№ 82
гр. Гълъбово, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ростислава Петкова
при участието на секретаря Таня Д. Арнаудова
като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело №
20235550100222 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл.
98а от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН Б.Е.” ЕАД срещу
срещу А. Н. Н. от гр.Гълъбово. Твърди се, че ищецът предоставял на
клиентите си електрическа енергия при публично известни общи условия.
Твърди, че на основание чл. 95а от Закона за енергетиката и § 196 от ПЗР и
ЗИД на с.з., снабдявал с електрическа енергия обект с ИТН ******, находящ
се в ****** – кафене, собственост на ответника. Излага твърдения, че за
ответника бил открит клиентски номер **********, като за периода от
16.09.2022г. до 31.10.2022г. на ответника била доставена електрическа
енергия и мрежови услуги до посочения адрес на обща стойност 973,24лв.,
които той не заплатил. Поради тази причина ответникът дължал и лихва за
забава в общ размер на 37,98лв. за периода от 22.11.2022г. до 29.03.2023г.
Твърди, че за вземането била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. №123/2023 г. на РС Гълъбово, срещу която в
законоустановения срок е постъпило възражение от ответника, поради което
1
на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК следвало да предяви установителен иск
за вземането си. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да
признае за установено вземането по заповедта за изпълнение. Претендира
разноски за исковото и заповедното производства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника А. Н., в който
признава иска по основание и размер. Твърди, че е собственик на имота,
който обаче отдал под наем на трето лице, което имало задължение да
заплаща всички разходи по обичайното ползване на имота. Едва след
образуването на настоящото производство разбрал, че дължимите разходи не
са заплатени. Твърди, че е заплатил дължимата сума, за което представя и
платежен документ. Моли производството да бъде прекратено и да не бъде
натоварен с разноските по делото, тъй като е погасил дълга си преди
насрочването му в открито съдебно заседание. Във връзка с отговора на
ответника по делото е постъпило и становище от процесуалния представител
на ищеца, с което потвърждава претенцията си за разноски в заповедното и
настоящото производство и счита, че с поведението си ответникът е дал повод
за завеждането на иска, поради което следва да му бъдат присъдени съдебно–
деловодни разноски за двете производства.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 123/2023 г. по описа на РС Гълъбово е видно,
че същото е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, депозирано от ищеца,
по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 61 от
03.04.2023 г. за сумата от 973,24лв. – главница за доставена електрическа
енергия и предоставени мрежови услуги за достъп до разпределителната
мрежа за периода от 16.09.2022г. до 31.10.2022г., 37,98лв. – законна лихва за
забава за периода от 22.11.2022г. до 29.03.2023г., законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 30.03.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
С предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК се претендират
същите суми от длъжника по заповедното производство. Същевременно е
видно, че ищецът е предявил иска в 1-месечния срок по чл. 415, ал. 1, т. 2
2
ГПК. Поради това установителният иск е допустим и следва да се разгледа по
същество.
По делото е приета като писмено доказателство разписка №
0400018992203800 от 15.06.2023г., доказваща погасяне на задължението на
ответника, което не оспорено от ищеца. Освен това в хода на съдебното
дирене бе предоставена и разписка №0200020073666683 от 16.10.2023 г.,
изадена от „Изипей“ АД за сумата от 177,75 лв., в която като основание за
плащането е посочено – „ДТ 75 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100 лв.
по гр. д. №222/2023 г. на РС Гълъбово“ и Разписка № 0200020072135672 от
16.10.2023 г., издадена от „Изипей“ АД за сумата от 114,07 лв., с посочено
основание – „държавна такса, юрисконсултско възнграждение и лихви по
ч.гр.дело № 123/2023 г. по описа на РС Гълъбово“.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът приема, че с оглед направеното признание на иска от ответника
и липсата събрани доказателства в противен смисъл се установява наличието
на всички елементи включени във фактическия състав на спорното право.
Поради това съдът намира, че в процесния период от 16.09.2022 г. до
31.10.2022 г. ищцовото дружество е доставило на ответника ел.енергия в
размер на фактурираната стойност, която е общо в размер на 973,24 лв. с ДДС
и обезщетение за забавено плащане в размер на 37,98 лв. Ищецът в своето
становище признава, че ответникът е заплатил изцяло дължимата сума за
доставената електроенергия за процесния период, като са останали неплатени
единствено съдебно – деловодните разноски по двете производства.
Предвид изложеното следва извода, че предявеният иск е доказан по
основание и размер. Следва обаче да се посочи, че решението на съда трябва
да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе
предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват - например ищецът придобива спорното право след предявяването
на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща
или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за
основателността на иска следва да бъде направена с оглед
3
материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене
в съответната инстанция, а не в деня на предявяване на иска. Поради това
съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на
иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Специфичните особености на производството по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК, а именно изискването за идентичност на основанието и размера на
вземането, заявени в заповедното производство и основанието и размера на
вземането по предявения иск, не налагат извода, че съществуването на
вземането към момента на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК или
по чл. 410 от ГПК е задължителна предпоставка за уважаването на иска по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Искове за установяване на съществуването на
права към минал момент са допустими само в изрично предвидените от
закона случаи. Уредбата на заповедното производство не съдържа изрична
разпоредба, предвиждаща, че с иска по реда на чл. 422 от ГПК се установява
съществуването на вземането към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Поради това съдът в производството по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК не е обвързан от фактическото положение към
датата на подаване на заявлението /така и т. 1 на Тълкувателно решение № 8
от 02.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК/. Също съгласно
задължителните разяснения, дадени в т. 9 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в производството
по чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415 от ГПК съществуването на вземането по
издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване
на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата
на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по
реда на чл. 415, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Затова в настоящото производство по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК
следва да се съобрази факта, че задължението на ответника е погасено в хода
на процеса, тъй като с извършеното на 15.06.2023 г. плащане и към момента
на приключване на съдебното дирене претенцията на ищеца е неоснователна,
тъй като ответникът е изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид
изложеното, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 от
ГПК и извършеното плащане след подаване на исковата молба, следва да бъде
4
взето предвид като установен по делото факт, а доколкото с него е погасено
съдебно предявеното вземане за главница и лихви, то предявения иск следва
да бъде отхвърлян изцяло.
По разноските:
Отговорността за разноски произтича от процесуалния закон и е уредена
от него, като фактическият състав, от който тя се поражда, включва:
неоснователно предизвикан правен спор; сторени разноски, причинени от
водене на делото по повод този спор и постановено съдебно решение в полза
на претендиращия разноските субект. Всъщност тази отговорност по правило
е обективна и безвиновна, като не представлява конкретна отговорност за
вреди, тъй като обхваща само доказаните в текущия процес разходи на
страната, поради което може да се осъществи само по конкретния висящ
процес, в който съответната страна и то своевременно, е предявила искането
си за заплащането им. Във връзка с горното и предвид надлежното сезиране
на съда с изрично искане за присъждане на сторените по делото разноски,
което към настоящия момент не е оттеглено, фактът, че последните са
платени предварително, т. е. преди постановяване на съдебния акт, с който
принципно те следва да бъдат възложени е ирелевантен по отношение
задължението на съда да се произнесе по така направеното от страната искане
за присъждане на същите. В този смисъл предварително платената сума е без
правно основание, доколкото изискуемостта на задължението за разноски
очевидно към онзи момент не е настъпила – не е осъществен предвидения от
закона фактически състав, даващ основание за възстановяване на сторените
от страната разходи във връзка с образуваното дело.
В настоящия случай ответникът е дал повод за образуване на
производство – по делото се установи, че в негова тежест са възникнали
претендираните парични задължения, като погасяването им, довело да
отхвърляне на иска, е извършено в хода на процеса, след получаване на
исковата молба - на 15.06.2023 г. Ето защо следва на общо основание да
понесе отговорността за направените от заявителя в заповедното и исковото
производство разноски, а именно дължимата държавна такса за завеждане на
делото в размер на 75,00 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лв. и 25,00 лв. платена държавна такса в заповедното производство и
50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
5
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЕВН Б.Е.” ЕАД, ЕИК ****** със седалище
и адрес на управление: ****** чрез юрисконсулт К. А. иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по
отношение на А. Н. Н., ЕГН********** от ******, че дължи заплащане на
сума в размер на 973,24лв. – главница за доставена електрическа енергия и
предоставени мрежови услуги за достъп до разпределителната мрежа за
периода от 16.09.2022г. до 31.10.2022г., 37,98лв. – законна лихва за забава за
периода от 22.11.2022г. до 29.03.2023г., законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 30.03.2023г., за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
61/03.04.2023 г. по ч. гр. д. № 123/2023 г. по описа на Районен съд
Гълъбово, като погасен поради плащане в хода на съдебното производство.
ОСЪЖДА, А. Н. Н., ЕГН********** от ****** да заплати на „ЕВН Б.Е.”
ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ******, с адрес на управление ******, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК общо сумата от 250 лв. (двеста и петдесет лева),
представляваща съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото
производство за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
6