№ 15147
гр. С., 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110123083 по описа за 2025 година
намери следното: Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, в първа фаза
по допускане на делбата. Производството е образувано по искова молба,
подадена от М. А. М. срещу Е. В.ева П., Д. Н. П., В. Н. П., Л. П. П., И. С. П., Е.
С. К., В. Л. М., С. С. В., А. А. И., М. П. А. и А. А. П.-Л. /конституирана като
съделител с разпореждане от 06.03.2017г./, с която е предявен конститутивен
иск по чл. 34, ал. 1 ЗС, с искане да бъде допуснат до делба поземлен имот,
попадащ в нов УПИ I за ожс и коо, кв. 154, м. З.Б.5, стар парцел VIII 8 /парцел
осми отреден за имот осем/от квартал 154, м. Центъра, ул. ***, целия с площ
от 272,60 кв.м., при съседи по скица: улица ***, УПИ VI-6, УПИ XIX-24, УПИ
XVIII-23, УПИ XVII-22, а по документи за собственост: ул. ***, В.Д.В. и
наследници на Е. П. и С., заедно с построената в него едноетажна жилищна
сграда, със застроена площ от 154 кв.м., състояща се от четири стаи, кухня,
коридор и сервизни помещения, при квоти, както следва: по 6/12 ид. части за
Е. В.ева П., Д. Н. П., В. Н. П., Л. П. П., И. С. П. и Е. С. К.; 1/12 ид. част за В. Л.
М. и С. С. В., по 2/12 ид. части за А. А. И. и М. А. М. и 1/12 ид. част за М. П.
А.. В уточнителната молба от 09.07.2019 г. ищцата – чрез процесуалния си
представител адв. Й. поддържа, че страните са съсобственици на процесния
недвижим имот, който е бил част от по-голям наследствен поземлен имот,
придобит изначално с Крепостен акт от 03.07.1889 г. по описа на Софийски
окръжен съд, описан в крепостния акт като „БОСТАН край град С., местност
Ю-Б, с площ от 16 810 /шестнадесет хиляди осемстотин и десет/ кв.м.“
Впоследствие по силата на разделителен протокол от 27.12.1933 г. и протокол
за теглене на жребие от 05.07.1934 г. в проведена съдебна делба по ч.гр.д. №
191/1932 г. по описа на Софийския окръжен съд, Първо гражданско отделение,
поземленият имот е разделен на три дяла, като процесният имот се пада в ДЯЛ
ВТОРИ от делбата - “поземлен имот от 270 кв.м. с постройка в гр. С., ул. ***,
който е разпределен в дял на общия за всички страни по настоящото делбено
дело наследодател - С. Х. П. /за който липсва спор да е едно и също лице със
С. П. Б./. Ответниците Е. К., Е. П., Д. П., В. П., В. М. и С. В. не са подали
1
отговор на исковата молба и не са изразили становище по делбата.
Ответницата М. А. не оспорва иска за делба. Ответницата Л. П. оспорва иска
за делба с твърдение, че същата не следва да се допуска между посочените
съделители за посочените квоти и за посочените имоти, твърди че М. М. и А.
И. не притежават твърдените дялове от имотите, тъй като техния баща А. В.ев
М.ов не е придобил, чрез дарение от А. С. П. ид.ч. от имота. Прави искане за
възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК. Ответницата А. А. П. – Л.,
чрез назначения й особен представител адв. Т. оспорва иска за делба, оспорва
нотариален акт за дарение на недвижимия имот № 200, том IV, дело №
636/1976 г. с твърдение същият да е нищожен – неавтентичен от към подписи
на дарител и дарен и подправен. Във връзка с оспорване на дарението заявява
евентуално възражение за накърнена запазена част по чл. 30 от ЗН от името на
своята майка. Ответницата А. И. прави възражение за придобиване по давност
на процесния имот. Ответникът И. П. оспорва иска за делба, заявява искане за
включване на имоти в наследствената маса като в последствие с молба от
08.06.2018 г заявява, че не поддържа искането си за включване на други имоти
в делбата, заявено в отговора на исковата молба; оспорва също квотите в
съсобствеността като твърди, че М. М. и А. И. не притежават твърдените
дялове от имотите, тъй като техният баща А. В.ев М.ов не е придобил чрез
дарение от А. С. П. ид.ч. от имота. Прави искане за възлагане на имота по реда
на чл. 349, ал. 2 ГПК. В проведеното първо по делото о.с.з. от 26.06.2019 г.
ответникът И. П. – чрез процесуалния си представител адв. Андонов, заявява,
че не поддържа оспорването на нотариалния акт за дарение от 1976 г., заявено
с отговора на исковата молба и желае делбата да се допусне между посочените
в исковата молба съделители, по отношение на посочените в нея имоти и при
посочените от ищцата квоти. В същото о.с.з. ответницата Е. К. заявява, че
посочените от ищцата дялове не са правилно разпределени, но иначе желае да
се допуснат до делба дворното място и къщата. В хода на производството, на
04.11.2021 г., е починала ответницата Е. В.ева П.. В тази връзка, с
Определение № 20092102/29.05.2023 г., поставено по гр.д. № 61612/2015 г. по
описа на СРС, 71 с-в, на основание чл. 227 ГПК, съдът е конституирал като
правоприемници на починалата ответниците Д. Н. П. и В. Н. П.. В хода на
производството, на 24.11.2024 г., е починала ответницата В. Л. М.. В тази
връзка, с Определение № 19257/29.04.2025 г., поставено по гр.д. № 23083/2025
г. по описа на СРС, 177 с-в, на основание чл. 227 ГПК, съдът е конституирал
лично и в качеството на наследник по закон на В. Л. М. ответницата С. С. В.. С
молба с вх. № 234265/03.07.2025 г., подадена от ответниците И. С. П., Д. Н. П.
и В. Н. П., същите молят съда да съобрази, че на 12.07.2024 г. И. С. П. е
придобил притежаваните в съсобственост от съделителите Д. Н. П. и В. Н. П.
2/8 идеални части от процесните имоти. Считат, че посоченото обстоятелство
следва да бъде съобразено при определяне на квотите в съсобствеността.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното: Предмет на делото е
конститутивен иск по чл. 34, ал. 1 ЗС. Решението по допускане на делбата има
установително действие относно лицата, имотите и частите на всеки от
съделителите. Това налага във фазата по допускане на делбата да бъде
установено правото на собственост по отношение на всеки от съделителите
върху имотa, чиято делба се иска да бъде допусната по съдебен ред, и частите
на всеки от тях в имуществената общност. За да се уважи искът за делба, като
се допусне ликвидирането на възникналата съсобственост, следва да са
2
налице следните материални и процесуални предпоставки: 1) страните да са
носители на съответна идеална част от правото на собственост върху
включените в делбената маса вещи; 2) предметът на делбата да бъде годен
обект на правото на собственост и на делба и 3) в производството по делба да
участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и
извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще
бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН. Установяването на горните предпоставки
е разпределено в доказателствена тежест на ищците съобразно правилото на
чл. 154, ал. 1 ГПК. При съвкупната преценка на събрания доказателствен
материал, в т.ч. приетите и неоспорени писмени доказателства се установява,
че процесният недвижим имот, попадащ в нов УПИ I за ожс и коо, кв. 154, м.
З.Б.5, стар парцел VIII- 8 /парцел осми отреден за имот осем/от квартал 154, м.
Центъра, ул. ***, целия с площ от 272,60 кв.м., при съседи по скица: улица
***, УПИ VI-6, УПИ XIX-24, УПИ XVIII-23, УПИ XVII 22, а по документи за
собственост: ул. ***, В.Д.В. и наследници на Е. П. и С., заедно с построената в
това място едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 154 кв.м.,
състояща се от четири стаи, кухня, коридор и сервизни помещения е бил част
от по-голям наследствен поземлен имот, придобит изначално с Крепостен акт
от 03.07.1889 г. по описа на Софийски окръжен съд, описан в крепостния акт
като „БОСТАН край град С., местност Ю-Б, с площ от 16 810 /шестнадесет
хиляди осемстотин и десет/ кв.м.“. Впоследствие, по силата на разделителен
протокол от 27.12.1933 г. и протокол за теглене на жребие от 05.07.1934 г. в
проведена съдебна делба по ч.гр.д. № 191/1932 г. по описа на Софийския
окръжен съд, Първо гражданско отделение, поземленият имот е разделен на
три дяла, като процесният имот се пада в ДЯЛ ВТОРИ от делбата- “поземлен
имот от 270 кв.м. с постройка в гр. С., ул. ***, който е разпределен в дял на
общия за всички страни по настоящото делбено дело наследодател С. Х.П. /за
който липсва спор да е едно и също лице със С. П. Б./. Не е предмет на спор
между страните по делото, че процесният имот е придобит от С. П. Б., /поч. на
27.03.1952 г./ по време на брака му с А.Л. Б.а, /поч. През 1972 г., както и че
след смъртта им имота е наследен от техните наследници по закон: 1/. Д. С. П.
син /поч. на 06.11.1981г./, 2/. М. С. М. – дъщеря, /поч. на 15.02.1959г./, 3/. А. С.
П. – дъщеря, /поч. на 06.03.2000г./ и 4/. Е.С.Б. – дъщеря, /поч. на 17.05.1984 г./
при равни квоти – по 1/4 ид.ч. за всеки. 1. Наследници по закон на Д. С. П. са:
1.1. И.Н. П. – съпруга, поч. на 06.02.1992г.; 1.2. Н.Д. П. – син, поч. на
17.06.2015 г. и оставил за свои наследници по закон: 1.2.1. съпруга Е. В.ева П.,
ЕГН **********, поч. на 04.11.2021 г. 1.2.2. син Д. Н. П., ЕГН ********** и
1.2.3. син В. Н. П., ЕГН **********; 1.3. С.Д. П. – син, поч. на 18.09.2007 г. и
оставил за свои наследници по закон: 1.3.1. дъщеря Л. П. П., ЕГН **********,
1.3.2. син И. С. П.. ЕГН ********** и 1.3.3. дъщеря Е. С. К., ЕГН **********;
2. Наследници по закон на М. С. М. са: 2.1. С. В.ев М.ов – син, поч. на
13.05.1998 г. и оставил за свои наследници по закон: 2.1.1. съпруга В. Л. М.,
ЕГН **********, поч. на 24.11.2024 г. и 2.1.2. дъщеря С. С. В., ЕГН
**********; 2.2. А. В.ев М.ов - син, поч. на 20.01.1988 г. и оставил за свои
наследници по закон: 2.2.1. дъщеря М. А. М., ЕГН ********** и 2.2.2. дъщеря
А. А. И., ЕГН **********; 2.3. П. В.ев М.ов – син, поч. на 09.07.1958 г.,
оставил за своя единствена наследница: 2.3.1. дъщеря М. П. А., ЕГН
**********; 3. Наследници по закон на А. С. П. са: 3.1. А. А. П. – Л. - дъщеря,
ЕГН **********; 4. Наследници по закон на Е.С.Б. са: 4.1. М.С.Б. - дъщеря,
поч. на 20.09.2010 г./без данни за наследници/; 4.2. А.С.Б. - дъщеря, поч. на
20.11.2008г., оставила за свой единствен наследник: 4.2.1. син Я.С.С., ЕГП
3
**********. Установява се безспорно, че по силата на Нотариален акт № 200,
том IV, дело № 636/1976г. А. С. П. е дарила приживе на своя племенник А.
В.ев М.ов собствената си ид.ч. от наследствения имот, с което е увеличила
неговия /респ. на неговите низходящи/ дял в съсобствеността. Установява се
също, че с Нотариален акт № 146, том I, дело № 134/1977г. Е.С.Б. е продала на
своя брат Д. С.в П. собствената си ид.ч. от наследствения имот, с което е
увеличила неговия /респ. на неговите низходящи/ дял в съсобствеността.
Установява се безспорно, чрез приобщаване на материалите по възз. гр.д. №
9405/2023 г. по описа на СГС, III-Б възз. с-в (л. 112 по делото), че по силата на
Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот №
75, том V, рег. № 9707, дело № 804/2024 г., Д. Н. П. и В. Н. П. продават на
съсобственика си И. С. П. притежаваните от тях 2/8 идеални части от
процесните недвижими имоти. Предвид изложеното съсобственици по
отношение на процесния имот се явяват следните съделители и при следните
квоти, подведени под общ знаменател:- М. А. М. – 2/12 ид.ч.;- Л. П. П. – 1/12
ид.ч.;- И. С. П. – 4/12 ид.ч.;- Е. С. К. – 1/12 ид.ч.;- С. С. В. – 1/12 ид.ч.;- А. А.
И. – 2/12 ид.ч. и- М. П. А. – 1/12 ид.ч. По отношение на А. А. П. – Л. искът за
делба следва да се отхвърли. Съдът намира за неоснователни направените
възражения, че ответницата А. А. И. и ищцата М. А. М. не са съсобственици, с
право на участие в делбата, както и че трябва да бъдат изключени от кръга на
съделителите, доколкото е неоснователно възражението, че техния баща А.
В.ев М.ов не е придобил по дарение от А. С. П., 1/4 ид.ч. по силата на н.а. №
200, том IV, дело № 636/1976г. Съображенията за горното са следните:
Ответницата А. А. И. и ищцата М. А. М., като наследници на своя баща А.
В.ев М.ов, притежават и по 1/24 ид.ч. от имота, освен получените в наследство
от баща им дарени още общо 1/4 ид.ч. от делбения имот и имат право на
участие в делбата. По делото не се събраха и доказателства, свързани с
оспорване на автентичността на Нотариален акт за дарение № 200, том IV,
дело № 636/1976г., като в този смисъл тази претенция освен неоснователна,
остана и недоказана. В практиката на ВКС е дадено тълкуване, че
нотариалният акт, с който е оформена една сделка материализира
удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на
страните по договора. Следователно, има характеристиките на официален
свидетелстващ документ само в частта на нотариалното удостоверяване, което
поради това се ползва с обвързваща съда формална и материална
доказателствена сила, на осн. чл. 179 ГПК. Оспорването е допустимо, но може
да се извърши по висящ процес само в сроковете и по реда на чл. 193 ГПК.
Самите волеизявления на страните по сделката имат характера на частен
документ и поради това обвързваща съда формална доказателствена сила
само относно авторството, на осн. чл. 180 ГПК. - така Решение № 173 от
27.07.2010 г. по гр. д. № 5166/2008 г., IV г.о. Настоящият съдебен състав
споделя посоченото тълкуване. Верността на удостоверителните изявления на
нотариуса за извършените от него и пред него действия /относно датата на
съставяне на нотариалния акт; самоличността и явяването на посочените лица;
направата на волеизявления от тяхна страна, така както са записани в
нотариалния акт; прочитането на тези волеизявления от нотариуса и
одобряването на прочетеното от лицата; подписването на нотариалния акт от
тези лица пред нотариуса; представянето на посочените в нотариалния акт
документи/ може да се оспори по реда на чл. 193 ГПК и за установяване на
оспорването са допустими всички доказателствени средства, вкл. свидетелски
показания. Касае се до оспорване истинността на официален свидетелстващ
4
документ в двете му хипотези /при твърдение, че документът е неавтентичен,
т. е. че материализираното в него изявление не е направено от лицето, сочено
като издател на документа или при твърдение, че документът е неверен, т. е.,
че удостоверените в него факти и обстоятелства не отговарят на
действителното фактическо положение/, а не опровергаване на неговото
съдържание по смисъла чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което ограничението
на свидетелски показания не намира приложение. В настоящото производство
ответницата А. А. П. Л. не доказа по никакъв начин възражението си за
неавтентичност на оспорания нотариален акт за дарение. От друга страна,
възможността на наследниците Л. П. П. и И. С. П. да оспорват Нотариален акт
за дарение № 200, том IV, дело № 636/1976г., в срока по чл. 343 ГПК, във вр.
чл. 76 ЗН, с цел изключване от делбата на ответницата А. А. И. и ищцата М.на
М. е също неоснователно. Съгласно даденото разяснение в т. 1 на ТР № 1/2004
г., разпоредбата на чл. 76 ЗН не касае нищожност или абсолютна
недействителност, каквато претендират оспорващите, а урежда особен вид
относителна недействителност, за извършен от сънаследник, несъобразен със
закона акт на разпореждане със сънаследствена вещ. Там е посочено, че е
признато право на защита срещу едно валидно разпореждане, дадено в полза
на определен кръг правни субекти да поискат незачитане на последиците му
при ликвидиране съсобствеността върху сънаследствени имущества. В този
смисъл противоречието на акт на разпореждане с разпоредбата на чл. 76 ЗН не
води до абсолютна нищожност на сделката, т.е. противоречието на сделка с
чл. 76 ЗН не попада в приложното поле на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, визиращ
абсолютна нищожност на сделките. От друга страна, не трябва да са налице и
останалите изключения, в които нормата на чл. 76 ЗН е неприложима -
извършени разпореждания от всички наследници с наследствения имот, в
който случай съсобствеността е ликвидирана или извършени разпореждания
между наследници. В съдебния исков процес за ликвидиране съсобствеността,
възникнала по наследяване или при иск за собственост относно нейното
съществуване, сделката може да се обяви за недействителна по чл. 76 ЗН по
искане на сънаследника, който не желае в делбата да участвува
приобретателят по нея, но в настоящия случай приобретателят, ответницата
А. И. при всички положения ще участва в производството и няма как да бъде
изключена от него, на основанията изложени по-горе. Разпоредителната
сделка, извършена в нарушение на чл. 76 ЗН, накърнява отношенията между
ограничен кръг лица - сънаследници и приобретател по сделката.
Недействителността има ограничен обхват и няма действие по отношение на
всички, затова и на нея могат да се позоват само лица, които са страни по
сделката и сънаследници. Право да предяви иск по чл. 76 ЗН има
сънаследник, който не е извършил акт на разпореждане със сънаследствена
вещ. Той се предявява в първа фаза на делбата. Онзи от сънаследниците, който
се е разпоредил изцяло или отчасти със сънаследствена вещ, е легитимиран да
отговаря по иска за прогласяване на недействителността и понесе санкциите
на закона, доколкото някой от останалите сънаследници упражни правото си
по чл. 76 ЗН. При извършване на разпореждането той е изразил воля, която
валидно го обвързва с другата страна по сделката, а при прогласяване на
недействителността отговаря по чл. 189 и сл. ЗЗД. В отношенията между
страните по сделката, същата е валидна и поражда действие от момента на
сключването й. В конкретния казус А. С. П., майката на съделителката А. А.
П. - Л. е извършила акт на разпореждане със собствените си идеални части от
делбения имот, който е действителен, тъй като попада под изключението, за
5
което не се прилага правилото на чл.76 ЗН, а именно поради факта, че акта на
разпореждане, обективиран в Нотариален акт за дарение № 200, том IV, дело
№ 636/1976г., е извършен между самите сънаследници /съделители в
делбеното производство/, а не в полза на трети лица. Поради това, че искането
е предявено като възражение, съдът не следва да се произнася с отделен
диспозитив, т.к. не е упражнено чрез иск. Съдът намира за неоснователно и
евентуалното възражение на ответницата А. А. П. - Л., наследница на А. С. П.,
починала на 06.03.2000 г. за накърнена запазена част по чл. 30 ЗН. Правото да
се иска намаление на завещанието или дарението е ограничено със срок и това
е срокът на общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. При даренията
давността тече от деня на откриване на наследството ППВС 7-73, т.3,б.”г”.
Знанието, респ. незнанието на извършеното дарение е без значение. Предвид
нормата на чл. 1 ЗН давността тече от датата на настъпилата смърт на
наследодателя А. С. П. – 06.03.2000 г. и към датата на депозиране на отговора
на исковата молба от страна на А. П.-Л., в който е инкорпорирано
възражението по чл. 30 ЗН са минали много повече от пет години. На
следващо място съгласно възприетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
19.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК приемането на
наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се
иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или
надарен, който не е призован към наследяване, какъвто несъмнено е
настоящия случай. Няма данни това да е сторено от страна на А. П.-Л., липсва
и твърдение в този смисъл. Неоснователно е и въведеното от ответницата А.
И. възражение за изтекла в нейна полза 10-годишна придобивна давност върху
идеалните части на останалите съделители от сънаследствения недвижим
имот - предмет на делбата. За да се придобие на основание давностно
владение правото на собственост върху идеалните части на останалите
съсобственици сънаследници, позоваващият се на този оригинерен способ
следва да докаже по реда на пълното и главно доказване, че е превърнал с
едностранни действия държането върху идеалните части на останалите
съсобственици във владение и тези действия трябва да са от такова естество,
че с тях явно и недвусмислено да се показва отричане на владението на
останалите съсобственици, което да е доведено до тяхното знание.
Оригинерният способ за придобиване на право на собственост по давност е
уреден в материалната разпоредба на чл. 79, ал. 1 ЗС и включва наличие на
следните кумулативни предпоставки: владение върху един имот, което да е
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта
като своя. Фактическата власт върху имота следва да е упражнявана в период
по-дълъг от 10, респективно 5 години, без противопоставяне от страна на
титуляря на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение
на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик,
т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите
правомощия в пълен обем единствено за себе си. Действително, намерението
за своене се предполага, съгласно чл. 69 ЗС, но за да се осъществи
фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, е нужно още това владение да е
несъмнително /осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на
владелеца да държи вещта като своя/ и явно – т.е. намерението на владелците
да своят вещта за себе си да е противопоставено на собствениците, това
намерение да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за
него, като същото да е достигнало до собствениците. По своята правна
същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик
6
владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след
изтичането на който се придобива правото на собственост или друго вещно
право, на което владението по съдържание и начин на упражняване е
съответствало. Фактическият състав на придобивната давност изисква
наличие на владение, което да е явно /да не е установено и поддържано чрез
насилие или скрит начин/ и непрекъснато. Самото владение е установено
фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои.
Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху
определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено
като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното
отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени
намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да
тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице
завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се
упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери
външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на
досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението
да не е установено по скрит начин. В мотивите на ТР № 1 от 06.08.2012 г. по
тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, е посочено, че след като основанието,
на което съсобственикът е придобил фактическа власт върху вещта, признава
такива и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните
идеални части, и за да ги придобие по давност, е необходимо да превърне с
едностранни действия държанието им във владение. Действията трябва да са
явни и недвусмислени и да показват отричане владението на останалите
съсобственици. Когато се позовава на придобивна давност при спор за
собственост този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с
които е престанал да държи идеалните части от вещта на другите
съсобственици-сънаследници и е започнал да ги държи за себе си с
намерението да ги свои, като тези действия следва да са доведени до знанието
на останалите съсобственици. Завладяването на частите на останалите
съсобственици и промяната в намерението трябва да се манифестира явно
пред тях, да се осъществи чрез действия отблъскващи владението им и
установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Приема се, че
такава обективна невъзможност е налице например когато на сънаследника
владелец не е било известно наследодателят да има и други наследници
поради липса на данни за това в регистрите на населението, или когато
невладеещият съсобственик е напуснал пределите на страната и адресът му е
неизвестен. В тези случаи, за да бъде осъществен фактическият състав на
придобивната давност е достатъчно владеещият съсобственик да е изявил
намерението си да свои целия имот за себе си по отношение на всички - чрез
извършване на такива действия, които не оставят съмнение, че той упражнява
фактическата власт за себе си, и за които всеки заинтересован може да узнае.
Разглеждано в посочения контекст наследяването, като правен способ за
преминаване на имуществото на едно починало лице към неговите
наследници, се явява правното основание за упражняване на фактическата
власт. При наследствено правоприемство, каквото в случая е възникнало по
отношение на процесните имоти, владението преминава по право към всички
наследници, независимо дали само един от тях остава да ползва имота, дали
се познават помежду си, дали знаят или не знаят какви вещи са останали в
наследството. В техните вътрешни отношения се счита, че всеки е владелец на
7
своите и държател на чуждите идеални части, поради което презумпцията на
чл. 69 ЗС не намира приложение и наследникът, който се позовава на
придобивна давност трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е
променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците. Промяната
на намерението предполага външна изява не просто чрез извършване на
активни действия, а на такива, които не могат да се тълкуват по друг начин,
освен като отричане на правата на другите сънаследници, и които са от
естество да бъдат възприети по този начин от всички, за да се приеме, че
съсобствениците, които не са дезинтересирали от имота, обективно също са
могли да узнаят за тях и да предприемат необходимото за защита на правата
си. Докато останалите сънаследници са в неведение относно промененото
намерение на един от тях да завладее и да придобие техните идеални части,
докато то не бъде изявено по несъмнен начин, сънаследникът-владелец не
може да им противопостави владението си. По така изложените съображения
се налага извод, че по настоящото дело не е установено намерението на
ответницата И. да свои идеалните части на останалите съсобственици, което
да е било обективирано чрез извършване на действия, които сочат на отричане
на чуждите права. Предвид всичко изложено по-горе съдът намира, че в хода
на производството ответницата А. И. не доказа пълно и главно както факта на
преобръщане на владението по отношение на собствените на ищците идеални
части от делбения имот, така и неговия начален момент, респ. спокойното и
непрекъснато тяхно владение върху идеалните части на ищците за период от
поне 10 години, считано от момента на преобръщане на владението. Ето защо,
възражението й за изтекла в нейна полза придобивна давност следва да бъде
отхвърлено като недоказано, а исковата претенция за допускане на процесния
имот до делба при посочените квоти между съделителите - участници в
производството, с изключение на ответницата А. П. – Л., Д. Н. П. и В. Н. П.
/по посочените по-горе съображения/, следва да бъде уважена като
основателна и доказана. По разноските: Според установената практика на
ВКС /Определение № 144/24.04.2012 г., по гр. д. № 70/2011 г./, решението по
първата фаза на делбата не финализира процеса, поради което не се дължи и
присъждане на разноски. Същата позиция е застъпена и в редица решения на
ВКС /решение № 3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. ВКС/, където е
постановено, че с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК в първа фаза на делбата
страните не си дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по
извършване на делбата във втора фаза.
Така мотивиран Софийският районен съд,
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 34, ал. 1 ЗС извършването на съдебна делба
между М. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. ***, Л. П. П., ЕГН ***, с
адрес: гр. С., ул. *** № 48, И. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. *** №
48, Е. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. ***, С. С. В., ЕГН
**********, с адрес гр. С., ж.к. ***, А. А. И., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
ул. *** № 48 и М. П. А., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. ***, на следния
недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***,
попадащ в нов УПИ I за ожс и коо, кв. 154, м. З.Б.5, стар парцел VIII- 8 /парцел
осми отреден за имот осем/от квартал 154, м. Центъра, ул. ***, целия с площ
от 272,60 кв.м., при съседи по скица: улица ***, УПИ VI-6, УПИ XIX-24, УПИ
8
XVIII-23, УПИ XVII-22, а по документи за собственост: ул. ***, В.Д.В. и
наследници на Е.П.и С., заедно с построената в поземления имот СГРАДА с
идентификатор ***.1, със застроена площ от 154 кв.м., състояща се от четири
стаи, кухня, коридор и сервизни помещения, ПРИ СЛЕДНИТЕ ДЯЛОВЕ: - М.
А. М. – 2/12 ид.ч.; - Л. П. П. – 1/12 ид.ч.; - И. С. П. – 4/12 ид.ч.; - Е. С. К. – 1/12
ид.ч.; - С. С. В. – 1/12 ид.ч.; - А. А. И. – 2/12 ид.ч. и - М. П. А. – 1/12 ид.ч.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за делба спрямо А. А. П. Л., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ул. ***, Д. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. ***, и В. Н.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. ***. ПРЕПИС от решението да се
връчи на страните. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба,
по реда на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9