М О
Т И В
И :
Производството
по делото е образувано по предложение от Елховска районна
прокуратура за настаняване на С.М.Н., ЕГН **********,*** на
задължително лечение в специализирано здравно заведение, на основание чл. 157 и сл. от Закона за
здравето, тъй като същият страда
от психично заболяване, което се е обострило през последните два месеца, станал
агресивен и раздразнителен към деца и възрастни хора в селото, вкл. и към
своите близки роднини, случвало се да извършва блудствени действия спрямо деца
и да хвърля камъни по тях, като в това състояние представлява реална заплаха за своето собствено здраве и за
околните и може да извърши противоправно деяние с висока степен на обществена
опасност, което налага назначаването на съдебно-психиатрична експертиза,
за да се установи страда ли С.Н. от психично
заболяване
и налице ли са основанията за настаняването му на задължително лечение в
специализирано здравно заведение.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор
поддържа направеното предложение за настаняване на С.М.Н. на задължително лечение в специализирано лечебно заведение,
предвид изготвената по делото съдебно-психиатрична
експертиза
и тъй като са налице основанията за това, посочени в Закона за
здравето. Заявява, че са налице основания и за допускане на предварително
изпълнение на решението, тъй като Н. се нуждае спешно от лечение.
Привлеченият за
лечение
С.М.Н. заявява в съдебно
заседание, че не се чувства добре и че се нуждае от лечение. Изразява съгласие да се проведе
лечение в специализирано лечебно заведение, но желае това да се извърши в гр. ***,
а не в ДПБ ***.
Назначеният на
привлеченият за лечение служебен защитник - адв. П. М. заявява, че в интерес на
С.М.Н. е
да бъде настанен на задължително лечение
в ДПБ – гр.***
за срок от три месеца, посочен от вещото лице и желае в тази насока съда да
постанови решение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира предложението на
РП-Елхово за основателно, по следните съображения:
Привлечен за
лечение е С.М.Н., роден на *** ***. Същият към момента на внасяне на предложението от ЕРП в съда живеел заедно с баща си – св. М.С.Н. и чичо си.
От разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели – М.Н. и М.Д., както и от обясненията
на самия С.Н., се установи, че въпреки проведеното през зимата на миналата
година лечение в ДПБ ***, през последните
няколко месеца е настъпила отново промяна в състоянието на С.Н. и той започнал
да проявява агресия спрямо жители на селото, удрял и заплювал деца, които срещал
по улиците на селото, отправял обиди и псувни по отношение на жени от селото, ударил
с юмрук баща си – св. Н. в областта на слепоочието. Видно от показанията на
свидетелите, липсва човек от близките, който да е в състояние да упражнява
ефективен ежедневен контрол спрямо С.Н., вкл. и по отношение на приема на
лекарства при необходимост.
По делото е назначена и изслушана
съдебно - психиатрична експертиза, поддържана от вещото лице Д-р Л.Д. в съдебно
заседание, като от заключението на вещото лице се установява, че С.Н. е фамилно обременен, майка му е с умствена изостаналост, баща
му е учил в помощно училище. Н. е тръгнал на училище на седем годишна възраст,
но поради затруднения в усвояването на учебния материал бил пренасочен в
Помощно училище - гр. Елхово, където учил до 10-ти клас, но не знае да чете и
да пише, може да извършва елементарни аритметични действия. След като завършил
Помощното училище се завърнал в с. Мамарчево при баща си и от три години живее
при него. Бащата не упражнява контрол, същият употребява алкохол, работи и има
минимални доходи. По настояване на кмета на селото С.М. бил представен на ТЕЛК
и има 80% ТНТ.
През есента на 2018г. е лекуван по ЗЗ в ДПБ ***. След
проведеното лечение се върнал в селото и
известно време бил добре, но от около един месец настъпила промяна в
поведението на С.Н.. Същият станал раздразнителен, конфликтен, не слушал баща
си, отказвал да му помага в работата, искал пари от него, нанесъл му побой. Отново
започнал да обикаля из улиците на селото, проявявал агресия към деца и
възрастни, хвърлял камъни по хората, отправял обиди.
Според
заключението на вещото лице, поради
болестното си поведение от една страна и вече възникналата нетърпимост на
околните от друга страна, социалната невъзможност да води нормален живот, дават
основание да се заключи, че поведението на Н. е непредвидимо, рисково и
евентуално опасно за околните и за самия него. Вещото лице дава
заключение, че С.М.Н. *** боледува от
„Умерена умствена изостаналост“ със значително нарушение в поведението,
изискващо лечение. Лицето е с установено сериозно нарушение на психичните
функции и с изразена трайна психична увреда в резултат на психичното му
заболяване, като поради неразбиране на естеството на състоянието си,
невъзможността да се контролира, неспособността за се въздържа от непристойни
прояви, а също така при наличната липса на критичност, нарушените задържни
способности, съществува опасност С.М. да извърши противоправно деяние, което
представлява опасност за околните и за обществото. Привлеченият за лечение не
може да се грижи сам за себе си, самостоятелно няма да поддържа препоръчаната
му терапия за домашно лечение, баща му не може да упражнява контрол, поради
което за постигане на подобрение и стабилизиране на състоянието му е необходимо
да се проведе болнично лечение, което да бъде задължително и да се проведе в
ДПБ - *** за срок от три месеца. Вещото лице сочи, че предвид заболяването му, некритичното му
отношение към собственото му състояние, невъзможността адекватно да се грижи за
работите си и да защитава интересите си, Н. не може да изразява информирано
съгласие за лечението си.
Заключението на
вещото лице д-р Л.Д. по назначената
съдебно-психиатрична експертиза не
е оспорено от привлеченият за лечение и неговият служебен
защитник, нито от представителя на ЕРП и същото се възприема изцяло от съда като
обективно,
пълно и компетентно.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, стига до
извода, че предложението на РП гр.Елхово е основателно и като такова следва да
бъде уважено. Налице са условията, предвидени в чл. 155 от Закона за здравето
за задължително настаняване и лечение. По отношение на освидетелстваният С.М.Н.
е налице изразена трайна психична увреда по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 2 от
Закона за здравето и същият в това си състояние, видно както от свидетелските
показания на М.Н. и М.Д., така също и от експертното заключение на вещото лице,
представлява личност със завишена степен на обществена опасност, както за самия
себе си и за здравето си, поради липса на критичност, а така също и за
околните. В интерес на освидетелстваният С.М.Н. е той да бъде настанен на задължително лечение в
специализирано лечебно заведение – Държавна психиатрична болница
град *** за срок от три месеца при стационарна форма на лечение.
Тъй като вещото лице е дало
заключение, че в конкретния случай липсва способност у привлеченият за лечение
– С.М.Н. да изразява информирано съгласие за
лечението
си, а свидетелят М.Н. – негов баща отговаря на
изискванията за това, съдът на
основание чл. 162, ал.3 от Закона за здравето определи
последния
да изразява информирано съгласие за лечението на сина си.
В
конкретният случай, според даденото заключение от в.л.Д. по назначената от съда
съдебно-психиатрична експертиза, се установява, че привлеченото за лечение лице
не е в състояние да полага грижи за себе си и да дава информирано съгласие за
своето лечение, както и че се нуждае от незабавно лечение. Поради това съдът
прецени, че евентуалното обжалване на постановеното решение за настаняване на С.М.Н.
на задължително лечение не следва да спира изпълнението на същото и допусна
предварителното му изпълнение на основание чл. 163, ал.2 от Закона за здравето.
Воден от
гореизложеното,
съдът постанови своя съдебен акт.
Районен съдия:....................
/В.Апостолова/