Р Е Ш Е Н И Е
№ 260034
гр. Пловдив, 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в открито съдебно
заседание на десети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при
участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия
Костадин Иванов в. гр. дело № 2460 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, чрез
юрк. Д.Н., против решение № 2598 от 23.07.2020 г., постановено по гр. дело №
18989/2019 г. по описа на РС – Пловдив, V гр. състав, в частта му, с която са
отхвърлени предявените от жалбоподателя
срещу В.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***, искове за признаване за установено,
че се дължат суми по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадено по ч.гр.д. №10333/2019 г. по описа на РС - Пловдив, за разликите
до пълните предявени размери от 415,50 лв. – главница и 58,07 лв. – обезщетение
за забава, а именно за сумите от 75,76 лв. – главница за топлинна енергия за
отопление за периода от 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 21.06.2019 г. до окончателното й изплащане, и за сумата
от 6,86 лв. – обезщетение за забава за периода от 04.07.2017 г. до 20.06.2019
г.
В
останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано.
Жалбоподателят
навежда твърдения, че решението, в атакуваната му част, е неправилно,
необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства. В тази насока се сочи за безспорно установено по делото
обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот, присъединен към
топлопреносната мрежа и топлоснабден за процесния период. Изразява се
несъгласие с прието от районния съд, че в собствения на ответника имот не била
налична щранг-лира, като в този смисъл се излагат аргументи във връзка със
същността на и легалната дефиниция за щранг-лира. Излагат се още нормативно
обосновани съображения във вр. с чл. 144, ал. 6 от ЗЕ, касателно начина на
изчисление на потребената топлоенергия (ТЕ) при липса на монтирано средство за
дялово разпределение. Жалбоподателят счита исковата си претенция за доказана по
основание и размер, и предвид приетите по делото съдебно-техническа и съдебно-икономическа
експертизи. По изложените съображение се моли за отмяна на атакуваното решение
в обжалваната част и уважаване на исковете претенции в пълен размер. Жалбоподателят
претендира и присъждане на направените от него в хода на първоинстанционното
производство разноски в пълен размер, както и заплащане на разноските му за
въззивното производство.
В срока
по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. Въззиваемата страна В.Н.Г.
се явява в открито съдебно заседания, където заявява, че оспорва както
въззивната жалба, така и цялото първоинстанционно решение, и излага съображения
в тази насока.
Окръжен
съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице, което има интерес от обжалването, поради което същата се
явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно
чл. 269 изр. 2 ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от посоченото
в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна
разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени. В тази насока
настоящият състав констатира, че е сезиран единствено с въззивна жалба от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД. В.Н.Г. в срока за обжалване на решението не е
подавал въззивна жалба против тази част от първоинстанционното решение, която
не е в негова полза. Същият не е подавал и насрещна въззивна жалба в срока за
отговор на основание чл. 263, ал. 2 ГПК. Следователно предмет на въззивна
проверка се явява единствено частта от първоинстанционния съдебен акт,
обжалвана от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. В останалата си част решението на
районния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр.
чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания приема за
установени следните относими към настоящия спор факти:
Не се
спори по делото, че В.Г. е собственик на процесния апартамент с адрес гр.
Пловдив, ул. „****, както и че сграда, в която се намира имотът, е
топлоснабдена, с доставчик на топлинната енергия - „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД.
Приети
са като писмени доказателства констативни протоколи, издадени от „Нелбо“ ЕАД –
топлинния счетоводител, относно потребената топлинна енергия в процесния имот. Видно
от тях в имота на В.Г. *** има монтирани 2 бр. индивидуални разпределителни
устройства (ИРУ) съответно с № 2316 и № 2317, поставени на отоплителни тела тип
радиатор в хола и спалнята на апартамента, както и водомер за топлата вода. Приета
е като писмено доказателство справка от ищцовото дружество с отразяване на
компонентите включени в начислената сума за всеки месечен отчетен период,
включен в общия исков период. От същата е видно, че за периода от 01.05.2017 г.
до 30.09.2018 г. са начислени общо 0,7615 MWh ТЕ за отопление на стойност 63,13
лв. без ДДС.
Изготвени
и приети са заключения по съдебно-техническа (СТЕ) и съдебно-счетоводна (ССчЕ)
експертизи. За съставянето на своето заключение по СТЕ вещото лице е направило
справка в „ЕВН България Топлофикация” ЕАД и справки за разпределена ТЕ от „Нелбо“
ЕАД, но не е посетило лично процесния имот. Вещото лице е посочило, че начинът
на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на
специалната методика от нормативните актове – ЗЕ и Наредба 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването (понастоящем отменена, но действаща за процесния период),
уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ. Посочено е още, че
количеството ТЕ за отопление, разпределено в имота на ответника за процесния
период, е в размер на 0,76152 MWh, като не е установена разлика между
разпределеното от топлинния счетоводител „Нелбо“ ЕАД количество ТЕ и
начисленото от жалбоподателя „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. В заключението е
отразено и че през имота на В.Г. преминава щранг-лира с мощност 700 W. Отчетът
на изразходваното количество ТЕ за отопление и начисления на същата са били по
максимална нормативна мощност на отоплителното тяло щранг-лира. От приетото
заключение по ССчЕ се установява, че стойността на консумираната ТЕ за
отопление е в размер на 75,76 лв. с ДДС, като не е установено заплащане на
посочената сума.
По
делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация Пловдив”ЕАД на потребителите в гр. Пловдив, които общи
условия са публикувани в един местен и един национален ежедневник.
Въз
основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Районният
съд е бил сезиран с положителен установителен иск от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД против В.Н.Г. за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 415,50 лв. главница, от
които 104,51 лв. – ТЕ, отдадена от сградната инсталация, 75,76 лв. – ТЕ за
отопление, 189,95 лв. – ТЕ за гореща вода /БГВ/ и 45,28 лв. – услуга дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главницата, както и 58,07 лв.
обезщетение за забава. За да отхвърли иска относно сумата от 75,76 лв., дължима
за потребена ТЕ за отопление, ведно със съответната част от обезщетението за
забава в размер на 6,86 лв., съдът е приел, че от събраните по делото писмени
доказателства не се установявало в процесния имот да има щранг-лира, противно
на посоченото от вещото лице по СТЕ. В тази насока е изложил съображенията, въз
основа на които не е кредитирал заключението на СТЕ в тази му част.
Настоящата
въззивна инстанция споделя мотивите на районния съд, въз основа на които не е
кредитирал заключението в посочената част, своевременно оспорено от ответника. Твърдението
на вещото лице, че през имота на ответника преминава щранг-лира с мощност от
700W се намира и от
настоящия състав за изолирано и неподкрепено от другите събрани по делото
писмени доказателства. Още повече, че вещото лице не е извършило проверка на
място в процесния имот или дори в някой от съседните апартаменти, за да се
установи дали през същите преминава такова тяло. Заключението е изготвено
изцяло на база данни от ищеца и „Нелбо“ ЕАД. В този смисъл доколкото извод за
наличието на два броя отоплителни тела тип радиатори в имота на ответника може
да се направи от заключението по СТЕ, тъй като е подкрепен от представените с
отговора на исковата молба протоколи, то не може да се направи аналогичен извод
за наличие на щранг-лира с мощност от 700W. Действително, както и в жалбата е
посочено, щранг-лирата е отоплително тяло (в този смисъл е и §1, т. 37 от ДР на
ЗЕ), което обикновено минава през всички апартаменти по вертикалата на
топлоснабдена сграда. Предвид това, че масово не се монтират уреди за
индивидуално отчитане на ТЕ, отдадена от тези отоплителни тела, законодателят е
предвидил специален ред за изчисляване на консумираната от тях топлинна енергия
– т. 6.5. от Приложение № 1 към чл.61, ал. 1 от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Определящо за размера на начислена потребена ТЕ съгласно цитираната норма обаче
е инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата, в случая на
щранг-лирата, или както вещото лице е посочило „максималната нормативна мощност
на отоплителното тяло“. Следователно дори в принципен план да се приеме, че
през имота на ответника преминава щранг-лира, то липсата на данни за нейната
мощност, извън справката при ищеца, буди съмнение относно достоверността на
посочения от вещото лице размер потребената ТЕ за отопление. За отбелязване е и,
че ТЕ за отопление на двете отоплителни тела тип радиатор в имота на ответника
не е начислявана през процесния период поради липса на консумация. Следователно
не се установява по безспорен начин, че количеството ТЕ за отопление,
разпределено в имота на ответника за процесния период, действително е в размер
на 0,76152 MWh, като същевременно не може да се изведе от данните по делото и
друг размер.
В тази
насока не може да се ползва и заключението по ССчЕ относно паричната стойност
на консумираната ТЕ за отопление.
Предвид
горното и доколкото в тежест на ищеца – настоящ жалбоподател, е било да докаже
по основание и размер при условията на пълно и главно доказване своята
претенция, правилно районният съд е отхвърлил като недоказан иска за сумата от
75,76 лв. – главница за топлинна енергия за отопление, представляваща елемент
от общата претендирана стойност на разпределената ТЕ в размер на 415,50 лв.,
както и акцесорния иск за съответстващото обезщетение за забава от 6,86 лв. В
т.н. законосъобразен се явява и актът на районния съд в частта за разноските.
По
изложените съображения въззивната жалба се намира за неоснователна, а
първоинстанционното решение като правилно ще се потвърди в обжалваната част.
С оглед
изхода на спора в полза на жалбоподателя не следва да му се присъждат сторените
от него разноски. Въззиваемата страна не заявява претенции за присъждане на
разноски в нейна полза, нито пък е представила доказателства в тази насока,
поради което също не следва да и се присъждат такива.
На основание чл. 280, ал.
3 от ГПК настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2598 от 23.07.2020 г., постановено по гр. дело № 18989/
2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр. с-в, в ЧАСТТА, с която са ОТХВЪРЛЕНИ
предявените от ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, против В.Н.Г., ЕГН **********,***,
искове за признаване за установено, че се дължат суми по заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №10333/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив за разликите до пълните предявени размери от 415,50 лв. –
главница, и 58,07 лв. – обезщетение за забава, а именно за сумите от 75,76 лв. – главница за топлинна
енергия за отопление за периода от 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 21.06.2019 г. до окончателното й
изплащане, и за сумата от 6,86 лв. –
обезщетение за забава за периода от 04.07.2017 г. до 20.06.2019 г., както и в ЧАСТТА за разноските.
В останалата му част
решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Въззивното решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./