№ 19
гр. Луковит, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на първи април през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. КИРЧЕВА
при участието на секретаря Ивета Г. Димитрова
като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно
наказателно дело № 20204320200258 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. М. М., ЕГН ********** с адрес: с. Еница, обл. Плевен,
ул. К.М.* против наказателно постановление № 20-0297-000250/08.09.2020 год. на
Началника на РУ Луковит, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 10 точки.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради издаването му в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила и е изведено искане за неговата отмяна.
Жалбоподателят М. М. М., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.
Д.Г., който поддържа жалбата и моли да бъде отменено издаденото наказателно
постановление.
Административнонаказващият орган не взема участие в съдебното заседание – лично
или чрез процесуален представител. В придружителното писмо, с което е администрирана
жалбата, е изразено становище за нейната неоснователност и молба за потвърждаване на
наказателното постановление.
Съдът, съобразявайки посочените в жалбата основания, изразените становища на
страните и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, приема
следното от ФАКТИЧЕСКА страна:
На 03.07.2020 г., около 14,30 часа, на път ПП 1-3 км. 144 в посока гр. Луковит
жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил Опел Астра с рег.№ ********,
като бил спрян за проверка от полицейските служители при РУ – Луковит – св. Д. Й. Д. и св.
П.В.Ц... При проверката чрез справка в ОДЧ при РУ – Луковит установили, че автомобилът
е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 24.06.2020 г.
За констатираното св. Д.Д. - на длъжност мл. ПИ в група „Охранителна полиция“ към
РУ - Луковит съставил на жалбоподателя М. М. М. АУАН сер. АА бл. № 753507 от
03.07.2020 г., в който вписал, че е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът е
подписан от актосъставителя, и свидетеля по установяване на нарушението П.В.Ц.. и е
1
предявен на нарушителя, който го подписал без възражения.
Материалите по преписката били изпратени в РП –Луковит - образувана преписка №
596/2020 г., по която наблюдаващият прокурор се произнесъл с постановление от 10.08.2020
г. за отказ да се образува досъдебно производство. Преценено е, че извършеното от
жалбоподателя деяние не е престъпно по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй като
обществената опасност на извършеното деяние е явно незначителна и същото представлява
административно нарушение и е постановено преписката да се изпрати на началника на РУ
Луковит за ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН и постановлението на РП –Луковит за отказ да се
образува досъдебно производство, началникът на РУ - Луковит издал обжалваното
наказателно постановление, в което изцяло са възпроизведени констатациите на
актосъставителя и на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка не е спорна и се установява от приетите по
делото писмени доказателства, находящи се в приобщената адинистративнонаказателна
преписка и тези, събрани в съдебното производство, както и от показанията на
актосъставителя Д. Й. Д. и свидетеля по акта П.В.Ц... Съдът изцяло кредитира с доверие
свидетелските показания, тъй като същите са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран
субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение),
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебна проверка съдът установи, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, същите са издадени от
компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно
представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи и
заповед № 295з-734/05.04.2019 г. на директора на ОДМВР – Ловеч и представените
удостоверения, издадени от ОДМВР Ловеч. При съставянето на АУАН и при издаването на
НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при
спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя. Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.
34 от ЗАНН.
Действително в НП в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗАНН не е посочено датата и
номера на акта въз основа на който се издава, както и името, длъжността
и местослуженето на актосъставителя, а е посочено постановлението на РП – Луковит за
отказ да се образува досъдебно производство. Съдът намира, че това нарушение не е
съществено, тъй като е безспорно, че първоначално е било образувано
административнонаказателно производство със съставяне на АУАН от страна на свидетеля
Д.Д., което е продължило с издаването на обжалваното наказателно постановление.
Безспорно е също така, че след приключване на проверката за извършено престъпление по
чл. 345, ал. 2 НК е издадено атакуваното НП, с което, при идентична фактическа обстановка
с описаната в АУАН е ангажирана административнонаказателната отгворност на
жалбоподателя.
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, възприета от актосъставителя и
административнонаказващият орган, като нарушена от жалбоподателя, въвежда за водачите
2
задължението да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Нарушаването на това задължение от
страна на водачите води до санкционните последици предвидени от нормата на чл.175, ал.3
от ЗДвП.
Няма спор по делото, че на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е
управлявал процесното МПС, негова собственост.
Процесното МПС не е било регистрирано, тъй като на 24.06.2020 г. на основание на
чл. 143, ал. 10 от ЗДВП регистрацията на автомобила е била прекратена служебно от Сектор
"Пътна полиция" при ОДМВР - Плевен след получено уведомление от Гаранционен фонд по
чл. 574, ал. 11 КЗ. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на самия
жалбоподател, поради което се налага извода, че управлявайки автомобил с прекратена
регистрация, същият е осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Недоказано обаче е субективното му отношение към извършеното.
От материалите по делото не се установява жалбоподателят да е съзнавал, че
управлява автомобил, който е служебно дерегистриран. АНО не е ангажирал никакви
доказателства за знание от страна на жалбоподателя, че автомобилът му е със служебно
прекратена регистрация.
При преценка на това обстоятелство съдът съобрази и разпоредбата на чл.143, ал.10
от ЗДвП, която предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от
Кодекса за застраховането, като за това обстоятелство задължително се уведомява
собственикът на пътното превозно средство.
От изисканата от Гаранционен фонд информация /л. 35 – л.37/ е видно, че до
жалбоподателя, в качеството му на собственик на лек автомобил Опел Астра с рег.№
******** е било изпратено уведомление № 060173/21.05.2020 г. съгласно разпоредбата на
чл. 574, ал. 10 от КЗ, като липсват данни същото да е получено от адресата. След изтичане
на 14-дневния срок от датата на изпращане на уведомлението по чл. 574, ал. 10 КЗ
Гаранционен фон по електронен път е уведомил сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Плевен на 22.06.2020 г. да прекрати регистрацията на посоченото МПС, което е извършено
на 24.06.2020 г.
В настоящия случай по делото липсват каквито и да е доказателства жалбоподателят
да е бил уведомен съгласно изискването на чл. 143, ал. 10 ЗДвП за това, че регистрацията на
автомобила е служебно прекратена на 24.06.2020 г. Напротив, по делото е приложено писмо
рег. № 31600-7506 от 24.02.2021 г. на ОДМВР - Плевен, Сектор "Пътна полиция" /л.41/,
видно от което не е уведомяван собственика на процесното МПС, че регистрацията е
служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, при това, считано от 24.06.2020
г.
Цитираната по-горе разпоредба на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не урежда правно
задължение на заинтересованото лице само да следи за това дали е извършено служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила или не, а вменява задължение на надлежните
органи да уведомят собственика на пътното превозно средство за прекратяването на
регистрацията. При констатираната в случая липса на уведомяване на собственика на
процесното МПС за прекратената служебно регистрация на автомобила му, следва да се
приеме, че администрацията не е изпълнила своето задължение по чл. 143, ал. 10, изречение
първо ЗДвП, с оглед на което собственикът на автомобила не би могъл да знае за
прекратената регистрация.
Индиция, че жалбоподателят е научил за служебно прекратената регистрация от
извършената на 03.07.2020 г. проверка е и обстоятелството, че още същият ден след
проверката е сключил договор за задължителна застраховка гражданска отговорност за
посоченото МПС и регистрацията на автомобила е била възстановена служебно.
3
Вмененото административно нарушение на жалбоподателя би могло да бъде
извършено само умишлено, с пряк или евентуален умисъл по смисъла на чл. 11 от НК,
която правна норма е субсидиарно приложима в административнонаказателното
производство по силата на чл. 11 от ЗАНН. При така установеното обаче не е налице умисъл
в поведението на жалбоподателя в нито една от двете му форми.
При така установеното, се налага извода, че макар от обективна страна да са налице
елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то осъщественото от
жалбоподателя деяние е несъставомерно поради липса на субективна страна. Като е приел
обратното АНО е постановил незаконосъобразен акт и като такова обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0297-000250/08.09.2020 год. на
Началник група към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит, с което на М. М. М., ЕГН ********** с
адрес: с. Еница, общ. Кнежа, обл. Плевен, ул. К.М.* е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 10 точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Ловеч в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
4