Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 12.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на
дванадесети април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
3885 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата Р.М.М., твърди, че с ответника са родители на малолетното дете З.С.Д.,
родена на ***г. С влязло в сила съдебно решение № 1537 по гр.дело № 2536/2015г.
по описа на РРС, й били предоставени упражняването на родителските права по
отношение на детето, като и местожителството на малолетната било определено да
е при нея. От тогава до настоящия момент дъщеря й живеела при нея, като за
издръжката и отглеждането й била ангажирана единствено ищцата. Ответникът не се
интересувал от детето им, не плащал присъдената издръжка, не контактувал с
дъщеря си и рядко я посещавал. Твърди, че нейната майка и баба на детето
работела и живеела за постоянно в гр.Атина, РГърция. Ищцата многократно била
отправяла молби към ответника да бъде издаден задграничен паспорт на дъщеря им
и да даде съгласие малолетната да напуска страната непридружавана от него, за
да посещава своята баба по майчина линия, да поддържа близки отношения с нея,
както и майката да има възможност заедно с нея да посещават различни държави с
туристическа цел. Пътуванията до Гърция били единствената възможност на детето
да поддържа пълноценни отношения със своята баба, но бащата категорично
отказвал да бъде издаден задграничен паспорт на детето, както и то да пътува
извън страната. Този негов отказ целял единствено да създава затруднения на
ищцата и отношението му към нея, но не е в интерес на дъщеря им. Поради това
моли съда да постанови решение, с което да бъде разрешено на детето да пътува и
пребивава в държавите членки на Европейския съюз, придружавана от своята майка,
неограничено до навършване на пълнолетието й, без съгласието на бащата, а в
условията на евентуалност да бъде разрешено на детето да пътува и пребивава в
държавите членки на Европейския съюз, придружавано от майката да периода през
Коледната, Зимната, Пролетната и Лятна ваканции за срок до навършване на
пълнолетието му, без съгласието на бащата; Да бъде разрешено да се издадат
необходимите лични документи за пътуване в чужбина на детето, без съгласието на
бащата, а само със съгласието на майката. Претендира и направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по
чл.127а, ал.2 от СК.
Ответникът С.Н.Д. призован призован на регистрираните му постоянен
и настоящ адрес, не е открит. Назначеният му особен представител оспорва
предявения иск. Твърди, че срокът, за който се иска разрешението е твърде дълъг
предвид възрастта на детето, което е едва на 4 години. Такива чести пътувания
не са в интерес на детето и са с единствената цел да бъде отдалечена дъщерята
на ответника от него. Твърди, че С.Д. няма да е против малолетната да пътува в
Гърция за да се види със своята баба, но следва той да бъде запознаван с целта
на пътуването и дестинацията, като сам във всеки конкретен случай, да преценява
интереса на дъщеря си.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1370/06.10.2012г. на Община –
гр.Пазарджик, малолетното дете З.С.ДV е родена на ***г. от майка Р.М.М. и баща С.Н.Д..
С влязло в сила съдебно решение № 1537/2015г. по гр.дело № 2536/2015г. по описа
на РРС, на майката били предоставени упражняването на родителските права по
отношение на детето, като и местожителството на малолетната било определено да
е при нея. От представените справки за регистрирани постоянен и настоящ адрес
на детето е видно, че то е с такъв в гр.Русе.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели М. Б. М., Т. П. И. и М.Ив. А. е видно, че майката и детето живеят в
гр.Русе, а ответникът живее в гр.Пазарджик, като към момента е в чужбина.
Бабата на детето по майчина линия живее и работи в Гърция, като с нея е и брата
на ищцата. Майката имала на няколко пъти желание да заведе детето в Гърция при
роднините си, включително и на почивка там, но не можела да стори това, тъй
като ответникът не давал необходимото съгласие. Бащата първоначално обещавал да
даде такова, но впоследствие отказвал без да посочи каквато и да било причина
за това. Имало и случаи, когато други майки с деца ходели до Румъния, като
канили и ищцата с детето, но те не можели да отидат поради липса на съгласие от
бащата. Това разстройвало детето, като то се сърдело, че не може да отиде с
другите деца. Бащата рядко посещавал дъщеря си в гр.Русе, като в повечето
случаи майката го водела в гр.Пазарджик за да се види с роднините по бащина
линия. Никога и майката не е възпрепятствала режима на лични контакти на бащата
с дъщеря му.
Съдът няма основание да не цени показанията на
тези свидетели, тъй като същите са взаимно непротиворечиви, имат непосредствени
впечатления от живота на майката с малолетното дете, а и по делото не са
събрани други доказателства, които да опровергават изложените от тях факти.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.45 от ЗБДС заявлението за издаване на
задграничен паспорт или заместващ го документ на малолетни или непълнолетни
деца се подава лично от техните родители. Съгласно чл.76, т.9 от ЗБДС не се
разрешава напускането на страната, съответно не се издават паспорти, а издадените
се отнемат на малолетни или непълнолетни деца, които нямат писмено съгласие за
пътуване в чужбина от своите родители. Съгласно чл.123, ал.2 от СК при
разногласие между родителите относно упражняването на родителските права спорът
се разрешава от районния съд. Съдът в конкретния случай приема, че молбата за
даване разрешение за издаване на
международен паспорт на малолетното дете
З. Д., да напуска неограничено
границите на Република България и да пътува в чужбина – конкретно страните
членки на Европейския съюз, без ограничение на пътуванията, тяхната
продължителност и времето, през което се провеждат, за срок до навършване
пълнолетие на детето, като то бъде придружавано от майка си или друго
упълномощено от нея пълнолетно лице, е
основателна. Налице е спор по отношение начина на упражняване на родителските
права досежно горепосочените обстоятелства, тъй като ответникът без да посочи
основателна причина за това, не дава необходимото по закон съгласие. Съгласно
цитираните правни норми за издаване паспорт или заместващ го документ на
малолетното дете и за напускането му на пределите на страната се изисква
съгласие на двамата родители, каквото в конкретния случай не може да се
постигне, предвид пречките създавани от ответника, без да сочи уважителни
причини за това. Съдът приема, че в интерес на детето е да пътува до страните членки на Европейския съюз, където
имат роднини, без ограничение на пътуванията, тяхната продължителност и
времето, през което се провеждат. Право
на детето е да живее с родителя си, на когото са предоставени родителските
права, при спазване режима на лични отношения на бащата с детето, определен със
съдебното решение. Детето има право на свободно придвижване, но до навършване
на пълнолетие, то не може да упражнява това свое право, нито само, нито със
съдействието на единия родител. Правото на детето на свободно придвижване е
защитено от Конвенцията на ООН за правата на децата, Конституцията на
РБългария, както и от ЗБДС. Освен това в новата си практика ВКС застъпва
решението, че може да бъде предоставено решение за пътуване в рамките на
определени държави, без ограничение в броя на пътуванията и периода, в който ще
се осъществяват и тяхната продължителност – Решение по гр.дело № 3212/2015г.,
3-то г.о. Поради изложеното в интерес на малолетната е да може да излиза извън
страната с учебна, спортна, туристическа цел и за посещение при близки роднини,
които интереси съвпадат и с възрастовите потребности на малолетната за
осъществяване на полезни за нея социални контакти, пълноценно развитие,
формиране на непосредствени представи за света и разширяване на познанията й, а
от тук и за оформянето на детето като личност. Предвид гореизложеното следва да
бъде дадено разрешение от съда, което да замести волеизявлението на ответника
за издаване международен паспорт
на детето, както и малолетната да пътува и пребивава в държавите членки на
Европейския съюз, придружавана от своята майка, неограничено до навършване на
пълнолетието й, без съгласието на бащата, като пътуванията не следва да
съвпадат с режима на лични контакти на бащата с детето, определен със съдебно
решение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 707.00 лева –
заплатени държавна такса за производството по делото, държавни такси за
издаване на съдебни удостоверения, възнаграждения на редовно упълномощения
адвокат и назначения особен представител на ответника.
На основание чл.127а, ал.4 от СК
съдът следва да постанови предварително изпълнение на постановеното решение,
съобразно направеното от ищцата искане, тъй като това също ще е в интерес на
малолетното дете.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
РАЗРЕШАВА да се издаде международен паспорт на
малолетното дете З.С.Д., родена на
***г., с ЕГН: **********, с родители: Р.М.М.,
с ЕГН: ********** и С.Н.Д., с ЕГН: **********, както и малолетната З.С.ДV, родена на ***г., с ЕГН: **********,да
пътува и пребивава в държавите членки на Европейския съюз, придружавана от
своята майка, неограничено до навършване на пълнолетието й, без съгласието на
бащата, като пътуванията не следва да съвпадат с режима на лични контакти на
бащата с детето, определен със съдебно решение.
ОСЪЖДА С.Н.Д., с ЕГН: ********** и регистрирани
постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на Р.М.М. ***, с ЕГН: **********,
сумата от 707.00 /седемстотин и седем/ лева – направени по делото разноски.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на настоящото
решение, на основание чл.127а, ал.4 от СК.
Съобщението за изготвеното решение и препис от същото
да се изпратят на ответника чрез назначения му особен представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: