Р Е
Ш Е Н
И Е № 179
Самоков
25 октомври 2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Самоковският
районен съд, Іви състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи август две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КИРИЛ ПАВЛОВ
при секретаря Дарина Н.,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гр. дело № 189 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
„Юробанк
България“ АД град София, с ЕИК ********* е предявило срещу ответницата Н.В.Н.
ЕГН ********** установителен иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК за вземане, оспорено в
заповедното производство. Във връзка с правния интерес от предявения
установителен иск ищцовото дружество
твърди, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК,
входирано в Районен съд Самоков, банката „Юробанк България“ АД град София, с
ЕИК ********* е поискала от съда издаването на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл. 417, т.2 от ГПК срещу Антоанета Димитрова
Костова и Н.В.Н. и че по ч. гр. дело № 612 по описа на РС Самоков за 2017
година Самоковският районен съд е констатирал, че заповедта за изпълнение
подлежи на изпълнение, и е издал изпълнителен лист на 09.06.2017г. Въз основа
на издадените по ч. гр. дело № 612 по описа на РС Самоков за 2017 година
Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело 2024/2018г. по описа на ЧСИ с рег. № 927 Стоян Атанасов Лазаров, с район
на действие - Софийски окръжен съд. След връчването на покана за доброволно
изпълнение от страна на Частния съдебен изпълнител на претендирания длъжник Н.В.Н.,
ЕГН **********, същата, ответница по настоящото дело е депозирала писмено
възражение по реда на чл. 414 ГПК, с оглед на което за ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ ” АД възникнал
правен интерес на основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК да
предяви иск за установяване съществуването и размера на вземането, което се
твърди в ИМ, че произтича от договор за потребителски кредит № 318-220/2008 от 16.09.2008г.
и анекс към същия от 16.12.2009г.
Твърди
се в исковата молба ИМ сред фактите на които се основава иска, че Алфа банк
клон България (с ново наименование „Юробанк България“ АД, поради придобиването
на търговското предприятие на Алфа банк клон България от „Юробанк България“ АД)
е предоставила на Антоанета Димитрова Костова, ЕГН ********** и Н.В.Н., ЕГН **********
банков кредит за потребителски нужди, съгласно договор за потребителски кредит
№ 318-220/2008 от 16.09.2008г и анекс към същия от 16.12.2009г. Твърди се в ИМ,
че първоначално отпуснатата сума е в размер на 4600 лева, като уговореният срок
за издължаване е 96 месеца и че за усвоените суми по кредита е следвало да се
заплаща лихвен процент в размер на 12% (дванадесет процента) годишно, но при
определени условия банката си запазила правото си едностранно да го променя
(чл. 9 от договора).
Твърди
се в ИМ, че с допълнително подписания анекс срокът за погасяване на дължимите
суми е удължен до 16.12.2019г., а лихвеният процент е увеличен на 16% на
годишна база. В ИМ се прави изявление, че в чл. 4 от анекса изрично е посочено,
че всички останали условия по договора запазват своето действие.
Твърди
се в ИМ, че кредитът е изцяло усвоен от кредитополучателите, но същите не са
заплащали дължими вноски в срок, видно от представеното по заповедното
производство, със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
извлечение от счетоводни книги и че съгласно чл. 20 във вр. чл. 20.1. от
договора, банката имала право да обяви кредита изцяло за
предсрочно изискуем и да
пристъпи към
принудително събиране на вземанията си по предвидения от закона ред при
просрочие в плащането на които и да е две последователни месечни погасителни
вноски. Твърди се в ИМ, че в случая, длъжниците са уведомени за предсрочната
изискуемост на процесния кредит с уведомления, изпратени чпез Български пощи,
като Антоанета Димитрова Костова е уведомена на дата 05.04.2017г.. а Н.В.Н. е
уведомена на дата 07.03.2017г.
