О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594 30.05.2016г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско и
търговско отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Окръжен
съдия : Десислава Динкова
като
разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 502 по описа за 2015 година, за да се произнесе по реда на чл. 374, вр.чл.140 вр.чл. 146, ал.
1 от ГПК, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Община Руен с административен адрес с. Руен, ул.„Първи май“ №18 против „Трансстрой-Бургас“ АД, ЕИК *********, представлявано от Николай Милев - изпълнителен директор,
със седалище и адрес на управление град Бургас, ул.„Успенска“ №8 за осъждане на ответника да достави и монтира в с.
Рупча, общ. Руен, два броя ПСОВ марка „Йоти 2x500“, предвидени за доставка по
количествено-стойността сметка№2, неразделна част от договор за изпълнение на
строителни и монтажни работи от 28.11.2006 год., и всяка една от тях включваща
следното оборудване-двукамарен утаител-1 брой, анаеробен биореактор-1 брой,
биофилтър-8 броя, ревизионни шахти-4 броя и решетки, обвръзка и биофилтър - 8
броя, евентуално да бъде осъден ответника да заплати на ищеца посочената в
договора и количествено-стойностна сметка сума от 338 670.68 лв. предсталяващи
стойност с ДДС на доставка и монтаж на двете ПСОВ, заплатени му по негова
фактура №68/3.01.2007 год., ведно със законовата лихва за забава, начиная от датата
на предявяване на иска.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията
към нея на ответника.
Постъпил е писмен отговори от „Трансстрой
- Бургас“ АД в срока по чл.367 ал.1 от ГПК. В същия срок ответникът е депозирал
насрещен иск против Община Руен за осъждането ѝ да заплати сумата 32 921,30 лв., представляваща дължима
сума за извършени строителни монтажни работи по договор от 28.11.2006 год.
между страните, сключен на основание чл.31 от НВМОП.
Преписи от отговора и от насрещния иск са били връчени
на ищеца с указание за възможността за подаване на допълнителна искова молба,
респ. – отговор на насрещната искова молба. В срока по чл.372 от ГПК е
постъпила допълнителна искова молба и отговор на насрещния иск.
В срока по чл.373 от ГПК е подаден допълнителен отговор от ответника „Трансстрой
- Бургас“ АД. Депозирана е допълнителна насрещна искова молба.
Община Руен е депозирала отговор на допълнителната
насрещна искова молба.
При това положение, с оглед осъществената двойна
размяна на книжа, съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.
Съдът
намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по
делото на осн. чл.374, вр.чл.140, вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 28.11.2006 год. страните
сключили договор за изпълнение на строителни и монтажни работи, с предмет,
съгласно чл.1 от договора изграждане и монтаж от ответника като изпълнител на
обект „Канализация, главен колектор и пречиствателно съоръжение за пречистване
на отпадни води в с. Рупча". Заявява, че неразделна част от договора е
приложение №1 количествено-стойността сметка №1 и №2. Втората
количествено-стойностна сметка, в т.8, включва доставка на два броя ПСОВ с единична
цена от 132 090 лв. за монтаж, както и е посочена обща цена на доставка и
монтаж. Твърди се, че горните ПСОВ-2 броя са предвидени като част от строежа по
инвестиционен проект и без тях канализацията и главният колектор не могат да
изпълняват своите функции съобразно предназначението и проекта. Ищецът твърди,
че към договора е подписан „график за изпълнение", съобразно който
монтажът на цялото съоръжение, включително ПСОВ, следва да приключи до 250 дни.
Този срок е уговорен и в чл.6 от самия договор, с начален момент откриване на
строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво.
Твърди
се в исковата молба, че ищцовата община е изпълнила своите задължения като
възложител по договора, включително по заплащане на цената на извършена работа
и предвиденото за доставяне оборудване, включващо и ПСОВ. Заявява се от ищеца,
че е подписан акт образец 19 от 3.01.2007 год., съгласно който двете страни са
установили доставка на предвидените по проекта, договора и приложенията към
него-ПСОВ два броя. По-късно, с тристранно подписан акт образец №10 от
15.09.2007 год., строежът на обекта е бил спрян, като в т.1 от акта изрично е
записано, че поради неизпълнение 315 м. от клон №16 и №17, закупените
съоръжения за ПСОВ ще останат за съхранение и държане от третото лице,
подизпълнител на ответника - ЕТ „Хиполита- Иванка Попова“.
Заявява
се от ищеца, че през 2011 год. с нарочно
писмо изх.№РД-13-639/14.12.2011 год. посочил място на доставка на съоръженията
от 2 броя ПСОВ, включително и лице, на което да бъде предадено за съхранение. Бил
уведомен устно от ответника, че съоръженията на ПСОВ се намират в град
Панагюрище, откъдето могат да бъдат получени. Твърди, че след това бил извършен
оглед на така посоченото местонахождение на двете съоръжения в град Панагюрище,
в присъствието на представител на ответника и горепосоченото трето
лице-подизпълнител. При този оглед били намерени в комплектация части и
съоръжения, представляващи един брой ПСОВ, които ищцовата община пренесла и
оставила на съхранение в двора на кметство с. Рупча, общ. Руен. Поради липса на
пълно изпълнение от страна на ответника за втория брой ПСОВ, с последващо писмо
изх.№РД-13-813/5.12.2014 год., ищецът поискал изпълнение, включително и
доставка на комплектацията на втората ПСОВ. Твърди, че не е получавал втората
ПСОВ в горната комплектация.
С писмо
с вх.№ РД-13-108/13.03.2015 год. бил уведомен от ответника, че посочената от
него ПСОВ-1 брой, находяща се в Панагюрище и взета от Община Руен за съхранение в с.Рупча, е собственост на
община Панагюрище и следва да бъде върната на собственика. В това писмо
ответникът признал, че поръчаните по договора от 28.11.2006 год. два броя ПСОВ
не са изпълнени и не са доставени на ищеца, поради причини, касаещи
неизпълнение от техен подизпълнител. Веднага след това на ищеца било
разпоредено от Окръжна прокуратура Бургас с нейно постановление от 9.07.2015
год. да върне обратно и предаде на община Панагюрище намиращата се в с.Рупча
един брой ПСОВ-марка Йоти 2x500. Твърди се, че постановлението на ОП Бургас е
изпълнено и ищцовата община е върнала на община Панагюрище ПСОВ. Заявява се, че
община Руен като възложител по горепосочения договор за изработка, монтаж и
доставка, е заплатила, но не е получила от ответника-изпълнител по договора два
броя комплектовани ПСОВ марка „Йоти 2x500“.
Ответникът „Трансстрой - Бургас“ АД е
депозирал отговор, с който исковата молба се оспорва изцяло. Заявява, че на 28.11.2006
г. в с. Руен, Област Бургас между „Трансстрой - Бургас" АД и Община Руен е
сключен договор на основание чл. 31 от НВМОП, във връзка с решение №
22/09.11.2006 г. на кмета на Община Руен за класиране на кандидатите и
определяне на изпълнител на обществена поръчка с обект: „Канализация, главен
колектор и пречиствателно съоръжение за пречистване на отпадни води в с.
Рупча". Твърди, че на същата дата - 28.11.2006 г., между „Трансстрой -
Бургас" АД и подизпълнител ЕТ „Хиполита - Иванка Попова", е бил
сключен договор за доставка и монтаж на пречиствателно съоръжение - „Йоти -2 х
500“, с обект: ПСОВ с. Рупча, обл. Бургас. По силата на чл. 1 от сключения
договор, ЕТ „Хиполита - Иванка Попова" се задължила да произведе
комплексна технология и да я достави на мястото на монтажа, да монтира ПСОВ
"JOTI - 2 х 500", както и да въведе ПСОВ "JOTI - 2 х 500" в
експлоатация, да обучи обслужващия персонал и да предаде станцията.
Ответникът твърди, че от представеният
от ищцовата страна - Община Руен акт образец 19
е видно, че на 03.01.2007 г. представители на инвеститора - Община Руен
и на изпълнителя - „Трансстрой - Бургас" АД, след проверка на място, са
установили, че към датата 03.01.2007 г. са завършени и подлежат на заплащане
следните видове СМР: доставка ПСОВ - 2 бр. на обща стойност 264,180,00 лв. без
ДДС, транспорт съоръжения до обекта - 110 км. на стойност 336,60 лв. без ДДС; доставка
филтърен материал - 22 куб. м. на стойност 439,56 лв. без ДДС; доставка
бактериална култура - 50 куб.м. на стойност 3 060,00 лв. без ДДС; заустващо
съоръжение Ф500 - 1 бр. на стойност - 770,10 лв. без ДДС, или общата стойност
на завършените СМР възлиза на 338 670,69 лв. с ДДС.
Ответникът счита, че от представената с
исковата молба сметка обр. 22 е видно, че към дата 03.01.2007 г. процесните
строително-монтажни работи са изпълнени и подлежат на заплащане, като общата им
стойност възлиза на 338 670,69 лв. Счита, че от представените доказателства се
установява, че към дата 03.01.2007 г. задълженията на изпълнителя по сключения
на 28.11.2006 г. в с. Руен, Област Бургас договор между „Трансстрой -
Бургас" АД и Община Руен са изпълнени. Твърди, че са изпълнени и задълженията
на възложителя към изпълнителя за заплащане на дължимата сума за доставката на
пречиствателните съоръжения. Сочи, че доказателствата са представени от ищеца -
Община Руен и са съставени от представители на ищеца и на ответника, които са
имали представителна власт към датата на установяване, че задължението за
доставка на цитираните в акт образец 19 строително-монтажни работи са
изпълнени. Заявява, че настъпването на други факти, възникнали след тази дата,
вкл.местонахождението в момента на описаните в акт образец 19 и сметка обр. 22
съоръжения, е ирелевантно по отношение на спора, включително и обстоятелството,
описано в приложение образец 10, че към дата 15.09.2007 г. закупените
съоръжения се съхраняват от ф-ма „Хиполита",
тъй като датата 15.09.2007 г. е след датата на установеното по официален ред
изпълнение на договора - 03.01.2007 г.
Ответникът твърди, че е налице изпълнение
на задълженията и от двете страни по едно облигационно отношение, което е
скрепено с доказателства - официални документи. Заявява, че поведението на възложителя,
изпълнителя, подизпълнителя или трети лица след изпълнението на договора, както
и дали съоръжението е липсвало след
установената доставка или липсва към настоящия момент, не е, и не може да бъде
относимо към настоящия спор.
Моли да бъде отхвърлен предявения иск от
Община Руен срещу „Трансстрой - Бургас" АД, с който се претендира ответникът
да бъде осъден за изпълнение на СМР по обект „Канализация, главен колектор и
пречиствателно съоръжение за пречистване на отпадни води", като
неоснователен и недоказан.
Заявява, че неоснователността на главния
иск обуславя и неоснователност на евентуалния иск за заплащане на сумата от 338
670,68 лв., представляващи стойност с ДДС на доставка и монтаж на двете ПСОВ,
заплатени по фактура № 68/03.01.2007 г., както и на акцесорната претенция за
законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска, тъй като
задълженията и на двете страни са изпълнени. Въвежда възражение за изтекла давност за
претендираната сума, тъй като от претендираната дата за неизпълнение до датата
на завеждането на исковата молба е изминал срок, надвишаващ 5 години. При
условията на евентуалност и на основание чл. 103 от Закона за задълженията и
договорите, прави възражение за
прихващане за сумата от 32 921,30 лева, дължима от Община Руен на „Трансстрой -
Бургас" АД по договор от 28.11.2006 г.
В срока за отговор ответникът е
депозирал насрещен иск против Община Руен. Заявява, че по силата на договора
от 28.11.2006 год., възложителят Община Руен възложил, а изпълнителят
„Трансстрой - Бургас“ АД се задължил да извърши строителни и монтажни
работи на обект: „Канализация, главен колектор и пречиствателно съоръжение за
пречистване на отпадни води в с. Рупча", по приети количествено-стойностни
сметки, съгласно финансовото предложение на изпълнителя.
Във
връзка с изпълнение на задълженията по договора, бил съставен акт образец 19 за
установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР, подробно
описани в насрещната искова молба, на обща стойност 41 069,01 лв. На
23.08.2007 год. била съставена сметка обр.22, с която се констатира, че към
дата 23.08.2007 г. са изпълнени и подлежат на заплащане сумите по
горецитираните строителни и монтажни работи на обща стойност 41 069 лв.
Насрещният ищец заявява, че на 23.08.2007 г. е издадена фактура № 640/23.08.2007
г. за сумата 41 069 лв. с ДДС, от която към настоящия момент е платена сума в
размер на 8 147,70лв. и остава за плащане от Община Руен сумата от 32 921,30
лева. Моли Община Руен да бъде осъдена да заплати на „Трансстрой -
Бургас"АД, ЕИК ********* сумата от 32 921,30 лв., представляваща дължима сума за извършени
строителни монтажни работи по договор от 28.11.2006 год.
Ищецът
по първоначалния иск Община Руен е депозирал допълнителна искова молба,
в която оспорва
застъпваната от ответника фактическа и
правна теза за наличие на пълно изпълнение на договора, водещо до неговото
прекратяване. Оспорва твърдението, че към 3.01.2007 год. задълженията на
изпълнителя били напълно изпълнени. Счита, че твърдението за пълно изпълнение
не кореспондира със самото поведение на ответника-изпълнител по договора, преди
предявяването на иска, с което сам признава в кореспонденция с възложителя, че
ПСОВ не е доставена, монтирана и пусната в експлоатация. Позовава се на писмо от 09.03.2015 год., изходящо от
ответника, в което е посочено, че трето лице-подизпълнител не изработило и
доставило ПСОВ; подписания на 15.09.2007 год. акт образец 10 за спиране на
строителството и установяване на състояние на обекта, в който на стр. 1 т. 1
изрично е посочено, че съоръженията за ПСОВ не са доставени, а се съхраняват от
трето лице на неизвестно място и не са монтирани. Ищецът заявява, че тези
писмени доказателства са подписани и от представител на ответника и съдържат
изявления на негови представители, установяващи именно твърденията в исковата
молба, че ПСОВ в уговорения вид, количество, брой и монтаж не са изпълнени и
доставени както към дата 15.09.2007 год., така и към 2015 год. Ищецът заявява,
че действително е платена сумата по договора, уговорена като цена за извършено
СМР, но в частта за доставка и монтаж на ПСОВ сумата е недължимо платена без да е извършена
възложената работа. Сочи, че плащането не е акт по приемане и одобряване на
извършената работа.
Заявява,
че акт обр.19, на който се позовава ответника, е без вписана в него дата и се отнася само за
„канална мрежа"; не съдържа раздел и посочени СМР за доставка и монтаж на
ПСОС-2 броя. По отношение на сметка №22/23.08.2007 год. заявява, че удостоверява стойности, заявени за плащане, но
не и количество и обем извършена работа. По отношение на протокол №6/3.01.2007 год. заявява, че не
съдържа в себе си подпис на представител на възложителя - община Руен и поради
това няма характер на волеизявление по приемана на извършената работа.
По
отношение на защитното възражение на ответника за изтекла погасителна давност,
в допълнителната искова молба се изразява становище за неконкретизираност и
евентуално за неоснователност.
Ищецът твърди, че не става ясно давността по отношение на кое задължение се
претендира-дали за това да се достави и монтира ПСОВ-2бр., т.е. за реално
договорно изпълнение на уговорена натурална престация, или за второто основание
на иска- за възстановяване заплатената цена на неизвършената работа по доставка
и монтаж на ПСОВ. Ищецът твърди, че самият ответник не посочва кога, според
него, е настъпил падежа на задължението, от който момент следва да се приеме,
че започва да тече давностния срок. Заявява, че ответникът е признавал
задължението си и своето неизпълнение-чл.116 б."а" ТЗ, с което се
прекъсва давността. Позовава се на негово писмо изх.дата 01.02.2011 год., в
което изрично се сочи, че ПСОВ не е
доставена и предадена, от което следва, че не е монтирана и пусната в
експлоатация.
Оспорва
се насрещното възражение за прихващане до размер на 32 921.30 лв. Ищецът
заявява, че в случая се предявява с отговора възражение за прихващане и отделно
насрещен иск за едно и също вземане. Според неговото становище, предявяването
на насрещния иск изключва разглеждането на възражението за прихващане, дори да
е предявено под формата на евентуалност. По
същество оспорва искането за прихващане, като твърди, че липсва насрещно
вземане до посочения размер от ответника.
В отговора
на насрещния иск Община Руен оспорва неговата редовност и допустимост. Твърди се,
че видимо насрещният иск се основава на същото договорно правотношение, на
което се основава и първоначалния иск, възникнало от подписването между
страните на договор за изработка от 6.11.2006 год. Според ищеца, не става ясно дали
претендираната сума е за допълнитено възложено СМР по този договор или е част
от обема на първоначално възложена работа, която е платена частично. Твърди, че
описаните в обстоятелствената част на иска СМР не са отнесени като конкретна
част от възложените работи по КСС по договора от 6.11.2006 год.
Насрещният
иск се оспорва и като неоснователен. Заявява се от ищеца, че
дори вземането да е
възникнало и да съществува, то е погасено поради изтекла петгодишна погасителна
давност. Ищецът сочи, че от издаване на фактурата на 23.08.2007 год.и от датата
на частичното плащане по нея са изминали повече от пет години, без предприети
действия от страна на ответника за събиране на вземането. Бездействието му води
до погасяване на вземането в претендирания размер. На второ място се заявява, че
работата не е приета по реда, посочен в договора, и поради това не е възникнало
за възложителя-ответник по насрещния иск задължение за плащането ѝ.
Цитираната и приложена към насрещният иск сметка №22от 23.08.2007 год. не
удостоверява отделни видове СМР, тяхното количество и качество и приемане на
работата, а само съдържа стойност. Няма конкретизация и в самата фактура от
23.08.2007 год. от която не става ясно за кои СМР е издадена. Цитираните СМР по
насрещния иск не са отразени в отделен изричен приемо-предавателен протокол,
подписан от община Руен. Ищецът твърди, че няма конкретни данни и доказателства
претендираните като неплатени СМР да са реално извършени.
Поради
горното намира иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Постъпил
е отговор на допълнителната искова молба, депозиран от „Трансстрой
– Бургас“ АД. Поддържа
твърдението, че към 03.01.2007 год. задълженията на ответника по договора са
били изпълнени и счита, че горното изпълнение се доказва с официални документи: акт образец 19,
сметка образец 22 и фактура, представени от ищеца по делото - Община Руен. Заявява, че в представения от ищеца акт
образец 19 изрично е посочено, че на дата 03.01.2007 г. е установено, че към
03.01.2007 г. са завършени и подлежат на заплащане въз основа на този протокол
и приложенията към него следните натурални видове СМР: доставка ПСОВ; транспорт
съоръжения до обекта; доставка филтърен материал, доставка бактериална култура
и заустващо съоръжение. По отношение на
сметка обр. 22 се заявява, че действително удостоверява стойности, заявени
за плащане, но същата има в съдържанието си препращане към акт образец 19
относно извършените СМР. Твърди се, че тази сметка е подписана от кмета на
Община Руен, главния счетоводител на общината, представител на инвеститора,
изпълнителния директор и главния счетоводител на „Трансстрой - Бургас" АД.
Според ответника в този документ се съдържа и признание, че представителят на възложителя
- кмета на Общината - Дурхан Мустафа и представителят на строителя - изпълнителния
директор на „Трансстрой - Бургас" АД, след извършена проверка, са
констатирали съвместно, че към дата 03.01.2007 г. са изпълнени и подлежат на
заплащане СМР, описани в акт - обр. 19. Заявява се, че издадената фактура също
съдържа в себе си препращане към съдържанието на представения от ищцовата
страна акт обр.19. Поради това, според ответника, не може да бъде възприето
твърдението на ищеца, че този документ се отнася за други строително- монтажни
работи. Ответникът счита, че акт обр. 19 е официален
документ по силата на чл. 179, ал. 1 от ГПК – издаден е от длъжностно лице в
кръга на службата му по установените форма и ред и съставлява доказателство за
извършените действия. Счита, че акт обр. 19, както и представените сметка обр.
22 и фактура се ползват с материална доказателствена сила - доказват с
обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното
изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в
документа.
Заявява
се от ответника, че фактът на изпълнение на договорните му задължения е
удостоверен с официални документи, задълженията на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение
също са изпълнени, поради което за ищеца не възниква правен интерес от
завеждането на иск за реално изпълнение на задълженията на насрещната страна. Заявява се, че обстоятелствата, настъпили след
изпълнението на договора, са ирелевантни, вкл. без значение е и защо
доставените 2 бр. ПСОВ не са били налични на мястото на изпълнението осем
месеца след изпълнението на договора.
Ответникът
посочва, че на датата на изпълнение на договора - 03.01.2007 г., въз основа на
съставените официални документи, е издадена фактура и сумата от 338 670,68 лв.
е изплатена на „Трансстрой – Бургас“ АД. Предвид горното, според ответника, давностния
срок по евентуалния иск на ищеца за връщане на недължимо платеното започва да
тече именно от тази дата - 03.01.2007 г.
По
отношение на евентуално направеното възражение
за прихващане и предявеният насрещен иск по настоящото дело и във връзка с
твърденията на Община Руен за изтекла давност, ответникът заявява, че съгласно
разпоредбата на чл. 116, б. „а" от Закона за задълженията и договорите давността се прекъсва с признаване на
вземането от длъжника. Заявява се, че ищцовата община никога не е оспорвала
претендираното с насрещния иск вземане. Твърди се, че към дата 31.12.2012 г. от
Община Руен е направено потвърждение до одиторите на ответника относно вземания
по издадени от Община Руен фактури /вземания от клиенти/ за сумата 32 921,30 лв., а отделно
от това с изрично волеизявление на кмета на общината, обективирано в писмо,
изх. № ФС - 62 (1)/04.02.2015 г., „Трансстрой - Бургас" АД е уведомено, че
във връзка с договор № 26 от 28.11.2006 г., сключен между общината и
дружеството, Община Руен има задължение към „Трансстрой - Бургас" АД в
размер на 32 921,30 лв. Същото писмо съдържа и волеизявление на кмета на общината,
че след представяне на акт обр. 15 съгласно договора и получаване на средствата
от ПУДООС към МОСВ, Община Руен ще преведе неизплатените средства по сметка на
дружеството. Предвид гореизложеното ответникът изразява становище за
неоснователност на твърденията на шцеца, обективирани в допълнителна искова
молба.
Постъпила е допълнителна насрещна
искова молба от „Трансстрой - Бургас“ АД.
Заявява
се, че СМР, предмет представения акт обр.19, се отнасят към завършването и
заплащането на натурални видове СМР, подробно описани в предявения насрещен
иск, поради което следва да бъдат обсъдени от съда с постановяване на съдебното
решение по делото.
По
направеното възражение от Община Руен за изтекла погасителна давност,
насрещният ищец се позовава на
разпоредбата на чл. 116, б. „а“ от Закона за
задълженията и договорите, според която давността се прекъсва с признаване на
вземането от длъжника. Счита, че длъжникът по вземането - Община Руен никога не
е оспорвала претендиралото с насрещния иск вземане; последното е потвърдено по запитване на одиторите
на „Трансстрой Бургас" АД, а отделно от това с изрично волеизявление на кмета
на общината, обективирано в писмо, изх. № ФС - 62 (1)704.02.2015 г., ответникът
е уведомен, че във връзка с договор № 26 от 28.11.2006 г., сключен между общината
и дружеството, Община Руен има задължение към „Трансстрой - Бургас" АД в
размер на 32 921,30 лв. В този смисъл ответникът намира, че в конкретния случаи
давността е прекъсната, като последното признаване на вземането от длъжника е
направено на дата 04.02.2015 г., от която дата съгласно разпоредбата на чл. 117
от Закона за задълженията и договорите започва да тече нова давност. Заявява,
че насрещния иск е предявен на 20.11.2015 г., от което следва, че в конкретния
случай за вземането не е изтекла предвидената в закона погасителна давност.
Постъпил
е отговор на допълнителната насрещна
искова молба, депозиран на 15.02.2016
г. от Община Руен, с който се оспорва принципната допустимост на съвместното
приемане и разглеждане на насрещния с първоначално предявения иск, както и се
поддържат защитните възражения по допустимостта и редовността на насрещния иск.
Сочи
се в отговора, че първоначалният иск е за реално изпълнение и е основан на
чл.79 от ЗЗД, като се претендира насрещна дължима престация от изпълнителя по
договора за изработка. Заявява се, че паричната претенция е евентуално предявена,
т.е. под условие, но не е предмет на главния иск. Заявява се, че насрещният иск не е за реално
изпълнение на натурална престация, какъвто е предметът на първоначалният иск. Следователно,
според ответника по насрещния иск, не са налице предпоставките на закона за
съединяване на двата иска-главен първоначален и насрещен, поради нееднородност
на престациите. Счита,че поради липсата на еднородност, макар и да се твърди
общ правопораждащ факт, не са налице предпоставките по чл.211 ал.1 изр. първо ГПК и насрещния иск следва да се отдели в отделно
исково производство.
Поддържат
се възраженията по допустимостта и редовността на насрещния иск поради липса
на установена връзка между претендираните като неплатени и описани от насрещния
ищец СМР и конкретна част от КСС по договора за възлагане на СМР.
Заявява
се, че представените нови писмени доказателства, приложени към допълнителната
насрещна искова молба, са недопустими по чл.372 ал.2 изр. последно ГПК. Твърди се, че по своето възникване не са
нови, нито се твърди, че са новооткрити за насрещния ищец, последният е
разполагал с тези доказателства при предявяването на насрещния иск и е могъл да
ги представи тогава. Според ответника те не попадат в изключението по чл.372
ал.2 изр.последно ГПК, просрочени са и не следва да се приемат.
Оспорва
се фактическото и правно твърдение по допълнителната насрещна искова молба за
прекъсване на погасителната давност,поради признание на дълга. Заявява се, че изричното признание на кмета на общината от
4.02.2015 год. е направено вече след изтичане на петгодишния погасителен срок,
започнал да тече от издаване на фактурата от насрещния ищец на 23.08.2007 год.
и депозиране за плащане при община Руен. Ответникът се позовава на задължителна
практика по чл.290 ГПК по решение №98 от 26.07.2013 год. по т.д. 851/2012 по
описа на първо т.отд. на ВКС, според което признанието на дълг, за да прекъсне
давността по смисъла на чл.116 б."а" ЗЗД, трябва да бъде изрично. Позовава
се на възприетото в същото решение, че счетоводното записване на дълга в
счетоводството на длъжника и извършването на частични плащания, не са признание
на дълг за непогасената част от дълга.
С оглед
твърденията на насрещния ищец, че претендираните неплатени СМР са част от
възложеното по договора от 28.11.2006 год., без да се конкретизира дали са
допълнително възникнала и възложена работа, или част от първоначалния проект,
заявява, че тежестта на доказване е върху ответника, поради отрицателния
характер на направеното от общината оспорване на връзката между договорното основание и претенцията за плащане и оттук липса на
задължение за плащане.
Предявеният първоначален главен иск има своето правно основание в чл.79 ал.1
предл.първо от ЗЗД, вр.чл.187 от ЗЗД и чл.258 от ЗЗД, за реално изпълнение на
задължението на ответника по договор от 28.11.2006 год. да достави и монтира
два броя ПСОВ марка „Йоти 2x500“.
Предявеният
първоначален евентуален иск има своето правно основание в чл.59 ал.1 от ЗЗД, за
връщане на недължимо заплатено възнаграждение по договор от 28.11.2006 год. в
размер на 338 670,68 лв., представляващо стойност с ДДС на доставка и
монтаж на двете ПСОВ.
Предявеният насрещен иск има своето
правно основание в чл.79 ал.1 предл.първо от ЗЗД, вр. чл.266 ал.1 от ЗЗД, за заплащане на възнаграждение по договора от
28.11.2006 год. за изпълнени строително-монтажни работи.
Възраженията на ответника по
първоначалния иск имат своето правно основание в чл.110 и чл.103 от ЗЗД.
Възраженията на ответника по насрещния
иск имат своето правно основание в чл.110 от ЗЗД и чл.264 ал.1 от ЗЗД.
Според съда, не съществуват процесуални
пречки за разглеждане на първоначално предявените и насрещния иск в едно
производство. Действително, липсва еднородност на престациите на главния
първоначален и насрещния иск, т.е. не
може да бъде извършено прихващане между тях, но това е само една от възможните
хипотези, въведени в чл.211 от ГПК. От изявленията на страните става ясно, че
претенциите им почиват на едно и също основание – договор за изпълнение на СМР
от 28.11.2006 год., ето защо е осъществено първото предложение на чл.211 ал.1
от ГПК, тъй като се касае за спор по изпълнението на несрещните им задължения и
е налице връзка между исковете. Предявените претенции са редовни и допустими и
следва да бъдат разгледани по реда на глава тридесет и втора от ГПК –
„Производство по търговски спорове“.
На насрещния ищец „Трансстрой - Бургас“ АД
следва да бъде указано да заяви изрично дали СМР, предмет на насрещния иск, са договорени
от страните като част от работите по количествено-стойностни сметки към
договора и по коя позиция, или са такива по чл.4 ал.1 и 2 от договора, като във
втория случай се посочи как са определени цените на отделните видове СМР.
Въведеното от „Трансстрой – Бургас“ АД
евентуално възражение за прихващане на сумата от 32 921,30 лв. с
предявената по първоначалния евентуален иск сума от 338 670,68 лв. не може
да бъде прието за разглеждане в настоящия процес. Същата сума е предмет на
насрещната искова претенция и по дължимостта ѝ съдът следва да се
произнесе със сила на пресъдено нещо, каквато се формира и по отношение на
възраженията за прихващане. При разглеждане на възражението би се стигнало до
двукратно установяване на едно и също вземане в отношенията между страните,
което е недопустимо по арг.от чл.299 от ГПК.
На доказване подлежат спорните по делото
факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже пълно и
главно фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и
възражения.
При така въведените твърдения и
оспорвания, ответникът по първоначалния главен иск следва да докаже точното
изпълнение на задължението си по договора, включително, че е доставил и
монтирал две ПСОВ от уговореното количество и качество съобразно КСС №2 към
договора.
По първоначалния евентуален иск ищецът
носи тежестта да докаже, че ответникът се е обогатил, като е придобил
имуществена облага, водеща до увеличаване
патримониума на последния; че имуществената облага е постъпила в
патримониума на обогатилия се; да
докаже, че се е обеднил чрез намаляване на имуществото му; че обогатяването на
ответника е за сметка на ищеца; връзката между обедняването и обогатяването от
един или няколко юридически факта, както и размера на обогатяването. Ответникът
носи тежестта да докаже, че имуществената облага е получена от него с основание.
Ищецът по насрещния иск носи тежестта да
докаже, че СМР, предмет на претенцията, са му били възложени от ответника, че
ги е изпълнил, а ответната община ги е приела.
Оветниците по първоначалния и насрещния
искове носят тежестта да докажат своите правоизключващи, правоунищожаващи и правопосагяващи
възражения.
Липсват неподлежащи на доказване факти и обстоятелства.
Страните
не спорят по валидното възникване на облигационната връзка от договор, сключен
на 28.11.2006 год.
На основание чл.146 ал.4 от ГПК следва
да бъдат приети представените при предварителната размяна на книжа от страните писмени
доказателства, като относими и
допустими.
Следва да бъдат назначени поисканите от
страните експертизи, като на техническата експертиза следва да бъдат поставени
и следните въпроси на съда: 1. Издадени ли са актове за въвеждане в
експолатация на две ПСОВ в с.Рупча? 2. Съществуват ли на място две ПСОВ в
с.Рупча и ако не – има ли следи, че някога са били поставени? 3.Изпълнени ли са
на място СМР, подробно описани в насрещната искова молба? 4.Ако отговорът на
въпрос №3 е положителен, каква е равностойността им, като се вземат предвид
стойностите по КСС №1 и 2 към договора от 28.11.2006 год.? Съобразно
разпределената доказателствена тежест, разноските за експертизите следва да
бъдат поети от двете страни.
Мотивиран от горното, на основание
чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от Община Руен с административен
адрес с. Руен, ул.„Първи май“ №18 против „Трансстрой-Бургас“ АД, ЕИК *********, представлявано от
Николай Милев - изпълнителен
директор, със седалище и адрес на
управление град Бургас, ул.„Успенска“ №8 искове за осъждане на ответника да достави и
монтира в с. Рупча, общ. Руен, два броя ПСОВ марка „Йоти 2x500“, предвидени за
доставка по количествено-стойността сметка№2, неразделна част от договор за
изпълнение на строителни и монтажни работи от 28.11.2006 год., и всяка една от
тях включваща следното оборудване-двукамарен утаител-1 брой, анаеробен
биореактор-1 брой, биофилтър-8 броя, ревизионни шахти-4 броя и решетки,
обвръзка и биофилтър - 8 броя, евентуално за осъждане на ответника да заплати
на ищеца посочената в договора и количествено-стойностна сметка сума от 338
670.68 лв. предсталяващи стойност с ДДС на доставка и монтаж на двете ПСОВ,
заплатени му по негова фактура №68/3.01.2007 год., ведно със законовата лихва
за забава, начиная от датата на предявяване на иска.
ПРИЕМА за разглеждане
предявения от „Трансстрой – Бургас“ АД против Община Руен насрещен иск за
осъждане на Община Руен да заплати сумата от 32 921,30 лв., представляваща дължима сума за извършени
строителни монтажни работи по договор от 28.11.2006 год.
УКАЗВА на „Трансстрой - Бургас“ АД на основание чл.145 ал.2
от ГПК в седмичен срок от съобщението, с писмена молба, с препис за другата
страна, да заяви изрично дали СМР,
предмет на насрещния иск, са договорени от страните като част от работите по
количествено-стойностни сметки към договора и по коя позиция, или са такива по
чл.4 ал.1 и 2 от договора, като във втория случай се посочи как са определени
цените на отделните видове СМР.
ДОКЛАДВА на страните т.дело №502/2015 год. съобразно проекта за
доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА представените от страните писмени
доказателства.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа
експертиза, която да се извърши от в.л.Димитър Атанасов Стоилов със специалност
водно строителство, и да отговори на въпросите, поставени в исковата молба,
както и на въпросите на съда: 1.
Издадени ли са актове за въвеждане в експолатация на две ПСОВ в с.Рупча? 2.
Съществуват ли на място две ПСОВ в с.Рупча и ако не – има ли следи, че някога
са били поставени? 3.Изпълнени ли са на място СМР, подробно описани в
насрещната искова молба? 4.Ако отговорът на въпрос №3 е положителен, каква е
равностойността им, като се вземат предвид стойностите по КСС №1 и 2 към
договора от 28.11.2006 год.?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лв.,
платим в седмичен срок от страните поравно.
НАЗНАЧАВА
съдебно-счетоводна експертиза, която да се извърши от в.л.Джалева, и да
отговори на въпросите, поставени в исковата молба и насрещната искова молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 140 лв.,
платим в седмичен срок от страните поравно.
НАСРОЧВА делото за разглеждане
в открито съдебно заседание на 12.07.2016 г. от 13.30 часа, за които дата и час
да се призоват страните.
ДА СЕ
ВРЪЧАТ на страните преписи от
настоящото определение, като на „Трансстрой - Бургас “ АД ведно със същото да
се връчи препис от отговора на допълнителната насрещна искова молба.
Определението е
окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: