С решение № 39 от 07.04.2008 г., постановено по НАХД № 1182/2007 г., Кърджалийският районен съд е признал Левен Гергинов Велизаров от гр.Кърджали, за виновен в това, че на 26.04.2007г. в гр.Кърджали, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и спокойствие и изразяващи явно неуважение към обществото – псувал и отправил цинични изрази към Даниела Николаева Суркова от гр.Кърджали, с ЕГН **********, като същевременно с това й нанесъл удар в областта на лицето, поради което и на основание чл.325, ал.1 във вр. с чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1500лв; Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от подсъдимия Левен Гергинов Велизаров, в която се твърди, че същото е необосновано по смисъла на чл.313 от НПК и като такова е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон.
В мотивите към постановеното решение, съдът не бил кредитирал показанията на подс.Велизаров, а именно че той не е нанасял удари на св.Суркова и не е отправял неприлични думи и псувни по неин адрес, тъй като същите представлявали защитна позиция, целяща да го оневини и били в противоречие с показанията на свидетелите Серкова, Димитрова, Пашалъ и Ангелова. В хода на съдебното дирене се установило по категоричен начин, че св.Суркова е нападнала подс.Велизаров, при които действия от нейна страна той предприел самоотбрана, а именно като отблъснал последната от себе си. По отношение на показанията на посочените свидетелки, всички те съученички и близки приятелки на пострадалата, счита че съдът следвало да отчете обстоятелството, че в показанията си, свидетелките не предали възприети лични впечатления от инцидента, а думи и действия, разказани им от самата пострадала. В този смисъл се установило категорично, че свидетелките Серкова, Пашалъ и Ангелова не били преки очевидци на инцидента, тъй като не се намирали до св.Суркова на инкриминираното място, а са били в двора на учебното заведение. На следващо място, съдът не бил дал вяра на показанията на св.Габриела Сидерова, тъй като била в близки отношения с подсъдимия и като такава се явявала заинтересувана от изхода на делото. Този довод на съда бил неоснователен, тъй като в противен случай следвало да се отчете от същия и обстоятелството, че свидетелките Серкова, Пашалъ, Ангелова и Димитрова, също са близки приятелки на пострадалата и в тази връзка те също били заинтересувани от изхода на делото. При определяне вида и размера на наказанието, съдът следвало да направи цялостна преценка на обстоятелствата, следващи да бъдат взети предвид при индивидуализиране на наказанието, определящи конкретната тежест на извършеното деяние и характеризиращи личността на дееца. Също така съдът следвало да вземе предвид освен степента на обществена опасност на деянието, подбудите за извършването му, а така и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В мотивите към решението съдът отчел завишена степен на обществена опасност на деянието, но също така отчел и завишена степен на обществена опасност на дееца, което не кореспондирало с приетите и приложени доказателства по делото. Подс.Велизаров не бил осъждан и единствено от характеристичната справка, изготвена от полицейски служител, съда извеждал извода за висока степен на обществена опасност на дееца, което счита за недопустимо. По делото били представени и приети от съда писмени доказателства, от които било видно, че посъдимият е уважавана личност, с изграден авторитет и собствен бизнес, който осигурявал и работни места на седем души. При това положение съда е счел, че материалното му състояние очевидно е много добро и му е наложил наказание "глоба" в един крайно завишен, съобразно съдебната практика размер, а именно в размер от 1 500 лв. Моли на основание чл.334, т.2 вр. чл.336, ал.1, т.3 от НПК да бъде отменено Решение № 39/07.04.2008 г., постановено по НАХД № 1182/2007 г. по описа на РС-Кърджали, вместо което да се постанови решение, с което подс.Велизаров да бъде признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.325, ал.1 от НК. В съдебно заседание подс.Левен Велизаров не се явява, но чрез процесуалния си представител – адв.Бръмбарова поддържа изцяло въззивната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното такова, като правилно, мотивирано и обосновано. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваното решение на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата, констатира: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционния съд е събрал всички поискани от страните доказателства и е изяснил напълно делото от фактическа страна, поради което и не се налага събиране на нови доказателства от настоящата инстанция. С оглед на събраните по делото доказателства е установена фактическа обстановка в рамките на посочената такава в постановлението на прокурора за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание: На 26.04.2007 г. свидетелките Даниела Суркова, Теодора Димитрова, Айлин Пашалъ и Емануила Ангелова, ученички от 10а клас на ГПЧЕ „Христо Ботев” в гр.Кърджали, излезли в двора на учебното заведение, тъй като имали свободен част. Св.Суркова и св.Димитрова седнали от външната страна на оградата на училището и запалили цигари. Малко след това покрай тях минал подс.Левен Велизаров с лекотоварен автомобил, като през отворения прозорец попитал свидетелките дали опъват цигарите и дали ще му покажат как ги опъват, на което свидетелките не реагирали по никакъв начин. Подсъдимият продължил движението си, като в края на улицата спрял автомобила и качил в него св.Сидерова, след което обърнал автомобила в обратна посока и отново се приближил до свидетелките Суркова и Димитрова. Подс.Велизаров спрял МПС и отново запитал свидетелките дали ги „опъват”, на което св.Даниела Суркова го запитала дали има някакъв проблем. Деецът й отвърнал с думите „Ще ти изям путката”. Св.Суркова ядосана от думите му хвърлила цигарата, която пушела в посока на автомобила на подсъдимия и му казала тези думи да ги говори на жена си. При тази реплика от страна на свидетелката, подсъдимият започнал да псува, при което св.Суркова плиснала минерална вода от бутилката, която държала към автомобила. В отговор подс.Велизаров слязал от автомобила, приближил се до свидетелките Димитрова и Суркова и нанесъл шамар по лицето на последната, при което двете свидетелки се развикали, а подсъдимият се качил в автомобила си и продължил в неизвестна посока. Случилото се било възприето ученици, в това число и свидетелките Айлин Пашалъ и Емануила Ангелова, които се намирали в двора на училището и в близост до свидетелките Суркова и Димитрова. По-късно описаното станало достояние и на много други ученици и служители от учебното заведение, като всички изразили възмущението си от поведението на подс.Велизаров. Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните от първоинстанционния съд гласни и писмени доказателства. В тази връзка последователни, логични и еднопосочни са показанията на свидетелките Даниела Суркова, Теодора Димитрова, Айлин Пашалъ, Емануила Ангелова, като последните три са очевидци на случилото се между Даниела Суркова и подсъдимия, поради което и настоящия съдебен състав дава вяра на разказаното от тях, както правилно това е сторил и първоинстанционният съд. В подкрепа на твърденията на посочените свидетелки е и приетото по делото медицинско удостоверение №107 от датата на инцидента – 26.04.2007 г., в което е описано, че при преглед на Даниела Суркова от съдебен лекар, последният е констатирал оток и кръвонасядане на кожата и лигавицата на горната устна, като освидетелстващия е посочил, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да се възникнали така, както съобщава пострадалата. Показанията на цитираните свидетелки кореспондират и с показанията на св.Карамфилова, която не е очевидец на деянието, но разказва, че след иницидента е разбрала от ученичките, че Даниела Суркова е била ударена, и че е чула, че е станало нещо свързано само с Даниела Суркова. Показанията на посочените свидетелки, а и описаното медицинско удостоверение, опровергават твърденията на подс.Велизаров, че не е отправял цинични думи и псувни по адрес на св.Суркова, както и че не й е нанасял удари. В подкрепа на изложената от подсъдимия версия са показанията на св.Сидерова, която е пътувала с него в автомобила, но съдът не кредитира показанията й, тъй като те, както и обясненията на подсъдимия, са в противоречие с показанията на цитираните по-горе свидетелки, а и като близка на Велизаров, както самата тя сочи, безспорно се явява и заинтересована от изхода на делото. За да не кредитира обясненията на подс.Велизаров и показанията на св.Сидерова, съдът съобрази освен противоречието на техните твърдения с показанията на останалите разпитани по делото свидетели, и обстоятелството, че е напълно нелогично твърдяното от тях, че когато подсъдимият се приближил към св.Суркова тя замахнала към него, при което той само я бутнал по рамото. При твърдяната от тях версия е нелогично поведението на подсъдимия, защо е било необходимо да слиза от автомобила и да се приближава до свидетелката и съответно кое е провокирало свидетелката да замахне към него, след като не тя, а той е инициирал разговора между тях, при това използвайки неприлични думи. И ако подс.Велизаров не е ударил св.Суркова, кое е наложило последната и съученичката й – св.Димитрова да се развикат и непосредствено след това, съученичките на св.Суркова да разкажат на св.Карамфилова, че Даниела Суркова е била ударена. С оглед изложеното, доводите в жалбата, че свидетелките Димитрова, Пашалъ и Ангелова били съученички на св.Суркова и като такива се явавали заинтересовани от изхода на делото, са неоснователни, а и предвид обстоятелството, че още преди да се образува наказателно производство срещу подсъдимия, съученичките на св.Суркова са разказали, че последната е била ударена. Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че поведението на подсъдимия е непристойно, тъй като е изразил буйство и е ударил непълнолетно лице, изрекъл цинизми и неприлични изрази, които са скандализиращи и са проява на демонстрация на неуважение към личността и срещу установения обществен ред, като антиобществения характер на действията са се съзнавали напълно, както от дееца, така и от другите лица, на които са станали достоятие. С описаното поведение подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.325, ал.1 от НК – на 26.04.2007г. в гр.Кърджали, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и спокойствие и изразяващи явно неуважение към обществото – псувал и отправил цинични изрази към Даниела Николаева Суркова от гр.Кърджали, като същевременно с това й нанесъл удар в областта на лицето, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. При определяне размера на наказанието първоинстанционният съд е направил правилна преценка, както на обществената опасност на деянието, така и на извършителя, съобразил е също и вида и характера на осъществените от подсъдимия хулигански действия. Така последните се отличават с по-висока степен на обществена опасност от типичната за този вид деяние, предвид, че нанасянето на удар, а също и циничните изрази и псувни са били отправени към непълнолетно лице, в непосредствена близост до училище и в присъствието на ученици, като поведението на подсъдимия не е било провокирано по какъвто и да било начин от св.Даниела Суркова. Както е посочил и решаващия съд, обстоятелството, че тя е пушила цигара по никакъв начин не оправдава неправомерното поведение на подс.Велизаров. Обществената опасност на дееца се охарактеризира от една страна с чистото му съдебно минало и трудова ангажираност, но от друга и с недобрите характеристични данни събрани по делото. Или с оглед индивидуализацията на конкретно извършеното деяние и личността на дееца, напълно справедливо е определен размера на административното наказание “глоба”, а именно 1500 лева, който се явява под средния такъв визиран в нормата на чл.78а от НК. Не са налице данни, които да мотивират настоящия съден състав за проява на по-голямо снизхождение относно размера на наказанието. В този смисъл и изложените доводи в жалбата за прекомерност на наказанието се явяват неоснователни. При извършената цялостна проверка на обжалваното решение, въззивната инстанция прецени, че в хода на първоинстанционното производство и при постановяване на решението на Кърджалийския районен съд, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на съдебения акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдено това, постановено от Кърджалийския районен съд по НАХД № 1182 по описа за 2007 г. на същия съд. Ето защо и на основание чл.338 вр с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №39/07.04.2008 г., постановено по НАХД № 1182/2007 г по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
Председател: Членове:1.
2. |