№ 5444
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Петя Попова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20231100500981 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на молителите Р. З. Я. и малолетната Е. И. И.,
последната действаща чрез законната си представителка и майка, двете чрез надлежно
упълномощения адв. С. Б. от САК, срещу съдебно решение № 13330 от 23.11.2022г.,
постановено по гр. дело № 43811/2022г. по описа на СРС, 117 състав, с което е
отхвърлена молбата им за защита от домашно насилие и е отказано издаването на
заповед за защита от домашно насилие срещу ответника И. Б. И. за негови действия в
периода м. 07.2022г. – м. 08.2022г. Решението се обжалва изцяло. В жалбата се твърди
неправилност на постановеното решение поради нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост.
Жалбоподателите искат да се отмени обжалваното решение и да се постанови
друго, с което се уважи молбата за защита по ЗЗДН. Не са направени доказателствени
искания.
В открито съдебно заседание въззивниците, чрез упълномощения представител,
поддържат въззивната жалба по изложените в нея съображения. В хода на устните
състезания искат да се уважи жалбата и съда да приема, че е извършено домашно
насилие и да наложи предвидените в закона мерки. Представя писмена защита в която
поддържа доводите, изложени във въззивната жалба. Не претендират разноски по
1
делото и не представят списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемата страна И. Б. И., е постъпил
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като неоснователна. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез упълномощения
представител – адв. И. Здр. Геров от САК, пледира за оставяне в сила на решението на
районния съд. Не сочи доказателства. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в
първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр.
с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по
молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивният съдебен състав, участвал в заседанието, в което е завършено
разглеждането на делото, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира,
че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред
първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно в обжалваното решение,
поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на Р. З.
Я., а съдът служебно и на основание чл.2, ал. 2 от ЗЗДН е конституирал и малолетната
Е. И. И., срещу И. Б. И. – за защита от домашно насилие, за извършени актове на
домашно насилие на 31.07.2022г. и 07.08.2022г., подробно описани в молбата до съда.
Ответникът е оспорил твърденията в молбата за осъществено домашно насилие.
С решението, постановено по гр. дело № 43811/2022г. по описа на СРС, 117
състав, съдът е отхвърлил молбата на Р. З. Я. за защита на нея и детето ѝ Е. И. И. срещу
И. Б. И. за негови действия в периода м. 07. – м. 08. 2022г.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за
установено следното:
В първоинстанционното производство са събрани доказателства чрез разпит на
2
свидетелите Здравко Василев Стоянов – баща на молителката Р. З. Я. и дядо по
майчина линия на Е. И. И., доведен от молителите, както и на Благовеста И. И. –
дъщеря на ответника и еднокръвна сестра на молителката Е. И. И., доведена от
ответника.
Извършвайки преценка на свидетелските показания, при спазване нормата на
чл. 172 от ГПК, с оглед на всички други данни по делото, настоящият въззивен състав
приема, че св. Стоянов е заинтересован в полза на молителите, поради което
показанията му не са обективни и не следва да бъдат кредитирани, за твърдения акт на
насилие от 07.08.2022г. от И. Б. И. спрямо молителите, чрез отправяне на вербални
заплахи.
Съдът не обсъжда показанията на св. Благовеста И. И., тъй като същата не е
възприела релевантни за спора факти (актове на домашно насилие на 31.07.2022г. и
07.08.2022г.), а единствено е пресъздала пред съда свои лични възприятия за срещите
на родителите на детето Е. И. И., в периода от 31.07.2022г. до 31.08.2022г., когато са
осъществявани срещите на бащата с детето.
От въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно.
Възраженията във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и
направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не
намира за необходимо да преповтаря тези изводи.
Като допълнение към изложените от районния съд мотиви следва да се посочи,
че не следва да се кредитира представената от молителите декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН (лист 8-11 от делото на СРС), тъй като в хода на съдебното дирене са събрани и
други доказателства.
Нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН постановява, че когато по делото няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Други писмени доказателства, които да установяват
твърдените актове на насилие, извън декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, не са
събрани по делото, но са събрани гласни доказателства, които не установяват
твърденията на молителите, за което съдът изложи съображенията си.
Неоснователно е възражението на въззивниците, че неправилно
първостепенният съд не е кредитирал показанията на св. Стоянов. Въззивната
инстанция поддържа изложените в настоящото решение мотиви за пристрастност на
този свидетел в полза на молителите, което поставя под съмнение достоверността им.
Видно от изложените твърдения в молбата за защита, св. Стоянов, като близък роднина
по права възходяща линия на молителите, взима участие при осъществяване
предаването на детето Е. за осъществяване режима на лични отношения на детето с
бащата, респ. поддържа дъщеря си, при споровете между родителите на детето.
Въззивниците не са ангажирали доказателства, които да доказват при условията
на пълно и главно доказване, че на някоя от процесните дати - 31.07.2022г. и
07.08.2022г. И. Б. И. е осъществил акт на насилие спрямо Р. З. Я. и малолетната си
дъщеря Е. И. И..
3
Въззивният съд не установи да е допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма при постановяване на обжалваното първоинстанционно
решение.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции правни изводи, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно,
следва да се остави в сила на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН.
Предвид нормата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН настоящият съдебен акт е
окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
По разноските съдът приема следното:
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК въззивницата Р. З. Я., следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Софийския градски съд държавна такса в размер на
12.50 лв. Въззивницата Е. И. И. не е навършила 18 години и на основание чл. 11, ал. 3
от ЗЗДН не дължи нито държавна такса, нито разноски за настоящото производство.
Въззиваемата страна своевременно претендира разноски, но не представя
доказателства за реално направени такива във въззивното производство, а
въззивниците не претендират разноски и съдът не присъжда разноски с настоящия
съдебен акт.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 13330 от 23.11.2022г.,
постановено по гражданско дело № 43811/2022г., по описа на Софийски
-ти
районен съд, 117 състав.
ОСЪЖДА Р. З. Я., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к.
„Хиподрума“, бл. ****, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, да заплати по
сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2,
сумата от 12.50 (дванадесет лева и петдесет стотинки) лева – държавна такса
по въззивно гр. дело № 981/2023г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4