РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Кюстендил, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослав Ем. Петров
при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева
като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно
наказателно дело № 20211520200603 по описа за 2021 година
Делото е образувано по жалба от “ОРМАР ТРАНС“ ЕООД, гр.Кюстендил,
ул.“***“, №***, ет.***, представлявано от управителя М.Й. против наказателно
постановление № 42-0001090/21.04.2021г., издадено от директора на Регионална дирекция
“Автомобилна администрация”-гр.София, с което на дружеството на основание чл.96г, ал.1,
пред.2 от ЗАП е наложена “имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева за
извършено нарушение на чл.57, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. на МТС.
Иска се отмяна на атакуваното постановление, с доводи, че същото е неправилно
и незаконосъобразно.
Наказващият орган е изразил становище при представяне на АНО, като е посочил,
че предлага да бъде потвърдено наказателното постановление.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и
прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
На 29.03.2021г. служители на РД”АА”, гр.София – свидетелите Г. и К. извършили
комплексна проверка по документи на “ОРМАР ТРАНС“ ЕООД. Установили, че на
18.01.2021г. дружеството–превозвач, притежаващ международен автомобилен лиценз за
превоз на товари е извършило превоз влекач с рег.№ КН1586ВС, с водач Н.Р. , който не
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.
На същата дата бил съставен АУАН срещу жалбоподателя, в който са отразени
посочените обстоятелства. Прието било, че е нарушен чл.57, ал..1 от Наредба №11 от
1
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП. В него е възпроизведена
фактическа обстановка, идентична с тази по акта. Обоснован е извод за извършено
нарушение, на което е дадена аналогична правна квалификация, като санкцията е наложена
на основание чл.96г, ал.1, пред.2 от ЗАП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната
преписка, показанията на свидетелите Г. и К..
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на
атакуване акт и от лице, което има право на такава.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са
следните:
В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, обосноваващо отмяната на атакуваното НП. Както в
акта, така и в НП липсва изчерпателно описание на обстоятелствата, при които е
осъществено твърдяното нарушение, съответно не са изложени твърдения за всички
съществени елементи от обективната страна на състава на нарушението. В частност, липсва
твърдение, КЪДЕ е извършено нарушението. В АУАН и НП е посочена датата 18.01.2021г.,
но липса описание на мястото, за което се твърди, че е извършено нарушението.
На следващо място, в наказателното постановлението, некоректно е посочен
нарушения нормативен акт, тъй като единствено е записано, че е нарушен чл.57, ал.1, т.1 от
Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, което е недостатъчно и неясно. Вероятно
наказващият орган е имал предвид Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от МТС, което не е било посочено в
пълнота и се налага да се стига по аналитичен път до извода относно нарушения нормативен
акт.
По същество нарушението остана недоказано от обективна страна в хода на
процеса, защото в тежест на АНО беше установяването на релевантните за обвинението
фактически обстоятелства, а това не бе сторено. Посочените в АУАН фактически положения
не може да бъдат приети за установени, доколкото актът не се ползва с презумптивна
доказателствена сила, а същите не се подкрепят в нужната степен от показанията на
разпитаните свидетели и приложените към преписката писмени доказателства. Изрично
съдът е указал на АНО, че ако желая да се ползва от представените писмени доказателства
на език различен от български следа да ги преведе и представи в указания му срок, но
наказващия орган не е сторил това и нарушението остана недоказано.
В хода на производството не са представени доказателства за сторени разноски от
страна на жалбоподателя и респ. неоснователно е искането на проц. представител за
присъждане на разноски, тъй като приложения договор за правна защита и съдействие е
сключен на осн. чл.38 от ЗА.
2
Воден от гореизложеното наказателното постановление, следва да бъде отменено,
поради допуснати и неотстраними съществени процесуални нарушения.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0001090/21.04.2021г., издадено от
директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация”-гр.София, с което на
“ОРМАР ТРАНС“ ЕООД, гр.Кюстендил, ул.“***“, №**, ет.***, представлявано от
управителя М. Й., на основание чл.96г, ал.1, пред.2 от ЗАП е наложена “имуществена
санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.57, ал.1, т.1 от
Наредба №11 от 31.10.2002 г. на МТС.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Кюстендил в
14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
3