О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 217
. гр. Велико Търново 2.07.2018г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново
осми състав в закрито съдебно заседание на втори юли две
хиляди и осемнадесета година в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :
Диана Костова
като разгледа докладваното от съдия
Костова адм.дело №168/2018г. по описа на Административен съд Велико
Търново, намери следното:
Производството
по чл. 248 о ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Образувано е по молба на адвокатг., с която се иска
изменение на постановеното от съда определение от 17.05.2018г, с което
подадената по делото жалба на П.А. е оставена без разглеждане,и то в частта за
разноските,, като на основание чл. 81 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК в полза на ответник жалба се присъдят такива –
заплатено адвокатско възнаграждение. От съда се иска произнасяне по въпроса за
разноските в горния смисъл, като жалбоподателят бъде осъден да заплати на
ответник жалба ОДПГ ЕООД разноски в размер на 200 лева за осъществена и
заплатена адвокатска защита.
Ответник по молбата П.А., редовно уведомен не депозира
становище по нея в указания от съда седемдневен срок.
Съдът като взе предвид становищата на страните и
приложените в преписката доказателства намира за установено следното : С определение № 255 от 6.06.2018г.,
постановено по настоящото дело, осми състав на Административен съд Велико
Търново е оставил бе разглеждане като недопустима подадената от П.А. *** чрез адв.Д. *** жалба против
съобщение за заплащане на сумата от 16 лева по принудително задържане с
техническо средство – скоба на лек автомобил марка *******на инспектор ПНП при „Организация на движението, паркинги
и гаражи“ ЕООД - град Велико Търново.
В срока за
обжалване на това определение от ответник жалба е постъпила молба за изменение
на горепосоченото определение досежно разноските, като жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати авдокатско такова в размер на 200 лева.
Като подадена в преклузивния срок по чл. 248 от ГПК
във вр. с чл.144 от АПК, от страна , участник в производството, жалбата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по
следните съображения:
Макар в молбата да е посочена нормата на чл. 81 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК която повелява, във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция съдът се произнася по искането
за разноски, вярната правна квалификация яе чл. 78, ал.4 от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК, която има следното съдържание: ответникът има право на разноски
и при прекратяване на делото. ГПК е
субсидиарно приложим единствено в хипотезата ,когато няма изрична уредба на
материята в нормите на АПК. Разноските в административния процес изрично са
уредени в нормата на чл. 143 ал 4 от АПК, в която е предвидено, че подателят на жалбата заплаща всички направени
разноски, включително възнаграждение за един адвокат, когато съдът отхвърли
оспорването или оспорващият оттегли жалбата. При наличие на тази нарочна и
изчерпателна уредба и липса на възможност за разширително тълкуване на
процесуалните норми от публичноправен ред не е налице основание за приложението
на чл. 78, ал. 4 от ГПК. Както се посочи по- горе, в съдебните административни
производства ГПК се прилага на основание чл. 144 от АПК при липса на съответна
правна уредба в последния. Обратно наличието на такава изключва субсидиарното
приложение на ГПК. Съгласно чл. 143, ал. 4 жалбоподателят носи отговорността за
разноски при прекратяване на делото единствено при оттегляне на жалбата.
Осъждането му за такива при прекратяване на производството на друго основание –
липса на правен интерес по чл. 159, т. 4 от АПК е в противоречие с приложимия процесуален закон. Без правно значение е твърдяното
от страна на ответник жалба, че същият не е станал причина за завеждане на
делото, доколкото съдът не действа в условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК във вр.
с чл.144 от АПК, който изисква наличието на две кумулативни предпоставки:
ответникът да е признал иска и да не е станал причина за завеждане на делото. В
конкретния казус нито са налице тези две предпоставки, нито както се посочи по-
горе, този текст на чл. 78, ал2 от ГПК може да бъде приложен.
Водим от горното на основание чл.248, ал. 3 от ГПК във
вр. с чл.144 от АПК осми състав на
Административен съд – Велико Търново
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
адвокатг., с която се иска изменение на постановеното от съда определение от
17.05.2018г, с което подадената по делото жалба на П.А. е оставена без
разглеждане,и то в частта за разноските,, като
на основание чл. 81 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК в полза на ответник
жалба се присъдят такива – заплатено адвокатско възнаграждение. От съда се иска
произнасяне по въпроса за разноските в горния смисъл, като жалбоподателят бъде
осъден да заплати на ответник жалба ОДПГ ЕООД разноски в размер на 200 лева за
осъществена и заплатена адвокатска защита.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му на жалбоподателя.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: