Решение по дело №493/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Началника на Първо РУ при ОДМВР – Варна, чрез юрк. К. А., против Решение № 136/07.02.2025г. на Районен съд – Варна, ХХХVІІІ-ми състав, постановено по НАХД № 4874/2024г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 433а-90/05.11.2024г., с което на основание чл.264, ал.1 ЗМВР на А. К. А., [ЕГН], гр.Варна е наложена глоба, в размер на 500,00лв. Със същото решение ОДМВР – Варна е осъдена да заплати сторените в производството разноски.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Оспорва изцяло извода на ВРС - че от обстоятелствената част на АУАН и НП не става ясно по отношение на кои лица е налице противозаконно пречене да изпълняват функциите си, и кои точно функции са били възпрепятствани, както и че не са описани конкретни действия, с които А. е попречил противозаконно на органите на МВР – като твърди, че след като АУАН е съставен от първо лице е безспорно, че полицейските органи, по отношение на които е налице противозаконно пречене да изпълняват функциите си, са именно актосъставителят и свидетелят по нарушението. Отделно, според АУАН лицето отказва да предостави данни за личността си, т.е. посочени са конкретни действия, чрез които се възпрепятстват полицейските служители да изпълняват функциите си по чл.70 ЗМВР. По изложените съображения иска обжалваното решение да бъде отменено и да се потвърди наказателното постановление, както и на основание чл.63, ал.5 ЗАНН да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата не бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, моли същото да се присъди в минималния размер. Идентични доводи и искания се излагат и в представените по делото писмени бележки С.д. № 5111/25.03.2025г.

Ответната страна – А. К. А., чрез адв.И. В., оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки С.д. № 4734/19.03.2025г. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на сторените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна ВРС е приел за установено, че на 14.09.2024г. служители на ОДМВР – Варна, сред които св.Д., изпълнявали задълженията си като полицейски служители. Около 02:30 часа се намирали в гр.Варна, в района на [улица] пристъпили към извършване на проверка на лице от мъжки пол, впоследствие установено като А. К. А.. От същия било поискано да представи документ за самоличност, но той отказал, като поведението му било преценено от св.Д. като арогантно. В хода на проверката към полицейските служители и А. се присъединило още едно лице от мъжки пол, като заедно с А. започнали да заплашват полицейските служители, че ще ги уволнят, ще се обадят на началника. Поведението на двете лица станало причина да бъдат задържани, но след като А. разбрал това, оказал съдействие за установяване на своята самоличност, като предоставил данните си на полицейските служители. Прието било, че А. е извършил нарушение на чл.264, ал.1 ЗМВР, за което му бил съставен АУАН № 433а-90/14.09.2024г., а въз основа на него било издадено НП № 433а-90/05.11.2024г., с което му е наложена глоба, в размер на 500,00лв.

За да отмени наказателното постановление, ВРС е приел, че същото е съставено при допуснати нарушения на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, т.к. в обстоятелствената част на АУАН и НП липсва описание на нарушението. От съдържанието на акта не става ясно по отношение на кои лица е налице противозаконно пречене да изпълняват функциите си, както и кои точно функции са били възпрепятствани. Не са описани и конкретни действия, с които въззивникът А. е попречил противозаконно на съответния орган на МВР да изпълни своя функция. Остава неясно по какъв начин и в изпълнение на какво, А. съзнателно не представя данни за самоличността си, както и без конкретика са сочените обстоятелства, че е била извършвана проверка на друго лице, която А. се е опитвал да осуети, влизайки в словесни пререкания, с кого е влизал в такива пререкания и какво точно е тяхното съдържание. В обобщение е изведен извод, че като цяло описаните факти от обвинението са неясни до степен, да не може да се извлече конкретно обвинение, което да бъде квалифицирано по предвиден в ЗМВР състав на административно нарушение. При издаване на НП наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 ЗАНН, а е повторил фактическата обстановка в АУАН, поради което за обвиненото лице е невъзможно да организира защитата си.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящият състав споделя извода на ВРС за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради допуснати в производството съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, както и на чл.52, ал.4 ЗАНН.

Основателно касаторът поддържа, че доколкото АУАН е съставен в първо лице, обосновано може да се приеме, че това са полицейските служители, извършили проверката – актосъставителят Д. и свидетеля по съставянето на акта – В. П., също служител в Сектор „СПС“ при ОДМВР – Варна. Независимо от това, правилно ВРС е приел, че от съдържанието на АУАН и НП не става ясно кои точно функции на полицейските служители са били възпрепятствани и с кои свои действия касаторът е попречил на тяхното изпълнение.

В АУАН и НП е прието, че касаторът е извършил нарушение на разпоредбата на чл.264, ал.1 ЗМВР, която предвижда налагане на глоба на лице, което противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си. Функциите на полицейските органи са обвързани с предоставените им със закон правомощия, поради което правилно ВРС е приел, че преценката за съставомерност на деянието в случая изисква в АУАН и НП да бъде посочено кои конкретно функции на полицейските служители са били възпрепятствани и с кои конкретни действия.

