Решение по дело №3055/2020 на Районен съд - Добрич

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№

 

град Добрич, 16.02.2021 година

 

В    И   М   Е   Т   О     Н  А    Н   А  Р  О  Д   А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА

 

при секретаря Здравка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 3055  по описа на ДРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по повод искова молба, подадена от К.М.И., ЕГН **********, с адрес ***, чрез упълномощения адвокат Е.Т. – *АК, с която срещу „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление - гр. С., ***, представлявано от изпълнителния директор Д. К. К., е предявен иск за установяване по отношение на ответника, че ищецът не дължи задължението по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ с рег.№*** С. С., а именно: сумата в размер на 582,79 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договор за телекомуникационни услуги от ***г., като неплатеното задължение е по фактура № ***/***г. с 15-дневен срок за плащане след издаването и сумата в размер на 205,00 лева, представляващи сторените по делото съдебно деловодни разноски, присъдени по издаден в полза на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД изпълнителен лист от ***г. по ч.гр.д. № 1227/2017г. по описа на PC Добрич, като погасени по давност.

Претендират се разноски.

 

Искът се основава на следните обстоятелства:

Въз основа на подадено от ответното дружество заявление по чл.410 от ГПК е образувано частно гр. дело №1227/2017 г. по описа на Районен съд - Добрич и е издадена заповед за изпълнение, която е влязла в законна сила на ***г., поради неподаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника - К.М.И., ЕГН **********. С разпореждане по същото дело е издаден изпълнителен лист, с който ищцата е осъдена да заплати следните суми: 1/ 582,79 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договор за телекомуникационни услуги от ***г., като неплатеното задължение е по фактура № ***/***г. с 15-дневен срок за плащане след издаването и 2/ 205,00 лева, представляващи сторените по делото съдебно деловодни разноски.

По молба от 06.02.2020г. на ответното дружество до ЧСИ С. С., per. № *** на КЧСИ, е образувано изпълнително дело № *** срещу К.М.И., ЕГН **********, въз основа на горепосочения  изпълнителен лист от ***г., издаден по ч.гр.д. № 1227/2017г. по описа на PC Добрич, което е висящо към настоящия момент.

Съгласно мотивите на ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС започването на производство, в което длъжникът не участва (каквото действие е подаването на заявление по чл. 410 от ГПК), не може да прекъсне давността, а разпоредбата на чл. 116, б. "бм е изключителна и не може да бъде тълкувана посредством аналогия на правото. Поради това подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, която е започнала да тече за съответното вземане съобразно общите правила, нито с влизането в сила на заповедта за изпълнение, респ. с издаването на изпълнителния лист, поради неподаване на възражение в срок започва да тече нова давност. Това разрешение се осланя на императивните норми на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, в които основания за спиране и/или прекъсване на давността свързани с инициирането на заповедното производство и издаването на изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение, не са предвидени, а както се посочи по-горе последиците на чл. 117, ал.2 от ЗЗД, са неприложими в настоящия случай, тъй като заповедта за изпълнение е влязла в сила без провеждане на исково производство, т. е. без вземанията да са установени с влязло в сила решение. С постановени по реда на чл.290 от ГПК съдебни актове е прието, че когато кредиторът се е снабдил по облекчената процедура по чл.242 от ГПК (отм.), респективно по чл.410 и чл.417 от действащия ГПК с изпълнителен лист, то правните му последици не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на давността съвпада с давностния срок за погасяването на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл.117 ал.2 от Закона за задълженията и договорите не намира приложение. Съгласно чл. 111 буква б) от Закона за задълженията и договорите с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, а според чл.119 от Закона за задълженията и договорите с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.

От друга страна съгласно дадените разяснения в т. 10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, образуването на изпълнително дело не е изпълнително действие и не прекъсва погасителната давност, а в процесния случай същото е образувано година и половина след погасяване по давност на вземането.

Предприетите с разпореждане от 28.02.2020г. изпълнителни действия по ИД № 47/2020г. по описа на ЧСИ С. С. - налагане на запор на банкови сметки и насрочване на опис на движими вещи, който не е извършен и към настоящия момент, са изпълнителни действия след погасяване по давност на задълженията, обективирани в изпълнителния лист по ч.гр.д. № 1227/2017г. на ДРС.

Доколкото в настоящия случай главното вземане е това за неустойка за предсрочно прекратяване на договор по смисъла на чл.111 буква б) от Закона за задълженията, а вземането за съдебно-деловодни разноски по частното гражданско дело представлява допълнително вземане по смисъла на чл.119 от Закона за задълженията и договорите, то всички процесии суми към 17.10.2018г. са погасени с изтичането на кратката тригодишна давност, считано от деня, следващ падежа на фактура № ***/***г.

По изложените съображения се настоява за уважаване на предявения иск.

Ответното дружество в срока по чл. 131 от ГПК, редовно уведомено, не е депозирало писмен отговор. В съдебно заседание не се представлява.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК, в производството по който длъжникът може да установява факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството по издаване на изпълнителното основание. От установяването на тези факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право - погасяване правото на принудително изпълнение, в случая поради изтекла давност. Предпоставки за допустимостта на исковата претенция са наличието на изпълняемо право, изпълнително основание и изпълнителен процес, предвид което с оглед твърденията в исковата молба, предявеният иск е допустим

В първото по делото открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, заявява, че поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника. С протоколно определение от 10.02.2021г. искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК предпоставки: 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба; 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение; 4. на страните са указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание; 5. Предявеният  иск е са вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

 С оглед наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът следва да уважи иска, така както е предявен.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

Относно отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в настоящото производство, както следва: 55 лв. - държавна такса с включен банков комисион и 300 лева – адвокатско възнаграждение.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 238 във връзка с чл. 239 от ГПК, Добричкият районен съд

 

Р    Е    Ш    И :

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК по отношение на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление - гр. С., ***, представлявано от изпълнителния директор Д. К. К., че К.М.И., ЕГН **********, с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ задължението по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ с рег.№*** С. С., с район на действие – ДОС, а именно: сумата в размер на 582,79 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договор за телекомуникационни услуги от ***г., като неплатеното задължение е по фактура № ***/***г. с 15-дневен срок за плащане след издаването и сумата в размер на 205,00 лева, представляващи сторените по делото съдебно деловодни разноски, присъдени по издаден в полза на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД изпълнителен лист от ***г. по ч.гр.д. № 1227/2017г. по описа на PC Добрич, поради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление - гр. С., ***, представлявано от изпълнителния директор Д. К. К., ДА ЗАПЛАТИ НА К.М.И., ЕГН **********, с адрес ***, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата от 355 лева – съдебни разноски, от която 55 лв. - държавна такса с включен банков комисион и 300 лева – адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.

 

                                          

 РАЙОНЕН СЪДИЯ :