№ 540
гр. С., 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20241000502681 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 12787 от 16.08.2024 год., постановено по гр.д. № 7707/2023 год. по описа на
СГС, I-12 състав е отхвърлен предявен от Т. Г. И. против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 40 000 лева, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно
произшествие, станало на 05.03.2023 год., заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 30.03.2023 год. до окончателното изплащане, като с решението са разпределени и
разноските по делото.
Решението е обжалвано от ищеца Т. Г. И., чрез процесуален представител с доводи за
неправилност. Твърди, че съдът не е обсъдил и анализирал в цялост събраните гласни и
писмени доказателства и от там е достигнал до погрешния извод за липса на виновно
поведение при водача на автобуса. Поддържа, че вследствие на произшествието са й
причинени вреди, който следва да бъдат обезщетение от ответното дружество. Моли съда да
отмени решението и постанови ново, с което исковите претенции да бъдат уважени.
Въззиваемата страна ЗАД „ОЗК-Застраховане”, чрез процесуален представител оспорва
наведените по жалбата оплаквания, като неоснователни и моли за потвърждаване на
решението.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
1
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи наличието на елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане, като обуславящи ангажиране отговорността на застрахователното
дружество.
Предявен е пред първоинстанциионият съд иск с правно основание чл.432 от КЗ, като се
твърди, че ищцата Т. Г. И. била пътник в автобус модел „Хайтър”, с рег.№ ********,
управляван от Р. С. И.. Поддържа, че превозното средство се движело по ул. „Боряна” с
посока на движение към околовръстен път и на кръстовището с бул. „Президент Линкълн“,
била извършена остра маневра на ляв завой, при която въпреки, че се била хванала много
здраво, паднала в салона на автобуса, в резултат на което счупила дясното си бедро, което
наложило болнично лечение. Поддържа, че вследствие на произшествието търпяла
изключително интензивни болки и страдания, продължаващи до сега, които оценява на
40 000 лева и който претендира от ответното застрахователно дружество, тъй като
автомобила, управляван от виновния водач бил застрахован по риска „гражданска
отговорност“.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД
ищецът следва да докаже наличие на деяние, извършено виновно, като вината се
предполага, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, размера на претендираните вреди, както и наличие на застрахователно
правоотношение с ответното дружество към момента на произшествието.
В случая, във връзка с механизма на произшествието е приета авто-техническа експертиза,
изготвена въз основа на събраните по делото доказателства, която съдът кредитира изцяло
като компетентно дадена и неоспорена от страните и от която се установява, че мястото на
настъпилото произшествие по широчина на платното за движение на бул. „Монтевидео”, е
на около 4-6 м. вляво от десния бордюр по посока на движението на автобуса и по дължина
на платното за движение - преди кръстовището с бул. „Президент Линкълн“. ПТП е
настъпило върху лявата пътна лента на бул. „Монтевидео“, на прав участик. Инцидентът е
настъпил непосредствено след потеглянето на автобуса от спряно положение, като скоростта
на движение към момента на настъпилия инцидент е била около 10 км/ч. Автобусът се е
движил по бул. „Монтевидео” с посока от ул. Никола Петков към бул. Президент Линкълн,
като преди кръстовището с бул. Президент Линкълн е спрял пред кръстовището, за да изчака
разрешителен зелен сигнал на светофарната уредба, монтирана на кръстовището. След
светване на зелен сигнал на светофарната уредба, водачът на автобуса е потеглил, за да
извърши маневра ляв завой и да се включи в движението на бул. Президент Линкълн. В
същото време пострадалата пътничка е била станала от седалка в автобуса и се е движила
към средната врата на автобуса, за да се приготви за слизане на следващата спирка.
Установява се, че движейки се към средната врата, тя не се е задържала за металните тръби,
приспособени за задържане на пътници в автобуса. При потеглянето на автобуса се е
реализирало положително ускорение, от което е възникнала инерционна сила, въздействаща
2
върху тялото на пътничката. От възникналата инерционна сила тялото на пътничката е
политнало в посока обратна на движението на автобуса. В посочения момент пътничката не
се е задържала за метална тръба, при което е изгубила равновесие и е започнала да пада с
лице напред. При потегляне на автобуса, ускорението му е било около 1,5 м/сек².
Възникналата инерционна сила, която е въздействала върху тялото на пътничката в момента
на потеглянето на автобуса е била около 9 кг. Водачът на автобуса е потеглил с ускорение,
което е било нормално за задържане на пътниците, без да губят равновесие. Завоят е част от
обичайния маршрут на въпросната линия на автобуса и той се е движел с обичайна скорост.
Процесното ПТП е настъпило преди автобуса да извърши ляв завой, при ускоряване от
спряно положение пред светофарната уредба.
В проведеното открито съдебно заседание вещото лице установява, че снимките в
заключението са от видеокамери, които са от досъдебното производство - от видеото, което е
от камерите в автобуса. Автобусът не е потеглил с голямо ускорение, има ускорение от което
се създава инерционна сила, но тя не е голяма. За конкретния случай, данни за ускорението
се получавали и от предоставения видеоклип, на който се наблюдавало поведението на
всички пътници, не само на падналата. Другите пътници не реагирали на това ускорение,
освен това имало кожени дръжки в автобуса, ако има голямо ускорение при завой, при
спиране или при потегляне те трябвало да се разклатят. Тези дръжки, които експертът е
наблюдавал във видеото, не се отклоняват нито напред, нито настрани, което също говори,
че не е било голямо ускорение. Пътниците са седнали, но няма индикация да има голямо
ускорение, защото то си личи, когато има ускорение и по пътниците, вижда се някакво
движение напред, назад. В конкретния случай пътниците седели спокойно и преди, и след
настъпилия инцидент. В момента на настъпване на инцидента пътничката не се е държала,
което се вижда от кадрите. От мястото, от което конкретния пътник е станал, е било
възможно да се придвижи прихващайки се на различни места. На стр. 3, F 2 най-долната
снимка се вижда, че пътничката се е движила от мястото, от което е станала. В този момент
автобусът все още е бил спрял и от този момент той започва да потегля, което се вижда на
следващата снимка. В кадър F 2 се вижда, че пътничката e имала възможност да се захване
за тръбата, която е от ляво на нея към вратата. Тя е имала възможност да се захване, но не го
е направила, само се е движела без никъде да се хваща и в последния момент, в който
автобусът потегля, това е кадър F 3 вече се вижда как тя е посегнала към дясната тръба, но
не е успяла да се хване и продължава да пада. Инерционната сила е била 9 кг, като тези
килограми зависят от ускорението, което извършва автобусът и от теглото на пътника.
Пред първоинстанционният съд, отново относно механизма на увреждането е разпитан
свидетеля Р. Д., от чийто показания се установява, че е била очевидец на инцидента, като
пътник. Седяла отдясно, а пострадалата - от лявата страна до първата врата. Бабата се
изправила, шофьорът рязко спрял и тя паднала. Бабата се държала за седалката или за
дръжката на вратата. По-скоро за седалката, а след това за вратата. Пострадалата седяла на
първата седалка зад шофьора, свидетелката също седяла зад шофьора и понеже бабата
паднала напред, я видяла ясно как пада. Бабата тръгнала към първата врата, тази на
3
шофьора. Автобусът завивал и шофьорът спрял рязко. Имало суматоха, коментирало се от
другите пътници, че така не се спира.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел, тъй като същите не кореспондират със
събраните по делото доказателства. Това е така, тъй като свидетелят твърди, че ищцата се е
намирала на първа седалка зад шофьора, което не е вярно. Видно от снимка F1 на л.76
ищцата е заемала седалката до втората врата на автобуса, т. е. по средата на превозното
средства. Свидетелката твърди, че ищцата е тръгнала да слиза от първата врата до шофьора,
което не се установява по делото. Напротив от заключението на експертизата се установява,
че ищцата е тръгнала да слиза от средната врата на автобуса. Според свидетелката ищцата
паднала напред, поради което и свидетелката видяла как пада същата. Това обстоятелство
отново не се установява по делото, напротив ищцата пада назад към задната част на
автобуса, а не напред, което кореспондира напълно и с механизма на ПТП - при тръгване на
автобуса. Очевидно невярно е и твърдението на свидетеля, че шофьорът на автобуса е спрял
рязко, поради което ищцата паднала, доколкото от заключението и конкретизацията на
вещото лице в съдебно заседание се установява, че инцидентът е настъпил при потегляне на
автобуса на зелен светофар. От заключението се установява, че пострадалата в нито един
момент след като е станала не се е придържала, въпреки че e имала възможност да се
захване за тръбата, която е от ляво на нея към вратата, но не го е направила. И в тази част
показанията на свидетеля противоречат на останалите доказателства по делото.
Въззивният съд след внимателен анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателства достига до извода, че водача на застрахования при ответника автобус не носи
вина за настъпване на произшествието. Не се установява потеглянето да е в разрез с
правилата за превоз на пътници, установен в чл.132, т.2 от ЗДвП, както и не се установява
каквото и да е противоправно поведение от страна водачът на автобуса. Съдът намира, че
конкретната причина инерционната сила да извадят пътника от равновесие е неположената
от самия него грижа да си осигури стабилност във всеки един момент, в който се намира в
превозното средство, чрез захващане за някое от предвидените за това съоръжения –
лостове, дръжки и пр. Като не е направил това, ищецът сам се е поставил в опасност, която
очевидно се е реализирала дори потегляне на автобуса с нормално ускорение, довело до
възникването на сравнително ниска инерционна сила. С действията си, водачът на автобуса
нито е причинил инцидента, нито е създал предпоставки за настъпването му. Настоящия
състав приема, че плавното потегляне на автобус, спрял на светофар, след появата на зелен
сигнал, в никакъв случай не може да се приеме за изненадваща и неочаквана маневра.
Водачът на автобуса в подобна ситуация не може да съобразява поведението на всеки
пътник, който се предвижва от седалката до вратата на превозното средство. Непотеглянето
от светофар при зелена светлина на оживено кръстовище в голям град би могло значително
да затрудни движението по пътя и да доведе до множество сериозни нарушения на ЗДвП.
Нормалното, очаквано поведение от водача в тази ситуация е да потегли от светофара, а
доколкото не се доказва по никакъв начин твърдяната в исковата молба „рязка маневра“, а от
друга страна, се установява, че следващата спирка е на значително разстояние, като
4
пътничката въпреки възрастта си е решила да се придвижи преждевременно до вратата на
автобуса без да използва съоръжение за захващане, т. е. без да положи достатъчна грижа за
себе си, то поведението на водача на автобуса е съобразено изцяло с правилата за движение
на превозното средство. Местоположението на ищцата в автобуса, съчетано с установеното
обстоятелство, че към този момент ищцата не се е захванала здраво за неподвижна част или
детайл от автобуса, навеждат до извода, че всяко едно потегляне на автобуса в конкретния
случай, независимо от степента на плавност, би могло да окаже влияние върху нейното
равновесие. Въпрос на индивидуална преценка за всеки отделен човек е какви са
компенсаторните му възможности за преодоляване на нарушеното му вследствие на
въздействието на външна сила равновесие, съответно за възстановяване на опорното му
положение, като тук се включват редица фактори
Предвид на изложеното, съдът приема, че водача на автобуса не е нарушил правилата за
движение и за него не е съществувала възможност да предотврати произшествието. Всичко
това мотивира настоящият състав да приеме, че не е налице виновно поведение от страна на
водача на автомобила. С оглед на това съдът приема, че презумпцията за вина, установена в
чл.45, ал.2 от ЗЗД е оборена, поради което липсва елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане и в тази връзка иска се явява неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен изцяло, без да се обсъждат останалите предпоставки за ангажиране на
деликтната отговорност на делинквента, а от там и на застрахователя.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12787 от 16.08.2024 год., постановено по гр.д. № 7707/2023
год. по описа на СГС, I-12 състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5