№ 629
гр. Стара Загора, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Женя Иванова
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20225530101358 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД и с правно основания чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът Г. Г. СТ., въз основа на договор
за покупко – продажба, материализиран в нотариален акт за покупко –
продажба на недвижими имоти – *************, *****, общ. рeг. № ******,
нот. дело ********г., вписан в Служба по вписвания в дв. вх. рeг. №
*************г., вх. рeг. № *****, акт № ***, том *****, дело №
*************г., партида *************, бил придобил следните имоти:
1. Поземлен имот с идентификатор № ************* *************
по кадастралната карта и кадастралните регистри на село *************,
одобрени със Заповед *************г. на ИД на АГКК с адрес на поземления
имот: *************, местност „*************“ , с площ на имота 9 999
кв.м. / девет хиляди деветстотин деветдесет и девет квадратни метра/ по
скица, а по договор за доброволна делба с площ от 10 000 кв.м. /десет хиляди
квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: НИВА, категория на земята 4 – четвърта, с номер по
предходен план: ************* ************* при съседи на имота:
*************, *************, ************* и *************.
1
2. Поземлен имот с идентификатор № *************.****
************* по кадастралната карта и кадастралните регистри на село
*************, одобрени със Заповед *************г. на ИД на АГКК с
адрес на поземления имот: *************, местност ************* , с
площ на имота 25 839 кв.м. / двадесет и пет хиляди деветстотин
осемстотин тридесет и девет квадратни метра/ по скица, а по договор за
доброволна делба с площ от 25 841 кв.м. /двадесет и пет хиляди
осемстотин четиридесет и един квадратни метра/, с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
НИВА, категория на земята 4 – четвърта, с номер по предходен план:
******* ************* при съседи на имота: *************.***,
*************, *************, *************, *************,
*************, *************, ************* и *************.
3. Поземлен имот с идентификатор № ************* ************* по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село *************,
одобрени със Заповед *************г. на ИД на АГКК с адрес на
поземления имот: *************, местност *************, с площ на
имота 4 999 кв.м. /четири хиляди деветстотин деветдесет и девет
квадратни метра/ по скица, а по договор за доброволна делба с площ от 5
000 кв.м. /пет хиляди квадратни метра/, с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на
земята 4 – четвърта, с номер по предходен план: *************
/************* при съседи на имота: *************, *************,
*************, ************* и *************.
По отношение на описаните по – горе недвижими имоти имало
сключен договор за наем на земеделска земя № *************г., между
продавача и ответника по иска „ЗАРИ – АГРО“ ЕООД. Съгласно чл. 13 от
посочения договор при прехвърляне на собствеността върху земеделските
земи, договорът за наем оставал в сила спрямо приобретателя, в случая –
ищеца. Същият бил изпълнил задължението по договора, като бил
предоставил на ответника описаните в настоящата искова молба земеделски
земи за ползване, не бил препятствал наемателя да ползва /обработва/
имотите, както и да получава добивите от тяхната обработка.
Съгласно чл. 9 от договора за наем наемателят дължал на наемодателя,
2
наем в размер на 130 кг. пшеница за всеки декар или тяхната равностойност
по продажни цени в момента на прибиране на реколтата. Съгласно чл. 11 от
същия договор наемът се издължавал от 15.08. до 15. 09. всяка година, за
същата стопанска година.
От изложеното било видно, че най – късно до 15.09.2021г. ответникът
било следвало да изплати на ищеца наемната цена, определена в натура и
възлизаща на 130 кг/дка или левовата й равностойност. Тъй като ответното
дружество не било пристъпило към доброволно изпълнение на задължението
си, Г.С. бил отправил нотариална покана, връчена на „ЗАРИ – АГРО“ ЕООД,
на 11.03.2022г. по реда на чл. 47 ГПК, чрез Нотариус Х.С. с peг. № *** на НК
и с район на действие PC – Стара Загора. Въпреки отправената нотариална
покана и до настоящия момент ответникът отказвал да изпълни задължението
си по Договор за наем на земеделска земя.
Предвид направени проучвания на пазара, към 15.09.2021г. стойността
на 1 кг. пшеница била възлизала на сумата от 0,43 лева. Ищецът бил
притежавал 40,837 дка, от което следвало, че ответникът дължал левовата
равностойност на 5 308,81 кг. пшеница или общо 2282,79 лева.
Окончателното искане на ищеца Г. Г. СТ. до съда (след допуснато
изменение на размерите на предявените искове с протоколно
определение от 14.06.2022г. ) е да осъди „ЗАРИ – АГРО“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.
„Генерал Столетов“ 133, ет.2, ап. 6, представлявано от управителя Запрян
Петков 3апрянов, да заплати на Г. Г. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес:
*************, сумата от 1895,25 лева, представляваща левовата
равностойност на 5 308,81 кг. пшеница на стойност 0,357 лв. за килограм и
сумата от 105,82 лева представляваща законна лихва върху посочената
главница, считано от 16.09.2021г. до 04.04.2022г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на настоящия иск до
окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК процесуалния представител
на ответника „Зари - Агро“ ЕООД е подал писмен отговор, в който заявява, че
счита предявените искове за допустими.
Оспорва предявените искове по същество, като излага следните
съображения:
3
Не оспорва твърдението на ищеца, че по отношение на процесните
земеделски земи, описани подробно в исковата молба, ответното дружество, в
качеството на наемател имало сключен договор за наем на земеделски земи
№************* г. с Д.Я.Т., в качеството на наемодател за стопанската
2020/2021 г. Действително, чл.13 от горепосочения договор регламентирал,
че при прехвърляне на собствеността върху земеделските земи, договорът за
наем оставал в сила спрямо приобретателя. Ответното дружество не било
уведомено от ищеца за това обстоятелство веднага след закупуването на
процесните недвижими имоти – земеделски земи, за да бъде изпълнено
задължението за плащане на уговорената в договора наемна цена към новия
собственик.
По отношение претенцията за заплащане на наем за ползването на
собствените на ищеца земеделски земи през стопанската 2020/2021 г. от
ответното дружество, следвало да се вземе предвид, че в чл.9 от договора за
наем с договорена наемна цена в размер на 130 кг/дка по продажни цени в
момента на прибиране на реколтата, а не по продажна цена към уговорената в
договора за наем крайна дата на плащане – 15.09.2021 г., каквато била
претенцията на ищеца. Реколтата от пшеница се прибирала /жънела/ до 15.07.
Следователно, след като ищецът не бил информирал ответното дружество за
настъпилото заместване и не бил пожелал да получи наемната цена в натура,
а желаел заплащането й в пари, следвало да се вземе цената на пшеницата
към 15.07., която по данни на МЗХГ била в размер на 348 лв. за тон или 0,348
лв. за килограм. Тъй като ищецът с нот. акт за покупко – продажба на
недвижими имоти – *************, *****, общ рег. № ******, нот. дело №
******** г., бил придобил всички описани в договор за наем на земеделски
земи № ************* г. недвижими имоти – земеделски земи, с обща площ
40,858 дка, то тогава ответникът дължал на ищеца наем за стопанската
2020/2021 г. в размер на 1847, 47 лв. /40,837 дка х 130 кг/дка = 5 308,81 кг х
0,348 лв/кг = 1847,47 лв./. Ето защо, оспорва претенцията на ищеца за
заплащане на наем над сумата от 1847,47 лв. до размера на 2 282,79 лв., като
неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена.
По отношение на претендираната лихва в размер на 127,46 лв., оспорва
този иск по размер. Счита, че същият бил основателен до размера на сумата
от 12,83 лв., като оспорва иска над този размер. Това било така, защото
задължението за плащане на наем по горепосочения договор за наем било
4
носимо задължение. Действително в процесния договор имало определен
падеж – 15.09.2021 г., но на първо място ищецът не бил уведомил наемателя,
че бил заместил наемодателят и не бил посочил нито адрес, нито банкова
сметка, за да изпадне ответникът в забава при неплащане на задължението на
датата 15.09.2021 г. На второ място, ищецът не бил търсил плащане на наем
от ответното дружество на 15.09.2021 г., а и след тази дата. Следователно,
ответникът бил изпаднал в забава от датата на връчване на нотариалната
покана, с която бил уведомен при условията на чл.47 от ГПК за настъпилото
заместване по договора за наем – 13.03.2022 г. и бил посочил банкова сметка
за изплащане на дължимия към него наем. Счита, че дължимата лихва за
забава от 13.03.2022 г. /датата на уведомяването/ до 04.04.2022 г. /датата на
завеждане на исковата молба/ върху сумата от 1847,47 лв. била 12,83 лв., в
останалата си част до размера на 127,46 лв., искът бил неоснователен и
недоказан и следвало да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото
разноски, съобразно отхвърлената част на исковете.
В съдебно заседание ищецът Г. Г. СТ., чрез процесуалния си
представител, заявява, че поддържа предявените предявените искове в
размерите съобразно допуснатото от съда намаляване на същите.
В съдебно заседание ответникът „Зари - Агро“ ЕООД, чрез
процесуалния си представител, заявява, че искът за заплащане на главница е
основателен в изменения му размер, но оспорва иска за заплащане на лихва по
наведените в отговора възражения.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
От нотариален акт ***, *****, рег. № ******, дело № ************* г.
установява, че ищецът е закупил от Д.Я.Т. следните, находящи се в
землището на *************, община Опан, ниви:
1. Поземлен имот с идентификатор № ************* /*************
************* ************* и ************* *************/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село *************,
одобрени със Заповед *************г. на ИД на АГКК с адрес на поземления
имот: *************, местност „*************“ , с площ на имота 9 999
кв.м. / девет хиляди деветстотин деветдесет и девет квадратни метра/ по
5
скица, а по договор за доброволна делба с площ от 10 000 кв.м. /десет хиляди
квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: НИВА, категория на земята 4 – четвърта, с номер по
предходен план: ************* ************* при съседи на имота:
*************, *************, ************* и *************.
2. Поземлен имот с идентификатор № ************* *************
по кадастралната карта и кадастралните регистри на село *************,
одобрени със Заповед *************г. на ИД на АГКК с адрес на поземления
имот: *************, местност ************* , с площ на имота 25 839 кв.м.
/ двадесет и пет хиляди деветстотин осемстотин тридесет и девет квадратни
метра/ по скица, а по договор за доброволна делба с площ от 25 841 кв.м.
/двадесет и пет хиляди осемстотин четиридесет и един квадратни метра/, с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: НИВА, категория на земята 4 – четвърта, с номер по предходен
план: ******* ************* при съседи на имота: *************,
*************, *************, *************, *************,
*************, *************, ************* и *************.
3. Поземлен имот с идентификатор № ************* *************
по кадастралната карта и кадастралните регистри на село *************,
одобрени със Заповед *************г. на ИД на АГКК с адрес на поземления
имот: *************, местност *************, с площ на имота 4 999 кв.м.
/четири хиляди деветстотин деветдесет и девет квадратни метра/ по скица, а
по договор за доброволна делба с площ от 5 000 кв.м. /пет хиляди квадратни
метра/, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: НИВА, категория на земята 4 – четвърта, с номер по предходен
план: ************* /************* при съседи на имота: *************,
*************, *************, ************* и *************.
По делото не е спорно, а и това се установява и от представения
договор за наем на земеделска земя *************г. гореописаните ниви са
били предоставени от предходния собственик Д.Я.Т. за временно и възмездно
ползване за срок от 1 година на ответника „Зари - Агро“ ЕООД, в качеството
му на наемател, като в чл.2, ал.2 е посочено, че договорът се счита за
продължен и за още една година, ако никоя от страните не отправи
6
предложение за прекратяването му и че това важи и за стопанската 2019/2020,
2020/2021, 2021/2022 и за 2022/2023 години. В чл. 9 от договора, страните са
уговорили, че наемателят дължи на наемодателя наем в размер на 130 кг.
пшеница за всеки декар или тяхната равностойност по продажни цени в
момента на прибиране на реколтата, а в чл. 11 – че наемът се издължава от
15.08. до 15.09. всяка година, за същата стопанска година. А в чл. 13 от
договора страните са уговорили, че при прехвърляне на собствеността на
земеделските земи, договорът остава в сила за приобретателя.
По делото е представена нотариална покана от ищеца до ответника,
връчена му на 11.03.2022г. за заплащане на дължимата арендна цена за
стопанската 2020/2021 година.
От разпитания по делото свидетел Д.Г. С., чиито показания съдът
кредитира изцяло като съответни на писмените доказателства по делото, като
не се събраха други, които да поставят под съмнение тяхната достоверност, се
установява, че лично свидетелят като пълномощник на брат си (ищеца по
делото) се е свързал по телефона с лице И.П. (същата е посочена като лице за
контакти и в договора за наем) и я уведомил за прехвърлянето на
собствеността на имотите, попитал я кога ще заплащат рентата и й изпратил
на имейл нотариалния акт на 21.07.2021г.. Тя му отговорила, че септември ще
я заплатят. Август месец се свързал със свидетеля човек, представил се като
П. от името на дружеството „Зари – Агро“ ЕООД и го попитал защо са
предоставили на друг арендатор земите за обработка за следващата стопанска
година и му казал, че септември ще го потърсят, за му платят дължимата
рента, но не получили плащане и до днес.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и съдебно –
икономическа експертиза. Съгласно заключението, неоспорено от страните,
прието от съда като пълно, ясно и компетентно изготвено, жътвата на
пшеницата за Южна България е започнала 12-15 юли и приключила 3-5
август 2021г., а в цялата страна е приключила към 12.08.2021г., като вещото
лице е посочило, че към крайната дата на жътвата през 2021г. паричната цена
на 1 тон пшеница е 340-350 лева, по данни на Agri.bg, a по данни за цялата
страна съгласно Бюлетина на МЗХГ е 357 лв./т. Вещото лице в съдебно
заседание поясни, че именно този Бюлетин е официалният и достоверен
източник на цената.
7
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Възникналото облигационно правоотношение между страните за
процесния период се установява от писмените доказателства по делото и не е
спорно между страните.
Съгласно чл. 232, ал.2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната
цена и разходите, свързани с ползването на вещта.
Подвеждайки установените по делото факти под приложимата правна
норма, следва, че ответникът дължи заплащане на ищеца на уговорената
наемна цена за стопанската 2020/2021г. Претендираният от ищеца размер на
наемна цена от 1895,25 лева, представляваща левовата равностойност на 5
308,81 кг. пшеница на стойност 0,357 лв. за килограм се доказва от
заключението на вещото лице по съдебно – икономическа експертиза и не се
оспорва от процесуалния представител на ответника (виж л. 43 от делото).
Ответникът, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал.1
ГПК, не представи доказателства за заплащане на наемната цена, поради
което искът по чл. 232, ал.2 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
Всъщност основният спор по делото се свежда до периода на забава на
ответника в заплащането на наемната цена.
При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата съгласно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, а съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
чл. 72 ЗЗД е определен начина на изчисляване на сроковете.
В случая, видно от чл. 11 от договора страните са уговорили наемна
цената цена да се издължава от 15.08. до 15. 09. всяка година, за същата
стопанска година. Следователно обезщетението за забава върху главницата е
дължимо за периода от деня, следващ датата на падежа, т.е. от 16.09.2021 г. в
случая. Съдът счита за неоснователни възраженията на ответника, че
началната дата на забавата следва да се счита датата на получаване на
нотариалната покана от него, тъй като не бил уведомен за прехвърляне
собствеността на нивите на ищеца. Тези твърдения се опровергават от
изслушаните свидетелски показания на разпитания по делото свидетел, който
8
установи, че още м.юли 2021г. е уведомил И.П. и по телефона и на имейл за
закупуването на нивите от брат му. Съдът не възприема доводите на
процесуалния представител на ответника, че няма доказателства, че лицето
И.П. е служител на ответника. Видно от договора за наем именно това лице е
посочено като лице за контакт с ответното дружество. Освен това, това, че
собствеността на нивите е била прехвърлена, не освобождава ответника от
задължение да плати наемна цена на посочения в договора падеж, още повече
че липсват твърдения по делото той да не е сторил това по причина, че не е
бил наясно кой е новият кредитор. Ето защо, съдът, след извършено служебно
математическо изчисление, намира, че дължимото от ответника обезщетение
за забава в плащането на наемната цена възлиза на сумата 105.82 лева за
периода от 16.09.2021г. до 04.04.2022г. (датата на подаване на исковата
молба), предвид което и искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен
изцяло.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати
направените от ищеца разноски в общ размер на 560,04 лева (80,04 лева – ДТ
съобразно цената на исковете след допуснатото намаляване на размерите им,
380 лева – възнаграждение за адвокат, 100 лева – възнаграждение за вещо
лице).
Ответникът претендира на основание чл. 78, ал.4 ГПК разноски за
прекратената част от производството, поради оттегляне на исковете
претенции за посочените разлики в сумите съгласно протоколното
определение по чл. 214, ал.1 ГПК, които не са му присъдени с това
протоколно определение от 14.06.2022 г., като няма пречка това да бъде
сторено с настоящото съдебно решение и те възлизат на сумата от 76,39 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАРИ – АГРО“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Генерал Столетов“ 133, ет.2, ап. 6,
представлявано от управителя Запрян Петков 3апрянов, да заплати на Г. Г.
СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес: *************, сумата от
9
1895,25лева, представляваща наемна цена за стопанската 2020/2021год. по
договор за наем на земеделска земя *************г., представляваща
левовата равностойност на 5 308,81 кг. пшеница на стойност 0,357 лв. за
килограм, както и сумата от 105,82 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 16.09.2021г. до 04.04.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 04.04.2022г. до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, ОСЪЖДА „ЗАРИ – АГРО“ ЕООД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.
„Генерал Столетов“ 133, ет.2, ап. 6, представлявано от управителя Запрян
Петков 3апрянов, да заплати на Г. Г. СТ., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *************, сумата в размер на 560,04 лева, представляваща
направените по делото разноски.
На основание чл. 78, ал.4 ГПК, ОСЪЖДА Г. Г. СТ., ЕГН **********,
с постоянен адрес: *************, да заплати на „ЗАРИ – АГРО“ ЕООД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.
„Генерал Столетов“ 133, ет.2, ап. 6, представлявано от управителя Запрян
Петков 3апрянов, сумата от 76,39 лева – разноски за прекратената част от
производството.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10