Твърди
се в ИМ, че е налице е облигационно отношение между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ ” АД и
длъжника Н.В.Н., ЕГН ********** по повод ползван банков кредит, предоставен по
силата и при условията на договор за потребителски кредит №318-220/2008 от
16.09.2008г. и анекс към същия от 16.12.2009г.
Твърди
се в ИМ, че в следствие на неизпълнение на задълженията си по договорното
правоотношение и непрестирането на дължимия резултат, ответника Н.В.Н., ЕГН **********
е изпаднала в просрочие на дължимите към банката суми и че до тази ответница е
изпратено уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост, което е получено
лично от длъжника. С предявената искова молба ищецът се позовава на твърдението
си, че на основание чл. 20 във вр. чл. 20.1. от договора целият кредит е станал
предсрочно и изцяло изискуем, за което Н.В.Н., ЕГН ********** е уведомена преди
датата на подаване на заявлението в съда.
В
петитума на исковата молба се съдържа искането, съдът да приеме за установено
между страните съществуването в полза на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ ” АД, ЕИК
********* на вземане към ответницата Н.В.Н., ЕГН **********, с адрес ***, което
се твърди в ИМ, че произтичало от договор за потребителски кредит № 318-220/2008
от 16.09.2008г. и анекс към същия от 16.12.2009г., както следва:
главница
- 1170,80 лв., ведно със законната лихва от 07.06.2017г. до окончателното и
пълно погасяване на задължението;
Договорна
лихва за периода от 23.07.2010 г. до 18.07.2011 г. в размер на 869,35 лв;
В
петитума на исковата молба се съдържа и искането съдът да осъди ответника Н.В.Н.,
ЕГН ********** да заплати на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ ” АД, ЕИК *********
разноските в заповедното производство в общ размер на 402,49 лева, от които
държавна такса в размер на 40,80 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
361,69 лв.
Поискано
е също така на основание чл. 78, ал.1 ГПК съдът да осъди ответника Н.В.Н., ЕГН **********
да заплати на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ ” АД, ЕИК ********* съдебните разноски по
настоящото исково производство.
Ответницата
Н.В.Н. оспорва предявения иск чрез пълномощника си адвокат Мария Вучова –
Лукайчева.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, прие
за установено следното от фактическа и правна страна.
Ответницата
не фигурира като длъжник и кредитополучател в процесния Договор за
потребителски кредит № 318-220/2008 от 16.09.2008г.,
Ответницата
е посочена като поръчител в приложения по делото в препис анекс към от
16.12.2009г. към същия Договор за потребителски кредит № 318-220/2008 от
16.09.2008г., като не е спорно по делото, че е подписала този анекс.
Ответницата
не дължи исковата сума нито по договора за потребителски кредит № 318-220/2008
от 16.09.2008г., нито на основание анекса към този договор, въпреки, че само
анекса е подписан от отв. Н.В.Н..
По
договора за потребителски кредит № 318-220/2008 от 16.09.2008г.ответницата Н.В.Н.
не е визирана нито като кредитополучател, нито като поръчител, нито е подписала
този договор.
Видно
от анекса № 1 към договор за кредит № 318-220/2008 год., който анекс е сключен
на 16. 12. 2009 година задължението на поръчителя по този анекс е обусловено от
подписване на общите условия, индивидуалния договор и анексите към този
договор. Тъй като ответницата Н.В.Н. не е подписала индивидуалния договор и
видно от същия договор не се е задължавала като поръчител да отговаря солидарно
с кредитополучателя Антоанета Костова. При съобразяване, че подписването на
индивидуалния договор ответницата Н.Н. е
възведено като условие за задълженията й като поръчител по анекса, щом
индивидуалния договор не е подписан от ответницата Н.Н., тя не отговаря и по
силата на анекса.
Следва
да се отбележи за пълнота, че видно от съдържанието на исковата молба
задълженията на ответницата се претендират не от това че е поръчител, а от
това, че Алфа банк клон България праводател на ищеца е предоставил на Антоанета
Димитрова Костова и ответницата Н.В.Н. банков кредит за потребителски нужди № 318-220/2008 от
16.09.2008г.. Това не е вярно, защото видно от договора за потребителски кредит
№ 318-220/2008 от 16.09.2008г. кредитополучател е само Антоанета Димитрова Костова,
а ответницата Н.В.Н. не е кредитополучател и не е вписана в договора. Тя не е
кредитополучател и на тази ответница не е предоставен никакъв кредит. Само на
това основание предявеният иск е неоснователен, защото дори да имаше задължения
по силата на анекса, тези задължения не са поети ответницата Н.Н. като
кредитополучател. Тя е посочена като поръчител, но видно от съдържанието на ИМ
на нея не се претендират задължения като поръчител, което е нещо съвсем
различно от самия кредитополучател.
На
последно място, но не и по значение е че каквото има задължение по отношение на
Антоанета Димитрова Костова, същото е изплатено, което се установява от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Ответницата не е
кредитополучател, не е поемала самостоятелно задължение по отношение на банката
праводател на ищеца и с погасяване на задължението на Антоанета Димитрова
Костова се погасява и задължението на поръчителя й, дори да беше солидарно
задължен, но видно от съдържанието на ИМ, на ответницата не се претендира
задължение като поръчител. Доколкото на ответницата се претендира задължението
предмет на иска от анекса към договора за кредит, това че кредитополучателя е
погасил задължението изключва и задължение на ответницата, в случай на
солидарна отговорност. Такава солидарна отговорност не се твърди в исковата
молба, но от обстоятелството че ответницата се сочи като длъжник по кредит в
действителност получен от Антоанета Костова, щом този кредит е събран
ответницата въобще не дължи нищо на ищеца, защото в действителност не на нея е
предоставен процесния кредит, а на друго основание не се претендира нищо от
исковата сума, нито главница, нито лихва, нито договорна лихва.
По
изложените съображения, съдът следва да отхвърли иска като неоснователен.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК съдът следва да осъди
банката ищеца да заплати на ответницата разноските й по делото в размер на 400
лева, платени от Н.Н. като адвокатско възнаграждение на пълномощника й адв.
Мария Вучова. Със завеждане на изцяло неоснователния иск с конкретното
съдържание на исковата молба и основанията от които се претендират исковите
суми, банката ищец е станала причина за разноските на ищцата по делото, следва
да се осъди да й ги заплати и именно затова е установена разпоредбата на чл. 78
ал. 3 от ГПК.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
ИЗЦЯЛО като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „Юробанк България“ АД град София, с
ЕИК ********* срещу Н.В.Н. ЕГН **********, за признаване за установено че на
основание договор за потребителски кредит № 318-220/2008 от 16.09.2008г. и
Анекс от 16. 12. 2009 год. към същия договор за потребителски кредит №
318-220/2008 от 16.09.2008г. Н.В.Н. ЕГН ********** дължи на „Юробанк България“
АД град София, с ЕИК ********* главница 1170, 80 лева, претендирана ведно със
законната лихва считано от 07. 06. 2017 година до окончателното изплащане,
както и договорна лихва за периода от 23. 07. 2010 година до 18. 07. 2011
година в размер на 869, 35 лева, както и разноски по заповедното производство в
размер на 402, 49 лева, от които ДТ 40, 80 лева и адвокатско възнаграждение
361, 69 лева, за които суми по частно гр. дело № 612 по описа на РС Самоков за
2017 година Самоковският районен съд са издадени Заповед № 487 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист
от 09. 06. 2017 година.
На
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД град София, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град София 1766, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ № 260 да заплати на Н.В.Н. ЕГН ********** с адрес *** сумата
400 (четиристотин лева) за направените по делото разноски.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване преписа на страните.
Районен
съдия: