подписани и приети без забележки от
кредитополучателя, и същите са неразделна част от договора.
Съгласно уговореното в Общите условия (ОУ),
в случай на допусната забава в плащането на една месечна вноска с повече от 30
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за кредит и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост, като се начислява и неустойка за
обезщетяване на вреди от настъпилото разваляне на договора, платима еднократно.
Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал
договорните си задължения, като е платил само две месечни вноски с дата на
последно плащане 13.11.2015г., считано от 23.02.2016г. договорът е бил прекратен автоматично
от страна на заемодателя „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, за периода от изпадане на длъжника в забава до прекратяването
на договора е била начислена и мораторна лихва в размер на 3,48 лева.
Претендира се
издаване на заповед за изпълнение за целия кредитен дълг, включващ
1 136,16 лв. – дължима
главница, 165,20 лв. – неустойка; 3,48 лв. – законова лихва за забава за периода от 17.12.2015г. до 23.02.2016г.; законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 27.04.2017г., до изплащането на
вземането; разноските за заповедното производство в общ размер на 176,09 лева.
Именно по този
начин са индивидуализирани вземанията и в издадената в полза на ищеца заповед
за изпълнение №240/28.04.2017г., като само е намален размера на разноските до
сумата от 75 лева.
Тези твърдения
са изложени и в иницииралата настоящото исково производство искова молба.
Допълнително са изложени твърдения за конкретните параметри, при които е
сключен кредитния договор, като е посочено, че предоставената по договора
заемна сума е в размер на 500 лв., като същата следва да бъде върната в 24-месечен период на равни месечни
погасителни вноски, всяка една от които е в размер на 30,91 лева и следва да
бъде платена на 16-то число от съответния месец. Посочени конкретно са и
уговорените годишен процент на разходите (ГПР) и годишен лихвен процент (ГЛП),
при които се предоставя кредитната сума, с оглед на които общият размер на
дължимата за връщане сума по кредита е 741,84 лева.
Наред с това е посочено, че по избран и
закупен пакет от допълнителни услуги се дължи възнаграждение в размер на 499,92 лева, платимо на
вноски, всяка в размер на 20,83 лева.
Ответникът Г.Н.А. не е
оспорил тези твърдения. Посочил е, че е преустановил погасяването на кредита,
тъй като е бил осъден ефективно с влязла в сила присъда и от 2016г. е в
затвора, където няма работа и не получава доходи. За тези обстоятелства е
уведомил своевременно кредитора като е поискал да бъде спряно начисляването на
лихви по кредита.
От приетите
по делото писмени доказателства и изслушаното и прието заключение на съдебно –
счетоводната експертиза (ССчЕ) се установява, че от длъжника – кредитополучател
са били платени само две вноски на обща стойност 105,60 лева, с които са
погасени части от главницата и дължимите възнаградителни лихви (в размери
съответно 27,99 лв. и 33,83 лв.), както и част от дължима сума за „пакет от допълнителни услуги“ (43,78 лв.). След
датата на последното плащане от 13.11.2015г. е преустановено обслужването на
кредита като не са извършвани каквито и да било плащания по него.
С
разпоредбата на чл.12.3. от Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД към договорите за потребителски кредит, приобщени
съгласно чл.16 от ЗЗД към договорния регламент (нарочна декларация от 12.09.2015г. към договора),
е прието, че при просрочие на задължението за плащане на една месечна вноска с
повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за
кредит и предсрочна изискуемост на задълженията по него без да е необходимо
кредиторът да изпраща на длъжника уведомление, покана, предизвестие или др.
под., т.е. касае се за предсрочна изискуемост по силата на договора.
Като се
основава на тази разпоредба, както и на факта, че ищцовото дружество е
небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за кредитните
институции (ЗКИ), въззивникът -
кредитодател по процесния договор за кредит счита, че спрямо него са
неприложими изискванията на чл.60, ал.2 от ЗКИ и т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, за обявяване предсрочната изискуемост.
Тези доводи
на ищеца съдът намира за неоснователни.
Действително,
с оглед качеството на кредитодателя и вида на сключения договор, приложение
следва да намерят разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) относно договорите за заем за
потребление (чл.240 - 241 ЗЗД), но с оглед предмета на иска тази преценка не се
явява съществена за спора.
Предсрочната
изискуемост следва да се разбира като изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната
от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл ТР №4/18.06.2014г. по тълк.
дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК).
Трайна и последователна е съдебната
практика по въпроса, че надлежното обявяване е елемент от фактическия състав за
настъпване на предсрочната изискуемост както в случаите, когато се иска
издаване на заповед за изпълнение по реда на заповедното производство, така и в
случаите, когато кредитният дълг се претендира по общия исков ред. Независимо
от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, даденото в ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС
разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на
длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е
принципно и следва да намери приложение по аналогия. Същото следва да се
прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по
договор за банков кредит (който по същността си е договор за заем), но и по
отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични
задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била
изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Не съществуват
правно-логически аргументи, които да послужат като основание за различно
третиране на предсрочната изискуемост на кредитите (заемите), отпускани от
небанкови финансови институции, и тези, отпускани от търговските банки. Няма
основание заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1
от ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде
освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно
изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение
спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя
сметка и на собствен риск. Липсва и основание за поставяне на
кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции, в
по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.
По тези
съображения настоящият съдебен състав счита, че и при договор за кредит,
сключен от небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ,
съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой
вноски, предсрочната изискуемост на вземанията по този договор не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване
на заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление да е достигнало до
длъжника. Срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от
съдържанието на договора за кредит, поради което за промяната му е необходимо
не само наличие на договорна клауза, но и изявление на правоимащия (кредитора),
че се възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
кредиторът може да събере вземането си без да уведомява длъжника, не поражда
действие, ако банката, съответно финансовата институция, изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление
да е достигнало до длъжника - кредитополучател.
В конкретния случай, по делото са
надлежно установени обективните предпоставки за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем – забава на длъжника в определен съгласно чл.12.3 от
приложимите към договора ОУ, времеви интервал. Същите не се и оспорват от
ответника – кредитополучател.
Не е доказано обаче наличието на
надлежно изявление на кредитора, доведено до знанието на длъжника.
Действително, към исковата молба е приложено изходящо от кредитора уведомително
писмо от 24.02.2016г., но липсват каквито и да било доказателства за връчването
му на длъжника (в т.ч. дори за изпращането му до адресата и/или направен опит
за връчване).
С оглед на това съдът намира, че в
случая не се установява настъпила предсрочна изискуемост на претендирания от
ответника кредитен дълг по сключения между страните договор за потребителски
кредит №********** от 12.09.2015г., към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, поради което предявения в хипотезата на
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК установителен иск следва да бъде
отхвърлен.
Като неоснователни се преценяват и
доводите на въззивника относно изискуемостта на вноските по кредита, които са с
настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, поради което липсва основание за цялостно отхвърляне на исковете.
Както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и в исковата
молба вземането, което се претендира от длъжника - ответник, е посочено като
глобална сума, на основание именно твърдяната предсрочна изискуемост на
кредита. Едва в хода на въззивното производство по реда на чл.129, ал.2 от ГПК
е уточнено от ищеца, че същата включва както главница, така и дължими договорни
лихви, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и неустойка, но
отново липсва изрично посочване на ликвидните и изискуеми вземания било към
датата на твърдяната предсрочна изискуемост, било към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Доводите на въззивника, че след като
всички тези задължения произтичат от процесния договор и са
негово следствие, няма проблем същите да бъдат разгледани като един иск, а
дължимостта на всяко едно от тях да бъде преценявана индивидуално, не могат да
бъдат споделени. Касае се за различни вземания, всяко от които следва да бъде
посочено отделно и надлежно индивидуализирано (по основание, размер и падеж).
Установителният иск, предявен по реда на чл.422, ал. 1 ГПК, е обусловен от
издадена заповед за изпълнение, поради което предметът на делото е обвързан от
основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. И тъй
като в случая както в заявлението, така и в издадената заповед за изпълнение
главното вземане в размер на 1 136,16 лева е с посочено основание „главница по договор за потребителски кредит
№********** от 12.09.2015г.” липсва възможност за
установяване в хода на исковия процес съществуването на вземания с други
основания (договорни лихви, допълнителни възнаграждения и т.н.).
Като е
изложил сходни съображения и е достигнал до същия краен извод, районният съд е
постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Предявената срещу него въззивна жалба се преценява за неоснователна и се оставя
без уважение.
Въззиваемият
не представил нито списък по чл.80 ГПК, нито доказателства за направени
разноски за въззивното производство, поради което такива не се присъждат.
Въз основа
на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №180/12.12.2017г. на Девненски районен съд, постановено по гр.д.
№704/2017г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.