В случая противозаконното пречене от една страна е дефинирано като „съзнателно не представя документ за самоличност и отказва да даде информация идентифицираща неговата самоличност“, т.е. свързано е с правомощията на полицейските органи по чл.70, ал.1 и ал.2 ЗМВР да извършват проверки за установяване самоличността на лице чрез представяне на документ за самоличност, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни, както и с правомощията им по чл.71, ал.1, т.1 ЗМВР да извършват действия по идентификация на лице, чиято самоличност не може да бъде установена по реда на чл.70, ал.2 ЗМВР.

За да е налице „противозаконно пречене“ на полицейски орган да изпълнява функциите си, действията по установяване самоличността на лицето, следва да са предприети в някоя от изрично предвидените хипотези по чл.70, ал.1 ЗМВР – да са налице данни, че лицето е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред (т.1); когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство (т.2); при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната (т.3); на контролен пункт, организиран от полицейските органи (т.4); по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон (т.5). Съответно, действията по идентификация на лицето да са предприети в някоя от хипотезите по чл.71, ал.1 ЗМВР – самоличността на лицето да не може да бъде установена по реда на чл.70, ал.2 (т.1); лицето е извършило престъпление или съществуват данни, че е извършило престъпление (т.2); чужденец, търсещ закрила по Закона за убежището и бежанците, е влязъл не по законоустановения ред или е незаконно пребиваващ в Република България (т.3).

В тази връзка, за да се извърши обоснована преценка дали е налице противозаконно пречене и деянието съставлява административно нарушение, в АУАН и НП следва да са посочени конкретни факти, от които да се извлече недвусмислено по време на проверката на А. какви конкретни функции са осъществявали полицейските органи, в изпълнение на кои свои правомощия, по какъв повод са осъществявали същите и в какво точно се изразяват действията, препятстващи осъществяването на тези функции. Само посочването, че лицето „съзнателно не представя документ за самоличност и отказва да даде информация, идентифицираща неговата самоличност“, без да е конкретизирано по какъв повод е било нужна неговата идентификация, може да обоснове извод, че лицето е създало пречки, но не и че е сторило това противозаконно.

Освен с отказа да представи документ и информация за своята самоличност, с АУАН и НП е прието, че касаторът противозаконно пречи на органите на МВР да изпълняват функциите си и с това, че при проверка на друго лице се е опитвал да осуети същата като е влизал в словесни пререкания с тях. При описанието на нарушението липсва конкретика кое е това друго лице, каква проверка му е извършвана, по какъв повод и както точно, с какви действия А. се е опитвал да осуети извършването й. При това положение правилно ВРС е приел, че описаните в АУАН и НП факти са неясни до степен да не може да се извлече конкретно обвинение за деяние, което от обективна и субективна страна да може да се квалифицира по предвиден в ЗМВР състав на административно нарушение.

Неяснота се съдържа и в показанията на актосъставителя – св.Д.. При разпита му в проведеното на 06.02.2025г. заседание, след предявяването на АУАН, св.Д. не споменава имена на проверяваните лица, като от съдържанието на АУАН и НП, и от възпроизведените от актосъставителя факти, се извлича, че проверката, станала повод за образуване на административнонаказателното производство срещу А., е провокирана от това, че същият е установен сам в 02:30 часа до жилищен блок и не е представил поискания му документ за самоличност, както и че в хода на тази проверка се присъединил негов приятел, който започнал да се държи още по-арогантно и да ги заплашва. Именно по този начин е възприета фактическата обстановка от ВРС, който непосредствено е изслушал свидетеля.

Видно обаче от приложената по преписката Докладна записка, изготвена от св. Г. Д. до началника на Сектор „СПС“ при ОДМВР – Варна във връзка със „задържано лице“, фактите по случая са различни, т.к. първоначално установеното за проверка лице не е касаторът А. К. А., а лицето Н. З. С., за който по време на проверката и събеседването е установено, че е криминално проявен и е бил задържан за наркотични вещества и техните аналози. Появилото се в хода на проверката на С. лице е касаторът А., който според докладната записка е пречел на проверката на С., отказал е да представи документ за самоличност и бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР със Заповед за задържане № 365зз-515/14.09.2024г.

Изнесените в докладната записка факти в своята съвкупност, логическа връзка и последователност, прецизират в необходимата степен повдигнатото с АУАН обвинение за нарушение на чл.264, ал.1 ЗМВР, но тези факти е следвало да бъдат посочени в съдържанието на АУАН и НП, така, че същите да отговарят на изискванията по чл.42, ал.1, т.4 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.

Недопустимо е факти, относими към установяване на съставомерните признаци на нарушението да се установяват тепърва в съдебното производство, поради което правилно ВРС е приел, че АНО не е изпълнил със съдържание фактите от обвинението по реда на чл.52, ал.4 ЗАНН, а е приповторил фактическата обстановка в АУАН, като лицето е лишено от възможността да се защитава срещу коректно, точно и ясно обвинение.

По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, в полза на ответната страна следва да се присъдят сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение, а именно 400,00лв., което е определено в минималния размер по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа и видно от приложения към отговора договор за правна защита и съдействие от 18.03.2025г., е изплатено изцяло в брой при подписване на договора.

Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 136/07.02.2025г. на ВРС, ХХХVІІІ-ми състав, постановено по НАХД № 4874/2024г.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна да заплати на А. К. А., [ЕГН], гр.Варна, разноски за производството в размер на 400 (четиристотин) лева.

Решението е окончателно!