ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 гр. Троян, 18.07.2019 год.

 

        Троянски районен съд, четвърти състав, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: Десислава Ютерова

 

при секретаря …………………………., като разгледа докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 79 по описа на ТРС за 2019 год., за да се произнесе - съобрази:

 

В Троянски районен съд е образувано настоящето дело по подадена искова молба от Х.П.Н. *** против Ц.И.Ц. и Х.М.К.,*** посочено правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответниците е изпратено копие от ИМ и доказателствата. Ц. и К. са представили писмен отговор в законовия срок, чрез пълномощника си адв. Венелин Ангелов от ЛАК. С отговора е направено възражение по допустимостта на исковата претенция. Пълномощника на ответниците намира, че така предявените искове са недопустими, тъй като съда е решил този спор с влязло в сила решение по гр. дело № 476/2010 г. на ТРС, а именно решение № 118 от 26.09.2016 г. по гр. дело № 2093/2015 г. на ВКС.

Съда приема направеното възражение за правилно. В цитираното окончателно решение е прието: „Останалата част от имота с площ от 1 859 кв. м., заключена между точките 1, 5, 6, 7, 8, 1 и обозначена с буквите А, Д Е, Ж, 3, А на скицата на л. 42 по гр. д. № 383/2014 г. на Ловешкия окръжен съд, е част от имот с идентификатор 53707.45.2, целият с площ от 2 070 кв. м., възстановен с решение № 4037/09.05.2008 г. на Общинската служба по земеделие – гр. Троян. Въз основа на него и по наследствено правоприемство от Иванка И. Попова, ответницата Ц.И. Цонева и първоначалната ответница Д.С.П.се снабдили с н. а. № 86/08.09.2008 г. Съдебната практика на ВКС, в т. ч. и задължителната /напр. решение № 121/19:07.2012 г. по гр. д. № 339/2011 г., определение № 128/29.03.2011 г. по ч. гр. д. № 534/2010 г., двете на ВКС, I-во г. о./, приема, че когато различни лица претендират възстановяване на собствеността на едни и същи имоти към момента на включването им в ТКЗС, както и когато спорът е за точното местоположение на подлежащите на възстановяване земеделски земи по картата на възстановената собственост, разпоредбата на чл. 26, ал. 14 ППЗСПЗЗ предвижда, че спорът следва да бъде разрешен по общия исков ред, който в случая е този по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Настоящият състав на ВКС споделя тази практика и счита, че такъв спор не може да бъде разрешен в рамките на производството по чл. 54, ал. 2 ЗКИР поради липса на решение по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ, което да съответства на правата на лицата, установени с решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, защото актът на съда не може да замести липсващото решение на органа по поземлената реформа. Освен това моментът, към който страните установяват правата си в спора по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, е различен от този по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. При това положение въззивният съд не е следвало да разглежда по същество спора по чл. 54, ал. 2 ЗКИР с Ц. като преждевременно предявен, без да е проведен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, нито да разрешава последния спор в рамките на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

В обобщение - въззивното решение е недопустимо и при касационното - отменително основание по чл. 281, т. 2 ГПК, вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК то следва да бъде обезсилено в частта, с която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР срещу ответницата Ц.Ц., а производството по делото следва да бъде прекратено в тази част.”

В настоящия казус съда е сезиран с иск за собственост и съответно ревандикационен иск. Съдът веднъж вече е приел, че искът за собственост  /чл. 54 ал. 2 от ЗКИР/ е преждевременно предявен, тъй като не е проведен иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ.

Към момента на подаването на исковата молба 04.02.2019 г. няма влязло в сила решение на съда по спора по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ. Ищцата е приложила решение по гр. д. № 875/2017 г. на ТРС, което не е влязло в сила. /В тази връзка решаващия съд е изискал справка от ЛОС, от която се установява, че към момента въззивния съд се е произнесъл с решение, по което са постъпили касационни жалба и предстои делото да бъде разгледано пред ВКС/. В полза на ищцата няма и издадено положително решение от ОСЗ - Троян за възстановяване на собствеността по чл. 14 ал. 7а от ЗСПЗЗ, т. е. не е налице завършена реституционна процедура, поради което искът е недопустим.

Водим от изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 79 от 2019 г. по описа на РС – Троян поради недопустимост на исковата претенция с посочено правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС, предявена с искова молба от Х.П.Н., ЕГН **********, адрес: *** против Ц.И.Ц., адрес: *** и Х.М.К., адрес: ***.

Определението може да се обжалва пред Ловешки окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.

 

Районен съдия: