О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 01.09.2022 г.
КРАСИМИРА ИВАНОВА, съдия –
докладчик по частно адм. дело № 473 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба вх. № 3073/ 31.08.22 г. от „Амиго“ ЕООД, седалище и адрес
на управление: гр. Добрич, ж.к. Дружба № 42, вх. А, ет. 8, ап. 23, представлявано
от Н.Я.К., подадена чрез адв. Г. С., ДАК, срещу Разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка (ЗНПАМ) № 164-ФК/ 26.08.2022 г., издадена от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
С жалбата не
се оспорва извършеното нарушение, за което е наложена принудителната
административна мярка (ПАМ), но се настоява, че не са налице условията на чл.
60 от АПК, като се излагат аргументи за това, свързвайки ги с мотивите за
допускане на предварително изпълнение на акта. Така жалбоподателят сочи, че
като цел на допускането административният орган е указал вероятност за промяна начина на извършване
дейността на търговеца в конкретния обект, резултат от допускането – правилното
отразяване на оборота, спазване на отчетността, а индиректен резултат –
недопускане на вреда за фиска. В тази връзка прави възражение, че указаната цел на допуснатото от органа
предварително изпълнение не може да бъде постигната чрез него. Позовава се на
ниската стойност на неиздадената касова бележка – 10 лв., липсата на други
нарушения на данъчното законодателство, от което извежда довод, че не е налице
реална необходимост от охраната на държавните интереси чрез допускане на
предварително изпълнение на ЗНПАМ. Добавя, че липсват конкретни съображения за
наличието на предпоставките за допускане на предварително изпълнение на акта. Изтъква,
че размерът на вредите, настъпили с неиздаване на касов бон за 10 лв., са
несравними с тези, които биха настъпили за търговеца, ако обектът бъде
запечатан за срок от 14 дни, през които той няма да получава приходи от него и
съответно няма да плаща данъци за такива. Сочи, че предвиждането в акта
Разпореждането за предварително изпълнение да се извърши, преди да са изтекли
трите дни по чл. 60, ал. 5 от АПК, в които то може да бъде обжалвано, е
нарушение на конституционното право на оспорване на индивидуалния
административен акт по смисъла на чл. 12, ал. 2 от Конституцията на Република
България, поради което претендира, че това е самостоятелно основание за
отмяната на Разпореждането. Иска отмяна на допуснатото от административния
орган предварително изпълнение на Заповедта.
Настоящото
произнасяне е по реда на чл. 60 АПК, във връзка с чл. 188 ЗДДС.
По
Разпореждане на съдия - докладчика е приложена преписката по издаване на ЗНПАМ,
вкл. разписка за връчване на Заповедта на 30.08.22 г., съдържаща указание за
запечатване на обекта на 01.09.22 г. от 15.00 часа.
Съдът
намира искането за допустимо за разглеждане, като постъпило в срока по чл. 60,
ал. 5 от АПК, от лице с правен интерес, пред компетентния съд, при изпълнение
изискванията на АПК.
От
фактическа страна се установява следното:
С
цитираната Заповед е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - „запечатване
на търговски обект“, представляващ каравана, находящ се в гр. Каварна, к.к.
Русалка, малък плаж, стопанисван от „Амиго“ ЕООД, с ЕИК ********* и „забрана за
достъп до него“ за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от
Закона за данък върху добавената стойност.
От
описаната в Заповедта обстановка е видно, че на 25.08.2022 г., в 11.30 часа е
извършена проверка на търговския обект, като е установено, че в него функционира
фискално устройство (ФУ) с рег. № 4572516/ 22.06.22 г. В търговския обект –
каравана с маси и с прилежащи пейки се продават безалкохолни напитки, бира,
сладолед, готвена храна, както и се предлага услугата „наемане на шезлонг и
чадъри“. Извършено е „скрито наблюдение“, като е установено неиздаване на
фискален бон на млада жена, която наема 2 бр. шезлонги, всеки на стойност от 5
лв. Платено е с банкнота от 50 лв. и е върнато ресто с 2 банкноти по 20 лв. от Н.
Канев К., работещ в обекта, като за извършената покупка не е издаден фискален
бон от регистрирано в обекта фискално устройство.
Към
преписката е приложен Протокол за извършена проверка в обекта, цитиран като доказателство
в ЗНПАМ, от който е видно, че освен „скрито наблюдение“, при което е
констатирано неиздаване на касов бон, е била извършена и контролна покупка от
проверяващите, за която също не е издаден касов бон. Изведеният Х-отчет от ФУ
не съдържа маркирани продажби, нито въведени служебни парични средства. В
търговския обект не е налично свидетелство за регистрация на ФУ, паспорт на ФУ,
договор за сервизно обслужване, които са представени в хода на проверката.
Установена е фактическа наличност от 50.49 лв., а по ФУ – 0 лв.
В ЗНПАМ е
направено позоваване на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/
2006 г. на МФ (Наредбата), съгласно която, независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 -
за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
От констатациите
е направен изводът, че дружеството като лице по чл. 3 от Наредбата не регистрира
и отчита всяка продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално
устройство, с което е извършило нарушение на чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 3,
ал. 1 от Наредбата, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като е прието, че това
изпълнява състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. Към преписката са
приложени като доказателства ПИП, КЛЕН за деня на проверката, междинен отчет,
опис на паричните средства в касата, декларация от наето лице на трудов договор.
Наложена е
ПАМ за срок от 14 (четиринадесет) дни.
Изложени са
мотиви за определения срок на мярката и същевременно е разпоредено, с оглед
тези мотиви и следващи такива, на основание чл. 188 от ЗДДС, във връзка с чл. 60
от АПК, предварително изпълнение на наложената принудителна административна
мярка.
При тази
фактическа обстановка и събрани доказателства, съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно
чл. 188 ЗДДС, принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
(запечатване на обект със съпътстващата забрана за достъп до него) подлежи на
предварително изпълнение при условията на чл. 60, ал. 1 - 7 от
Административнопроцесуалния кодекс, т.е. предварителното изпълнение на ПАМ по
чл. 186, ал. 1 ЗДДС се допуска не по силата на закона, а по разпореждане на
административния орган при наличие на някое от основанията по чл. 60, ал. 1 АПК. Тъй като с тази норма е предвидено изключение от принципа, че на
изпълнение подлежат влезлите в сила индивидуални административни актове, то във
всеки конкретен случай административният орган, допускайки предварителното
изпълнение, е длъжен да конкретизира материалноправните предпоставки,
обусловили решението му за допускане на предварително изпълнение на акта. В
този смисъл Разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение, трябва
да съдържа мотиви, указващи на конкретните фактически основания, обуславящи
наличието на една или няколко от изброените хипотези в чл. 60, ал. 1 АПК, а
именно за: осигуряване на живота или здравето на гражданите, защита на особено
важни държавни или обществени интереси, опасност от осуетяването или сериозното
затрудняване на изпълнението на акта или съществуваща реална възможност за
настъпването на значителна или трудно поправима вреда от закъснението на
изпълнението. Разписаните предпоставки са в условията на алтернативност.
В случая в Разпореждането
е посочено, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения от същия вид и че, за да се
допусне предварително изпълнение на Заповедта, е съобразено наличието на
предпоставките, изчерпателно изброени в чл. 60, ал. 1 от АПК, а именно: при
защитата на особено важен държавен интерес - спазването на фискалната
дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, в което се изразява в
интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на
продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото
лице, респективно за правилното определяне на реализираните от задълженото лице
доходи и размера на неговите публични задължения; при съществуването на опасност
изпълнението на акта да бъде осуетено, или сериозно затруднено: при хипотеза, в
която от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно
поправими вреди за бюджета.
Административният
орган е изложил, че възниква необходимост да се защитят посочените особено
важни държавни интереси. Добавил е, че с разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС се осъществява държавна принуда за зашита на установените правни
регламенти и в този смисъл те имат и санкционен характер, тъй като по принцип
ПАМ се налага за преустановяване и/или предотвратяване на административни
нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. Според
ответника, ако не бъде допуснато предварително изпълнение на ПАМ, съществува възможност
да се извърши ново нарушение, а опасността за фискалния ред при констатирана
подобна практика, водеща до отклонение от данъчно облагане, би била
непосредствена. Изтъква, че ежедневното и правилно отчитане на оборотите от
продажби е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и/или
управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват при съответните
предпоставки, като неспазването на тези конкретни задължения от страна на
субекта винаги води до негативни последици за фиска, тъй като не се отчитат
правилно приходите и по този начин се стига до отклонение от данъчното
облагане. Счита, че установеното при проверката, показва, че в случая е налице
засягане на важен държавен интерес - задължението на стопанските субекти да
отчитат коректно приходите си, за да заплащат определените данъци,
постъпленията от които формират приходната част от държавния бюджет. С
нарушението па това свое задължение лицето нарушава и еднаквите правни условия,
създадени от законодателството за всички стопански субекти, като получава
предимство пред тези от тях, които отчитат законосъобразно приходите си.
Изтъква, че
необходимостта от предварително изпълнение е предопределена с оглед начина и
вида на организиране на отчетността, които са довели до извършеното деяние и
индиректно от степента на неговата обществена опасност, тъй като, въпреки че е
запознат с изискванията за този вид дейност, търговецът е извършил
административно нарушение, с което засяга основния ред в търговския оборот и
следва да бъдат предприети мерки за защита на фиска, като се предотврати
веднага възможността за незаконосъобразно отчитане на приходите от негова
страна, а също така и се коригира неговото поведение към спазване на данъчните
закони. Ответникът е указал необходимостта да се съобрази, че от закъснението
на изпълнението на ПАМ може да последва значителна или трудно поправима вреда,
а именно - съществено отклонение от законосъобразното отчитане с фискални
касови бележки по отношение на конкретния субект, като това нарушение препятства
нормалната контролна дейност на приходната администрация и не позволява да се
осъществи проследяване на търговския оборот в цялост.
Излага
становище, че именно с цел да се промени установената организация в дейността
на търговеца и причините, водещи до неблагоприятни последици за фиска, се
налага предварително изпълнение на наложената ПАМ.
Настоящият
състав държи да укаже, че мотивите за налагане на предварително изпълнение,
освен по начина, по който са изложени в самия акт след изписването „мотиви“, се
извличат от приложената административна преписка, част от която е
Разпореждането за допускане на предварително изпълнение и органът в ЗНПАМ се е
позовал на тях (ПИП, междинен отчет, КЛЕН за деня на проверката), поради което
съдът следва да отчете тяхното наличие, като в този смисъл е и ТР № 16 от 1975
г. на ОСГК на ВС. В настоящия случай съдът намира, че мотивите на
административния орган за допускане на предварителното изпълнение указват в
достатъчна степен на факти, които реално да бъдат обвързани с предпоставките по
чл. 60, ал. 1 АПК - защита на особено важен държавен интерес, изразяващ се в
спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните
устройства, законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в конкретния търговски обект, респективно правилното определяне на
реализираните доходи и размера на публичните задължения на задълженото лице,
както и опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено,
съответно настъпването на значителни или трудно поправими вреди за бюджета от
закъснението на изпълнението с оглед възможното съществено отклонение от
данъчно облагане на субекта.
Съдът
намира, че в случая е налице сериозно накърняване на държавните интереси и
конкретно на интересите на фиска, за което говори липсата на отразени продажби
на стоки и услуги във ФУ, въпреки наличието на клиенти. От друга страна,
комуникативната локация на търговския обект, намиращ се на плаж в курортен
комплекс „Русалка“, сочи на съществено накърняване на фискалната политика на
държавата, тъй като не могат да бъдат проверени реализираните обороти и да
бъдат определени правилно дължимите данъци на конкретното данъчнозадължено
лице, а от друга страна, следва да бъде пресечена опасността
незаконосъобразното поведение на данъчнозадълженото лице да се превърне в
практика. В случая за кратко време е установено неиздаване на фискални бонове
за различни продажби – на стоки и услуги, на различни лица, което, съотнесено
към нулевата отчетност от ФУ, навежда на извода за утвърдено поведение за
неспазване на данъчното законодателство, което поведение налага незабавни мерки
за коригиране.
Следователно,
налице е необходимост от защита на значим и особен важен държавен интерес,
изразяващ се в необходимостта да се пресече възможността за отклонение от
данъчно облагане, да се осигурят постъпленията в държавния бюджет чрез правилно
отчитане и регистриране на всички продажби в конкретния търговски обект и
заплащане на всички преки и косвени данъци върху реализираните приходи. В този смисъл
Разпореждането за допускане на предварителното изпълнение е в достатъчна степен
мотивирано и обосновано.
С оглед
горното неоснователно и недоказано се явява твърдението на жалбоподателя за
липса на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. Напротив, констатираните нарушения
– в случая за нарушението, предмет на процесната ПАМ, установено чрез „скрито
наблюдение“ – неиздаване на фискален бон за наема на 2 броя шезлонги, платен в
брой - по безспорен начин доказва наличие на предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК,
защото ежедневното неотчитане на извършени продажби води до невъзможност да
бъдат установени реалните обороти и реалните приходи в конкретния търговски
обект, съответно до невъзможност да бъдат събрани реално дължимите публични
задължения за преки и косвени данъци. Констатираното нарушение създава опасност
за настъпване на друга значителна или трудно поправима вреда за фиска, което
също е предпоставка за допускане на предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 АПК. Допуснатото предварително изпълнение означава, че целите на принудителната
административна мярка ще се постигнат по-бързо, т.е. предварителното изпълнение
ще доведе по-бързо до предотвратяване и преустановяване на административни
нарушения от същия вид, допускани от същото задължено лице.
Съдът намира,
че в случая е спазен принципът на пропорционалност по чл. 6, ал. 2 АПК, според
който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. Предварителното изпълнение е насочено към запечатване на
търговския обект, целящо да прекъсне незаконосъобразното поведение на
жалбоподателя и да му се даде възможност да започне да регистрира и отчита
извършените продажби в търговския обект чрез издаване на фискален или системен
бон, независимо дали е поискан друг данъчен документ, като не се засягат други
права и законни интереси на дружеството извън дейността в проверения търговски
обект.
От друга
страна, в жалбата дори не се твърди, съответно не се представят никакви
доказателства, че за самото дружество-жалбоподател ще настъпят значителни или
трудно поправими вреди от предварителното изпълнение.
Водим от
изложеното, съдът намира, че искането за отмяна на разпореждането за
предварително изпълнение следва да бъде отхвърлено като неоснователно и
недоказано, поради което и на основание чл. 60, ал. 7 от АПК и чл. 188 ЗДДС,
Административен съд – Добрич, Първи състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба вх. № 3073/ 31.08.22 г. от „Амиго“ ЕООД, седалище и адрес
на управление: гр. Добрич, ж.к. Дружба № 42, вх. А, ет. 8, ап. 23,
представлявано от Н.Я.К., подадена чрез адв. Г. С., ДАК, срещу Разпореждане за
допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 164-ФК/ 26.08.2022 г., издадена от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: