РЕШЕНИЕ
№ 3118
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110212151 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 42-0001972 от 29.07.2021 година директорът на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация”-София е наложил на Ж. Й. Ж., с ЕГН
********** глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр за
извършено нарушение на чл.18, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. таксиметров превоз на
пътници/Наредбата/.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, поради допуснати
процесуални нарушения и неправило приложение на материалния закон. На първо място се
сочи, че са нарушени изискванията на чл.42, т.4 и т.5 ЗАНН и съответно на чл.57, ал.1, т.5 и
т.6 ЗАНН, като е налице несъответствие между описанието на нарушението- липса на УПГ
и дадената правна квалификация по чл.18, т.5 Наредбата, свързана с изискване за полагане
на изпит за водач на лек таксиметров автомобил, както и се прави оплакване за нечетливост
на АУАН. На следващо място се излагат съображения за неправилно приложение на
санкционната разпоредба, като се сочи, че текста на чл.178в, ал.5 ЗДвП, който регламентира
извършването на таксиметров превоз от водач без удостоверение за психологическа годност
се явява специален по отношение на общата норма на чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтПр и приложение
е следвало да намери именно първия. В тази връзка в условията на алтернативност се иска
отмяна на наказателното постановление или изменение на същото с прилагане на
разпоредбата на ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява представлява се
от адвокат С., който моли за отмяна на НП по съображения за неправилно установена
фактическа обстановка и неточно приложение на материалния закон, като отново изтъква,
1
че приложимата към изложените в наказателното постановление обстоятелства норма е тази
на чл.178в ЗДвП, както и, че отразеният час на нарушението- 23.30 часа, не кореспондира с
приложените по делото доказателства, с което съществено е ограничено правото на защита
на нарушителя. Претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, не изпращат
представител
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят Ж. Й. Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Каварна, ул. “С.С.”,
№ 7.
Жалбоподателят Ж.Ж., притежавал лек автомобил марка “Мерцедес”, модел „Ц 220
ЦДИ“, с рег. № ТХ **** АР, черен цвят, като същият се регистрирал за използване на
услугата "Такси Максим", чрез която посредством електронен профил, получавал заявки за
превоз на пътници срещу заплащане.
На 05.02.2021г. около 21.20 часа същият приел заявка за превоз на пътници -
свидетелите Й.К. и В.Н., по маршрут от кв. Манастирски ливади, ул. „Пирин“ до
Цариградски комплекс за сумата от 12, 50 лева, която изпълнил с посочения по-горе
автомобил. При пристигане на място, в района на жилищна сграда „Цариградски комплекс“,
ул. „Обиколна“ пред бл.280, след като свидетеля К. заплатил 15 лева за превоза, на
жалбоподателя била извършена проверка от страна на служители на МВР , като в
проверката се включили и представили на НАП, както и на регионална дирекция
„Автомобилна администрация”– гр. София, включително свидетеля И.С.. В хода на същата
били снети писмени обяснения от пътниците, и били проверени документите на водача на
лекия автомобил - жалбоподателят Ж., включително изискуемите за извършване на
таксиметров превоз на пътници. При това същият не представил Удостоверение за
психологическа годност.
Видно от приложената справка изх. № 52-00-56-7558/16.05.2022г. на ИА
„Автомобилна администрация“, съдържаща извлечение от регистъра за психологически
изследвания, жалбоподателят Ж. успешно е преминал такова на 28.04.2022г.,когато за пръв
път му е издадено Удостоверение за психологическа годност.
В тази връзка на 05.02.2021 година, бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия А-2020, бланков номер 286086 от страна на свидетеля
И.С., с който на жалбоподателя, било повдигнато административнонаказателно обвинение за
това, че на 05.02.2021г., около 23.30 часа, в гр.София, ж.к. „Цариградски комплекс“, като
водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220ЦДИ“, извършвал таксиметров
превоз, без да има валидно удостоверение за психологическа годност квалифицирано като
нарушение на чл.18,т.5 от Наредба № 34 от 1999г. на Министъра на транспорта.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 42-0001972 от 29.07.2021 година, с което директорът на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация”-София е наложил на Ж. Й. Ж., с ЕГН ********** глоба в
размер на 2000/две хиляди/ лева на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр за извършено нарушение
на чл.18, т.5 от Наредба № 34 от 6.121999г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите И.С., Й.К. и В.Н., дадени в хода на съдебното следствие,
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН серия А-2020,
бланков номер 286086, Наказателно постановление (НП) № 42-0001972 от 29.07.2021,
Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните
2
технологии и съобщенията за компетентност на административнонаказващия орган, заповед
за назначаване и длъжностна характеристика, справка от ИА АА изх. № 52-00-56-
7558/16.05.2022г. относно проверка на психологическата годност на нарушителя, саморъчни
обяснения на свидетелите, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка,
копие на СРМПС, част II, копие на СУМПС, АУАН серия А-2012, № 286085- заверен
препис.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията и на тримата свидетели,
като същите се явяват логични, и съответни на приобщените по делото писмени
доказателства. Свидетелят С. подробно и последователно разказва за извършената от него
проверка, като показанията му намират пълна подкрепа в останалия доказателствен
материал и съществено допринасят за установяване на фактите по делото. Същите напълно
съвпадат с показанията на свидетелите К. и Н.-пътници в автомобила, които от своя страна
представляват последователен и логичен разказ на събитията, които всеки от тях е възприел
във връзка с превоза, който им е извършен, като съдът ги кредитира в пълна степен и на още
по-силно основание, доколкото от една страна свидетелите не са служители на контролната
администрация, от друга е налице съвпадение между показанията на двамата, както и между
съобщеното от тях и отразеното в обясненията им дадени при проверката. Същевременно с
това показанията на свидетелите не са изолирани от доказателствената маса, а се подкрепят
от същата, както от приложения по делото АУАН, така и от представените по делото
писмени доказателства, приобщени на осн. чл.283 НПК към доказателствената съвкупност.
Последните, съдът възприема в цялост като ги намира за логични, последователни,
съответни едни на други, както и на събраните гласни доказателства, като същите не се
опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид
разпоредбата на чл.334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество
налага изменение на обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, серия А-2020,
бланков номер 286086, който е съставен от компетентен орган- длъжностно лице от
службите за контрол на автомобилните превози- инспектор при ИА „АА”, оправомощен да
съставя актове за установяване на административни нарушения по Закона за автомобилните
превози, по силата на чл.92, ал.1 от ЗАвПр и чл.49 от Наредбата. Въз основа на него е
издадено и процесното НП, като същото изхожда от компетентен орган – началник областен
отдел „Автомобилна администрация”, оправомощен да издава Наказателни постановления,
съгласно Заповед № РД-08-20/24.01.2020г., издадена от Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, на основание чл.92, ал.2 от ЗАвПр.
При съставянето на процесния АУАН не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да рефлектират върху неговата законосъобразност, като са спазени
сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН, правилата за участие на свидетели, за предявяване на акта.
Не могат да бъдат споделени оплакванията за нечетливост на акта, като въпреки, че същият
е изпълнен ръкописно, чрез попълване на предварително отпечатан формуляр, то текстът е
достатъчно ясен и четлив, като при връчване на акта, подобно възражение не е отбелязано.
На следващо място както АУАН, така и НП формално отговарят на изискванията за форма
и съдържание, като съдържат всички предвидени, съответно в чл.42 от ЗАНН и чл.57, ал.1
от ЗАНН реквизити, като съдържат достатъчно пълно описание на фактическите рамки, на
3
които се основава нарушението. Тук е мястото да се посочи, че посоченото време на
извършване на деянието- 05.02.2021г., 23.30 часа, кореспондира с гласните и писмени
доказателства, в които се сочи именно 05.02.2021г., вечерта като момент на извършване на
превоза и проверката. Разминаването между посочения от свидетелите час на превоза –
начало около 21.20 часа и отразения в акта и наказателното постановление- 23.30 часа, не е
съществено, като точния час на нарушението не рефлектира върху обективните му
характеристики и не променя извода за допуснат пропуск, а от друга следва да се обясни, с
отразяване в акт на момента на проверката, а не на приклчване на превоза. Последното без
съмнение е не прецизно, но не води до съществена промяна във фактическите обстоятелства
и не се отразява върху правото на защита на санкционираното лице до степен да обоснове
отмяна на акта.
С атакуваното наказателно постановление (НП) № 42-0001972 от 29.07.2021 година на
директор на регионална дирекция „Автомобилна администрация”-София на Ж. Й. Ж. е
наложено наказание за нарушение на чл.18, т.5 Наредба № 34 от 06.12.1999г. таксиметров
превоз на пътници(Наредбата), като от фактическа стана отговорността на жалбоподател е
била ангажирана за извършване на таксиметров превоз, без да притежава Удостоверение за
психологическа годност.
