РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Бяла, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на шестнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20224510200019 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „А.1 Х.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, чрез адв.Д.С.-АК-Добрич против Наказателно
постановление № 18-2100012/07.01.2022г., издадено от Директор на Дирекция
“Инспекция по труда“-град Русе, с което за нарушение на чл.173, ал.1 вр. чл.2
от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно
оборудване, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ, на дружеството е
наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на
2500лв.
С жалбата се оспорват фактическите констатации в АУАН, твърди се, че
наказващият орган не е обсъдил в цялост събраните писмени и гласни
доказателства, което е довело до неправилен и изолиран извод за
осъществено нарушение от страна на работодателя. Изложени са подробни
съображения в подкрепа на тезата за незаконосъобразност на НП, които се
поддържат в с.з. и в писмени бележки от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя. На посочените основания се прави искане
1
наказателното постановление да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
Наказващият орган – дирекция „Инспекция по труда”-Русе, чрез
процесуалния си представител, моли жалбата да бъде оставена без уважение,
а НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Районна прокуратура-Русе, ТО-Бяла, не е изпратила представител и не е
взела становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 12.09.2021г., св.И.Д. - главен инспектор в ДИТ- гр. Русе, извършил
проверка по работни места за спазване на трудовото законодателство на „А. 1
Х.“ ЕООД гр.Варна с обект на контрол: Зърнобаза-гр.Б., ул.“Ш. с.“ №...
Констатирал, че се използва редлер за транспортиране на маслодайна
култура/слънчоглед/ от почистващите машини към елеватор захранващ
силози за чиста продукция със демонтиран капак/наричан ревизионен/,
закриващ движещите се части на работното оборудване/верига/. По този
начин редлера е с липсващи системи за контрол и защита, свързани с
безопасността на труда при използване на работното оборудване-редлер.
Свидетелят установил, че на същата дата, при работа с горецитираната
машина, работникът Милен Петков Марков на длъжност „машинен оператор“
при опит да вземе проба от слънчоглед си вкарва ръката през отвор и ръката
му попада в работната област на веригата, в резултат на което настъпва
злополука с работника. Св.Д. съставил протокол от извършената проверка на
12.09.2021г., връчил призовка на осн. чл.45, ал.1 от АПК, с която указал на
дружеството да представи допълнителни документи за проверка. Приел, че
дружеството е нарушило чл. 173, ал.1 вр. чл.2 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване, за което му
съставил АУАН на 19.10.2021г., подписан с възражения от представляващия
дружеството.
В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, дружеството
депозирало и възражения срещу акта, в които твърдяло, че не е налице
експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни системи за
контрол, тъй като капакът на редлера не е липсващ и неговото положение не е
2
на отворен. Състоянието му на отворен и демонтиран е вследствие действията
на пострадалия, които са в нарушение на установените от работодателя
правила за безопасност, които са доведени до знанието му. Отбелязано било,
че обектът е изпълнен по проект без отклонения и въведен в експлоатация от
ДНСК-гр.София. Посочено било, че системата не би могла да функционира
при отворени капаци, тъй като същите са на открито и би довело до повреди
при неблагоприятни условия, а по инструкция въпросния капак е винаги
затворен и се отваря само при ремонт или обслужване, в който случай е
забранена експлоатация на редлера.
На 07.01.2022г., наказващият орган издал оспореното НП, в което обсъдил
възраженията на жалбоподателя, като приел, че същите са неоснователни.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.Д.,
АУАН, НП, протокол от проверка, протокол от трудова злополука, призовка
за представяне на документи, както и останалите материали по
преписката.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Съдът при извършената служебна проверка констатира, че при съставяне
на АУАН и издаването на обжалваното НП не са допуснати нарушения на
процесуалния закон, които да са основание за отмяна на НП само на това
основание. АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити съответно по чл.42
и чл.57, ал.1 от ЗАНН, описание на нарушението и на обстоятелствата, при
които е извършено, посочени са правилно нарушената и санкционната норма,
индивидуализиран е нарушителя. В обстоятелствената част на НП
наказващият орган е изложил пространни, обосновани нормативно и в
съответствие със събраните по преписката доказателства съображения за
осъществено от страна на работодателя нарушение, като е обсъдил и дал
отговор на въпросите, поставени във възражението срещу АУАН. По този
начин АНО е изпълнил задълженията си в чл.52, ал.4 и чл.53, ал.1 от ЗАНН и
е издал законосъобразен акт, в който не са налице вътрешно противоречиви
констатации и изводи. Ясно е отбелязано, че се касае за неизпълнение на
конкретно задължение по чл.173, ал.1 от Наредба №7, посредством което се
гарантира безопасността на труда. Изпълнението на това задължение е
3
вменено на работодателя по силата на чл.2 от Наредбата. Правилно АНО е
посочил още, че действително е разработена и приета от жалбоподателя
„Инструкция за безопасна работа с редлер“, с която е забранил вземането на
проби или ремонт на редлера във време на движение, като машината
безспорно е имала предпазен капак, но на практика при настъпване на
злополуката капакът е бил демонтиран, допусната е работа без системи за
контрол и защита. Системата за защита на работодателя се оказала
неефективна, тъй като е налице попадане на част от тялото на работещия в
работното пространство на машината при нейното движение.
По същество извършването на нарушението е правилно установено и
доказано. В тази насока съдът кредитира изцяло показанията на св.Д. като
обективни, подробни и последователни. Същият, предвид изпълняваната
длъжност, се явява непредубеден и незаинтересован от изхода на делото
свидетел, чиито показания се кредитират изцяло от съда, тъй като напълно
кореспондират със събраните изобилни писмени доказателства и
фактическите констатации в АУАН. Показанията на св.Петкова са косвени за
предмета на доказване, тъй като не е свидетел очевидец и не е възприела
конкретни обстоятелства към момента на нарушението. Същата съобщава
обстоятелства, които са й станали известни впоследствие, след злополуката,
като изяснява принципни положения относно работата на редлера и вземането
на проба, които няма основание да не бъдат споделени. Съдът не кредитира
показанията й в частта им, че не било предвидено вземане на проба него ден,
тъй като са изолирани и се опровергават от обясненията на работниците,
приложени по преписката, в които се сочи, че е следвало да се провери
чистотата на зърното.
НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване в чл. 2 задължава работодателите да
осигурят прилагането й за работните места, трудовия процес и при
използване на предоставеното работно оборудване. По делото няма спор, че
жалбоподателят има качеството на работодател.
Нормата на чл.173, ал.1 от Наредбата въвежда изискването да не се
допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни
системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с
4
безопасността на труда. По делото е установено по несъмнен начин от
съвкупния анализ на доказателствата, че жалбоподателят е нарушил това
задължение, с което е осъществил състава на вмененото му нарушение, тъй
като на посочената в АУАН и НП дата и място е допуснал използването на
редлер със демонтиран капак, закриващ движещите се части на работното
оборудване/верига/. По този начин същия е с липсващи системи за контрол и
защита, свързани с безопасността на труда при използване на работното
оборудване. Безспорно е установено, че редлера е работел и то въпреки
демонтирания предпазен капак. Т.е. липсвали са предпазни системи, които да
не допуснат работа на редлера в това състояние, което сочи и св.Д. в
показанията си. Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че
пострадалият сам е смъкнал ревизионния капак, тъй като такива
обстоятелства не се установяват от събраните в преписката доказателствата,
включително и от гласните доказателства в с.з. В обясненията си работниците
сочат, че още сутринта ревизионния капак е бил отстранен от мястото си, но
не твърдят това да е извършено от пострадалия работник. Още повече, че
това действие изиска техническо време и използване на специални
инструменти, поради което не би останало незабелязано от останалите
работници. Обективен факт е наличието на работещо оборудване, без
предпазен капак, при липса на предпазни системи за контрол и защита на
безопасността на труда, в резултат на което е допуснато попадане на част от
тялото на работника в работещата машина. Отговорността за това нарушение
е на работодателя и тя е обективна и безвиновна.
Наредбата е акт по приложение на ЗЗБУТ и КТ. Съгласно чл. 413, ал.
2 от КТ, работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по- тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
15 000 лв., а виновното длъжностно лице- ако не подлежи на по- тежко
наказание- с имуществена санкция или глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Редовно съставените актове по кодекса се ползват с презумптивна
доказателствена сила. Обстоятелството, твърдяно от жалбоподателя, че
работника сам е допринесъл за настъпване на злополуката, нарушавайки
трудовите си задължения не води до освобождаване от отговорност на
работодателя и не означава неправилно определяне на субекта на
нарушението. Разпоредбата на чл. 413, ал. 2 КТ визира именно работодателя
5
като самостоятелен субект на нарушението, различен от този по ал. 1. Дали с
поведението си пострадалия е допринесъл е ирелевантно за вмененото на
дружеството нарушение и би имало отношение в друго по вид и характер
производство, но не и в настоящото.
Правилно АНО е санкционирал жалбоподателя с НП, като е
преценил, че не са налице предпоставките за приложение на
привилегирования състав на чл. 415в ал. 1 КТ, тъй като нарушението на
правилата за безопасност е в причинна връзка с настъпила злополука за
работника Марков, довела до неговата инвалидност. При установените
обстоятелства и техния анализ, съдът намира, че правилно и законосъобразно
е индивидуализирано и наложеното административно наказание, в
съответствие с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН, в размер над
минималния, а именно 2500 лв., при отчитане на тежестта на нарушението и
неговите вредни последици.
Предвид гореизложеното, НП се явява правилно и обосновано, и
следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63,
ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН основателно е искането на ответника по
касационната жалба, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, чийто размер, с оглед липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът определя на 80 лева. Направените разноски следва
да бъдат присъдени в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ – гр. София, която е юридическото лице на основание чл. 2, ал. 1 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-
2100012/07.01.2022г., издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по
труда“-град Русе, с което за нарушение на чл.173, ал.1 вр. чл.2 от Наредба №7
от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
6
условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване,
на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ, на „А. 1 Х.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр.В., район О., ул.“К. П. в.“
№.., ет.., ап... представлявано от Т К. Г., е наложено административно
наказание-имуществена санкция в размер на 2500лв.
ОСЪЖДА „А. 1 Х.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.В., район О., ул.“К. П. в.“ №.., ет.., ап.., представлявано от Т. К.
Г., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр.
София, сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ___/п/____________________
7