РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. Кюстендил, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мария Ст. Т.
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Мария Ст. Т. Гражданско дело №
20221520102058 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от
ГПК.
Делото е образувано по искова молба от „********“ ***, ЕИК *****,
срещу А. Т. Г., ЕГН ******, за установяване, че ответницата му дължи сумата
от 5 263,43 лв. по договор за кредит от 18.03.2016 г. евентуално осъждане на
ответницата да заплати вноските с настъпил падеж.
Ищецът твърди, че на 18.03.2016 г. между „********“ ** и А. Т. Г. е
сключен договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение,
като на последния е предоставен кредит в размер на 5 739 лв. Посочената
сума се олихлява с лихвен процент определен в чл. 4 и чл. 5 от договора,
сумата е трябвало да бъде върната чрез разсрочено плащане, чрез 96 месечни
анюитетни вноски, всяка в размер на 105,78 лв. с краен падеж 28.02.2024 г.
Сочи, че не е платено задължение в размер на 5 263,43 лв., от които 4 006,30
лв.- главница, 1 257,13 лв. – договорна лихва. Твърди, че на основание чл. 18
от договора банката е изпратила уведомление за предсрочна изискуемост.
Излага, че на 15.12.2021 г. е сключен договор за прехвърляне на
парични вземания между „*******“ и „******“ ****, с който вземането на
1
банката към ответницата било прехвърлено. Сочи, че на адреса на ответника е
било пратено уведомление по чл. 99 от ЗЗД.
В исковата молба е изложено, че за вземането банката е депозирала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
кредитополучателя, за което е образувано ч.гр.д. № 1573/2022 г. по описа на
КРС. Сочи се, че настоящият иск е подаден в изпълнение на указания на съда,
в които е посочено, че длъжникът е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение.
Ищецът моли съдът да установи, че ответника му дължи 5 263,43 лв., от
които 4 006,30 лв. - главница, 1 257,13 лв. – договорна лихва, по договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 18.03.2016 г., ведно
със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК, както и деловодните разноски в заповедното и исковото
производство. В условията на евентуалност, моли съдът да установи, че
ответника му дължи незаплатените с настъпил падеж вноски по договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 18.03.2016 г.
В отговора на искова молба от ответницата А. Г., чрез адв. Р. А., се
излага, че иска е неоснователен. Оспорва наличието на валиден договор за
потребителски кредит, настъпила предсрочна изискуемост, цесия, надлежно
уведомяване на цесия и предсрочна изискуемост. Сочи, че договора за цесия е
недействителен, сключен в противоречие с чл. 3а от ЗКИ и чл. 9 ЗПК. Счита,
че с исковата молба не може да бъде обявена предсрочна изксуемост.
Възразява срещу легитимацията на ищеца да предяви иска. Прави претенция
за погасяване на задължението по давност. Твърди, че договора за кредит е
недействителен, в нарушение е на чл. 12, ал. 1, т. 7-11 от ЗПК, липсва
съгласие по съществени елементи от договора. Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 415 от с.к.с правно основание. чл. 240 от ЗЗД, вр. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД . Ответницата основава своите възражения на чл.
146, ал. 1 ЗЗП и чл. 110 и чл. 111, б. “б” ЗЗД.
За да бъде уважен искът ищецът трябва да се докаже: наличието на
валидно облигационно отношение по договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение; предоставяне на сумата;
2
неизпълнение на задълженията по кредита от страна на длъжника,
изискуемостта на вземането; размера на вземането; уведомяване на длъжника
за предсрочната изискуемост; че договора притежава необходимото
съдържание по чл. 11 от ЗПК; клаузите в договора за възнаградителната
лихва и годишният лихвен процент не противоречат не са неравноправни и са
уговорени индивидуално по см. на ЗЗП; сключване и действителност на
договор за прехвърляне на вземания; уведомяване на длъжника за
осъществената цесия. В тежест на ответницата е да докаже твърденията си, че
договора за потребителски кредит е невалиден, че договора за цесия е
недействителен, че отговорността и за задълженията е погасена по давност.
Съдът е допуснал и назначил съдебно-счетоводна експертиза, като
заключението не е оспорено от страните.
Съдът е указал на страните, че на осн. чл.7, ал. 3 ГПК ще провери
служебно договор за банков кредит, сключен между страните по делото за
наличието на неравноправни клаузи като им дава възможност да изразят
становище по този въпрос.
По допустимостта:
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата
претенция се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на
настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на длъжника като в
законоустановения за това срок последният е депозирал възражение по чл.
414 от ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 1
от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на
установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на
установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима.
По основателността:
Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от
ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на
пресъдено нещо, тъй като в случая депозираното по реда на чл. 414 от ГПК
възражение препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията
и съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и
въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.
3
1. От представения договор за предоставяне на потребителски кредит от
18.03.2016 г. е видно, че “********”** е предоставила на А. Т. Г., кредит
в размер на 5739 лв. Горното се подкрепя и от установеното в съдебно-
счетоводната експертиза, а именно, че на 21.03.2016 г. сумата от 5739 лв.
е преведена и усвоена от ответницата. Възражението на ответницата, че
не е налице валиден договор за потребителски кредит не е подкрепено с
доказателства или относими правни аргументи.
2. В хода на делото се установи, че на 15.12.2021 г. между
“**************” АД и “**************” *** е сключен договор за
прехвърляне на парични вземания, с който е прехвърлено вземането,
което цедентът е притежавал към ответницата.
Договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се осъществява
промяна в облигационната връзка чрез промяна на активната страна в нея,
или това е договорът за отстъпване на едно вземане от досегашния му
носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор се определя
още като каузален, неформален и консенсуален - Решение № 40/13.05.2010 г.
на ВКС по т. д. № 566/2009 г., ТК, І т. о.
В т. 2.1.1. от представения договор е посочено, че цедентър продава
вземания на свои длъжници, срещу заплащане на покупна цена, а цесионерът
купува от цедента вземания - подробно описание в Приложение № 1А и
приложение № 1Б от договора за цесия.
В параграф 1 “Дефиниции” страните са посочили, че “вземане” означава
всяка дължима на цедента парична престация, като вземанията са подробно
индивидуализирани в списъци - приложение №1А и 1Б, неразделна част от
договора. Видно от „Приложение №1А” цедента прехвърля и вземането към
А. Т. Г., под № 3918, в общ размер от 4006.30 лв. Главница и 1257,13 лв.
лихва.
Изложеното е достатъчно да обоснове активната материална
легитимация на ищеца в качеството му на приобретател на процесните
вземания по силата на договора за цесия, които е произвел действие по
отношение на длъжника с факта на връчване на уведомлението по чл. 99 ЗЗД.
3. Прехвърлянето на вземането е валидно съобщено на длъжника на
11.05.2020 г., чрез куриерската фирма „МиБМ ЕКСПРЕС“ ООД, с
получаването му от сина на ответницата на уведомление с изх. №
4
92/27.04.2022 г., изпратено от адвокат П. В. – в качеството му на
пълномощник на цесионера „********“ ***, съгласно пълномощно от
01.01.2022 г. , освен това адв. В. е упълномощен от цедента
“****************” ** да съобщи за цесията с нотариално заверено
пълномощно от 21.12.2021 г.
Цедентът може да упълномощи трето лице, включително цесионера, да
извърши уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име, като с това не е
налице заобикаляне на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. ЗЗД, тъй като
длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на
трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия
кредитор, в която насока е и досегашната практика на ВКС по чл.290 ГПК –
решение № 137/ 02.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на III ГО на ВКС.
4. Със същата пратка на 11.05.2022 г., кредиторът е уведомил длъжника, че
обявява задължението му за предсрочно изискуемо. Волеизявлението му
е обективирано в уведомление с изх. № 156/27.04.2022 г.
Последното действие е допустимо и валидно, защото със сключване на
договора за цесия върху новия кредитор преминават всички права, които
старият кредитор е имал по отношение на длъжника във връзка със
съществуващото към момента на сключване на цесионната сделка вземане
към длъжника, в това число и да обяви кредита за предсрочно изискуем при
наличие на предвидените в договора предпоставки за това – решение № 204
от 25.01.2018 г., т.д. № 2230/2016 г. ВКС.
По отношение на длъжника, след като цесията му е съобщена по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, титуляр на вземането е цедентът - чл. 99, ал. 4 ЗЗД, поради което
той, в качеството си на кредитор, е легитимиран да иска изпълнение на
вземането на падежа и при липсата на надлежно изпълнение да лиши
длъжника от преимуществото на срока, когато същият е уговорен в полза на
длъжника, при наличие на предпоставките, посочени договора, съответно при
осъществяване на установени за това в закона юридически факти за обявяване
на предсрочната изискуемост.
Предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост са били
налице към датата на волеизявлението на кредитора. В чл. 19 от договора за
потребителски кредит е посочено, че банката има право да направи
предсрочно изискуем целия дълг по кредита при пълното или частичното
5
неплащане на две погасителни вноски. По делото е установено неизпълнение
от страна на длъжника на задълженията му по договора за потребителски
кредит. Съгласно съдебно-счетоводната експертиза последната вноска, която
ответницата е направила е на 08.01.2018 г., в размер на 102 лв., с което са
погасени задължения за вноска с дата 28.11.2017 г.
С помощта на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
задължението на кредитополучателя за целия период на действие на договора
за потребителски кредит е в общ размер на 5263,43 лв. , от които: главница –
4006,30 лв., възнаградителна лихва - 1257.13 лв.
5. На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът е длъжен служебно да провери за
неравноправни клаузи в договора.
1. Съдът счита, че договора за потребителски кредит е сключен при
спазване на чл. 11, ал. 1, т. 1 - 6, т. 12, 16, 19, 22 от ЗПК. Посочени
са датата и мястото на сключването му; вида на предоставения
кредит; името, единния граждански номер, постоянния и настоящия
адрес на потребителя; името/наименованието,
правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и
адреса/седалището на кредитора; срока на договора за кредит;
информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания; предупреждение за
последиците за потребителя при просрочие на
вноските;изискуемите застраховки; правото на предсрочно
погасяване на кредита.
2. Възражението на ответникът, че договора са нарушение чл. 12, ал.
7, т. 7-9а от ЗПК е неоснователно, тъй като в него съдържа - общия
размер на кредита и условията за усвояването му; лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички приложими лихвени проценти; методиката за изчисляване
6
на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а.
3. Съдът намира, че договора за потребителски кредит е сключен с
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 20 от ЗПК.
5.3.1. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът трябва да
притежава информация за годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
А) В т. 5(1) от договора сте посочено, че годишният процент на
разходите (ГПР) към датата на отпускане на кредита е в размер на 15.91%. В
т.5 (3) е изложено, че ГПР е изчислен при следните допускания - договорът е
валиден за срока, за който е сключен и лихвата и другите разходи са
неизменни спрямо техния първоначален размер и се прилагат до изтичане на
срока на договора.
Формално настоящият договор за потребителски кредит съответства на
изискванията на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според
която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, в
сила от 23.07.2014 г. и приложима по отношение на договора за паричен заем
№ 00369-84/04.04.2019 г. Към датата на сключване на договора за
потребителски кредит размерът на законната лихва е 10 % при основен
лихвен процент, определен от БНБ 0 % плюс надбавка от 10 пункта.
В случая определеният в договора размер на ГПР не надвишава пет
пъти размера на законната лихва /арг. от чл. 19, ал. 4 ЗПК/. Същевременно в
договора липсва ясно посочване на методиката на формиране на годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти са включени в него и как
се формира посочения в договора ГПР от 15.91 %/. Освен лихвата, в ГПР се
включват и всички разходи, съпътстващи кредита. В случая, съставните му
елементи не са посочени. По този начин се стига до некоректно посочване на
размера на ГПР, който следва да изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
7
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит /съгл. чл. 19, ал. 1 ЗПК/.
Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на
практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да
се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор. От посоченото следва, че за да
е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР, при конкретизиране на взетите предвид
допускания - - в този смисъл Решение № 41 от 30.01.2023 г. на ОС -
Кюстендил по гр. д. № 341/2021 г.; Решение № 127 от 11.01.2023 г. на СГС по
в. гр. д. № 3292/2022 г.;Решение № 10483 от 28.09.2022 г. на СРС по гр. д. №
71672/2021 г. и др. Законовата норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК въвежда
задължително изискване към съдържанието на договора за потребителски
кредит, което законодателят е приел, че е до такава степен съществено, че
неспазването му влече недействителност на целия договор.
Б) В допълнение на горното, по делото се установи, че
кредитополучателят на основание т. 8(1) от договора е заплащал към
месечната вноска за погасяване на кредита и застрахователна премия в размер
на 7,00 лв. на месец, като последната сума не е включена изрично от
кредитодателя при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита.
Съгласно чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити "общи разходи по кредита за потребителя" означава
всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други
видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора
за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните
разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
8
по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение
към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
В случая получаването на кредита при предлаганите условия включва
заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка "Живот”.
Следователно застрахователната премия представлява разход, който е
следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при
изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.
22 от ЗПК- в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 578/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев.
В) В годишния процент на разходите не е включен и друг разход,
установен от вещото лице, представляващ месечна такса за обслужване на
поддържане на сметка, в размер на 5,09 лв.
5.3.2. Съдът намира, че договора е сключен и в нарушение на чл. 11,
ал.1, т. 11 от ЗПК, предвид обстоятелството, че в него е посочен общ размер
на месечната погасителна вноска, като за потребителят не е ясно от кои суми
се образува тя. Договорът за потребителски кредит е сключен при променлив
лихвен процент и в този случай е необходимо да се разграничава каква част
от месечна погасителната вноска е предназначена да погаси главницата и
каква част-лихвата (по аргумент за противното от мотивите на Решение №
106 от 3.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3253/2021 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Драгомир Драгнев).
5.3.3. Нарушен е чл. 11, ал.1, т. 20 от ЗПК, потребителят не е
информиран за текста на чл. 29, ал. 6 от ЗПК, съгласно който при
упражняване правото на отказ от сключения договор за кредит кредиторът
няма право да изисква и събира от потребителя обезщетение, с изключение на
обезщетението за направените от него разходи към публични
административни органи, които не подлежат на възстановяване.
Законодателят е счел, че неизпълнението на последното представлява
достатъчно тежък порок на договора, водещ до неговата недействителност.
Предвид изложеното, договорът за кредит, сключен между страните се
явява недействителен на основание чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т.
20 ЗПК.
9
6. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 от
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита (така Определение № 50161 от
29.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1070/2022 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Николай Марков и посочената в него практика на ВКС).
Съгласно горецитираната съдебна практика на ВКС, ако тази
недействителност се установи в производството по чл. 422 от ГПК, съдът
следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 от ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и от задължението за периодичност за връщането на
сумата.
Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да
се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.
55 от ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя,
предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност
при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност, което би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл. 23 в специалния ЗПК.
В случая ответницата дължи чистата стойност на отпуснатия кредит, но
не дължи лихва и други разходи по кредита.
7. По отношение на възражението за погасяване на задължението по
давност:
Ищецът претендира главница в размер на 4006,30 лв., като ответникът е
направил в срок възражение за погасяването и по давност. Спрямо
процесното вземане е приложима общата 5-годишна погасителна давност.
Обявяването на предсрочната изискуемост може да стане по всяко време,
когато са налице предпоставките за това, независимо от момента на
възникването им. Що се отнася до вноските по договора с настъпил преди
обявяването на предсрочната изискуемост падеж, то давността за същите тече
10
от момента на падежа и изтича на съответната дата, като обявяването на
предсрочната изискуемост не води до отпадане на вече изтеклата по
отношение на тях давност. За вноските, които стават изискуеми с обявяване
на предсрочната изискуемост давност тече от момента, в който същата
произведе действие - Определение № 583 от 8.07.2022 г. на ВКС по гр. д. №
3651/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров.
Предвид горното и с оглед на факта, че заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 24.08.2022 г., не са
погасени по давност анюитетните вноски, дължими след 24.08.2017 г., с
падеж 28.12.2017 г. и следващите, чийто падеж е настъпил след тази дата в
обща стойност на 2418,49 лв., не е погасен по давност и остатъка от
вземането, което е обявено за предсрочно изискуем на 10.08.2020 г.- на
стойност 1587,81 лв. Изложените стойности са изчислени от съда, съгласно
данните и таблиците изготвени от вещото лице в съдебно-счетоводната
експертиза.
Въз основа на това съдът намира, че вземането на ищеца за главница в
размер на 4006,30 лв. не е погасено по давност. Видно от съдебно-
счетоводната експертиза потребителят е заплатил 3155,07 лв. за задълженията
си по договора за кредит, от които 1732,70 лв.- главница и други суми в общ
размер на 1422,37 лв., които следва да бъдат приспаднати от дължимия
остатък за главница (4006,30 лв.). Поради последното искът ще бъде уважен
за 2583,93 лв. (4006,30 лв. - 1422,37 лв.= 2583,93 лв.) и отхвърлен за
горницата.
Както се посочи по – горе, ответникът дължи само чистата стойност по
договора, поради което и останалите искови претенции са неоснователни
изцяло.
Не е налице основание за разглеждане на предявения в условията на
евентуалност осъдителен иск за вноски с настъпил падеж.
8. По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Съгласно задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство.
Ищецът претендира разноски, направени в исковото и заповедното
11
производство, в общ размер на 560,54 лв., от които съобразно уважената част
на исковете следва да бъдат присъдени 275,18 лв., от които 51,68 лв. -
разноски в заповедното.
Ответницата претендира адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Съобразно отхвърлената част, трябва да и се присъдят 305.45 лв.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че А. Т.
Г., ЕГН ******, дължи на „*********“ ЕООД, ЕИК *****, сумата от 2583,93
лв., представляваща незаплатена част от главница по Договор за
потребителски кредит от 18.03.2016 г. сключен с „**************“ **, ведно
със законна лихва от 24.08.2022 г., до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 1573/2022 г. по описа на КРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважената част за главница до пълния предявен размер от 4 006,30 лв.,
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на дължимост на договорна лихва в размер
на 1 257.13 лв.
ОСЪЖДА А. Т. Г., ЕГН *******, да заплати на "„***********“ ****,
ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 275,18 лв.
разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА „*************“ *****, ЕИК *********, да заплати на А. Т.
Г., ЕГН ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 305.45
лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
12