ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 107
гр. Монтана, 04.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четвърти април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:Олег Софрониев
Димитрина Николова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
в присъствието на прокурора А. Евг. И.
като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно частно наказателно
дело № 20251600600103 по описа за 2025 година
Производството е по чл.65, ал.6-8 НПК , образувано по протест
Районна прокуратура-Монтана ТО-Лом против определение по частно
наказателно дело № 113/2025 година на Районен съд-Лом, с което мярката за
неотклонение „задържане под стража“, взета по отношение обвиняемия Л. А.,
е изменена в „домашен арест“.
В открито съдебно заседание на въззивния съд представителят на
Окръжна прокуратура-Монтана поддържа протеста ; излага конкретни
съображения.
Обвиняемят и неговият защитник изразяват становище за
неоснователност на протеста; защитникът излага конкретни доводи.
Доказателствата са писмени.
Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по
досъдебното производство, провери правилността на обжалвания съдебен акт
във връзка с оплакванията в протеста, доводите и становищата на страните,
приема следното:
Протестът е допустим, но разгледан по същество същият е
неоснователен.
Съображенията на Окръжен съд- Монтана са следните:
1
С влязло в сила определение № 44, постановено на 19.02.2025
година по частно наказателно дело № 71/2020 година, Районен съд-Лом, в
производство по чл.64, ал.1 НПК, е взел мярка за неотклонение „задържане
под стража“ по отношение на Л. А. – обвиняем по досъдебно производство №
626/2024 година по описа на РУ-Лом. Това определение е потвърдено с
определение от 26.02.2025 година на Окръжен съд-Монтана по вчндело №
63/2025 година. За да вземе тази мярка за неотклонение спрямо обвиняемия,
съдът е счел, че от събраните по досъдебното производство доказателства
може да се направи обосновано предположение, че Л. А. е извършител на
горепосочените престъпленията, в които е обвинен; както
първоинстанционният, така и въззивният съд в своите определения са приели,
че съществува реална опасност обвиняемия да се укрие и да извърши друго
престъпление.
Към момента на постановяване на горепосочените определения, а и
към настоящия момент А. е привлечен като обвиняем за извършени
престъпления по чл.131а, ал. 1, пр.2, във връзка с чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1,
във вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК и по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.2,
във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК /постановление - л.199-200 от
досъдебното производство/.
Предмет на обсъждане в настоящото съдебно производство по
чл.65 от НПК е настъпила ли е промяна в обстоятелствата, при условията на
които спрямо обвиняемото лице е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“, считано от влизане в сила на последния акт на съда.
От момента на произнасянето на Районен съд-Лом с цитираното по-
горе определение, потвърдено с определение на въззвивния съд, са настъпили
обстоятелства, с оглед на които определената по отношение обвиняемия А.
мярка за неотклонение „задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека,
както правилно е приел като краен резултат и първоинстанционният съд в
атакуваното в настоящото производство определение.
Обосноваността на предположението, че А. е извършител на едно от
престъпленията, за извършването на което е привлечен като обвиняем, е
разколебана в известна степен. След задържането на обвиняемия А. по делото
са разпитани свидетелите Р.К.. и М.К. Показанията на последните,
съотнесени към останалите, събрани в хода на досъдебното производство
2
доказателства, и основно към показанията на пострадалата Г.Г., разколебават
обосноваността на предположението за умишлено причинена средна телесна
повреда. През периода на задържане на лицето, който, макар и да не
надвишава срока по чл.63, ал.4 от НПК, са разпитани единствено
горепосочените свидетели; нещо повече, не е разпитано лицето, с което се
поддържа А. да е извършил в съучастие едно от престъпленията; за това лице
/О. В./ са налице данни, че е извън пределите на страната.
При първоначалното определяне на мярката за неотклонение във
вида „задържане под стража“ опасността се е и презумирала. Безспорно е
установено, че съпругата на обвиняемия е починала през 2022 г. и същият е
единственият родител на малолетно дете. Не могат да бъдаг игнорирани тези
данни за семейното положение ао обвиняемия, които, наред с изложеното по-
горе досежно обосноваността на предположението, че е извършител на
престъпленията, е основание за изменение на мярката му за неотклонение от
„задържане под стража“ в „домашен арест“ - следващата по тежест мярка за
неотклонение. Тази мярка за неотклонение е адекватна към момента и би
изпълнила изцяло превантивната и организационната си цел – да се попречи
на подсъдимия да се укрие и същевременно да осигури участието му в
наказателния процес.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че протестираното в
настоящото производство определение на Ломския районен съд следва да
бъде потвърдено.
Предвид изложените мотиви въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.03.2025 година по частно
наказателно дело № 113/2025 година на Районен съд-Лом, с което мярката за
неотклонение „задържане под стража“, взета по отношение Л.А.-обвиняем по
ДП № 626/2024 година на РУ-Лом, е изменена в „домашен арест“, като
постановява незабавното освобождаване на обвиняемото лице.
ВЪЗЗИВНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4