№ 32549
гр. София, 18.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20231110136908 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от В. С. С., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ул.“ШН“ № 4, вх.Г, ап.24, чрез адв.З. със съдебен адрес
гр.София, ж.к.ЛН 3, ул.“ГД“ № 6, търговски комплекс СМ, офис 14, с която са предявени
искове срещу „СК“ ООД, ЕИК 22, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“СЛ“
№ 29, ет.7, представлявано от НПП, за признаване за установено, че клаузата на чл.11, ал.1
от сключения между страните договор за потребителски кредит № 788619/29.12.2022 г. е
нищожна и за осъждане на ответника да върне на ищеца заплатената по нея сума от 145.41
лв.
В исковата молба ищецът твърди, че на 29.12.2022 г. сключил с ответното дружество
договор за паричен заем № 788619, по силата на който му била предоставена в заем парична
сума в размер на 500 лв., платима на 11 седмични вноски, без посочен месечен лихвен
процент. Сочи, че в чл.5, ал.1 от процесния договор било уговорено, че страните се
съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – физическо лице, поръчител или
банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поради не представяне на
обезпечението, още със сключване на договора, на основание чл.11, ал.1 на ищеца била
начислена неустойка в размер на 145.41 лева, чието връщане претендира в настоящото
производство, поради нищожността на тази клауза. Ищецът твърди, че на 29.12.2022 г.
погасил сумата от 61.00 лева, а на 06.01.2023 г. сумата от 610.00 лева, или общо 671,00 лева,
с която кредита бил изплатен изцяло. Смята обаче, че процесния договор е нищожен на
основание чл.10, ал.1, вр.чл.22 ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона
форма. Отделно от това навежда доводи, че не е написан по ясен и разбираем начин, както
и че с шрифт не по-малък от 12. Позовава се и на чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
съгласно който договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е
посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Излага
още, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, кои точно
компоненти са включени в него и как се формира, което е в противоречие с разпоредбите на
1
ЗПК. Според ищеца, процесният договор противоречи на чл.19, ал.4 от ЗПК, Поддържа се,
че в договора не е посочена каква е договорна лихва, а изискването за представяне на
обезпечение представлява заобикаляне на закона, противоречи на добрите нрави и
представлява неравноправна клауза. В частност се твърди, че неустоечната клауза като
неравноправна е нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка. Навежда доводи и че тя не е
индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП.
Отделно от това се сочи, че кредиторът не е включил сумата на неустойка в ГПР,
като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. С оглед на
това се поддържа становище, че ответникът е заобиколил и изискванията на ЗПК за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.
По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния
интерес от предявените искове. Претендира и направените в хода на производството
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Съдът като е съобразил така изложените в исковата молба доводи, с разпореждане от
10.07.2023 г. е оставил същата без движение, като е дал указания на ищеца за представяне
на доказателства на наличие на правен интерес от завеждане на исковете. Разпореждането е
връчено на пълномощника на ищеца на 24.07.2023 г., поради което съдът приема, че
дадения с него срок изтекича на 31.07.2023 г., като по молба на ищеца той е удължен до
01.09.2023 г. вкл.
По отношение на констатираната нередовност на исковата молба, следва да се
посочи, че в своята практика ВКС приема, че всяко лице, чиято правна сфера е засегната от
страдаща от тежък порок сделка, съдебен акт или акт на правоприлагащ орган, може да иска
установяване на неговата нищожност по исков ред. Исковете са установителни, а абсолютна
положителна процесуална предпоставка за тяхната допустимост е наличието на правен
интерес /в тази насока определение № 74 от 5.03.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 371/2021
г. по описа на ВКС, IV г. о., ГК/. В частност при иск по чл.26 от ЗЗД за прогласяване на
нищожност, необходимо е ищецът да обоснове процесуалноправната си легитимация с
качеството си на страна по оспорения като нищожен договор, т.е. за да е налице правен
интерес от провеждане на установителния иск, следва да се представят несъмнени
доказателства, че между страните е сключено процесното оспорено правоотношение.
Във връзка с това изискване за допустимост на предявените искове, още с исковата
молба ищецът е поискал снабдяването му със съдебно удостоверение. Това негово искане е
уважено, като въз основа на издаденото му такова, на 10.08.2023 г. от БНБ е постъпила
информация относно сключените между страните договори за кредит. Сред същите, на
последния ред е отразен и процесния договор. По тоза начин действително е установено
наличието на облигационно правоотношение между страните, но не и наличието на
процесната клауза, която се оспорва като неравноправна. Тук за пълнота на изложението
2
следва да се отбележи, че доколкото се касае за потребителски договор, то за същия е
предвидена писмена форма /чл.10, ал.1 от ЗПК/. В този смисъл наличието на правен интерес,
а именно постигнатата между страните договорка /индивидуализирана като клауза на чл.11
ал.1 от процесния договор/, която се оспорва като нищожна, може да да бъде установено на
настоящия етап от производството, доколкото не е необходимо събирането на други
доказателства /разпит на свидетели или назначаване на експертиза/.
Всичко това налага извод, че предявеният установителен иск, а осъдителния такъв с
оглед неговия акцесорен характер, са недопустими като заведени от лице, което не е
установило правния си интерес от търсената съдебна защита, т.е. липсват данни за
наличието на правен спор, който да ангажира правораздавателната компетентност на съда.
/в този смисъл и определение 10401/04.09.2023 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 9668/2023 г. по
описа на СГС/.
Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 36908/2023 г. по описа на СРС, 128 състав
като образувано по недопустими искове.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба, подадена в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3