ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 17.03.2021 г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдията Михайлова ч. гр. д. № 195 описа за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 274, ал. 1 т. 1 ГПК.
Съдът е сезиран с частна жалба от В.Й.Д. срещу определение
от 22.12.2020 г., постановено по гр. д. № 886/2019 г. по описа на РС – гр. Ихтиман,
с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд
незаконосъобразно е върнал исковата молба по причина, че депозитът за особен
представител на ответника П.Д. – Г. не е внесен, тъй като с определение от
09.01.2020 г. той бил освободен от внасяне на държавни такси и разноски по
делото.
Насрещната страна по частната жалба не изразява
становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С определение от 22.12.2020 г., постановено по гр. д.
№ 886/2019 г. по описа на РС – гр. Ихтиман, първоинстанционният съд е върнал
исковата молба, прекратявайки производството по делото, тъй като е приел, че ищцата
Д.Й.Д. не е представила по делото доказателства за внесена по сметка на РС –
гр. Ихтиман сумата от 300 лева – възнаграждение за особен представител на
ответника П.Д. – Г..
Районният съд е сезиран с предявен от В.Й.Д. и Д.Й.Д.
против В.Г.Д., П.Г.Д. – Г., Г.И.Д. и Б.Т.Д. иск за делба на земеделски имот,
който страните притежават по наследство по закон от В. и П. Д. (видно от исковата молба и молба за уточнение на иска
от 24.09.2019 г.).
С разпореждане от 02.10.2019 г. съдът е постановил
преписи от исковата молба и приложенията към нея да се връчат на ответниците за
писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК.
Съобщението до ответника П.Д. – Г., изпратено на адрес
***, ж. к. „С.“, бл. 109, вх. В, ап. 47, е върнато в цялост с отбелязване, че
лицето не е било намерено на адреса (посочени
са дните и часовете на посещения – четири посещения с интервал минимум от
седмица между тях, едно от които в неприсъствен ден), като е събрана информация от живущите в ап. 33 и ап.
46, че в апартамента не живее никой, а П.Д. – Г. от осемнадесет години живее в К..
С разпореждане от 18.11.2019 г. съдът е постановил да се изготви адресна
справка за ответника П.Д. – Г., от която е видно, че постоянният й адрес е
посетеният от длъжностното лице по връчване на съдебни книжа и съобщения, а
настоящият – в К..
С разпореждане от 20.11.2019 г. съдът е постановил да
се залепи уведомление на постоянния адрес на този ответник, което е сторено на
11.12.2019 година.
Междувременно районният съд е изискал справка от ТД на
НАП, видно от която за това лице няма регистрирани трудови договори.
С разпореждане от 16.12.2019 г. съдът е указал на
ищците В.Й.Д. и Д.Й.Д., след като е констатирал, че ответникът П.Д. – Г. не се
е явила в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК за получаване на съдебните книжа, да
внесат по сметка на РС – гр. Ихтиман сумата от 300 лева – възнаграждение за
особен представител на този ответник, и да представят доказателства за това по
делото в същия срок, предупреждавайки ги, че при неизпълнение в срок на тези
указания исковата молба ще бъде върната.
В срока за изпълнение на тези указания ищецът В.Й.Д. е
поискал да бъде освободен от държавни такси и разноски по делото, като с
определение от 09.01.2020 г. молбата му е уважена.
С разпореждане от 08.09.2020 г., връчено на 18.09.2020
г., съдът е указал на ищцата Д.Й.Д., че определеното възнаграждение за особен
представител в размер на 300 лева трябва да бъде внесено от нея в 1 – седмичен
срок от съобщението с представяне на доказателства за това по делото в същия
срок.
Същите указания са изпратени и до ответниците Б.Д., Г.Д.
и В.Д., както и повторно до ищцата Д.Д. (последното съобщение е връчено на 19.10.2020 година).
Приемайки, че ищцата не е изпълнила указанията на съда
за представяне на доказателства за внесен депозит за особен представител на
ответника П.Д. – Г., съдът е върнал исковата молба.
Действията на районния съд по връчване на съдебни
книжа и преценката относно необходимостта от назначаване на особен представител
по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника П.Д. – Г. са правилни. Представителството по чл. 47,
ал. 6 ГПК се осъществява от адвокат въз основа на съдебен акт, с който е
определен за процесуален представител на ответника. Адвокатският хонорар се
определя по размер от съда (с всеки акт по
чл. 81 ГПК) и се изплаща своевременно. В
хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК дължимото на адвоката възнаграждение се
определя според положената от него работа, от фактическата и правна сложност на
делото и дължимостта му не зависи от изхода на делото. Възнаграждението следва
да бъде разграничено от отговорността за разноски, която се реализира с оглед
постигнатия правен резултат по спора, при наличието на предпоставките по чл. 78 ГПК. Именно поради това ищецът е задължен да внесе предварително определената
от съда сума, която да послужи за изплащане на по-късно определения окончателен
размер на възнаграждението /виж т. 6 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ВКС
по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК/. Внасянето на сумата от ищеца е условие за
назначаване на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и поради това е и
условие за извършване на съдопроизводствени действия по делото. Съобразно
резултата по делото така извършеният разход остава изцяло или отчасти за сметка
на ищеца или ответникът се осъжда да му го възстанови по правилата на чл. 78 ГПК.
В разглеждания случай съдът правилно е указал на ищеца
Д.Й.Д. да внесе предварително сума, която да послужи за плащане на адвокатския
хонорар на особения представител на ответника П.Д. – Г. по чл. 47, ал. 6 ГПК.
Съгласно чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК възнаграждението на
особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната
сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под
минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.
В случая предмет на делото е иск за делба на
земеделски имот, поради което и съобразно чл. 7, ал. 4, вр. ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на това
възнаграждение е 300 лева. Този размер е дължим от ищците поравно. При условие,
че един от тях е освободен от такси и разноски по производството, в тежест на
ищцата Д.Й.Д. е следвало да бъде възложена предварително само сумата от 150
лева (остатъкът от 150 лева е платим от бюджетните средства
на съда).
След отмяна на прекратителното определение и връщане
делото на районния съд същият следва да даде нови указания до ищцата Д.Й.Д. за
представяне на доказателства за внесени по сметка на съда 150 лева – депозит за
особен представител на ответника П.Д. – Г.,
с предупреждение, че при неизпълнение в срок на тези указания исковата молба ще
бъде върната.
Така мотивиран,
Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 22.12.2020 г., постановено по гр. д. №
886/2019 г. по описа на РС – гр. Ихтиман, с което е върната исковата молба и е
прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на РС – гр. Ихтиман за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.