Решение по дело №222/2018 на Окръжен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 117

Силистра, 19.11.2018 година

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Силистренският окръжен съд, в открито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, като разгледа докладваното в.гр.д. № 222 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивно производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 136/02.08.2018 г., постановено по гр.д. № 314/2017 г., Дуловският районен съд е осъдил Община - Дулово да заплати на М.К.Г. сумата 2 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ухапване от безстопанствено куче на 05.05.2017 г., ведно със законна лихва от 05.05.2017 г. до изплащането; сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ухапване от безстопанствено куче на 01.06.2017 г., ведно със законна лихва от 01.06.2017 г. до изплащането, и 700 лв. разноски по делото.

Производството е образувано по въззивна жалба на Община - Дулово чрез процесуален представител с искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете, претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата М.К.Г. чрез процесуален представител моли да бъде потвърдено обжалваното решение, претендира разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна.

Обективно съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Ищцата твърди и доказва, че два пъти – на 05.05 и 01.06.2017 г. е ухапана от едно и също бездомно куче в гр. Дулово, че за контузните рани ѝ е оказана медицинска помощ, че е преживяла стрес, който е разстроил живота ѝ – страх, кошмарни сънища и др. Процесуалният представител на ответника оспорва всички твърдения, но не оборва събраните писмени и гласни доказателства. Главната защитна теза е, че кучето е било обезпаразитено, маркирано и ваксинирано в изпълнение на договор за възлагане на дейности по общинска програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета в Община-Дулово.

Районният съд е извършил всички поискани, допустими и законосъобразни процесуални действия по изясняване на спора и е постановил правилно и законосъобразно решение. Същото съдържа подробни, обосновани и законосъобразни мотиви, които въззивният съд изцяло споделя, поради което и на основание допустимата препратка на чл.272 от ГПК счита, че обжалваното решение следва изцяло да се потвърди без преповтаряне на мотивите.

Следва да се подчертае, че въпреки приетата съгласно чл.40, ал.3 от ЗЗЖ програма, съответно сключването на горепосочения договор, отговорността е на общината. Тази отговорност е обективна и гаранционно-обезпечителна (чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД). Очевидно взетите мерки не са били достатъчни и целта по чл. 50, т. 2 ЗЗЖ не е постигната. Процесуалният представител на ответника в хода по същество прави един погрешен извод, че щом кучето е имало ушна марка, значи, че проверяващата фирма е преценила, че не е агресивно и може да живее в градска среда. Напротив, фактът, че кучето хапе, означава, че проверяващата фирма не е извършила качествена проверка и не е предотвратила инциденти.

Въззивната жалба не налага промяна в мотивите. Ответникът излага доводи, че отговорност следва да се търси от организацията, на която е възложила задълженията по ЗЗЖ, но такава регресна отговорност може да търси ответникът, а не ищецът, който няма договор с тази организация. Съображенията за завишен размер на обезщетенията са неоснователни, тъй като по чисто житейска логика стресът е голям, а исковата претенция е разумна и непрекомерна. Що се отнася до твърдяната тенденция и множество дела срещу общината за ухапвания от бездомни кучета затвърждава извода, че законовите изисквания не се изпълняват ефективно.

На ищеца, ответник по жалбата, следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 700 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Предвид цената на исковете под 5 000 лв. съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горните съображения, съдът

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 436/02.08.2018 г., постановено по гр.д. № 314/2017 г. по описа на Дуловски районен съд.

ОСЪЖДА Община гр. Дулово, Силистренска област, да заплати на М.К.Г., разноски за въззивната инстанция в размер на 700 (седемстотин) лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                     2.