Номер 163111.08.2020 г.Град
Апелативен съд - София13-ти търговски
На 11.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно търговско дело №
20201001002153 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 729, ал. 3 ТЗ.
Делото е образувано по частна жалба от несъстоятелния длъжник -
„Даяна 67” ЕООД/в несъстоятелност/, с ЕИК ***, чрез управителя К. срещу
Определение № 1877 от 16.03.2020г., по т.д. № 756/2010г., по описа на
Софийски градски съд, т.о., VI-13 състав, с което е отменена частична сметка
за разпределение № 6 от 11.07.2019г., изготвена от постоянния синдик Г. К.,
обявена на 12.07.2019г. в Търговския регистър.
Частният жалбоподател/несъстоятелният длъжник - „Даяна 67” ЕООД/в
несъстоятелност/ твърди, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. На първо място твърди, че съдът по несъстоятелността в
постановено по делото определение № 6781 от 16.12.2019г. е изложил мотиви
за неоснователност на възражението на „Варбел“ ЕООД срещу включването в
списъка на неприети вземания за главница в размер на 649 122,38 лева и
337 256,06 лева лихва върху тази главница за периода от 01.05.2014г. до
15.06.2019г. Съдът по несъстоятелността приел, че отмяната на влязло в сила
решение не обуславяла насрещно вземане на кредитора и означавало, че тези
вземания не съществували. На второ място твърди, че макар и формално да е
преминала процедурата на предявяване на вземанията, включването им в
списъка на неприети вземания и предявен иск за установяване на тяхното
съществуването, тези вземания безспорно не били предявени в преклузивните
срокове по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Това означавало, че правата на
този кредитор били погасени с оглед разпоредбата на чл. 739 ТЗ и
представлявало заобикаляне на закона и шиканиране с процесуални права.
Според длъжника, това поставяло добросъвестните кредитори в положение на
заложници на едно вече трето лице – „Варбел“ ЕООД, което нямало
качеството кредитор в производството по несъстоятелност на „Даяна 67“
ЕООД. На трето място твърди, че съществуването на вземането на „Варбел“
ЕООД предмет на иска по чл. 694 ТЗ, се извеждало от евентуално
положително съдебно решение по образуваното гр.д. № 33144/2019г. по описа
на СРС, което било прекратено като недопустимо. Предвид изложеното счита,
че не е налице хипотезата на чл. 726, ал. 1 ТЗ защото вземането на „Варбел“
ЕООД не съществувало. Моли въззивния съд да отмени обжалваното
определение и да върне делото на СГС за оставяне без уважение жалбата на
„Варбел“ ЕООД и за продължаване на съдопроизводствените действия за
произнасяне по жалбата на НАП.
Насрещната страна по частната жалба – кредиторът с неприето вземане
„Варбел“ ЕООД е подал в срок писмен отговор, чрез адв. Ж.. Твърди, че
допустимостта и основателността на иска за установяване съществуването на
неприето условно вземане на кредитора, можело да се прецени единствено от
съда по иска по т.д. 21/2020г., по описа на СГС. Счита, че съдът по
несъстоятелността, който се произнасял по сметката за разпределение
задължително трябвало да изчака резултата от производството по чл. 694 ТЗ,
което не е приключило. Оспорва частната жалба и моли въззивния съд да
остави същата без уважение, като потвърди обжалваното определение.
Софийският апелативен съд, като взе предвид данните по делото, приема
за установено от фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в производството -
несъстоятелния длъжник, който не е подал възражение по чл. 728 ТЗ, но
срещу преграждащо определение, с което е отменена изцяло частичната
сметка за разпределение.
Видно от доказателствата по делото се установява, че с частична сметка
за разпределение № 6 от 11.07.2019г. на налични суми в масата на
несъстоятелността на „Даяна 67“ ЕООД е предвидено удовлетворяване на
приети вземания на: НАП в размер на 19 371,75 лева, с ред на вземането по
чл. 722, ал. 1 т. 9 ТЗ, Министерство на Правосъдието в размер на 103 178,97
лева, с ред на вземането по чл. 722, ал. 1 т. 9 ТЗ и „Варбел“ ЕООД в размер на
122 801,72 лева, с ред на вземането по чл. 722, ал. 1 т. 9 и т. 12 ТЗ. Общият
размер на тези вземания е 245 361,44 лева. С определение № 6781 от
16.12.2019г., по т.д. № 756/2010г. на СГС е оставено без уважение
възражението на „Варбел“ ЕООД срещу изготвения от синдика списък на
неприетите вземания в производството по несъстоятелност на длъжника -
„Даяна 67“ ЕООД за главница в размер на 649 122,38 лева и 337 256,06 лева
лихва върху тази главница за периода от 01.05.2014г. до 15.06.2019г. За
установяване съществуването на тези неприети вземания е предявен иск по
чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ и е образувано т.д. 21/2020г., по описа на СГС.
Първоинстанционният съд приел, че наличните по делото средства не
могат да посрещнат оспореното вземане при наличие на основание за
конкуренция между вземанията. Изложил е съображения, че висящността на
спора досежно неприетото вземане очертавали хипотезата на чл. 726, ал. 1 ТЗ,
предвид правилото на чл. 725, ал. 1 ТЗ и обстоятелството, че предмет на
разглеждане е частична сметка за разпределение. Обосновал е извод, че
поради превишаването на сумата на вземането от по-преден ред, която била
над размера на разпределените суми, изключвала възможността за
изпълнението на частичната сметка за разпределение, по аргумент от чл. 729,
ал. 4 ТЗ. Приел, че заделянето на сума за оспореното вземане било
безпредметно, защото не обезпечавало възможността за реално плащане на
другите кредитори, което налагало отмяна на изготвената от синдика
частична сметка за разпределение.
В случай, че съдът служебно с определението по чл. 729, ал. 1 ТЗ
отмени частичната сметка за разпределение, за длъжника възниква интерес и
оттам право на жалба, независимо от обстоятелството, че не е подал
възражение по чл. 728 ТЗ. В процесната хипотеза, правото на жалба и
правният интерес за длъжника произтичат от постановената от съда отмяна на
изплащане на вземанията на кредиторите поради констатирана
незаконосъобразност. По този начин се постига баланс при охрана на
интересите на длъжника, чиито права и интереси не са били нарушени при
изготвената от синдика сметка за изплащане на вземанията на кредиторите и
интересите на длъжника, който счита правата си за нарушени при
постановената с определението на съда по чл. 729, ал. 1 ТЗ отмяна на
разпределението. Ограничението на правото на обжалване по чл. 729, ал. 3 ТЗ
се отнася само до хипотеза, при която длъжникът е имал правен интерес и
право на възражение срещу изготвената от синдика сметка, но не го е
упражнил своевременно.
При висящо производство по иск за установяване съществуването на
неприето вземане на кредитор в производството по несъстоятелност, за
главница в размер на 649 122,38 лева и 337 256,06 лева лихва върху тази
главница за периода от 01.05.2014г. до 15.06.2019г., са ирелевантни изводите
на съда по несъстоятелността за неоснователност на възражението на същия
този кредитор, изложени в определението постановено по реда на чл. 694, ал.
4, пр. второ ТЗ. Съдът по несъстоятелността не може да извършва проверка,
нито на допустимостта, нито на основателността на иска за установяване
съществуването на неприето условно вземане на кредитор по на чл. 694, ал. 2,
т. 1 ТЗ. Този иск се разглежда от друг състав на съда по несъстоятелността и
единствено в неговата компетентност е да установи съществуването,
респективно несъществуването на неприетото вземане със сила на пресъдено
нещо.
Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че правата на
„Варбел“ ЕООД били погасени с оглед разпоредбата на чл. 739 ТЗ. Според
настоящия съдебен състав, преклузията по чл. 739 ТЗ настъпва едва след
влизането в сила на решението за приключване на производството по
несъстоятелност, постановено по реда на чл. 735 ТЗ. В настоящия случай
няма постановено такова решение и производството по несъстоятелност не е
приключило. В този смисъл е и трайно установената и непротиворечива
практика на ВКС.
Ирелевантни за това производство са твърденията на несъстоятелния
длъжник, че предявяването на искове от „Варбел“ ЕООД, на основание чл.
694, ал. 2, т. 1 ТЗ представлявало заобикаляне на закона и шиканиране с
процесуални права. Нарушаването на принципа на добросъвестност и
злоупотребата с процесуални права от страна на „Варбел“ ЕООД, могат
евентуално да бъдат предмет на производството по ангажиране на
гражданската му отговорност за вреди, която се реализира по общия исков
ред, съгласно чл. 3 ГПК. В този смисъл е и трайно установената и
непротиворечива практика на ВКС.
Страните по делото не спорят, че оспорените вземания са в общ размер
на 986 378,44 лева, с ред на вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, които
многократно превишават размера на разпределените налични суми в общ
размер на 245 361,44 лева, които са с ред на вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 9 и
т. 12 ТЗ. Законосъобразни и правилни са изводите на първоинстанционния
съд, че когато размерът на оспореното вземане е от по-преден ред и
превишава размера на разпределените суми от следващите редове,
изготвянето на частична сметка за разпределение е безпредметно. Съгласно
разпоредбата на чл. 721 ТЗ сметка за разпределение се изготвя, когато в
масата на несъстоятелността има достатъчно средства. Частичната сметка за
разпределение трябва да включва приети и неприети, но оспорени по съдебен
ред вземания, за които се заделя съответната сума, на основание чл. 726, ал. 1
ТЗ. Очевидно е, че при налични средства в размер на 254 361,44 лева е
незаконосъобразно да се изготвя и одобрява частична сметка за
разпределение за вземания в общ размер на 1 231 739,88 лева. Съдът по
несъстоятелността е длъжен да отмени изцяло сметката за разпределение,
когато установи, че същата не е трябвало да се изготвя. Само в хипотеза, при
която наличните средства в масата на несъстоятелността са достатъчни за
заделяне на суми за оспорените вземания от по-преден ред, има смисъл от
изготвянето на частична сметка за разпределение на суми за вземане на
кредитори от следващите редове. Синдикът задължително трябва да изчака
набирането на достатъчно средства в масата на несъстоятелността за всички
приети и неприети вземания, но оспорени по съдебен ред или приключването
на производството за установяване на тяхното съществуване, по реда на чл.
694 ТЗ.
Основателно е твърдението на частния жалбоподател, че в диспозитива
на обжалваното определение неправилно е посочена датата 12.07.2019г.,
вместо правилната дата 17.07.2019г., на която частичната сметка за
разпределение е била обявена в Търговския регистър. Неправилно посочената
дата 12.07.2019г., обаче е цитирана и в мотивите на обжалвания съдебен акт,
което е пречка за служебното инициране на производство по чл. 247 ГПК.
Още повече, че тази техническа грешка не и определяща за
индивидуализацията на отменената от съда частичната сметка за
разпределение. В диспозитива на обжалваното определение е ясно
конкретизирано, че съдът отменя частична сметка за разпределение №
6/11.07.2019г., изготвена от Г. К. – синдик на „Даяна 67“ ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК ***.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1877 от 16.03.2020г., по т.д. №
756/2010г., по описа на Софийски градски съд, т.о., VI-13 състав
Препис от определението да се изпрати в Търговския регистър.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________