РЕШЕНИЕ
№ 600
гр. Добрич, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20233230102369 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от „Йеттел България” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес
парк София, сграда 6, ЕИК ********* срещу И. М. И., ЕГН **********, с
адрес: с. А., ул. „***“ № 47, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми – предмет на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1375/2023г. по описа на Районен съд Добрич:
- 85, 04 лева, дължима за незаплатени месечни абонаментни такси и
потребление на мобилни услуги по Договор за мобилен номер ****** от
10.06.2021 г., за периода от 15.07.2021 г. до 14.09.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно плащане на
сумата;
- 38, 04 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от 10.06.2021 г. за мобилен номер ******;
- 172, 17 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 10.06.2021 г. за мобилен номер
+359*********, от които 102, 19 лева, в размер на три месечни абонаментни
такси и 69, 98 лева, представляваща неустойка за предоставено устройство с
отстъпка от стандартната дена, съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги от
дата 10.06.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 10.06.2021 г. между страните е бил
1
сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******, със срок на
действие от 24 месеца. Ответникът е избрал план „Интернет+ 20, 99“ с
промоционален месечен абонамент от 15, 99 лева. Абонатът е получил
мобилно устройство „ZTE МF971RS CAT6 4G MIFI“ на преференциална цена
от 49, 99 лева (с отстъпка от 100, 00 лева).
Сочи се също, че страните са сключили още един договор за мобилни
услуги на 10.06.2021 г., с предпочетен номер ++359*********. Ответникът е
избрал абонаментна програма „Тотал+ 11, 99“, с промоционален месечен
абонамент от 8, 99 лева, със срок на действие до 10.06.2023 г.
Заявява се, че потреблението на ответника е било фактурирано под
клиентски № ****. Последният не е изпълнявал задълженията си по договор с
предпочетен номер +******. Така се е натрупало задължение в размер общо
на 85, 04 лева, за периода от 15.07.2021 г. до 14.09.2021 г.
Сочи се, че вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора
във вр. с чл. 75 вр. с чл. 19б, б. „в“ от Общите условия, ищецът се е възползвал
от правото си да прекрати едностранно договорите.
На това основание му е била начислена неустойка в размер на 38, 04
лева за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 10.06.2021 г.
за мобилен номер *********.
Едностранно е бил прекратен и договорът за мобилни услуги за
мобилен номер +359*********, като му е начислена неустойка от 172, 17 лева,
от които 102, 19 лева, в размер на три месечни абонаментни такси и 69, 98
лева, представляваща неустойка за предоставено устройство с отстъпка от
стандартната дена, съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги от дата
10.06.2021 г.
За всички вземания е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.дело № 1375/2023 г. по описа на Районен съд Добрич.
След разпореждане на заповедния съд са предявени установителните искове.
Ищецът не се представлява в съдебно заседание. Депозира молба-
становище, с която излага аргументи в подкрепа на тезата си за основателност
на претенциите.
Ответникът е подал отговор в законоустановения срок. Излага
становище, че предявените искове са допустими. Твърди, че към исковата
молба не се представят доказателства кога и от кого е прекратено трудовото
правоотношение Липсват доказателства и за упражнено право на
прекратяване на договора от страна на ищеца.
В тази връзка се изтъква, че ищецът е следвало да прекрати договора в
писмена форма, в каквато е сключен и първоначалният договор между
страните. Ответникът счита, че едва при такова прекратяване ищецът може да
търси неустойка за неизпълнение по договора.
Отделно се сочи, че претендираната неустойка е прекомерна и
противоречи на добрите нрави, поради обективната неравностойност на
2
насрещните задължения.
Твърди се също, че неустоечната клауза е нищожна, тъй като е неясен
начина на формиране на неустойката.
На тази основа се прави искане претенциите да бъдат отхвърлени.
Пред първоинстанционния съд се представлява от мл. адвокат С. П.,
който пледира за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
било образувано гр.д. № 1375 по описа на Районен съд Добрич за 2023 г.
Заповедният съд е издал заповед за изпълнение № 731 на 10.07.2023 г. за
претендираните вземания:
- 85, 04 лева, дължима за незаплатени месечни абонаментни такси и
потребление на мобилни услуги по Договор за мобилен номер ****** от
10.06.2021 г., за периода от 15.07.2021 г. до 14.09.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно плащане на
сумата;
- 38, 04 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от 10.06.2021 г. за мобилен номер ******;
- 172, 17 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 10.06.2021 г. за мобилен номер
+359*********, от които 102, 19 лева, в размер на три месечни абонаментни
такси и 69, 98 лева, представляваща неустойка за предоставено устройство с
отстъпка от стандартната дена, съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги от
дата 10.06.2021 г.
И. И. е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Настоящото производство е образувано по установителни
искове, предявени в изпълнение на разпорежданията на заповедния съд.
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание по
чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 92 от ЗЗД.
По исковете за неплатени мобилни услуги е в тежест на ищеца да
докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор
за мобилни услуги между страните; изпълнение на договорните си
задължения за предоставяне на мобилни услуги на претендираната стойност;
изискуемост на вземането.
Ответникът, от своя страна, следва да докаже, че е изпълнявал
задълженията си по договорите.
Първата предпоставка от правопораждащия фактически състав се
3
установява от приложените писмени доказателствени средства – Договор за
мобилни услуги от 10.06.2021 г. с предпочетен номер ******, сключен между
страните. Ответникът е избрал план „Тотал+“ с месечен абонамент от 8, 99
лева. На същата дата страните са сключили и друг договор за мобилни услуги
с план „Интернет+“ с предпочетен номер +359*********. По силата на
съглашението мобилният оператор е предоставил на ответника мобилно
устройство „ZTE“, модел „MF971RS CAT6 4G MIFI“ на преференциална цена
от 49, 99 лева. Стандартната цена на устройството е била 149, 99 лева.
Въз основа на съглашението ищецът се е задължил да предоставя на
ответника част от услугите по раздел II от ОУ. Операторът осигурява достъп
до услугите, а абонатът чрез действията си ги ползва. Следователно,
ползването на услугите е обвързано от активността на абоната. Доколкото
липсват твърдения за неизпълнение на задълженията на оператора за
предоставяне на процесните услуги, следва да бъде прието, че ищецът е
изпълнявал задълженията си по договорите.
Съгласно чл. 71 от „Общите условия на Йеттел България ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги“,
приложими към процесните договори за мобилни услуги, потребителят е
длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за
плащане, посочени в т. 27 от ОУ. В т. 27 от ОУ ясно е заявено, че плащането на
посочената във фактурата сума се извършва в указания в счетоводния
документ срок, но не по-късно от 18 дни от издаването .
Установи се, че е издадена една фактура с № ********** от 15.11.2021
г. за сумата от 85, 04 лева и за сумата от 210, 21 лева. Следователно,
изискуемостта на вземанията е настъпила най-късно на 02.12.2021 г.
(осемнадесет дни след издаването на втората фактура).
Ответникът, от своя страна, не ангажира доказателства, от които да се
установи, че е погасил задълженията си. Доколкото И. И. не е ангажирал
доказателства за погасяване на дълга си, следва да бъдат приложени
неблагоприятните последици на доказателствената тежест на чл. 154, ал. 1 от
ГПК.
Изложеното налага извода, че претенцията на ищеца, с която се иска
да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 85, 04
лева, дължима за незаплатени месечни абонаментни такси и потребление на
мобилни услуги по Договор за мобилен номер ****** от 10.06.2021 г., за
периода от 15.07.2021 г. до 14.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата – предмет на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1375/2023 г., е основателна и следва да
бъде уважена.
По иска, с който се претендира неустойка, е в тежест на ищеца да
докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор
за мобилни услуги между страните; неизпълнение на договорните задължения
от ответника, което води до вреди; наличието на уговорка, с която е уговорен
4
размер на обезщетението за твърдяното неизпълнение, както и конкретен
размер на сумата; настъпило прекратяване на договора.
В т. 9 от процесните договори за мобилни услуги е предвидено, че при
прекратяването на съглашението по вина или инициатива на потребителя или
при нарушение на задълженията му договора или други документи, свързани с
него, в това число приложимите ОУ последният дължи за всяка сим карта по
отношение на която е налице прекратяване: неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Предвидено е също, че в случаите, в които е предоставено устройство за
ползване по договор, чийто срок не е изтекъл, абонатът дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
Оттук се извежда, че дължимостта на вземането за неустойка е
обусловено от предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги
при неплащане на дължими суми.
Съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД договорите могат да бъдат прекратявани
само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
Следователно, договорната връзка може да бъде прекратявана и с
едностранно волеизявление на една от страните, но само ако такава
възможност е предвидена в договора или в закон. В чл. 19б, б. „в“ от ОУ е
установено правото на оператора едностранно да прекрати договора, когато
абонатът не изпълнява задължението си за плащане на дължими суми. Това
право следва да бъде упражнено посредством изпращане на писмено
уведомление до абоната. То ще прояви своето действие и договорът ще се
счита прекратен от момента на получаването му от ответника. По делото
обаче не бяха представени доказателства до ответника да е било изпращано
уведомление в този смисъл. Не може да бъде прието, че заявлението по чл.
410 от ГПК или исковата молба представляват такова писмено уведомление.
Това е така, на първо място, защото заявлението не се връчва на ответника и
на второ място, защото исковата молба е връчена на ответника след изтичане
на срока на договорите – на 28.02.2024 г.
Ето защо, с положителност може да бъде заключено, че договорът
между страните не е бил предсрочно прекратен. При това положение
неустойка не се дължи, защото не е доказана основната предпоставка,
обуславяща начисляването .
В този смисъл са Решение от 07.12.2021 г. по гр.д. № 557 по описа на
Окръжен съд Добрич за 2021 г., Решение от 11.03.2022 г. по гр.д. № 637 по
описа на Окръжен съд Добрич за 2021 г. и Решение от 12.05.2023 г. по гр.д. №
126 по описа на Окръжен съд Добрич за 2023 г.
5
Всичко изложено налага извода, че исковете за установяване
дължимостта на сумите:
- 38, 04 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от 10.06.2021 г. за мобилен номер ******;
- 172, 17 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 10.06.2021 г. за мобилен номер
+359*********, от които 102, 19 лева, в размер на три месечни абонаментни
такси и 69, 98 лева, представляваща неустойка за предоставено устройство с
отстъпка от стандартната дена, съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги от
дата 10.06.2021 г., следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца и ответника се поражда
правото да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на
уважената и отхвърлената част от претенцията.
При определяне размера на дължимите разноски в заповедното
производство за основа следва да бъде използвана глобалната сума от 295, 25
лева.
Ищецът е представил списък на разноските. За заповедното
претендира разноски в размер на 505, 00 лева (адвокатско възнаграждение в
размер на 480, 00 лева и държавна такса в размер на 25, 00 лева).
В настоящата инстанция е направил разноски в размер на 605, 00 лева
(адвокатско възнаграждение в размер на 480, 00 лева; държавна такса в размер
на 125, 00 лева).
Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно в
частта, касаеща адвокатското възнаграждение, платено от ищеца за
процесуално представителство, защита и съдействие в исковото производство.
Същото не надвишава минималните размери в НМРАВ – чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. с
чл. 2, ал. 5 от НМРАВ.
Възражението е основателно в частта относно размера на платеното
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие в заповедното производство. Същото следва да бъде редуцирано
до минималните размери по чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. ал. 8 вр. с от НМРАВ – 400, 00
лева.
Ответникът също е представил списък по чл. 80 от ГПК. За
заповедното производство претендира адвокатско възнаграждение в размер на
50, 00 лева, а за исковото производство претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 400, 00 лева.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 122, 40 лева –
разноски в заповедното производство (след редуцирането на основание чл.
78, ал. 5 от ГПК) и сумата от 174, 26 лева – разноски в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да бъде
6
възложена за плащане сумата от 35, 60 лева – разноски в заповедното
производство и сумата от 284, 40 лева – разноски в исковото производство.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Йеттел
България” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София, район
„Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********,
срещу И. М. И., ЕГН **********, с адрес: с. А., ул. „***“ № 47, иск с правно
основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 85, 04 лева, дължима за незаплатени месечни
абонаментни такси и потребление на мобилни услуги по Договор за мобилен
номер ****** от 10.06.2021 г., за периода от 15.07.2021 г. до 14.09.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателно плащане на сумата – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 1375 по описа на Районен съд Добрич за 2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес
парк София, сграда 6, ЕИК *********, срещу И. М. И., ЕГН **********, с
адрес: с. А., ул. „***“ № 47, иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 92 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 38, 04 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 10.06.2021 г. за мобилен номер
****** – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1375/2023 г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес
парк София, сграда 6, ЕИК *********, срещу И. М. И., ЕГН **********, с
адрес: с. А., ул. „***“ № 47, иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 92 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 172, 17 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 10.06.2021 г. за мобилен номер
+359*********, от които 102, 19 лева, в размер на три месечни абонаментни
такси и 69, 98 лева, представляваща неустойка за предоставено устройство с
отстъпка от стандартната дена, съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги от
дата 10.06.2021 г. – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1375/2023
г., като неоснователен.
ОСЪЖДА И. М. И., ЕГН **********, с адрес: с. А., ул. „***“ № 47 да
заплати на „Йеттел България” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град
София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК
*********, сумата от 122, 40 лева – разноски по ч.гр.д. № 1375/2023 г. по
описа на Районен съд Добрич.
7
ОСЪЖДА И. М. И., ЕГН **********, с адрес: с. А., ул. „***“ № 47
да заплати на „Йеттел България” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6,
ЕИК *********, сумата от 174, 26 лева – разноски по гр.д. № 2369/2023 г. по
описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА „Йеттел България” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК ********* да заплати на И. М. И., ЕГН **********, с
адрес: с. А., ул. „***“ № 47 сумата от 35, 60 лева – разноски по ч.гр.д. №
1375/2023 г. по описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА „Йеттел България” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК ********* да заплати на И. М. И., ЕГН **********, с
адрес: с. А., ул. „***“ № 47 сумата от 284, 40 лева – разноски по гр.д. №
2369/2023 г. по описа на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8