Изложената в АУАН фактическа обстановка, съответства на НП, както и на приетото
за установено от съда. В момента на проверката, осъществена на 05.02.2021г. в гр. София,
жалбоподателят Ж. е осъществявал таксиметров превоз на пътници по смисъла на § 1, т.26
от ДР на ЗАвтПр и легалната дефиниция на чл.2 от Наредбата, като е извършил превоз
срещу заплащане на свидетелите К. и Н., по избран от тях маршрут. Обстоятелството, че
жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз се установява по безспорен и категоричен
начин както от показанията на свидетелите, така и от приложените писмени доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на
пътници такъв вид превоз може да се осъществява от лица, които отговарят на определени
изисквания, като сред тях, съгласно чл.18, т.4 Наредбата е изискването водачът да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Доколкото видно от справка изх. №
справка от ИА АА изх. № 52-00-56-7558/16.05.2022г. към датата на деянието - 05.02.2021г.
жалбоподателят не е бил преминавал изследване за психологическа годност, респективно не
му е било издавано удостоверение за успешно премината проверка, като с такова се е сдобил
повече от година по-късно- едва на 28.04.2022г. Жалбоподателят като лице фактически
извършващо превоз, който отговаря на дефиницията за таксиметров превоз е бил длъжен да
отговаря на всички изисквания за това, и като е предприел осъществяването му въпреки
липсата на посоченото удостоверение е нарушил изискванията на чл.18, т.4 Наредбата.
Нарушението е извършено виновно, при форма на вина умисъл, като нарушителят е
съзнавал факта, че не разполага с необходимите за извършване на таксиметровия превоз
документи, в частност удостоверение за психологическа годност, но въпреки това е
предприел същия.
При правилно установена фактическа обстановка обаче е дадена неточна правна
квалификация на извършеното, респективно приложена е несъответна на констатираното
нарушение санкционна норма. Посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба на
чл.18, т.5 Наредбата и в предходната и в актуалната си редакция урежда изискването за
водачът извършващ таксиметров превоз, да притежава удостоверение "Водач на лек
таксиметров автомобил, валидно за съответната община" и няма отношение към
психологическата годност на същия.
Видно от изложените в АУАН и НП и приети за установени от съда факти,
извършения от страна на жалбоподателя Ж. таксиметров превоз не отговаря на изискването
на чл.18, т.4 Наредбата, а именно към посочената дата водачът не притежава удостоверени
4
за психологическа годност. Приложение към описаните фактически обстоятелства следва да
намери изричната санкционна норма на чл.178в, ал.5 ЗДвП, съгласно, която "водач, който
извършва таксиметрови, превози за собствена сметка ... без валидно удостоверение за
психологическа годност", какъвто е и настоящия случай се наказва с глоба в размер на 500
лева. Нормата е специална по отношение на общото правило на чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтПр, като
урежда специфичен случай на таксиметров превоз, без наличие на конкретен документ,
поради което дерогира нейното приложение. Същата с оглед размера на предвиденото
наказание се явява закон за по-леко наказуемо нарушение, а доколкото приложението на
новата правна квалификация и санкция по никакъв начин не засяга фактическите
обстоятелства, и не се налага каквото да е промяна на същите, то приложението им е изцяло
в правомощията на настоящата инстанция, съгласно чл.63, ал.2, т.4 вр. ал. 7, т.1 ЗАНН и
разясненията дадени с Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021г. на ОСС на I и II колегия
на ВАС.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
съответно изменено, като на жалбоподателя Ж. Й. Ж. за извършено нарушение по чл.18, т.4
от Наредба № 34 от 06.12.1999г. таксиметров превоз на пътници, на основание чл.178в, ал.5
ЗДвП се наложи наказание глоба в размер на 500 лева. Размерът на глобата е абсолютно
определен, поради което не се нуждае от допълнително обсъждане.
При този изход на производството и като се констатира, че са налице основания за
издаване на наказателното постановление и санкциониране на жалбоподателя, респективно
не са налице основания за отмяна на НП неоснователна се явява претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски. Разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН, препраща
към АПК, където възстановяване на разноски е предвидено единствено при отмяна на
обжалвания акт. От въззиваемата страна не се претендират разноски, като съдът не дължи
служебно произнасяне.
Ето защо, с оглед на изложените фактически и правни изводи и наказателното
постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл, поради което и на
основание чл.63, ал.2, т.4 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 42-0001972 от 29.07.2021 година
директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”-София е наложил на Ж.
Й. Ж., с ЕГН ********** глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева на осн. чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвПр за извършено нарушение на чл.18, т.5 от Наредбата, като на основание чл.178в, ал.5
ЗДвП НАЛАГА на Ж. Й. Ж., с ЕГН **********, наказание глоба в размер на 500 лева, за
извършено нарушение на чл.18, т.4 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. таксиметров превоз на
пътници.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5