О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

№                                                                 22.10.2020 г.                                гр.Ямбол

 

Ямболският окръжен съд,                                                  гражданско отделение, втори състав

На 22.10.2020 година

В закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                          ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Вълчанова

Възз. ч.гр. дело № 545 по описа за 2020 г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и сл ГПК.

Образувано е по частната жалба на И.Г.Т. от гр.Е.чрез пълномощника адв.Г.С.,*** против определение № 6611415/28.08.2020 г. по гр.д. № 18/2020 г. по описа на ЕРС, с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по образуваното пред него дело С-262/2020 г. Определението се счита за неправилно, тъй като според чл.631 ал.1 от ГПК спиране се предвижда само на конкретно производство, по което е отправено преюдициално запитване, а не на всички съдебни производства, за които решението на СЕС ще бъде задължително. В случая въпросите отправени от РС Луковит като преюдициално запитване нямат отношение към настоящия правен спор и не са обуславящи, доколкото спорът по делото е относно начина на отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители в МВР. Не са налице законови основания и правни аргументи, обосноваващи подобно спиране по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК като в полза на последното възражение са изложени подробни мотиви от жалбоподателя и е цитирана съдебна практика на ВКС относно допустимостта на предявен иск и относно невъзможността за спиране на дела от съдилища от по-ниска степен при констатирано противоречие в постановените от ВКС решения.

Ответникът в първоинстанционното производство ГД „ГП“ към МВР София не е депозирал отговор на частната жалба.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на самостоятелно разглеждане съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.   

Разгледана по същество частната жалба се приема за неоснователна предвид следното:

Гр.д.№ 18/2020 г. по описа на ЕРС е образувано по искова молба на И.Г.Т. от гр. Е. против Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, с която в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове: иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1278.06 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 07.01.2017 г. до 07.01.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен в дневен труд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.01.2020 г. до окончателното й изплащане и акцесорен иск с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 140.22 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода на забавата от падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда – 08.01.2020 г.

За да постанови обжалваното определение, с което спира производството по делото, ЕРС е приел, че по делото спорните между страните въпроси са свързани с това каква е нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители в системата на МВР и дали тя е същата, каквато е за работниците и служителите по КТ, налице ли е празнота в специалния ЗМВР и издадените въз основа на него Наредби от Министъра на вътрешните работи по въпроса за отчитането на положения труд през нощта, която следва да се преодолее със субсидиарно прилагане на правилата на трудовото законодателство и в частност чл.9, ал.2 НСОРЗ за преобразуване на нощните часове в дневни с коефициент 1.143, в резултат на което да се поражда правото на служителя да иска заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд за разликата часове, получени след преобразуване на нощния труд в дневен.

Установено е при направена служебна справка, че по гр.д.№ 606/2019 г. по описа на РС - Луковит (с идентичен предмет), на основание чл.267 ДФЕС, вр. чл.628 ГПК е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по което е образувано Дело С-262/20 на СЕС, със следните въпроси:

1. Ефективната защита по чл.12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?

2. Принципът на равенство, залегнал в чл.20 и чл.31 от Хартата на основните  права на ЕС /ХОПЕС/ изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?

3. Ефективното постигане на целта по § 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО – да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?

Така поставените от РС Луковит въпроси, ЕРС приема, че са от значение за правилното решаване на делото и са в пряка връзка с предмета на спора, касаещ приложението на материалния закон относно заплащането на допълнително възнаграждение за извънреден труд, за който ищецът твърди, че е получен след преизчисляване с коефициент 1.143 на положените часове нощен труд в дневен, съобразно твърдяната по-малка продължителност на работното време през нощта. По тези съображения производството по образуваното дело е спряно на осн. чл.633 от ГПК, вр. чл.631, ал. 1 от ГПК.

Определението е неправилно, а частната жалба – неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, тъй като въззивният съд споделя доводите на ЕРС за спиране на производството по делото.    

Въззивният съд счита, че са налице предпоставките за спиране на производството по делото, тъй като от отговорите, които ще даде СЕС по дело С-262/20 г. зависи изходът на спора по образуваното пред ЕРС дело, за което е от значение тълкуването на СЕС за правилното определяне на приложимия закон.

В съответствие със закона първоинстанционния съд правилно е съобразил задължението по чл.631, ал.1 ГПК да спре производството по висящото пред него дело, доколкото на основание чл.633 от ГПК решението на СЕС по дело С-262/20 г. ще породи задължително действие за всички български съдилища. ЯОС се присъединява към трайно установената практика на ВКС, намерила израз и в определение № 444/11.10.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3621/2019 г., IV г. о., ГК, в което е посочено, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633 вр. чл. 631, ал. 1 изр. 1 ГПК. Противното означава, че ако друг съд констатира, че следва да отправи преюдициално запитване по същите въпроси, той да стори това отново. Поради това след като СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси и след като е сезиран вече, всеки следващ български съд следва да спре производството пред себе си.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И.Г.Т. от гр.Е. чрез пълномощника адв.Г.С.,*** против определение № 6611415/28.08.2020 г. по гр.д. № 18/2020 г. по описа на ЕРС, с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по образуваното пред него дело С-262/2020 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                           

 

 

                                                                                                             2.