РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 19 октомври 2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на петнадесети май две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при
секретаря И. Д., като разгледа докладваното от съдия КИРЧЕВА
гр. д. № 267 по описа
за 2016 г. на съда и за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени обективно съединени искове
с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 44, ал.2 от ЗИХУ вр. чл.
43б от ППЗИХУ и чл.422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба от Дирекция “Социално подпомагане” гр.
Луковит, с адрес: гр. Луковит, ул. „В.” № **, представлявана от директора Х.Х.
против А.М.И. ЕГН ********** ***, с
която са предявени в обективно съединяване по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК искове за установяване на вземания на ищеца против ответника по заповед на
изпълнение, издадена по ч.гр.д. №208/2016 г. на РС Луковит, за следните суми:
380.00 лева - главница; 40.49 лева - обезщетение за забава за периода от
30.11.2014 г. до 17.12.2015 г. 16.39 лева
- обезщетение за забава за периода от 18.12.2015 г. до 20.05.2016 г. ;
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /20.05.2016
г./ до окончателното й изплащане.
В
исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът А.М.И. подал заявление за
отпускане на целева помощ за покупка и ремонт на медицински изделия и/или,
приспособления и съоръжения - два чифта ортопедични обувки. Твърди се, че е издадена заповед № 260/01.08.2014 г. за отпускане на целевата помощ в общ размер
на 380 лв., че същата сума е преведена по сметка на ответника А.М.И., която той
е представил на ищеца. В съдебно заседание уточнява, че отпуснатата сума не е
била реализирана в 90-дневен срок от получаването й. На 03.12.2015 г. е
изпратена покана с изх. № 94АА/54 до ответника, получена от последния на
09.12.2015 г., с указание, че неизползваната по предназначение целева помощ
следва да се възстанови в 7-дневен срок в касата на ДСП - Луковит. Твърди се,
че тъй като ответникът не възстановил сумата, със заповед № РД 0101/178 от
17.12.2015 г. на директора на ДСП - Луковит е разпоредено възстановяването й,
че заповедта е изпратена по пощата с известие за доставяне на 18.12.2015 г., че
същата не е била обжалвана и е влязла в законна сила. Посочва се, че на
ответника е изпратена покана за доброволно възстановяване на сумата с известие
за доставяне от 12.01.2016 г., въпреки това липсвало постъпило плащане от
ответника. Посочва се, че на 20.05.2016 г. ищецът подал в РС Луковит заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което е
образувано ч.гр.д. 208/2016 г. и срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за сумите: 380 лв. главница; 40.49 лв. - лихва за забава за периода
от 30.11.2014 г. до 17.12.2015 г.; 16.39 лв. - лихва за забава за периода от
18.12.2015 г. до 20.05.2016 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението /20.05.2016 г./ до окончателното й изплащане. Твърди
се, че ответникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, поради което
от съда било указано на ищеца да предяви в едномесечен срок иск за установяване
на вземанията по заповедта. При така наведените твърдения е изведено искане за
установяване по отношение на ответника А.М.И.,*** има вземания за сумите по
издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по делото.
В
откритото съдебно заседание ищецът се представлява от директора И. Б., който
поддържа иска и моли за уважаването му.
От
ответника в срок е постъпил отговор, който не е с дължимото съгласно чл. 131,
ал.2 от ГПК съдържание. Твърди се, че не дължи никакви пари на ДСП - Луковит, най-общо
и декларативно е заявено, че следва да
се потърси отговорност на "фирмата, която е съставила документи с невярно
съдържание и на директора Х.Х., който ги закриля", без да оспорва
истинността на конкретен документ, представен с исковата молба. За откритото
съдебно заседание е редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Като
обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като
съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Със
заявление-декларация за отпускане на целева помощ за покупка и помощни
средства, приспособления и съоръжения и/или медицински изделия Вх. № 260 от 23.07.2014
г.. А.М.И. е поискал от директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.
Луковит да му бъде отпусната целева помощ за два чифта ортопедични обувки.
Видно от заповед
№ 260/01.08.2014 г. на директора на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Луковит
на основание чл. 42, ал.2 от ППЗИХУ във вр.
с чл. 44, ал.2 от ЗИХУ и въз основа на подадената молба с вх.№ 260 от 23.07.2014 г. на А.М.И. е
отпусната целева помощ в размер на 380.00 лева за закупуване на два чифта
ортопедични обувки и/или апарат обувки. В заповедта е посочено, че следва да се
реализира в срок до 30 дни/90 дни от получаване на помощта, в който срок се
представят за справка оригиналната фактура и фискалната касова бележка, копие
от тях и приемо-предавателен протокол. Изрично е отразено в заповедта, че на основание
чл.43б от ППЗИХУ лицата, неизползвали целевата помощ по предназначение
следва да възстановят пълния размер на помощта. Заповедта е връчена на
04.08.2014 г. срещу подпис на А.М.И..
Сумата е постъпила по разплащателна сметка на
името на А.М.И., посочена от него в заявлението-декларация от 23.07.2014 г., което
се установява от разплащателна ведомост за м. юли 2014 г. на ДСП Луковит и общо
бюджетно платежно нареждане за м. юли 2014 г. и удостоверение , изд. от ЦКБ АД - клон Ловеч.
С
писмо изх.№ 94АА/54 от 03.12.2015 г. директорът на ДСП - Луковит е поканил
ответника А.М.И. да възстанови доброволно пълния размер на неусвоената целева
помощ в размер на 380.00 лева в срок до 7 дни от получаването й. Видно от приложеното известие за доставяне,
поканата е получена на 09.12.2015 г. лично от ответника.
Със заповед за
възстановяване на целева помощ за покупка, изработка и ремонт на медицински
изделия и/или помощни средства, приспособления и съоръжения № РД 0101/178 от
17.12.2015 г. на директора на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Луковит на
основание чл. 43б от ППЗИХУ е
наредено А.М.И. да възстанови отпуснатата целева помощ за закупуване/изработване
на 2 чифта ортопедични обувки в размер
на 380.00 лв., която следва да плати в 7-дневен срок от влизане в сила на
заповедта. В заповедта е посочено, че
дължимата сума следва да се възстанови
със законоустановената лихва
40,49 лв., считано от изтичане на 90-дневния срок за отчитането й в касата на
ДСП - Луковит или по банков път. Заповедта е изпратена по пощата с писмо изх. №
94АА/62 от 17.12.2015 г. и връчена на А.М.И. на 18.12.2015 г., видно от
известието за доставяне, като по делото няма
данни да е обжалвана по реда на АПК в 14-дневен срок от деня на получаването й,
поради което съдът приема, че тя е влязла в сила.
С
покана изх. № 94 ВВАА/4 от 11.01.2016 г. на Дирекция “Социално подпомагане” гр.
Луковит А.М.И. е поканен доброволно да изпълни задължението си, произтичащо от влязлата
в сила Заповед за възстановяване на целева помощ за покупка, изработка и ремонт
на медицински изделия и/или помощни средства, приспособления и съоръжения № РД
0101/178 от 17.12.2015 г. на директора на Дирекция “Социално подпомагане” гр.
Луковит, в седмодневен срок чрез внасянето на сумата в касата на ДСП - Луковит
или по банков път. Видно от известие за доставяне, поканата е получена от А.И.
на 12.01.2016 г.
Ищецът
е подал пред РС – Луковит заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, като посоченото в заявлението основание, от
което произтича вземането, е отпусната на А.М.И. целева помощ по чл. 42, ал. 1
ППЗИХУ в размер на 380 лв. Заявлението е уважено, като по ч.гр.д. 208/2016 г.
на РС - Луковит срещу А.М.И. е издадена заповед за изпълнение на следните суми:
380 лв. - главница, 40.49 лв. - лихва за забава от 30.11.2014 г. до 17.12.2015
г.; 16.39 лв. - лихва за забава за периода от 18.12.2015 г. до 20.05.2016 г. и законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното заплащане на вземането. Против
заповедта е подадено възражение от А.М.И..
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени
в обективно съединяване по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК са искове за
установяване на вземания на ищеца против ответника по заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. 208/2016 г. на РС - Луковит срещу А.М.И. е издадена заповед
за изпълнение на следните суми: 380 лв. - главница, 40.49 лв. - лихва за забава
от 30.11.2014 г. до 17.12.2015 г.; 16.39 лв. - лихва за забава за периода от
18.12.2015 г. до 20.05.2016 г. и законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
заплащане на вземането.
Ищецът основава главното си вземане на влязла в сила заповед за връщане на отпуснатата, но неизползвана целева помощ, отпусната при условията на чл. 42 ППЗИХУ. В Глава Пета, раздел ІІ на ППЗИХУ са регламентирани целевите помощи за социална интеграция, в т.ч. и целева помощ за покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал.1, като чл. 42 регламентира кръга на правоимащите и редът за отпускане на помощта със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице. След отпускане на целевата помощ, лицето с увреждане, негов законен представител или упълномощено от него лице заплаща медицинските изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения, за които е отпусната целевата помощ, или за ремонта за тях на избран от тях търговец, вписан в регистъра по чл.35, ал.1 от ЗИХУ, който търговец при предоставяне или ремонт на медицинското изделие, помощно средство, приспособление и съоръжение издава фактура съгласно ЗСч и ЗДДС, към която фактура предоставя и фискална касова бележка /при плащане в брой/, гаранционна карта за медицинското изделие, помощно средство, приспособление и съоръжение и приемо-предавателен протокол по образец. В срок до 30 дни от получаване на помощта, а ако изделието се изработва по индивидуална поръчка, в срок до 90 дни, правоимащото лице, негов законен представител или упълномощено от него лице представя в съответната дирекция "Социално подпомагане" оригиналната фактура и касова бележка/платежен документ за справка и прилага копие от двата документа заедно с приемо-предавателния протокол за получаване на изделието /чл. 43а, ал.4 и ал.5 от ППЗИХУ/.
По
делото бе установено, че на ответника е била отпусната целева помощ в размер на
380 лв., която е платена чрез превеждане по сметка, открита на негово име.
Ответникът не ангажира доказателства за усвояване на сумата, че в 90-дневен
срок от получаване на сумата е представил документите по чл. 43а, ал. 4 ППЗИХУ.
При това положение следва да се приеме, че отпусната целева помощ в размер на 380
лв. не е използвана по предназначение, поради което подлежи на възстановяване в
пълен размер от получилото я лице, т.е. от ответника /чл. 43б ППЗИХУ/. С оглед
направеното искане в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, сумата
от 380 лв. следва да се плати от ответника със законната лихва от датата на
подаване на заявлението /20.05.2016 г/. до окончателното плащане на вземането.
По отношение на акцесорния иск по чл.422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане, съдът
намира следното: Съгласно разпоредбата
на чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а ако няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от
кредитора. Ищецът свързва началото на
периода на обезщетението за забава с изтичане на 90-дневния срок за отчитане на
отпуснатата сума. Съдът не споделя това
разбиране. В случая, 90-дневният срок по чл.43а, ал.5 ППЗИХУ е такъв
за представяне на доказателства за усвояване на отпуснатата целева помощ,
поради което с изтичането му не настъпва изискуемост на вземането за
възстановяване на помощта. В нормата на 43б ППЗИХУ е установено
единствено основанието за възстановяването на целевата помощ и размера, в който
трябва да се възстанови, но не и момента, от който сумата е обратно дължима и
може да се изисква от съответната Дирекция "Социално подпомагане".
Ето защо, тъй като началния момент на изискуемост на вземането по 43б ППЗИХУ не
е нормативно установен, приложими са общите правила на ЗЗД, според които
кредиторът следва да поиска изпълнение на задължението, като при паричното
задължение, за което няма определен ден за изпълнение, какъвто е настоящия
случай, длъжникът изпада в забава след покана /чл.84, ал.2 от ЗЗД/.
По
делото се установява, че на 12.01.2016 г. ответникът е получил поканата да
върне сумата, поради което следва да се приеме, че той е изпаднал в забава от
тази дата и от същата ще следва да се начислява обезщетение за забавено изпълнение
на вземането за 380 лв., в размер на законната лихва. Изчислено за периода от
датата на забавата /12.01.2016 г./ до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение /20.05.2016 г./, обезщетението за забавено
изпълнение на паричното задължение за сумата от 380 лв. е в размер на 13,75 лв.
Ето защо същото вземане следва да бъде признато до този размер и за периода от
12.01.2016 г. до 20.05.2016 г., като за горницата до 16,39 лв. и периода от 18.12.2015
г. до 11.01.2016 г., както и за сумата 40,49 лв. за периода 30.11.2014 г. до
17.12.2015 г. искът е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Съгласно
т. 12 от ТР № 4/2013г., т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе
по разноските в заповедното производство. В заповедното производство ищецът
е направил разноски в размер на 25 лв. /държавна такса за образуване на делото/,
а в исковото производство е направил разноски в размер на 25 лева /държавна
такса/. На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 22,53 лева.
Мотивиран от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Дирекция
“Социално подпомагане” гр. Луковит, с адрес: гр. Луковит, ул. „В.” № **,
представлявана от директора И. П. Б., има срещу А.М.И., ЕГН ********** ***,
вземания по заповед на изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 208/2016 г. на РС
Луковит, за следните суми: 380 лева – главница, представляваща отпусната, но
неизползвана целева помощ за закупуване на ортопедични обувки; 13,75 лв. -
обезщетение за забавено изпълнение за периода от 12.01.2016 г. до 20.05.2016 г.;
и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /20.05.2016
г./ до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на
вземането за обезщетение за забавено изпълнение за горницата над 13,75 лв. до
пълния претендиран размер от 16,39 лв. и периода от 18.12.2015 г. до 11.01.2016
г., както и за сумата от 40,49 лв. за периода 30.11.2014 г. до 17.12.2015
г.
ОСЪЖДА А.М.И., ЕГН ********** *** да
заплати на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Луковит /с горните данни/ сумата
от 25.00 /двадесет и пет/ лева, представляваща разноски в заповедното
производство, както и сумата от 22,53 лв. /двадесет и два лева и 53 ст./,
представляваща разноски в исковото производство съобразно уважената част на
иска.
Решението
може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: