Р Е Ш Е Н И Е
гр. Хасково, 18.05.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковският окръжен
съд………………...………..…….…………….… в открито заседание
на деветнадесети април две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ТОШКА ИВАНОВА
при секретаря Румяна Гигелова......………….…...……….…и
в присъствието на прокуро…………………………………...………..…………….…………………………….като разгледа докладваното
от съдия И В А Н О В А ………………т.д.№ 224 по описа за 2020 год., взе предвид следното:
Предявени
са два иска в обективно – кумулативно съединение с правно основание чл.266 от ЗЗД за сума в размер на 99 999.89
лева и по чл.92 от ЗЗД за сума в размер на 50 350.65 лева.
ИЩЕЦЪТ
– „ГРАФИТ КОМЕРС“ ООД – гр.Кърджали твърди, че на 31.08.2016 год. с ответника сключили договор за
обществена поръчка с предмет: „Текущ ремонт и поддържане на общинската пътна и
улична мрежа на територията на Община Минерални бани“. Твърди, че в договорения
срок възложената работа е била извършена и приета без възражения от възложителя.
Въпреки отправените показани за доброволно уреждане на спора, от страна на
ответника останала неизплатена сума от 99 999.89 лева, представляваща част
от общата стойност на договореното възнаграждение в размер на 302 103.93
лева, съгласно фактура № 929 от 28.10.2016 год. При забава изпълнението на задължението за
заплащане на възнаграждението, възложителят дължал на основание чл.24 от
договора, неустойка в размер на 50 350.65 лева, определена като 0.1 % от
стойността на неизпълненото задължение, за всеки просрочен ден, но не повече от
20 % от общата стойност на договора, без ДДС, възлизаща на 251 753.27 лева.
С оглед на изложеното моли за решение, с което съдът осъди ответника да му заплати
сумата в размер на 99 999.89 лева - възнаграждение по договора от 31.08.2016
год. и сумата от 50 350.65 лева - неустойка за периода от 16.12.2017 год.
до подаване на исковата молба – 16.12.2020 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите.
ОТВЕТНИКЪТ
– ОБЩИНА МИНЕРАЛНИ БАНИ – с.Минерални бани, Хасковска област – признава иска за
главница и оспорва иска за неустойка, като погасен по давност.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На
31.08.2016 год. страните по делото са сключили договор, съгласно който
ответникът в качеството на възложител е възложил на ищеца изпълнението на
обществена поръчка с предмет: „Текущ ремонт и поддържане на общинската пътна и
улична мрежа на територията на община Минерални бани“. Срокът за изпълнение на строително -
ремонтните работи е договорен на 24 месеца, считано от получаване на
възлагателно писмо от страна на изпълнителя. Дължимата цена на строителните
работи е договорено да се формира с оглед реално извършения обем работи, умножен
по утвърдените единични цени, съгласно ценовото предложение на изпълнителя,
представляващо неразделна част от договора. Срокът за изплащане на
възнаграждението е определен на 30 дни след завършване на възложената работа и
представянето на сертификати за качество на вложените материали и изделия.
Договорено е още, че за извършени и подлежащи на разплащане ще се считат само
тези видове работи, които са приети от инвеститорския контрол и са отразени в
съответния протокол в рамките на средствата, определени в бюджета на Община
Минерални бани за съответната година, до 360 000 лева, без ДДС или
432 000 лева с ДДС. Съгласно чл.24, ал.1 от договора при неизпълнение на
поетите задължения, неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер
на 0.1 % от стойността на неизпълненото задължение за всеки просрочен ден, но
не повече от 20% от общата стойност на договора, без ДДС.
Като писмено доказателство по делото
е приета и фактура № 929 от 28.10.2016 год. на стойност 302 103.93 лева, с
ДДС, представляваща стойността на извършените СМР, възложени с цитирания
по-горе договор, описани по вид, количество и стойност в протокол № 1 от
28.10.2016 год. /акт обр.19/ за установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР към м.октомври 2016 год., подписан
от представители на двете спорещи страни.
В приемо – предавателен протокол от
04.05.2017 год., представители на страните са посочили, че договорът за обекта
се приема за изпълнен.
Като писмено доказателство по делото
е приета справка, от съдържанието на която се установява, че от общо дължимата
сума в размер на 302 103.92 лева, ответникът е изплатил на ищеца сумата в
размер на 202 104.03 лева и остава да дължи 99 999.89 лева.
С покана от 26.11.2020 год.,
получена от ответника на 30.11.2020 год., ищецът му е предоставил седмодневен срок за заплащане
на исковата сума.
При така възприетата фактическа
обстановка, като безспорно съдът приема, че
на 31.08.2016 год. между страните по делото е сключен договор за обществена
поръчка. Изхождайки от предмета на договора, с който ищецът в качеството си на
изпълнител се е задължил да „изработи нещо“, съгласно поръчката на ответника -
възложител и срещу определено възнаграждение, съдът приема, че сключения между
страните договор следва да бъде определен като такъв за изработка, съгласно
чл.258 от ЗЗД.
Като безспорно съдът приема, че
възложената с договора работа е изпълнена качествено и в срок от страна на
ищеца и е приета от ответника без възражения. В тази насока съдът цени приетите
като писмени доказателства протокол № 1 от 28.10.2016 год. и приемо –
предавателен протокол от 04.05.2017 год.
Страните по
делото не спорят и досежно това, че от общо дължимото по договора възнаграждение
в размер на 302 103.93 лева, съгласно акт обр.19 – Протокол № 1 от
28.10.2016 год. и фактура № 929 от 28.10.2016 год., ответникът е изплатил на
ищеца сума от 202.104.03 лева и остава
да дължи разликата в размер на исковата сума от 99 999.89 лева, която не е
платена и след получаване на поканата от 26.11.2020 год.
Относно факта
на извършени от ответника в полза на ищеца частични плащания съдът цени и
приетата като писмено доказателство справка, установяваща времето и размера на
отделните плащания.
Изхождайки от
изложените по-горе обстоятелства, по отношение на които от страна на ответника
бе заявено признание на иска, съдът счита, че искът, предявен на основание
чл.266, ал.1, вр. чл.258 от ЗЗД като основателен и доказан следва да бъде уважен,
и ответникът осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 99 999.89 лева,
представляваща дължим остатък от възнаграждение, дължимо на основание чл.3, вр.
5, ал.2, вр. чл.8 от договор за обществена поръчка от 31.08.2016 год., сключен
между страните по делото.
Като
неоснователен съдът намира иска, предявен на основание чл.92 от ЗЗД в
размер на 50 350.65 лева – договорна неустойка за забава за периода
от 16.12.2017 год. до подаване на
исковата молба – 16.12.2020 год., съгласно чл.24, ал.1 от сключения между
страните договор, поради допусната от страна на възложителя забава на
изпълнението на задължението да заплати на изпълнителя договореното
възнаграждение. Заявеното от ответника възражение за погасяване по давност на
вземането за неустойка, съдът намира за основателно, възприемайки разясненията,
дадени в цитираното от ответника решение № 106 от 10.12.2020 год., постановено
по т.д. № 1632 / 2019 год. по описа на Върховен касационен съд, в което се
приема, че при уговорена неустойка за забава при изпълнение на задължение за
заплащане на възнаграждение по договор за изработка, начислявана в определен
процент за всеки ден забава, но и при фиксиран максимален размер на дължимата
неустойка от пълната стойност на възложената работа, срокът за погасяване по
давност на вземането за неустойка започва да тече от деня, в който начислената
неустойка достигне уговорения от страните максимален размер. В решението е прието
още, че размерът на неустойката е
определяем и денят, в който вземането достигне максималния си размер като
процент върху главното задължение, неустойката спира да нараства и това е
последният ден, за който тя се начислява по смисъла на чл.114, ал.4 от ЗЗД,
като считано от този момент започва да тече тригодишния давностен срок,
съгласно чл.111, б.“б“ от ЗЗД, с изтичането на който вземането се погасява.
Безспорно
по делото е установено, че изпълнената от
ищеца работа по договора е приета от ответника на 28.10.2016 год., на която
дата страните са изготвили и подписали протокол № 1 /акт обр.19/ за
установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР, на обща
стойност 302 103.93 лева, с ДДС, и
251 753.27 лева, без ДДС, за която сума е издадена и фактура № 929
от същата дата. Съгласно чл.3, ал.2 от сключения между страните договор
възложителят заплаща на изпълнителя стойността на действително извършените
дейности в рамките на 30 дни след завършване на възложената работа, от което
следва извода, че вземането за неустойка е станало изискуемо след изтичането на
посочения в договора срок, а именно – на 28.11.2016 год. – 30 дни след приемане
на работата – 28.10.2016 год. Уговореният между страните размер на неустойката,
съгласно чл.24, ал.1 от договора е 0.1 % от стойността на неизпълненото
задължение за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от общата стойност на
договора, без ДДС, която съгласно цитирания по-горе протокол е 251 753.27
лева, при което максималния размер на неустойката се явява определяем и се равнява
на 50 350.65 лева – 20 % от 251 753.27 лева. Отчитайки момента и
размера на извършените от ответника частични плащания – на 25.01.2017 год. – в
размер на 16 215 лева, на 14.02.2017 год. – в размер на 16 215 лева,
на 08.03.2017 год. – в размер на 16 215 лева, на 05.05.2017 год. – в
размер на 24 737 лева, на 08.12.2017 год. – в размер на 3 816.03 лева
и на 26.05.2010 год. – в размер на 124 906 лева, съгласно представена от
ищеца справка за извършени плащания, размерът на неустойката за съответните
периоди и съгласно „стойността на неизпълненото задължение“, следва да бъде
определена в следните размери:
– от 28.11.2016 год. /когато вземането за
възнаграждение за изпълнена и приета работа е станало изискуемо/ до 25.01.2017
год. /първо по време плащане/ – размерът
на неизпълненото задължение е 302 103.93
лева, при което за същия период размерът
на дължимата неустойка възлиза на 17 824.13 лева, определена като 0.1 % от 302 103.93 лева = 302.10 лева на
ден х 59 дена;
– от 25.01.2017 год.
до 14.02.2017 год., размерът на неизпълненото задължение е 285 888.93
лева /302 103.93 лева – 16 215 лева, платени на 25.01.2017 год./, при
което за същия период размерът на дължимата неустойка възлиза на 6 003.67
лева, определена като 0.1 % от
285 888.93 лева = 285.89 лева на ден х 21 дена;
–
от 14.02.2017 год. до 08.03.2017 год.,
размерът на неизпълненото задължение е 269 673.93 лева /285 888.93 лева –
16 215 лева, платени на 14.02.2017 год./, при което за същия период размерът на
дължимата неустойка възлиза на 6 202.50 лева, определена като 0.1 % от 269 673.93 лева = 269.67 лева на ден х 21 дена;
–
от 08.03.2017 год. до 05.05.2017 год., размерът на неизпълненото задължение е
253 458.93 лева /269 673.93 лева – 16 215 лева, платени на 08.03.2017 год./,
при което за същия период размерът на дължимата неустойка възлиза на 14 954.01
лева, определена като 0.1 % от 253 458.93 лева = 253.46 лева на ден х 59
дена;
–
от 05.05.2017 год. до 29.05.2017 год., размерът на неизпълненото задължение е
228 721.93 лева /253 458.93 лева – 24 737 лева, платени на 05.05.2017 год./,
при което за същия период размерът на дължимата неустойка възлиза на 5 489.28
лева, определена като 0.1 % от 228 721.93 лева = 228.72 лева на ден х
24 дена;
С оглед на извършените по-горе аритметични пресмятания,
съдът приема, че предвиденият в договора максимален размер на неустойката от
50 350.65 лева е достигнат на 29.05.2017 год. /17 824.13 лева + 6 003.67
+ 6 202.50 лева + 14 954.01 лева + 5 489.28 лева/, считано
от който момент вземането за неустойка е
станало изискуемо и погасено на 29.05.2020 год. - с изтичането на три годишния
давностен срок, съгласно чл.111, б.“б“ от ЗЗД, вр. чл.114, ал.4 от ЗЗД. Обстоятелството,
че исковата молба е подадена на 16.12.2020 год., т.е след изтичане на
давностния срок, обуславя неоснователността на иска, предявен на основание
чл.92 от ЗЗД, като такъв, погасен по давност, поради което следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода да спора в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 8 057.23 лева, от общо
направените в размер на 12 114.10 лева,
включващи 6 014.10 лева – държавна такса за образуване на първоинстанционно
производство и 6 100 лева – възнаграждение за адвокат, определени съразмерно
на уважената част от иска, а в полза на ответника – 820.01 лева, от общо
направените в размер на 2 448.60 лева – възнаграждение за адвокат,
определени съразмерно на отхвърлената част от иска.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА ОБЩИНА МИНЕРАЛНИ БАНИ, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – с.Минерални бани, Хасковска област, бул.“Васил Левски“ №
3 да заплати на „ГРАФИТ КОМЕРС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.Кърджали, ул.“Преслав“ № 25, с адрес за призоваване –
гр.Кърджали, бул.“България“ № 47, Комплекс „Орфей“, офис 2, Адвокатска кантора
„Дуков § Партньори“, сумата в размер на 99 999.89 /деветдесет и девет
хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/ лева –
дължим остатък от възнаграждение по договор за обществена поръчка от 31.08.2016
год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 16.12.2020 год. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ГРАФИТ КОМЕРС“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Кърджали,
ул.“Преслав“ № 25 против ОБЩИНА
МИНЕРАЛНИ БАНИ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
с.Минерални бани, Хасковска област, бул.“Васил Левски“ № 3, И С К за
заплащане на сумата от 50 350.65 лева – неустойка за забава по
чл.24, ал.1 от договор за обществена поръчка от 31.08.2016 год., за времето от
16.12.2017 год. до 16.12.2020 год., като погасен по давност.
ОСЪЖДА ОБЩИНА МИНЕРАЛНИ БАНИ, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – с.Минерални бани, Хасковска област, бул.“Васил Левски“ №
3 да заплати на „ГРАФИТ КОМЕРС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.Кърджали, ул.“Преслав“ № 25 сумата в размер на 8 057.23
/осем хиляди петдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/ лева - деловодни
разноски, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ГРАФИТ КОМЕРС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.Кърджали, ул.“Преслав“ № 25 да заплати на
ОБЩИНА МИНЕРАЛНИ БАНИ, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – с.Минерални бани, Хасковска област,
бул.“Васил Левски“ № 3 сумата в размер на 820.01 /осемстотин и двадесет лева и
една стотинки/ лева – деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от
иска.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: