№ 340
гр. Варна, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. В.
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100503096 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на СВ. П. В. чрез
процесуалния му представител адвокат М.П. срещу решение № 261183 от 05.04.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 2588 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и трети
състав, с което са изменени на основание член 59, алинея 9 от Семейния кодекс /СК/
установените с решение № 10 от 31.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 488/2018 г. на
Районен съд - Балчик, мерки относно режима на лични отношения на детето П. С. В.а с
родителя, който не упражнява родителските права – бащата СВ. П. В., и вместо тях е
определен режим на лични контакти на бащата СВ. П. В. с детето П. С. В.а, както следва:
всяка четна седмица от месеца /като първата седмица в годината се счита за нечетна/ за
времето от 18 часа в петък до 16 часа в неделя с преспиване в дома на бащата; през
Великденската ваканция – всяка година за времето от 08 часа на първия ден до 16 часа на
втория ден; през Коледната ваканция - всяка нечетна година за времето от 08 часа на 26.12.
до 16 часа на 27.12. и всяка четна година, за времето от 08 часа на 31.12. до 16 часа на 01.01.;
през лятната ваканция – за 25 дни във време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, по взаимно съгласие на страните, постигнато в срок до 14.06., като при липса на
такова съгласие, режимът през лятната ваканция да се изпълнява по следния начин: 5 дни
през месец юни, 10 дни през месец юли и 10 дни през месец август за времето от 08 часа на
първия ден, който за всеки един от месеците е 15-то число, до 16 часа на последния ден,
съобразно продължителността на съответния период; при изпълнение на режима, бащата ще
взема от и връща детето в дома на мйката. По време на всяка от ваканциите се прилага
режимът за съответната ваканция, а не седмичният режим на лични отношения; изменен е
размера на присъдената с решение № 10 от 31.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 488/2018 г.
на РС - Балчик, месечна издръжка, дължима от СВ. П. В. в полза на П. С. В.а, платима чрез
майката и законен представител Й. Г. Н., като е увеличен същия от 150 лева на 220 лева,
считано от 24.02.2020 г. до настъпване на законни причини за нейното изменяване или
1
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска; дадено е разрешение,
заместващо съгласието на бащата СВ. П. В. на детето П. С. В.а да бъде издаден паспорт,
както и да пътува, придружавано от своята майка Й. Г. Н. извън територията на Република
България, до държави - членки на Европейския съюз, както и в Обединеното Кралство
Великобритания и Северна Ирландия, и до държавите, граничещи с Република България, за
срок до 10.09.2024 г., като детето има право да напуска територията на страната всяка
година до два пъти, за период не по-дълъг от 15 дни за всяко пътуване или общо 30 дни за
цялата година, на основание член 127а, алинея 2 от СК; осъден е СВ. П. В. да заплати по
сметка на ВРС следните суми: 100,80 лева държавна такса и 5 лева за издаване на
изпълнителен лист.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като се твърди,
че не са налице изискванията на член 59, алинея 9 от СК, а твърдените обстоятелства,
представляващи изменение, не са доказани. Сочи се, че детето през седмицата живее заедно
с майката в град Варна, а се налага въззивникът в събота и неделя да пътува до град Балчик,
за да може да осъществи режим на лични отношения с него, а това не винаги се случва
поради поведението на майката. В тази връзка се иска или детето да бъде предавано на
бащата в град Варна на адреса, на който живее майката, или последната да поема
половината от разноските за пътуването до град Балчик, по което искане не се е произнесъл
първоинстанционният съд. Излага се, че режима по празничните дни не е определен
прецизно, което ще доведе до нови разногласия между родителите. Също така не е
съобразен и режима през лятото, доколкото от така определения става ясно, че бащата ще
следва работодателят на бащата да осигурява отпуск през конкретни дни. Излагат се
подробни доводи, че въззивникът не е в състояние да плаща определената издръжка в
размер на 220 лева, а може да осигури минималната такава от 165 лева. Категорично се
възразява да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата на детето да се
издаде паспорт и същото да може да пътува с майката извън страната, като на първо място
се излага, че детето е твърде малко, за да може да оцени забележителностите, които ще
посещава, а също така, че бащата може да се грижи за него, ако майката иска да пътува в
чужбина.
Иска се промяна в режима на лични отношения, като бащата да взема детето всяка
втора и четвърта седмица от месеца от приключване работното време на детската градина в
петък, респективно училището, до 17 часа в неделя с преспиване, като детето да се взема от
детската градина или училището, а връщането да става на адреса на майката в ***, като ако
по някаква причина детето не е на градина или училище да се взема от адреса на майката, а
в останалата част се иска запазване на режима по постановеното решение на РС – Балчик с
единствено изменение детето да се взема и връща на адреса на майката в град Варна, а ако
то се предава в Балчик, майката да заплаща половината от разходите за пътуването;
изменение размера на издръжката, като същият бъде определен на 165 лева месечно; да
бъдат отхвърлени исканията по член 127а от СК.
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който
въззивната жалба се оспорва и се желае потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно. Набляга се, че съдът е взел решението си досежно режима на лични
отношения съобразявайки възрастта на детето, както и, че не е в интерес на детето да
се разделя от своята майка. По отношение на издръжката се посочва, че същата е определена
в общ размер на 370 лева, от които бащата да плаща сумата от 220 лева, за която е осъден, а
исканото от въззивника е явно несправедливо.
Постъпила е и частна жалба от Й. Г. Н. чрез адвокат Д.Ч. против постановеното по
първоинстанционното дело определение № 265778 от 27.09.2021 г., с което е оставено без
уважение искането на частната жалбоподателка за допълване на постановеното решение.
Сочи се, че отношенията между родителите са силно влошени и се иска да бъде постановено
2
увеличената издръжка да бъде изплащана по посочена банкова сметка на Н..
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който частната
жалба се оспорва.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищцата Й. Г. Н. твърди, че със СВ. П. В. са родители на детето П. С. В.а, родена на
23.02.2017 г. С решение № 10 от 31.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 488/2018 г. по описа
на Районен съд - Балчик, упражняването на родителските права по отношение на детето е
предоставено на майката, където е определено и местоживеенето на детето; на бащата е
определен режим на лични отношения; осъден е бащата да заплаща в полза на дъщеря си
месечна издръжка в размер на 150 лева. Излагат се твърдения, че до постановяване
решението на БРС, ответникът никога не се е грижил сам за детето, не проявявал интерес
към него и не бил в състояние да се грижи за него. Отношенията между страните се влошили
след производството пред БРС, като ищцата сочи, че причина за това били обидните думи,
които бащата на ответника отправил към нея, без след това да се извини. След като бил
определен режим на лични отношения, ответникът започнал да го изпълнява, като при
вземане на детето водел и баща си, който се държал агресивно и обидно с ищцата.
Независимо, че детето не било здраво при някои от определените дни от режима, ответникът
настоявал да го вземе. Ищцата сочи, че при връщането в дома , дъщеря била разстроена,
плачела и не можела да се успокои. Твърди, че бащата неглижира здравето и интересите на
детето, като действията му са насочени към отмъщение на майката. Заявява, че момиченцето
не било готово да преспива в дома на баща си, тъй като нощем често я търсело. Сочи, че от
определяне на издръжката е минал период от време, през който нуждите на детето са
нараснали, а тя не е в състояние сама да ги посреща. От своя страна, ответникът има
възможност да заплаща издръжка в по-висок размер, тъй като е трудоспособен и няма
задължения към трети лица. В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата желае да
пътува с детето извън страната, в това число да посети свой роднина в Англия или да почива
с други семейства с деца в Турция. Твърди, че след като се е консултирал със своя баща,
ответникът е отказал да съдейства за издаване паспорт на детето.
В срока по член 131 от ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на предявените искове. Възразява относно изложените в исковата
молба фактически твърдения, като твърди, че ищцата не е посочила кои обстоятелства са се
изменили, за да поиска изменение в режима на лични отношения. Твърди, че ищцата не
спазва определения режим. Сочи, че през делничните дни детето живее със своята майка в
град Варна, където тя работи, а през почивните дни двете се връщат в Балчик, където живеят
родителите на ищцата. Заявява, че поведението на ищцата е насочено към отчуждаване на
детето от неговия баща. Оспорва дядото на момичето да е присъствал при изпълнение
режима на лични отношения. Характеризира поведението на ищцата като арогантно,
твърдейки, че тя вдига скандал при всяка тяхна среща. По отношение иска за издръжка,
намира същият за неоснователен, доколкото нуждите на детето не са променени - то е на
ниска възраст, не посещава училище и не е необходимо за него да се извършват разходи,
различни от тези при определянето от БРС. Оспорва иска с правно основание член 127а от
СК с твърдение, че детето е твърде малко, за да възприеме културните забележителности в
страните, до които майката желае да пътува. Изразява опасение, че ако бъде разрешено
пътуване на детето до страни извън ЕС, то П. може да не бъде върната в страната.
Ответникът предявява насрещен иск за изменение в режима на лични отношения,
3
определен с решение на БРС, като същият бъде разширен, както и ищцата да бъде
задължена да предава детето на неговия баща в ***, както и да взема детето от същия адрес.
Отправя се искане в полза на детето П. да бъде определена месечна издръжка в размер на
300 лева, като 155 лева от тази сума бъдат заплащани от бащата С.В., а 145 лева – от
майката Й.Н..
В срока по член 131 от ГПК ответникът по насрещните искове представя писмен
отговор, с който оспорва същите като неоснователни, а искането детето да бъде предавано
на адрес, посочен от бащата – като недопустимо. Оспорва твърденията, изложени в
насрещната искова молба като неверни.
В съдебно заседание ищцата е изменила претенцията си, както по отношение режима
на лични отношения с детето, така и относно месечната издръжка. Соченият от ищцата
режим е следният: всяка четна седмица от месеца /като първата седмица в годината се счита
за нечетна/ за времето от 18 часа в петък до 12 часа в неделя, като бащата взема от и връща
детето в дома на майката; през Великденската ваканция – всяка година за времето от 08 часа
на първия ден до 16 часа на втория ден, като бащата взема от и връща детето в дома на
майката; през Коледната ваканция - всяка нечетна година за времето от 08 часа на 26.12. до
16 часа на 27.12. и всяка четна година за времето от 08 часа на 31.12. до 16 часа на 01.01.,
като бащата взема и връща детето в дома на майката; през лятната ваканция – за времето от
08 часа на 01.07. до 16 часа на 10.07. и от 08 часа на 01.08. до 16 часа на 10.08., като бащата
взема и връща детето в дома на майката. Отправя се искане по време на ваканциите да се
изпълнява режимът за съответната ваканция, а не седмичният режим. Намира, че следва
изрично да бъде отразено, че ако бащата закъснее с повече от 15 минути при вземане на
детето, режимът няма да се изпълнява.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени
събраните пред въззивната инстанция доказателства, както и изслушването родителите.
По режима на лични отношения
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да бъде
интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени
родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства с
оглед интереса на детето като възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на
детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки
на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – член 59, алинея 4 от
СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа
на който се извършва преценката. Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС №
1/1974 г., чиито указания са запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване
на навици и дисциплина, подготовка за адаптирането му в обществото и изобщо
изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата в
член 59, алинея 4 от СК е примерно, а не изчерпателно. Това е минимумът, който трябва да
бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, точка
5 от ДР на ЗЗДт.
Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ /след влизането в сила на
решението/ период, ограничен по силата на закона само до навършването на пълнолетие, те
може да бъдат определени, съобразявайки се с опитните правила, с възрастта и със
свързаните с нея обективни изменения в психо-емоционалните способности и потребности
4
на детето. При неефективност на така определените мерки законът дава възможност на
всеки родител да иска изменението им или определянето на нови. Промяната на
обстоятелствата, въз основа на които ищцата мотивира искането си за изменение режима на
лични отношения, са следните: дядото на детето по бащина линия се държал агресивно и
обидно с ищцата; независимо, че детето не било здраво при някои от определените дни от
режима, ответникът настоявал да го вземе; бащата неглижира здравето и интересите на
детето, като действията му са насочени към отмъщение на майката; при връщането на детето
след посещение при баща му, то било разстроено, плачело и не можело да се успокои; детето
не било готово да преспива в дома на баща си, тъй като нощем често я търсело. Първите две
обстоятелства /дядото на детето по бащина линия се държал агресивно и обидно с ищцата;
независимо, че детето не било здраво при някои от определените дни от режима, ответникът
настоявал да го вземе/ не могат да обусловят изменение режима на лични отношения,
доколкото не представляват предпоставка за това. И двамата родители проявяват
неразбиране относно това кое са лични отношения между тях двамата като бивши партньори
и кое засяга интересите на детето, като проектират конфликтите си върху детето и се
стремят посредством режимът на лични отношения и издръжката да създават проблеми на
другия. Това поведение е изключително укоримо и ще се отрази най-вече на детето. Също
така следва да бъде подложено на критика и поведението на майката, която проявява
типично отчуждително поведение за детето спрямо бащата. Проява на така описаните
действия на страните е и неуспешно проведеното производство по медиация, заради което
въззивният съд два пъти отлага делото с цел постигане на споразумение по спорните
въпроси. В тази връзка настоящият състав на съда намира, че доколкото детето е на възраст
от пет години, между страните е налице сериозен конфликт при осъществяване на режима
на лични отношения, което неминуемо се отразява на психологическото сътояние на детето,
налице са данни за отчуждаване от страна на майката на детето от баща му, то следва да
бъде определен нов режим на лични отношения, който да отчита интересите на родителите,
но най-вече този на детето. При определяне на конкретен режим на лични отношения на
детето с бащата съдът трябва да се ръководи от неговата възраст, наличието на установена
връзка на детето с бащата, нивото на неговото физическото и емоционално развитие,
неговите качества да го отглежда и възпитава и влиянието, което може да оказва за
развитието му като личност. Емоционална връзка на бащата е налична и тя да бъде активно
поддържана. Детето е контактувало и преспивало в дома на бащата преди влошаване
отношенията между родителите. С оглед изложеното настоящият състав на съда намира, че
следва да определи следният режим на лични отношения на бащата с детето: всяка четна
седмица от годината за времето от 18 часа в петък до 17 часа в неделя с преспиване; за
Коледните празници – всяка нечетна година от 8 часа на 23 декември до 19 часа на 27
декември с преспиване; за новогодишните празници - всяка четна година от 8 часа на 28
декември до 19 часа на 2 януари с преспиване; за Великденските празници – всяка нечетна
година от 18 часа на четвъртъка преди Велики петък до 19 часа на последния празничен ден
с преспиване; 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, по
споразумение между родителите. Детето следва да се взема от детското заведение или
училище, което посещава, или дома на майката, находящ се в ***, и да се връща в дома на
майката на посочения адрес.
С оглед изложените мотиви първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго в посочения смисъл.
По издръжката
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от
30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от
обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни.
5
Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за даването й и показател
за нейния размер. Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени правилно тези
разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са живели децата в
семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да способства за правилното и
хармонично изграждане на издържания и за подготовката му за пълноценна изява в
обществото. При определяне размера на издръжката следва да се определи общата сума за
издръжка на детето, която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За
размера е от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане, като
усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с отглеждане на
детето следва да се вземат под внимание при определяне на издръжката, която той дължи.
П. е на пет години, не страда от хронични или тежки здравословни проблеми, няма и
данни за други извънредни нужди. С оглед на това и обществено–икономическата
обстановка в страната, както и предвид презумптивното бъдещо увеличение на нуждите с
всяка изминала година, съдът намира за адекватен за нуждите на П. да определи общ размер
на издръжката от 370 лева. Доколкото майката полага непосредствените ежедневни грижи за
детето, то бащата с оглед податните си възможности следва да поеме сума в размер на 220
лева месечно.
С оглед изложените мотиви следва да се потвърди първоинстанционното решение
в тази му част.
По частната жалба
Й. Г. Н. чрез адвокат Д.Ч. обжалва постановеното по първоинстанционното дело
определение № 265778 от 27.09.2021 г., с което е оставено без уважение искането на
частната жалбоподателка за допълване на постановеното решение. Сочи се, че отношенията
между родителите са силно влошени и се иска да бъде постановено увеличената издръжка да
бъде изплащана по посочена банкова сметка на Н..
Районният съд правилно е преценил, че в случая не се касае за допълване на решението
или за наличие на очевидна фактическа грешка и е указал на ответника, че присъдените
суми могат да бъдат изплатени по посочена банкова сметка на майката като законен
представител на детето. Макар и да е оставена без уважение молбата на Н. за допълване на
решението, то изискването на член 236, алинея 1, точка 7 от ГПК е удовлетворено, като
изрично е указано на ответника В. да заплаща дължимата издръжка по посочена банкова
сметка на майката.
Поради изложеното атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание член 127а от ГПК
Съдебната практика по споровете по член 127а от СК е последователна, че с оглед
спазването правата на детето излизането извън пределите на страната е в негов интерес.
Даването на разрешение е в унисон с гарантираното в член 35, алинея 1 от Конституцията
на Република България право на свободно придвижване, установено и в редица
международни актове, които след ратификацията и обнародването им представляват част от
вътрешното законодателство на България.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС, постановено по тълк.д.№
1/2016 г. на ОСГК, съдът може да разреши по реда на член 127а от СК пътуването на
ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за
пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респективно
държави, чийто кръг е определяем.
Интересът на детето се определя, както бе посочено по-горе, в съответствие с
легалната дефиниция по § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт, които по същината си отразяват
елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите
6
интереси на детето, посочени в Конвенцията за правата на детето. При тази преценка освен
положението на конкретното дете се съобразява и дали твърдението за неговия най-добър
интерес от страна на родителите не се основава на собствените им интереси в споровете,
свързани с грижите за детето. Съдът напълно споделя изложеното от първоинстанционния
съд, че възражението на ответника, че пътуване извън страната не следва да бъде
разрешавано, тъй като с оглед ниската възраст на детето то няма да възприеме културните
забележителности, които посещава, е лишено от логика и предследва други цели, а не най-
добрият интерес на детето. Пътуванията извън страната обогатяват цялостно мирогледа на
всяко дете, като то вижда не само културни забележителности, а и различна култура и начин
на живот, като това освен, че носи нови знания, спомага и за изграждането на навици за
справяне в различни от ежедневните ситуации, толерантност, търпеливост, преодоляване
страха от неизвестното, дава идеи за нови занимания.
Поради изложените съображения, настоящият състав на въззивния съд намира, че на
детето следва да бъде осигурена възможност да пътува със своята майка до всички държави-
членки на Европейския съюз, Обединено кралство Верикобритания и Северна Ирландия,
както и до държави, с които България граничи, но същите не са членки на ЕС /Република
Сърбия и Република Турция/. За да се гарантира в най-голяма степен изпълнението на
решението и за да не се допуска злоупотреба с предоставеното право, детето следва да
пътува единствено придружено от своята майка и то за определен период от време – два
пъти в годината за по 15 дни.
По разноските
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение в делата по член 127, алинея 2 от СК. Това разрешение следва от характера на
производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно
родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно
споразумение. За разлика от исковото производство в него не се решава със сила на
пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати
и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация
на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в производството всяка страна
следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този
смисъл е и практиката на ВКС.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261183 от 05.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 2588 по описа за
2020 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и трети състав, с което са изменени на
основание член 59, алинея 9 от Семейния кодекс установените с решение № 10 от
31.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 488/2018 г. на Районен съд - Балчик, мерки относно
режима на лични отношения на детето П. С. В.а с родителя, който не упражнява
родителските права – бащата СВ. П. В. -, и вместо тях е определен режим на лични контакти
на бащата СВ. П. В. с детето П. С. В.а, както следва: всяка четна седмица от месеца /като
първата седмица в годината се счита за нечетна/ за времето от 18 часа в петък до 16 часа в
неделя с преспиване в дома на бащата; през Великденската ваканция – всяка година за
времето от 08 часа на първия ден до 16 часа на втория ден; през Коледната ваканция - всяка
7
нечетна година за времето от 08 часа на 26.12. до 16 часа на 27.12. и всяка четна година, за
времето от 08 часа на 31.12. до 16 часа на 01.01.; през лятната ваканция – за 25 дни във
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, по взаимно съгласие на
страните, постигнато в срок до 14.06., като при липса на такова съгласие, режимът през
лятната ваканция да се изпълнява по следния начин: 5 дни през месец юни, 10 дни през
месец юли и 10 дни през месец август за времето от 08 часа на първия ден, който за всеки
един от месеците е 15-то число, до 16 часа на последния ден, съобразно продължителността
на съответния период; при изпълнение на режима, бащата ще взема от и връща детето в
дома на мйката. По време на всяка от ваканциите се прилага режимът за съответната
ваканция, а не седмичният режим на лични отношения; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето П. С. В.а ЕГН ********** с бащата
СВ. П. В. ЕГН **********, както следва: всяка четна седмица от годината за времето от 18
часа в петък до 17 часа в неделя с преспиване; за Коледните празници – всяка нечетна
година от 8 часа на 23 декември до 19 часа на 27 декември с преспиване; за новогодишните
празници - всяка четна година от 8 часа на 28 декември до 19 часа на 2 януари с преспиване;
за Великденските празници – всяка нечетна година от 18 часа на четвъртъка преди Велики
петък до 19 часа на последния празничен ден с преспиване; 30 дни през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск, по споразумение между родителите. Детето следва да
се взема от бащата лично от детското заведение или училище, което посещава, или дома на
майката, находящ се в ***, и да се връща в дома на майката на посочения адрес.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261183 от 05.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 2588 по
описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и трети състав, в останалата му част.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 265778 от 27.09.2021 г. ., постановено по гр.д.№
2588 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и трети състав.
Решението в частта му досежно режима на лични отношения може да бъде
обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез
Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Решението в частта му досежно издръжката и исковете по член 127а от СК не
подлежат на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския
процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8