Решение по дело №16368/2015 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                           

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРДЕСЕТ И ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета  година, проведено в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДИМИТРИНА ПЕТРОВА

 

 

при секретаря   Р. Михова, като разгледа докладваното от съдия Д. Петрова гр.д. № 16368 по описа на Варненски районен съд за 2015г., за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, от Е.Й.И. и Т.Е.И. против Б.А.Х., за осъждане на ответинка да заплати на Е.И. претърпени неимуществени вреди –причинени болки и страдания в  размер на 5 000 лв., вследствие на причинена лека телесна повреда на 13.02.2014 г., изразяваща се в травматични увреждания, контузия на главата, на гръдния кош и на левия долен крайник, които самостоятелно и в съвкупност са обусловили временно разстройтво на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 13.02.2014 г. , които са установени с Решение № 268 на Варненски районен съд по АНД № 91/2015 г., влязло в сила на 05.03.2015 г. 2015 г. , с което е признат за виновен ответника за предстъпление по чл. 131 ал.1 т. 4, пр. 3, т. 12, вр. чл. 130 ал. 1 от НК, а  на втория ответник Т.И., неимуществени вреди в размер на 4 000 лева, вследствие на причинена лека телесна повреда на 13.02.2014 г., изразяващи се в травматични увреждания, контузия на главата и лицето и контузия на дясното коляно, които самостоятелно и в съвкупност са обусловили временно разстройтво на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 13.02.2014 г. , които са установени с Решение № 268 на Варненски районен съд по АНД № 91/2015 г., с което е признат за виновен ответника за предстъпление по чл. 131 ал.1 т. 4, пр. 3, т. 12, вр. чл. 130 ал. 1 от НК, влязло в сила на 05.03.2015 г. 2015 г.

В подадения по реда на чл.131, ал.1 от ГПК отговор от назначения на ответника особен представител, не се оспорват исковете по осонвание, а само по размер, като се иска от съда да присъди справедливо обезщетение.   

Варненският районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на насрещните страни по делото, след преценка на събраните доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение  намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА  :

По делото не се спори, а от представените писмени доказателства, въз основа на Решение № 268 на Варненски районен съд по АНД № 91/2015 г., влязло в сила на 05.03.2015 г. 2015 г. , е установена по безспорен начин фактическата обстановка на причиняването на лека телесна повреда от ответника на ищците по делото. Доколкото за гражданския съд, установеното в наказателното производство има задължителен характер, по делото са установени елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане на чл. 45 от ЗЗД, по настоящия иск, а именно: наличието на следните кумулативни предпоставки на деликта:  деяние, противоправност на деянието, причинна връзка между вредите  и деянието; неимуществени вреди и  вината на дееца.

Фактът на настъпването на неимуществени вреди също е установен като елемент от състава на престъплението- причиняване на лека телесна повреда и се изразява в случая, по отношение на ищеца Е.И. в причинена лека телесна повреда на 13.02.2014 г., изразяваща се в травматични увреждания, контузия на главата, на гръдния кош и на левия долен крайник, които самостоятелно и в съвкупност са обусловили временно разстройтво на здравето, неопасно за живота, а по отношение на ищеца Т.И., в лека телесна повреда,  изразяваща се в травматични увреждания, контузия на главата и лицето и контузия на дясното коляно, които самостоятелно и в съвкупност са обусловили временно разстройтво на здравето, неопасно за живота Безспорно при наличието на лека телесна повреда пострадалото лице търпи болки и страдания от физически характер, както и е налице емоционално страдание, изразяващо се в стрес и дискомфорт, с оглед факта, че ищците са мъже в активна възраст и нанасянето на побой на публично място, като акт на физическа принуда, представлява е унизително за човешкото достойнство и личност поведение, което е третирано именно на това основание и като противоправно престъпление против физическата цялост и личността. Всички тези факти и обестоятелства се потвърждават и от приетото по делото залючение на вещото лице д-р Д.И.Г., по допуснатата Съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните и кредитирана от съда като обективна. Вещото лице, след запознаване с представените по делото медицински удостоверения № 119/2014 и № 120/2014, изд. от МБАЛ „Св. Анна-Варна” АД, представените към тях амбулаторни листи за проведени изследвания, листи за прегледи на пациенти от датата на извършеното деяние- 13.02.2014 г., установява наличието на леките телесни повреди, констатирани по безспорен начин в наказателното производство,като посочва, че същите отшумяват без дефицит за период от около две седмици и по отношение на двамата ищци, т.е. интензивните болки и страдания, които ищците са търпели продъжават около 10-15 дни, в резултат на нанесените травматични увреждания от ответната страна.

От показанията на разпитаните в открито съдебно заседание свидетели Йордан Луканов Халчев и Марио Илиев Сотников, които не са преки очевидци на деянието, но са били в контакт с пострадалите, непосредствено в периода след нанасянето на леките телесни повреди, се установява, че видимо и двамата ищци са били с  белези и синини по лицето, станали са обект на шеги и подигравки от страна на колеги и приятели, с оглед факта, че са били обект на физическо насилие, като се шегували с Т., че жена му го бие, което е довело до състояние на емоционален стрес и депресия, както и до дискомфорт на работното място.

          Ответникът, представляван от назначения от съда особен представител, е оспорва установените комулативни предпоставки на непозволеното увреждане по реда на чл. 45 от ЗЗД и намира иска за основателен. Прави възражение за прекоморност на размера на претендираните имуществени вреди. На това основание спорният въпрос по делото е само и единствено по отношение на размера на имуществените вреди,които съдът следва да присъди. Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според  задължителната и константна практика на ВКС - т. 4 на ППВС № 4/1968 г., размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК

 решения на ВКС: Решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г. о; Решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; Решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; Решение по гр. д. № 78/2011 г. на III г.о. В тях е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД