№ 7885
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110110829 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от „ЗАД Армеец“ АД срещу Столична
община кумулативно обективно съединени положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр.
чл. 49 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за
установено, че на ответника дължи на ищеца сумата от 2390,61 лв. – главница
за дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция във връзка с
вреди настъпили по товарен автомобил марка „Шкода“, модел „Суперб“, рег.
№ ****** от ПТП, настъпило на 12.05.2019 г. в резултат на противоправно
бездействие на ответника, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 12.10.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
от 766,24 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 11.10.2020 г. до
11.10.2023 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
56346/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че на 12.05.2019 г., в гр. София, в адрес, около 14:30
часа, т. а. „Шкода Суперб“, рег. № ****** се движил по ул. „адрес“ с посока
към ул. „адрес“ и до жилищна сграда № адрес преминал през необезопасено и
несигнализирано препятствие на пътното платно – кръгла шахта, находяща се
1
на улицата, чийто незакрепен здраво капак се повдигнал при преминаването и
увредил т. а. „Шкода Суперб“, рег. № ******, като са били нанесени вреди –
ляв праг на автомобила, лява кора под купето и други. Посочва, че описаният
автомобил бил застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС” при
ищеца с полица №0306X0420001, със срок на действие от 28.09.2018 г. до
27.09.2019 г. Твърди, че за описаното ПТП бил съставен Протокол за ПТП №
1704984/12.05.2019 г. от органите на МВР. Твърди, че ответникът Столична
община не е изпълнил задължението си да вземе необходимите мерки за
обезопасяване на пътното платно. Сочи, че на 12.05.2019 г. водачът на
увреденото МПС е депозирал при ищеца уведомление- декларация за щета по
застраховка „Каско на МПС“ , във връзка с което в дружеството била
образувана ликвидационна преписка – щета с № 10019030112188. Твърди, че
вложените части и материали за извършване на ремонт на процесния т. а.
възлизат на 2380,61 лева. Ищецът изплатил обезщетение за възстановяване на
увредения автомобил в размер на 2380,61 лева с Платежно нареждане № П
17254359/29.08.2019 г. Общият размер на заплатеното от застрахователя
обезщетение било 2 390,61 лева, включително 10,00 лева за извършени
ликвидационни разноски по претенцията. Твърди, че с писмо с изх. № Л -
6951/24.09.2019 г., придружено с цялата ликвидационна преписка по
образуваната в дружеството ликвидационна преписка – щета №
10019030112188, получено на 25.09.2019 г. поканил ответника доброволно да
заплати сумата от 2390,61 лева, но същата не била заплатена. С оглед
изложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва предявеният иск като недопустим и неоснователен. Оспорва
пасивната си легитимация по иска, доколкото шахтите на територията на
Столична община се поддържали от експлоатационните дружества и
оператори, в чийто активи са включени. Твърди, че съгласно договор за
концесия между Столична община и „Софийска вода“ АД, сключен на
23.12.1999 г., задължението за поддържане и стопанисване на водните канали
и прилежащите им части (шахти) принадлежи на „Софийска вода“ АД.
Твърди, че съгласно извадка от ISofMap, процесното място се намира в ПИ
68134.1384.2300, под който преминават канализационна и водопроводна
инсталация, които се стопанисват от „Софийска вода“. Оспорва валидно
2
сключеното застрахователно правоотношение между ответника и „КПН
Консулт“ ООД, поради липсата на подпис на застрахованото лице в
застрахователната полица. Оспорва наличието на доказателства за
установяване на причинно-следствена връзка, както и за съществуване на
процесната неравност – шахта, на общински пътя. Твърди, че подменените
части не съответстват на тези в опис-заключението. В случай, че приеме че са
налице основания за възникване на регресно вземане спрямо Столична
община, то моли да бъде определено в размер на данъчната основа, съгл.
приложената от ищеца фактура или в размер на 844,97 лв. Моли за
прекратяване на делото поради недопустимост на иска или за отхвърляне на
иска като неоснователен и присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
От представената комбинирана застрахователна полица №
0306Х0420001 от 28.09.2018 г. за застраховки „Каско“ и „Злополука“, се
установява, че на 28.09.2018 г. е сключен договор за застраховка „Каско“
между ищеца като застраховател и „Аутохоф“ ЕООД като застраховано лице
по отношение на товарен автомобил марка „Шкода“, модел „Суперб“, рег. №
******, със срок на действие от 10:00 часа на 28.09.2018 г. до 23:59 часа на
27.09.2019 г., със застрахователна сума в размер на 30500,00 лв. и
застрахователна премия от 1342,00 лв., с включени клаузи „П - Пълно Каско“,
както и приложимите към тази застраховка общи условия (ОУ).
Представени са досие на полица и квитанции от 28.09.2018 г., от
17.12.2018 г., от 21.03.2019 г. и от 15.05.2019 г., от които се установява
плащането на уговорената застрахователна премия.
Представен е Протокол за ПТП рег. № 6531 от 12.05.2019 г., съставен от
мл. автоконтрольор, от който се установява, че на 12.05.2019 г. около 14:30
часа, в гр. София, ул. „адрес“ до бл. адрес, водачът К. Г. А. при управление на
товарен автомобил марка „Шкода“, модел „Суперб“, рег. № ****** в района
на ж. к. „адрес“ по ул. „адрес“ с посока към ул. „адрес“, бл. адрес, при
преминаване през шахта на платното за движение, капакът на шахтата се
повдига и реализира ПТП с МПС, вследствие на което за МПС настъпват
3
материални щети по предпазна кора, ляв праг и други, като ПТП не е посетено
на място от служителя на КАТ, съставил протокола за ПТП.
Представени са още: уведомление – декларация за щета по застраховка
„Каско на МПС“ от 11.05.2019 г.; СУМПС и контролен талон на К. Г. А.;
свидетелство за регистрация част II и удостоверение за техническа изправност
на товарен автомобил марка „Шкода“, модел „Суперб“, рег. № ******; опис –
заключение по щета от 12.05.2019 г. и от 10.06.2019 г.; опис на претенция от
13.05.2019 г.; експертиза по претенция от 13.05.2019 г.; доклад по щета от
24.07.2019 г.; възлагателно писмо от 17.05.2019 г. от ищеца до „Еуратек Ауто“
ООД относно ремонт на процесното МПС; фактура № ********** от
22.06.2019 г., издадена от „Еуратек Ауто“ ООД на ищеца относно стойността
на извършените ремонтни дейности за възстановяване на процесното МПС за
сумата от 2380,61 лв.; декларация на водача на МПС от 12.05.2019 г.; регресна
покана от ищеца до ответника; снимков материал.
Представено е платежно нареждане от 29.08.2019 г., от което се
установява, че ищецът е заплатил по сметка на „Еуратек Ауто“ ООД за ремонт
на процесния товарен автомобил „Шкода Суперб“ сумата от 2380,61 лв.
От показанията на свидетеля Е. М. А., се установява, че процесното
МПС е управлявано от нейния син. Веднъж синът й се прибрал ядосан и й
разказал за инцидент с шахта, която се намира в близост до техния блок в кв.
„АДРЕС“, при преминаване през шахтата капакът на последната ударил МПС.
От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно,
компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява
следния механизъм на ПТП, а именно: на 12.05.2019 г., товарен автомобил
марка „Шкода“, модел „Суперб“, рег. № ****** се движил в ж. к. „адрес“ по
ул. „адрес“ с посока към ул. „АДРЕС“ и в района на бл. *** и бл. адрес, при
преминаване през шахта на платното за движение, капака на шахтата се
повдига и настъпва ПТП с МПС. Щетите по т. а. „Шкода Суперб“ са
настъпили вследствие процесното ПТП, респ. от техническа гледна точка
настъпилите по МПС увреждания съответстват на описания механизъм на
настъпване на произшествието. Стойността, необходима за възстановяване на
т. а. „Шкода Суперб“, определена към датата на настъпване на ПТП по средни
пазарни цени възлиза на 1779,68 лв. Стойността на ликвидационните разноски
4
възлиза на 15,00-25,00 лв.
Други доказателства от значение за решаване на делото не са
представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
По отношение на иска по чл. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2
от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД:
Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване
кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1.
наличието на валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество – ищец; 2. заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството – ищец; 3.
предпоставките по чл. 49 от ЗЗД: 1) осъществен фактически състав по чл. 45
от ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи: деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо
да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС № 7/1959
г., т. 7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите
да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа.
За установяването на тези обстоятелства доказателствената тежест се
носи ищеца. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване
да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
прекия извършител при условията на пълно обратно доказване. В тежест на
ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи,
правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на
плащането.
От представените писмени доказателства – приетата по делото
5
застрахователна полица, се установи, че наличието на първата предпоставка –
валиден договор за имуществено застраховане „Каско“ между увреденото
лице и застрахователното дружество – ищец по отношение на процесното
МПС, към момента на настъпване на процесния инцидент. Договорът е
сключен между ищеца като застраховател и „Аутохоф“ ЕООД като
застраховано лице и собственик, като същият съдържа подписите и на двамата
контрахенти. От представените писмени доказателства може да се направи
обоснован извод, че в периода на действие на застрахователния договор е
настъпила промяна в собствеността на процесното МПС, като „Аутохоф“
ЕООД е прехвърлило същото на „КНП Консулт“ ООД, респ. последното се
явява правоприемник на „Аутохоф“ ЕООД по отношение на процесното МПС
и в тази връзка и по отношение на правата и задълженията по договора за
имуществено застраховане. Без правно значение относно валидността на
договора за застраховка е, че същият не съдържа подпис на новия собственик.
В този смисъл е разпоредбата на чл. 413, ал. 1 КЗ, съгласно която ако по време
на действието на застрахователния договор застрахованото имущество бъде
прехвърлено, приобретателят встъпва в правата и задълженията на
застрахования по застрахователния договор.
В подкрепа на твърденията си във връзка с процесното произшествие,
настъпило в срока на застрахователно покритие по имуществената
застраховка „Каско“, ищецът е ангажирал протокол за ПТП, уведомление за
щета, разпитан е свидетелят А. – майка на водача на процесното МПС, прието
е заключение на САТЕ. Съгласно заключението на вещото лице по
изслушаната САТЕ, причинените на автомобила щети са в причинна връзка с
процесното ПТП. Съдът намира за установено по безспорен начин от
съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства, че при
преминаване на процесния автомобил през шахта на платното за движение,
нейният капак се е повдигнал, настъпило е съприкосновение между капака на
шахтата и МПС, вследствие на което са настъпили щети по МПС, респ.
настъпилите щети се намират в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи настъпилото ПТП, неговия
механизъм, както и настъпилите в резултат от него имуществени вреди.
6
Между страните по делото е безспорно и че ищцовото застрахователно
дружество е изплатило застрахователно обезщетение в претендирания размер,
както и че е получило плащане на дължимата застрахователна премия, а и тези
факти се установиха от представените по делото писмени доказателства –
квитанции и платежно нареждане.
Посредством заключението на назначената по делото САТЕ се установи
и че стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС възлиза на
1779,68 лв. (или 1789,68 лв. с вкл. ликвидационни разходи), а ищецът
претендира по-голяма сума – 2380,61 лв. (или 2390,61 лв. с вкл.
ликвидационни разходи).
В отношенията между страните е безспорно, а и от доказателствата по
делото се, че процесният пътен участък представлява част от общинската
пътна мрежа. Съгласно приложимата нормативна уредба Столична община в
качеството си на юридическо лице е правен субект, на когото е възложено по
силата на закона – чл. 31 ЗП и чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, задължението да
осъществява дейностите по ремонт и поддръжка в изправно състояние на
общинските пътища, сигнализиране за препятствията по тях, както и
отстраняването на препятствията и неизправностите във възможно най-кратък
срок. Щом пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път
по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗП, на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП
ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително до извършването на ремонтните дейности да сигнализира
съответната опасност на пътя с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13, ал. 1 ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл.
13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. Установената в случая необезопасена и несигнализирана шахта
с капак на пътното платно, който не е закрепен неподвижно, респ. при
преминаване през него същият се измества, повдига и т. н., при което създава
опасност от увреждане за участниците в движението, представлява
„препятствие на пътя“ по смисъла на § 1, т. 19 ППЗДвП, тъй като нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност за движението.
Бездействието на служителите на Столична община или на други лица, на
които тя е възложила изпълнението, във връзка с обозначаване на
7
препятствието на пътя до премахването му е довело до неизпълнение от
страна на възложителя на задължението по чл. 31 ЗП, чл. 13 и чл. 167, ал. 1,
изр. 1 ЗДвП и се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи гаранционно-
обезпечителна отговорност за причинените при инцидента вреди. Без
значение е, че шахтата, през която е преминал процесният автомобил, е
канализационна шахта собственост на „Софийска вода“ АД, щом е
установено, че тя се намира върху пътен участък – част от общинската пътна
мрежа, за целостта и безопасността на който отговаря Столична община.
Независимо че шахтата е част от ВиК инфраструктура, предвид нормата на чл.
167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП за ответната община е било налице задължение
регулярно да осъществява, включително и по своя инициатива, необходимите
проверки за нейната безопасност, доколкото тя е разположена на пътя, и при
необходимост да я сигнализира до отстраняване на неизправностите.
Изпълнението на тези задължения не е ограничено само до онези части или
принадлежности на улицата, които са общинска собственост, защото на
общината е вменено задължението да осъществява цялостната дейност по
полагането на системни грижи, поддържането в изправност и осигуряване
безопасността при движение по общински път. Ето защо за уважаване на
главния иск е достатъчно, че е доказано по делото допуснато нарушение от
служители или други натоварени от Столична община лица на задълженията
по поддържане на уличната мрежа, включително по сигнализиране за
препятствия на пътя, което е причинило вреди на имущество, застраховано
при ищеца по застраховка „Каско“. Бездействието на натоварените от
общината лица по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, че е виновно,
като ответникът не е оборил законовата презумпция. Евентуално допуснати
нарушения и от служители или други натоварени от собственика на
канализационната шахта лица не могат да изключат отговорността на
Столична община. Така е, защото съгласно чл. 53 ЗЗД, ако увреждането е
причинено от неколцина, те отговарят солидарно, но ищецът сам преценява
дали и към кого да насочи иска си, а в случая искът с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД е предявен само срещу Столична община в
качеството й на юридическо лице, отговарящо за поддръжката (включително
сигнализирането) на общинските пътища. По изложените съображения съдът
намира, че Столична община е пасивно легитимирана по предявения главен
8
иск и следва да носи отговорност по реда на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49
ЗЗД независимо от това дали е собственик на необезопасената и
несигнализирана шахта с повреден капак, станала причина за настъпване на
процесния инцидент.
Ответникът нито твърди, нито представи доказателства, от които може
да се установи, че е изплатил сумите по регресната претенция.
При това положение главната искова претенция следва да се уважи за
сумата от 1789,68 лв. и да се отхвърли за разликата над тази сума.
По отношение на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
По делото се установи наличието на главен дълг.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Вземането на ищеца по чл. 411 КЗ е безсрочно, следователно за да бъде
поставен в забава ответника, последният е необходимо да бъде поканен от
ищеца да изпълни. От представената регресна покана по делото се установи
по безспорен начин и че ищецът е изпратил покана за регресната си претенция
на ответника, както и че поканата е получена от последния на 25.09.2019 г.,
видно от поставения рег. № по описа на Столична община, което
обстоятелство не се и оспорва от ответника.
Предвид изложеното съдът намира, че искът по чл. 86 от ЗЗД е
установен по своето основание.
Ищецът претендира обезщетение за забава за периода от 11.10.2020 г. до
11.10.2023 г. – подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.
9
Размерът на обезщетението за забава следва да се определи за този
период върху главницата, за която съдът намери главната претенция за
основателна – 1789,68 лв.
Съдът на основание чл. 162 ГПК определи размера на обезщетението за
забава посредством лихвен калкулатор, публикуван на следната интернет
страница, а именно: https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html , в
размер на 573,63 лв., изчислена върху главницата от 1789,68 лв. за периода от
11.10.2020 г. до 11.10.2023 г.
При това положение акцесорната искова претенция следва да се уважи
за сумата от 573,63 лв. и да се отхвърли за разликата над този размер.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на разноски имат
и двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски в размер на 788,14 лв., от които
за исковото производство 100,00 лв. за ДТ, 400,00 лв. за депозит за вещо лице,
75,00 лв. за депозит за свидетел и 100,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, и за
заповедното производство 63,14 лв. за ДТ и 50,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, от които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с
уважената част от иска следва да му се присъдят 590,02 лв.
Съдът определи на ответника 100,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, от които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с
отхвърлената част от иска следва да му бъдат присъдени 25,14 лв.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Столична община, ЕИК *********
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК
********* следните суми, а именно: сумата от 1789,68 лв. – главница за
дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция във връзка с
вреди настъпили по товарен автомобил марка „Шкода“, модел „Суперб“, рег.
№ ****** от ПТП, настъпило на 12.05.2019 г. в резултат на противоправно
10
бездействие на ответника, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 12.10.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
от 573,63 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 11.10.2020 г. до
11.10.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над сумата от 1789,68
лв. до пълния предявен размер от 2390,61 лв. и за разликата над сумата от
573,63 лв. до пълния предявен размер от 766,24 лв., за които суми е била
издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 56346/2023 г. по описа на СРС, III
ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК ********* сумата от 590,02 лв.,
представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3
ГПК да заплати на Столична община, ЕИК ********* сумата от 25,14 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11