№ 4455
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20251100502275 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 23328 от 23.12.2024 г., постановено по гр. д. №
23548/2024 г. на Софийски районен съд, 36-и състав, А. Ж. К. е осъдена да
върне на Н. А. С. на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД държането на
недвижим имот, представляващ апартамент № 98, с площ от 56 кв. м.,
находящ се в гр. София, ж.к. „*********
С решението е разпределена и отговорността за разноски между
страните, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да
заплати на ищцата сумата от 1416 лева, а на адв. С. – сумата от 1000 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
В законоустановения срок срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ответницата А. К., подадена чрез назначения й
особен представител А. З., в която са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Според въззивницата
неправилно районният съд е приел за доказано, че ищцата е предала
владението на процесния недвижим имот, доколкото в представения приемо-
предавателен протокол няма данни за приемане и предаване на владението.
Намира и, че първоинстанционният съд е излязъл извън предмета на делото,
тъй като е възприел, че искът е за разваляне на договора поради неплащане на
наемната цена. В жалбата са наведени и оплаквания, че ищцата не представя
1
доказателства между кои лица и за кой имот се удостоверява плащане на
наемна цена, по кой договор, за коя година, както и какво общо има „Имоти
В.“ с конкретния договор за наем и възникналия спор. По делото липсвали и
доказателства, че е осъществено валидно връчване на поканата за напускане
на имота и прекратяването на договора за наем, както и доказателства, че
ответницата ползва имота и вещите й са там. С оглед изложените съображения
е отправена молба до настоящата инстанция за отмяна на обжалваното
решение.
В срока по чл. 263 ГПК от въззиваемата Н. А. С. чрез адв. Ю. Г. е
постъпил отговор на въззивната жалба, с който е взето становище за
неоснователност на същата. Според въззиваемата правилно с доклада по
делото, първоинстанционният съд е възложил в тежест на ответницата да
докаже положителния факт, че е върнала държането върху наетия имот на
наемодателя, като намира за ирелевантно за уважаването на иска по чл. 233,
ал. 1 ЗЗД дали в имота са налице оставени вещи от наемателката. Намира, че
проверката в настоящото производство следва да се ограничи до това дали
ищецът е ангажирал достатъчно на брой доказателства, с които да проведе
пълно и главно доказване на обстоятелството, че договорът за наем е
надлежно прекратен. В тази връзка намира, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че с оглед липсата на представени
доказателства за плащане на дължимия наем за м 12.2023 г. и м.01.2024 г., в
полза на наемодателя е възникнало правно основание за разваляне на
договора, изразяващо се във виновно неизпълнение на задължението на
длъжника. Намира, че с оглед представените писмени доказателства по делото
следва да се приеме, че договорът е прекратен от 14.03.2024 г., но дори да не
беше така, счита, че договорът за наем е изтекъл на 01.05.2024 г., който факт
следва да бъде съобразен при постановяване на съдебното решение съобразно
правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК.
С оглед изложените в отговора съображения е отправена молба за
оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1
от ГПК въззивният съд установи, че решението е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС, тъй като фактическите и правни
констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от районния
съд в атакувания съдебен акт. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на
2
задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният
съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е мотиви, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон. Във връзка с изложените
във въззивната жалба доводи настоящата съдебна инстанция намира, че към
изложените правни и фактически констатации на първоинстанционния съд
следва да се добави и следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже, че е предал процесния имот на ответника въз
основа на валидно сключен между тях договор за наем, който е бил прекратен,
а в тежест на ответника е да докаже, че е върнал имота на наемодателя.
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че по силата на сключен договор за наем от
01.05.2023 г. Н. А. С. е предоставила на А. Ж. К. фактическата власт върху
описания недвижим имот за временно възмездно ползване за срок от 12
месеца, считано от 01.05.2023 г. Съгласно клаузата на чл. 7, ал. 1 от договора
същият се прекратява в момента на изтичането на договорения в чл. 1, ал. 2
срок. В чл. 7, ал. 3 от договора пък е предвидено, че наемодателят има право
да прекрати договора едностранно в случай, че наемателят не заплати
наемната цена до 15-то число на месеца на ползване.
В случая договорът следва да се счита за прекратен на 14.03.2024 г.,
доколкото по делото са представени писмени доказателства за надлежно
уведомяване на наемателя по реда на чл. 47 ГПК чрез частен съдебен
изпълнител. Неоснователни са възраженията на въззивника в обратния
смисъл, тъй като видно от приложените по делото отрязъци от съобщения
призовкарят е посетил постоянния и настоящ адрес на ответницата на
следните дати – 26.01.2024 г., 17.02.2024 г. и 28.02.2024 г., като последната не
е открита на адреса. Ето защо в случая основателно е приложена разпоредбата
на чл. 47, ал. 1 ГПК, като връчителят е залепил уведомление на 28.02.2024 г., с
което е указал на ответницата, че следва да се яви в канцеларията на ЧСИ А.Д.
за получаване на документи. Няма данни по делото в указания срок
ответницата да се е явила в кантората на ЧСИ да получи документите, поради
което следва да се приеме, че уведомлението за прекратяване на договора е
връчено на наемателката на 14.03.2024 г. и оттогава е породило правните си
последици.
С оглед изложеното и при съвкупна преценка на събрания
доказателствен материал, съдът намира за доказано, че сключеният между
страните наемен договор е прекратен на 14.03.2024 г. на основание чл. 7, ал. 3
от него. Впрочем, следва да се посочи, че дори да не беше така, договорът е
прекратен с изтичане на срока, за който е сключен и по-конкретно на
01.05.2024 г. След прекратяване на наемния договор наемателят е длъжен да
върне вещта (арг. чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД), като задължението му е да върне
фактическата власт на наемодателя, като опразни помещенията, освободи ги
от имуществото си и предостави достъп до тях на насрещната страна. От
представения по делото приемо-предавателен протокол, в който изрично е
посочено, че е неразделна част от сключения между страните договор за наем
(л. 19 от първоинстанционното дело), се установява, че наемодателят е предал
3
фактическата власт на наемателя, като по делото липсват доказателства
последният да е изпълнил задължението си да върне вещта на ищеца. Ето
защо, следва да се приеме, че всички елементи от фактическия състав на
спорното право са доказани, поради което предявеният иск за опразване на
наетото помещение е основателен и следва да се уважи.
Като е достигнал до идентични правни изводи, районният съд е
постановил едно правилно съдебно решение, което следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ищцата
има право на разноски за въззивното производство. Претендират се разноски
за заплатен депозит за особен представител и за адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на 1) лица, които имат право на
издръжка; 2) материално затруднени лица; 3) роднини, близки или на друг
юрист. По делото обаче не е представен договор за правна защита и
съдействие, сключен на основание чл. 38, ал. 1, т, 1 т. 2 или т. 3 ЗАдв, а
единствено пълномощно за учредена представителна власт в полза на адв. Ю.
Г.. При това положение разноски за адвокатско възнаграждение в полза на адв.
Г. не следва да бъдат присъждани, а в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени 500 лева за внесения депозит за особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 23328 от 23.12.2024 г.,
постановено по гр. д. № 23548/2024 г. на Софийски районен съд, 36-и
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК А. Ж. К. с ЕГН
********** да заплати на Н. А. С., родена на ********* г., с настоящ адрес
във Федерална република Германия, сумата от 500 лева, представляваща
разноски, направени в хода на въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4