Р Е Ш Е Н И Е
17.03.2011 година, град Монтана
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 17.02.2011
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при
секретаря Р.М. и с участието на прокурора ......................................................................,
като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 318 по описа за 2010 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 127 от
Семейния Кодекс.
Ищцата С.С.Б.,xxx, твърди в исковата си молба,
че с ответника по делото имат две дъщери: М. Р. Ж., родена на xxx xxx и Н. Р. Ж.,
родена на xxx година.
С бащата на децата нямат сключен граждански
брак, а живели на съпружески начала.
През месец май 2007 година, преди три години
са се разделили. Били финансово много зле, а е трябвало някои да се грижи за
децата, да изкарва някакви средства. Тя заминала на работа в Испания, а той
останал да живее в град Монтана, на ул. Родопи 19, където заминала децата да
живеят с него. Децата им посещавали Първо основно училище в град Монтана.
Ответникът злоупотребява с алкохол. Не
възпитава децата в правилната насока. През по – голямата част от денонощието е
в пияно състояние. Освен това, независимо от нейното настояване, се движи с
лица от криминалния контингент на града. Има и няколко влезли в сила присъди, от
които повечето са за извършени от него кражби. Независимо от това, че му
изпращала от Испания пари за поддържането на домакинството, за издръжката на
децата им, както и за тяхното възпитание, той не се грижил за децата. Те се
отглеждат и възпитават в по-голямата част с помощта на майка и М. Н. Г., която
постоянно се интересува от тях. Следи ги, защото са момиченца и са в тази
възраст, че трябва постоянно някои да се грижи за тях. Често ходи и в служба
“Закрила на детето” в град Монтана, при кварталния полицай и където може да се
предпазва, колкото е възможно децата от ответника, когато е пиян.
Твърди, че винаги е оказвала финансова
подкрепа за отглеждане на дъщерите им. Изпращала им е постоянно средства от
Испания и живее заради тях.
Децата са силно привързани към нея и към майка
и. Като се свързвала с тях, постоянно и казвали, че им е мъчно и искат да
живеят с нея и майка и.
Счита, че с действията си и поведението си
ответника злепоставя интересите на децата им.
Моли съда да постанови решение, с което се
определят за упражняване родителските права по отношение на родените от съвместното
им съжителство деца М. Р. Ж., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx xxx и Н. Р. Ж., ЕГН
xxxxxxxxxx, родена на xxx xxx, на нея, а на ответника да се определи режим на
лични контакти с децата.
Да бъде осъден ответника да и заплаща, в
качеството на майка и законен представител на малолетните деца М. Р. Ж., ЕГН xxxxxxxxxx,
родена на xxx xxx и Н. Р. Ж., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx xxx, ежемесечна
издръжка в размер на сумата от 60.00 лв., за всяко от децата, считано от 10.06.2009
година, една година преди датата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва на всяка просрочена съобразно падежа и вноска до окончателното
и изплащане.
Ответникът Р.Ж.М.,xxx, в предвидения от закона
срок не представя писмен отговор и не взема становище по иска.
В проведено съдебно заседание от 20.01.2001
година взема становище. Твърди, че не се отказва от децата, те искат да отидат
при майка си, която е в Испания. Не му е известно там какво ще правят. Те се
радват, защото са деца, но не знаят какво ще правят там. Той работи частно. Децата
живеят при него и майка му, то ходят и при баба си по майчина линия. Гледат ги
всички.
Дирекция “Социално подпомагане” град Монтана
взема становище в насока, че съдът ще се произнесе с решение, което ще е в
най-добър интерес за децата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени доводите на страните,
доказателствата по делото и на основание чл. 235 ГПК, приема за установени
следните обстоятелства:
Не се спори между страните, че от съвместното
им съжителство са родени децата Н. – на 18.09.1998 година и М. – родена на xxx
година.
Не се спори и досежно обстоятелството, че
майката на децата: С. С. Б. не пребивава в пределите на България от няколко години,
както самата тя твърди, и е на работа в Испания.
Спорен е въпросът, основателно ли е искането и
за определяне упражняването на родителските права по отношение на децата на нея
и определяне размер на месечна издръжка, дължима от бащата, кое би било в
най-добрия интерес, касаещо тяхното отглеждане, развитие, образование и
възпитание на родените от съвместното съжителство две дъщери.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал. от ЗЗД, е прогласено
правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено
и социално развитие и за защита на неговите права и интереси.
От събраните по делото гласни доказателства, в
лицето на М. Н. Г., майка на ищцата, на Д. И. А., майка на ответника, на които
съда дава вяра и приобщава показанията им по делото, се установява, че майката
вече шеста година не е в България, понякога изпраща на децата по 50 евро, минават
месеци, даже година и тогава пак изпраща пари. Изпратила е пари за Коледа, за
рождения ден на едно от момичетата.
Д. И. посочи, че живеят в къща, имат всички
условия за отглеждането и възпитанието на децата, те имат самостоятелна стая, вътрешна
баня и тоалетна, ходят на училище и не желае да заминат извън страната, в
каквато насока са разговорите между децата и майка им. Не и е известно какво
работи С. в Испания, за да приеме, че децата ще се чувстват там добре.
От направеното непосредствено изслушване на Н.
и М. Р. Ж., в присъствието на представител на Отдел “Закрила на детето” към
Дирекция “Социално подпомагане” Монтана С. Г. и представена негова преценка, съдът
намира, че от провежданите разговори с майката, на децата им е представен един
по-безгрижен живот в Испания, /без да е установено точно къде се намира тя и с
какво се занимава/, те са настроени срещу баща си и, като считат, че при майката
ще живеят и ще се чувстват много по-добре. Желанието и на двете е да отидат да
живеят при майката.
По делото са разпитани като свидетели и
класните ръководители на децата, ученички в І СОУ град Монтана: П. И. М. и Н. Н.
Н., категорични в показанията си, които съда възприема изцяло, дадени обективно,
без да са заинтересовани от изхода по делото, че не познават майката на децата.
От както децата учат в това училище, а те само там са учили, майката не ги е
търсила, посещавала учителите или се е интересувала от тях. Бащата и бабите по
майчина и бащина линия са тези, които са ангажирани с тях. Същите са добри
ученички, идват в приличен вид на училище, не са проблемни деца, стараят се в
училище и при положени повече усилия, а те имат капацитет, биха били много
по-добри във всяко отношение.
При условие, че
делото бе отлагано поради изтъкната причина за личното явяване на майката в
насрочваните съдебни заседания, /предвид твърденията на бабата по майчина линия,
че ищцата е обещала да се завърне в България/, до приключване на устните
състезания, тя не се яви и не ангажира никакви доказателства досежно
твърденията си за изпращани ежемесечно суми за издръжката на децата и в
България. Не се установи също така, какви са битовите условия, в които тя живее,
къде работи, какъв е размера на месечното и възнаграждение, т. е. нищо, което
да установи по безспорен и категоричен начин обстоятелствата, че тази майка има
отношение към родените от нея деца, че има капацитет на родител, който
ежедневно, дори ежечасно следва да полага грижи за отглеждането, възпитанието и
развитието на собствените си деца.
Съдът счита, че при така изяснената фактическа
обстановка, предявените искове от С.С.Б. са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
Относно причините за влошаването на
отношенията и последвалата раздяла между страните по делото, същите не можаха
да се установят категорично, понеже в тази насока съдът не е задължен да събира
целево доказателства, тъй като предмет на делото е не защо са се влошили
отношенията между родителите, а при кого от тях да живеят децата им и
произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване
на родителските функции, изразяващи се в материални грижи, възпитание, надзор, проява
на топлота и обич, разбиране на проблемите им, подпомагане, поради което съдът
счита за ненужно да изследва задълбочено отношенията им по време на общото им
съжителство.
Досежно това, кому да бъде предоставена за
упражняване фактическата власт върху родените от съвместното им съжителство
деца, то по преценка на съда, за майката се установи, че като родител може и има
добри възпитателски качества и достоен морален облик, като евентуално може и да
разполага със задоволителни за българските стандарти материални възможности и
да се опитва да полага грижи за децата си, откогато тези, които осигурява и
предоставя бащата, но тази грижа, проявена от стотици километри разстояние, макар
и с уговорката, че точно заради тях - поради материални причини – невъзможност
в България да реализира достатъчно доходи, е решила да работи в чужбина, не е
достатъчно условие на съда да приеме, че това ще е в най-добрия интерес за
децата и по този начин са максимално защитени, задоволени и е осигурено
нормалното им развитие. Социалното обкръжение, жилищно-битовите и другите
материални условия на живот на С., както се посочи по-горе не са изяснени, за
да се приеме, че ще благоприятстват за правилното формиране и развитие на
личността на дъщерите им. Освен това, ответникът може да разчита и на помощта
на своите близки при отглеждането на децата, което несъмнено е обстоятелство, увеличаващо
възможностите му за лични грижи. А това е установено безспорно. Налице е и
силна взаимна привързаност между бащата, бабите и децата, което е важна
предпоставка, както за съвместното им живеене, така и за самото упражняване на
родителските права, тъй като по-лесно се осъществяват възпитанието и
родителските грижи по отглеждането на децата, когато в основата им лежи взаимна
привързаност между възпитател и възпитаник. Освен това, децата са във възраст, когато
наистина се нуждаят от майчини грижи, но в конкретния случай се изясни, че
майката отсъства от съвместния им живот вече шест години, т. е. те са били още по-малки,
когато ги е изоставила и напуснала, без да е имала осъзнаването, че на нея, като
на майка и се следва основната грижа и необходимостта на децата и да е до тях, за
да претендира едва сега упражняването на родителските права. Съдът в настоящия
казус е поставен пред трудната дилема да направи избор между двама родители, неживеещи
заедно и неможещи да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, понеже
за майката не се установи, че е достоен и отговарящ на изискванията на закона и
морала родител, а връзките на бащата с децата не са прекъснати, не се е отказал
от грижата си за тях, а битовите и другите условия, които може да предостави за
отглеждане на децата, са добри, има желание и възможност да полага лични грижи
и да има съдействие в това отношение от близките си.
Основен критерий за решението при кого от
двамата да живеят децата и произтичащите от това фактически последици, свързани
с текущото, непрекъснато осъществяване на родителските функции - материални
грижи, възпитание, надзор, са интересите на самото дете. Съдът, като взе
предвид наличните по делото данни за родителските качества на родителите, полагането
на грижи и умението за възпитание, подпомагането на подготовката за придобиване
на знания и трудови навици, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта
и пола на децата, възможността за помощ от трети лица, намира, че в обективен
интерес на Н. и М. е упражняването на родителските права да бъде предоставено
на бащата. След като децата – Н. е на 12 години, а М. на 10 и от шест години
живеят само с баща си, макар и те да твърдят, че не се чувстват добре с него, свикнали
са със средата, другарчетата и съучениците си, взаимоотношенията им с бабите, които
са много добри, грижата и вниманието, което се проявява спрямо тях, очевидно не
е целесъобразно да бъдат премествани от досегашното си местоживеене, тъй като с
оглед на гореизложеното ежедневният контакт с близките е особено важен за
успешното решаване на възникващите житейски проблеми. Решаващ критерий за съда
в случая е обективният интерес на децата, поради което съдът намира, че в
конкретния случай не майката е по-пригодна, а бащата е този, който досега е
полагал грижата за отглеждането и възпитанието на децата. Майката обаче следва
да има осигурена възможност за редовни контакти с дъщерите си, за да не се
допусне окончателно прекъсване на връзките помежду им и пълно отчуждение между
тях, което не е в интерес както за децата, така и за майката. Най-удачен режим
за тези контакти е режим на лични отношения между майката и децата, след
завръщането и в страната, както следва - всяка първа и трета събота от месеца
от 8, 00 часа на съботния ден до 18, 00 часа в неделя с преспиване в дома на
майката, един месец през лятото по време на нейния годишен отпуск, който не
съвпада с този на бащата, по една седмица по време на училищните ваканции -
зимна и пролетна.
За пълнота на изложението, а с оглед и
изискванията на закона, трябва да се отбележи, че съдът дължи отделно
произнасяне с диспозитив относно това, при кого от двамата родители следва да
живеят децата.
На основание чл. 143, ал. 2 от Семейния Кодекс,
ищцата следва да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 60
лева на всяка от малолетните си дъщери, чрез ответника, като техен баща и законен
представител, на който е предоставено упражняването на родителските права, по
следните съображения: размерът на издръжката, която родител дължи на
ненавършило пълнолетие дете, се определя в зависимост от нуждите на детето и от
възможностите на родителя, в абсолютно число, което съгласно разпоредбата на чл.
142 ал. 2 СК гласи, че минималната издръжка за едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата, определена за страната. Към
настоящия момент минималната работна заплата, месечна е от 240.00 лв. За
комплексна преценка на нуждите на издържаното дете и възможностите на
задължените лица за плащане на издръжка, с оглед завишените нужди на детето от
средства за физическо и духовно развитие и предвид горепосочените определени
минимални граници на размера на издръжката, съдът счита, че за отглеждането и
възпитанието на двете момичета, които са на 10 и 12 години, месечно са
необходими от по 100 лева, от които бащата следва да поеме 40 лева, а майката
останалите 60 лв., като бащата приема ведно и грижите по непосредственото
отглеждане и възпитание. При определяне на размера на дължимата от С.С.Б.
ежемесечна издръжка, съдът съобрази нуждите на децата от необходимите им
средства за физическо и духовно развитие, без да се задоволяват луксозни такива,
както и наличните данни за майката досежно обема на заниманията и възможностите,
които има, който обем предполага от една страна, че възможностите и да дава
издръжка на малолетните си дъщери не са малки, но от друга страна, съдът отчете
при определяне на конкретния размер месечна издръжка и това, че възможностите
на майката са по-големи и е безпредметно самоцелно да се утежнява финансовото
състояние на ответника, без да има належаща нужда от това. Предвид горното, издръжката
се следва, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
настъпване на обстоятелства, касаещи изключващо плащане.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът
следва да допусне предварително изпълнение на настоящото решение в частта му за
издръжката.
На основание
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска
на С.С.Б., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 18, да постанови малолетните деца Н. Р. Ж., ЕГН xxxxxxxxxx
и М. Р. Ж., ЕГН xxxxxxxxxx, да живеят при нея, да и се предостави упражняването
на родителските права и задължения спрямо децата Н. Р. Ж. и М. Р. Ж., с всички
произтичащи от това законови последици, да осъди Р.Ж.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 19,
да и заплаща по 60 лв. месечно, за всяко
едно от децата, считано от 10.06.2009 година, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена съобразно падежа и вноска до окончателното и изплащане, да се
определи режим на лични контакти на децата с бащата, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
Упражняването
на родителските права над децата Н. Р. Ж., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx година
и М. Р. Ж., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx година, се предоставя на бащата Р.Ж.М.,
ЕГН xxxxxxxxxx.
Децата Н. Р. Ж.
и М. Р. Ж. ще имат за местоживеене мястото, в което постоянно или
преимуществено пребивава бащата, с адрес към настоящия момент: град Монтана, ул.
Родопи 19, както и на адрес: град Монтана, ул. Македония 18.
Майката С.С.Б.
има право на лични отношения с малолетните деца Н. и М. Р., като ги взема след
завръщането и в страната, както следва -
всяка първа и трета събота от месеца от 8, 00 часа на съботния ден до 18, 00
часа в неделя с преспиване в дома на майката, един месец през лятото по време
на нейния годишен отпуск, който не съвпада с този на бащата, по една седмица по
време на училищните ваканции - зимна и пролетна.
ОСЪЖДА С.С.Б.,
ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 18, да заплаща на Р.Ж.М., ЕГН xxxxxxxxxx, като БАЩА и
законен представител на малолетните деца Н. Р. Ж., ЕГН xxxxxxxxxx и М. Р. Ж., ЕГН
xxxxxxxxxx, месечна издръжка в размер на 60.00 лв. ЗА ВСЯКО ЕДНО от децата, считано
от влизане на настоящото решение в сила, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла съобразно падежа и вноска, до настъпване на причини и обстоятелства, касаещи
нейното изменяване или прекратяване.
Осъжда С.С.Б., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx 18, да заплати
държавна такса върху тригодишните платежи на определения размер месечна
издръжка, в размер на 172.80 лв. по сметка на Районен съд Монтана и 5.00 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на
сумите.
Допуска предварително изпълнение на
настоящото решение в частта му за издръжката.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: