Р Е Ш
Е Н И Е №63
Гр.Варна, 21.03.2017г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на двадесет и първи февруари през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА
ДАРИНА МАРКОВА
При участието на секретаря Е.Т.
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 713 по
описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД със седалище
гр.София срещу решение № 94 от 08.08.2016г. по търг.дело № 287/15г. по описа на
Шуменски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от банката срещу Р.М.Ц. от
гр.Шумен установителен иск за съществуване на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение № 1375 от 23.07.2012г. по ч.гр.дело № 2402/12г. по описа
на ШРС с цена на иска 178 275.73лв. – претендирани вземания от договор за
револвиращ банков кредит, при участието на трети лица помагачи – „Мадара – СФК“
ООД със седалище гр.Шумен и А.А.Т. ***.
Твърди че
решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Твърди,
че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила. Излага, че за
да отхвърли предявения от банката установителен иск съдът е приел, че банката
не е представила доказателства за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като
изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е
достигнало до ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, тъй като писмото се е върнало с отбелязване на обратната разписка
„непотърсен“. Твърди че в отговора на исковата молба и на допълнителната искова
молба липсва направено възражение относно обявената предсрочна изискуемост
поради неполучаване на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост,
както и липсват възражения за недължимост на сумите по издадена заповед за
изпълнение. Твърди че окръжният съд се е произнесъл по ненаправено от ответника
възражение за ненастъпването на юридически факти, за които ответникът не спори.
Оспорва
извода на съда че писмото, съдържащо изявлението на банката за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита не е достигнало до длъжника, тъй като въпреки
че е изпратено на постоянния адрес на ответника, посочен в договора за
поръчителство, писмото не е получено от него, а се е върнало с отбелязване
„непотърсен“, което означавало че ответникът не е уведомен за изявлението на
банката и спрямо него не е настъпила предсрочната изискуемост. Твърди че всички
предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на всички, дължими по
договора за кредит суми са настъпили и тяхното настъпване е доказано от банката
пред първоинстанционния съд. Сочи че приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена от ответника установява усвояването на кредита,
наличието на просрочени плащания, представляващи основание за упражняване на правото
на кредитора да обяви всички свои вземания за предсрочно изискуеми, размера на
задълженията. Твърди че банката е отправила изявление за обявяване на всички
дължими по договора за кредит суми за предсрочно изискуеми с писмо изх.№
400-720 от 04.06.2012г., изпратено до ответника Ц. чрез препоръчана пощенска
пратка с известие за доставяне. Твърди че писмото за обявяване на предсрочна
изискуемост е достигнало до адреса на ответника, посочен като адрес за
уведомяване по договора за поръчителство. Излага, че в чл.3.2 от договора за
поръчителство страните са предвидили ред за уведомяване, като са се съгласили
че всички уведомления и изявления във връзка с договора за поръчителство и договора за кредит следва да бъдат направени
в писмена форма и ще се считат получени ако по факс, чрез лично доставяне или
чрез изпращане по пощата с обратна разписка достигнат до посочените адреси на
страните. Сочи че писменото изявление, изпратено с посоченото по-горе писмо е
изпратено чрез „Български пощи“ с препоръчано писмо с обратна разписка, на
адреса, посочен в договора за поръчителство като адрес за кореспонденция с
поръчителя Ц. и съобразно отбелязванията върху обратната разписка е достигнала
до адреса, но е непотърсена от получателя. Излага, че отбелязването че пратката
като непотърсена от получателя е извършено при спазване на процедурата и
изискванията на чл.5 ал.3 от Общите правила за условията за доставяне на
пощенски пратки и пощенски колети, приети на основание чл.36 ал.2 от Закона за
пощенските услуги. Твърди че въпреки оставеното писмено служебно известие с
покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба
ответникът е бездействал и по смисъла на чл.3.2 от договора за поръчителство
следва да се счита, че същата е достигнала до него. Твърди че по делото няма
направени възражения че адресът, до който е достигнало изявлението на банката е
грешен или различен от посочения в договора за поръчителство.
Оспорва
извода на съда че само личното получаване от длъжника на писмото за предсрочна
изискуемост може да се счита за редовно връчване. Твърди че за този извод съдът
неправилно се е позовал на т.18 от ТР № 4/14г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №
4/13г. Заявява, че извън предмета на това тълкувателно решение са всякакви
въпроси относно начина, по който следва да бъде обявена предсрочната
изискуемост и начина, по който изявлението на банката следва да достигне до
своя адресат както и кога, изявлението се счита за връчено. Твърди че в
конкретния случай банката е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем чрез уведомление за предсрочна изискуемост до длъжника,
изпратено по пощата с препоръчана пратка с обратна разписка, достигнало е до
адреса на за кореспонденция, посочен в договора за поръчителство, с което с
оглед уговорката в договора се приема, че е достигнало до длъжника, без да е
необходимо последният фактически да го е получил.
Твърди че
размерът на претенцията е установен от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена от страните. Изразява становище за неоснователност на
направените от ответника възражения срещу иска, като твърди че в производството
по предявения установителен иск след заповедно производство нормата на чл.235
ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение. Твърди също така, че няма представени доказателства за погасяване
на вземането. Твърди че не са налице предпоставките, предвидени в чл.147 от ЗЗД
за освобождаване на поръчителя от отговорност да плати задължението.
Моли съда
да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да
уважи изцяло предявения от него установителен иск. Претендира направените по
делото разноски. В отношение на евентуалност прави искане за установяване по
отношение на ответника Ц. на съществуването на вземания на банката на падежирали
вноски за главници и лихви /договорна и наказателна, дължими на падеж
05.03.2012г., 05.04.2012г., 07.05.2012г., 05.06.2012г. и 05.07.2012г. в
посочени във въззивната жалба размери, както следва: просрочени главници –
28 876.81лв., просрочена лихва, начислена за периода от 05.01.2012г. до
27.06.2012г- - 7 820.71лв., наказателна лихва, начислена за периода от
07.11.2011г. до 02.02.2012г., дължима и неплатена на 05.03.2012г.- 217.50лв.,
наказателна лихва, начислена върху просрочена главница за периода от
05.03.2012г. до 19.07.2012г. – 3 667.76лв.
В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да
отмени обжалваното решение, претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна Р.М.Ц. от гр.Шумен, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор,
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да
потвърди обжалваното решение, претендира направените по делото разноски. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Третото
лице помагач на ищеца „Мадара – СФК“ ООД със седалище гр.Шумен, редовно
призовано, не изразява становище по подадената жалба.
Третото
лице помагач на ответника А.А.Т. и ответник по предявения срещу него в
отношение на евентуалност обратен иск изразява становище за неоснователност на
предявения срещу него иск, претендира направените по делото разноски.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е
установителен иск след заповедно производство от „Райфайзенбанк /България/” ЕАД
срещу Р.М.Ц., с който да се приеме за установено в отношенията между страните,
съществуването на вземания на банката от Р.М.Ц. в качеството му на поръчител по
договор за револвиращ банков кредит № 45535 от 13.02.2002г., изменен и допълнен
с анекси към него и договор за поръчителство от 06.07.2010г., изменен и
допълнен с анекси към него, за които има издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК.
Между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и „Стил
М“ ЕООД е сключен договор за револвиращ банков кредит № 45535 от 13.02.2008г.,
по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя револвиращ
кредит в размер на 180 00лв. и краен срок на погасяване на кредита 20.01.2011г.
С различни анекси, подписани към договора страните са променяли крайния срок на
усвояване на отпуснатия кредит, крайния срок на погасяване на кредита, както и
са уговаряли различни срокове за погасяване на усвоените суми. С анекс № 6 от
03.12.2010г. страните са постигнали съгласие за общия размер на дължимите суми
по договора – усвоена и непогасена главница, просрочена наказателна лихва,
текущо начислена лихва върху редовна главница. Уговорено е че считано от датата
на подписване на анекса усвояването на суми по кредита се прекратява, уговорен
е крайният срок за погасяване на кредита - 05.11.2015г., както и размера на
погасителните месечни вноски и лихви. С последващите анекси №№ 7, 8 и 9
страните по договора за кредит променят сроковете за плащане с оглед непогасени
вноски за погасяване на задълженията.
Между страните по делото „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД и Р.М.Ц. на 06.07.2010г. е сключен договор за поръчителство, по
силата на който въззиваемият Ц. се е задължил спрямо банката да отговаря
солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения на
кредитополучателя по договора за кредит № 45535 от 13.02.2008г., ведно с
анексите към него, за срока и при условията, уговорени в договора. След всеки
анекс, подписан с кредитополучателя е подписван и отделен анекс към договора за
поръчителство, съобразно измененията в договора за кредит.
За вземанията си по договора за кредит срещу
кредитополучателя и поръчителите банката се е снабдила със заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 1375
от 23.07.2012г. по ч.гр.дело № 2402/12г. по описа на ШРС, ХІ състав. Не е спорно, а същото се установява и от
приложеното копие от образуваното изпълнително дело, че от кредитополучателя „Стил М“ ЕООД срещу
издадената заповед за изпълнение не е подадено възражение по чл.414 ал.1 от ГПК.
В заповедното производство и в исковата
молба се твърди неизпълнение на задължения за месечни погасителни вноски с
падежи 05.03.2012г., 05.04.2012г., 07.05.2012г. и обявяване на кредита за
предсрочно изискуем на основание чл.10.3 от договора с писмо изх.№ 400-718 от
04.06.2012г., достигнало до адреса на кредитополучателя, посочен в договора за
кредит и анексите към него.
Няма направено изрично възражение от
поръчителя - въззиваемия Ц., че вземанията по договора за кредит не са
предсрочно изискуеми.
По наведеното във въззивната жалба възражение, че
първоинстанционният съд е обосновал своя извод за недължимост на исковата
претенция, поради необявена предсрочна изискуемост на вземането, при липса на
възражение от ответника за това, въззивният съд намира следното:
За да отхвърли иска първоинстанционният съд
се е позовал на разрешенията, дадени в т.18 на ТР № 1 от 18.06.2014г. по т.д.№
1/13г. на ОСГТК, приел е че липсват доказателства за изявление на банката
кредитор за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което изявление да е
достигнало до ответника Ц. като поръчител по договора за банков кредит, и е
направил извод, че спрямо поръчителя, не е настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията на банката.
Съобразно разрешението, дадено в решение №
190 от 14.12.2016г. по търг.дело № 2349/15г., І т.о., постановено по реда на
чл.290 от ГПК и представляващо задължителна съдебна практика за долустоящите
инстанции в производството по чл.422 от ГПК, съобразно общото правило на чл.154
ал.1 от ГПК и като единствен ползващ се от този факт, ищецът – кредитор,
установява предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията
си по сключен с ответника договор за кредит, включително упражнено от него
право за обявяване кредита за предсрочно изискуем с уведомяване на длъжника.
Липсата на изрично оспорване от ответника на наличието на такова уведомяване и
изобщо на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост не
освобождава ищеца от доказването им. Освобождаване от доказване е допустимо само по отношение на твърдения
отрицателен факт за неизпълнение на длъжника в обем /в качеството му на
отрицателен факт/, както и при изрично признание на длъжника. Мълчанието на
ответника не съставлява признание на иска, нито размества изначалното
разпределение на доказателствената тежест, съобразно правилото на чл.154 ал.1
от ГПК.
С оглед посоченото разрешение на
касационната инстанция, въззивният съд приема, че независимо от липсата на
изрично оспорване от страна на ответника за упражнено право на кредитора да
обяви кредита за предсрочно изискуем, в тежест на дружеството въззивник е да
установи при условията на главно и пълно доказаване уведомяването на длъжника, че счита кредита
за предсрочно изискуем.
Моментът от който настъпва предсрочната
изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и
то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото
на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем,
както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя.
Това е началният момент, от който тече шестмесечният срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД
и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл. Поради което
и въззивният съд намира за ирелевантно връчването на волеизявлението на банката
до поръчителя Ц.. От значение за настъпване на предсрочната изискуемост на
задълженията, е връчването на волеизявлението на банката на кредитополучателя –
в случая на трето лице, неучастващо в настоящето производство, „Стил М“ ЕООД.
По удостоверяването на връчването на
волеизявлението на банката до кредитополучателя въззивният съд намира следното:
Видно от представените към заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение документи волеизявлението на
банката, че счита, кредита за предсрочно изискуем, обективирано в писмо изх.№
400-718 от 04.06.2012г. е изпратено на кредитополучателя с препоръчано писмо с
обратна разписка на адреса на „Стил М“ ЕООД, посочен в сключения между страните
договор, представляващ и адрес на управление на дружеството. Писмото не е
връчено на длъжника, като видно от отбелязванията на служители на „Български
пощи“ получателят е преместен на друг адрес.
Съобразно разрешенията, дадени в решение №
148 от 02.12.2016г. по търг.дело № 2072/15г. на І т.о., постановено по реда на
чл.290 от ГПК и представляващо задължителна съдебна практика за долустоящите
инстанции, начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа,
съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договора за кредит
за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора
способ за уведомяване. В производството по установителния иск, предявен по реда
на чл.422 от ГПК, при оспорване на удостовереното връчване на документа,
преценката за редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на
въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи.
В настоящия случай банката се позовава на
нормата на чл.11 от договора от 13.02.2008г. и на клаузи с подобно съдържание в
част от подписаните анекси между страните към договора. Съобразно чл.19 на
анекс № 6 от 03.12.2010г. всички уведомления и изявление във връзка с договора
и анексите към него, трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат
получени, ако по факс, чрез лично доставяне, по електронна поща или чрез
изпращане по пощата с обратна разписка, достигнат до адресите на страните,
посочени в договора.
Тълкувайки договорната клауза по правилата
на чл.20 от ЗЗД, въззивният съд прави извод, че страните са определили способи
за връчване на кореспонденция между тях, която да се извършва на посочените в
договора адреси. В клаузите на договора липсва изрично приравняване на опита за
доставяне на фактическото му получаване. Фингирането на недоставено или само на
изпратено съобщение като получено цели защитата срещу недобросъвестно поведение
на получаващата страна в случай, че същата се укрива или отказва да получава
съобщения. При липсата на ясно разписани в договора правила относно
предпоставките, при които кредиторът може да счита, че опитът му за връчване
представлява полагане на дължимата грижа и при липса на изрично обвързване на
неуспешния опит за връчване с конкретни последици за получаващата страна,
въззивният съд счита, че договорната клауза не предвижда фингирано връчване на
съобщения.
С оглед на изложеното, въззивният съд приема,
че волеизявлението на кредитора не е достигнало до кредитополучателя, поради
което и не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора за
кредит.
По възможността да бъде установено
съществуването на вземания в размер на падежиралите и непогасени задължения към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение:
В хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1
от ГПК за вземане по договор за банков кредит, за което се твърди предсрочна
изискуемост на кредита, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост не са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и
не възникнало на предявеното основание.
В заявлението за издаване на заповед за
изпълнение пред Шуменски районен съд макар и да е посочил, че претендира
неплатена главница на конкретни падежни дати, въззивникът е поискал да се
издаде заповед за незабавно изпълнение за цялата непогасена главница по кредита,
посочена като глобална сума и за дължимите лихви, като е основал искането си на
твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредитния дълг. Предсрочната
изискуемост на кредита е релевирана като основание за възникване на вземането и
в исковата молба, с която е предявен искът по чл.422 ал.1 от ГПК и която
съдържа петитум за установяване със сила на присъдено нещо главница в размер на
166 569.76лв., редовни и наказателни лихви. В заявлението са посочени
конктретни падежни дати – 05.03.2012г., 05.04.2012г., 07.05.2012г.,
05.06.2012г. и 28.06.2012г., но е посочен общ размер на просрочена главница,
като последната посочена дата е тази, на която банката твърди че е обявили
кредита за предсрочно изискуемо и счетоводно го е отразила като такъв. В
исковата молба липсва разграничение на падежирани и непадежирани погасителни
вноски към датата на заявлението, както и няма петитум за установяване
съществуването на вземане за изискуеми задължения по кредита. Поради което и
въззивният съд намира, че е недопустимо за първи път пред въззивна инстанция да
се иска установяване на съществуване само на вземане за погасителни вноски и
лихви, изискуеми към датата на заявлението по чл.417 от ГПК, доколкото
заявеното основание с исковата молба – предсрочна изискуемост на кредита. В
този смисъл решение № 205 от 16.02.2017г. по т.д. № 2932/15г., ІІ т.о. Поради
което и искът по чл.422 ал.1 от ГПК не може да бъде уважен само за частта от
вземането, включваща изискуеми към 29.07.2012г. погасителни вноски и за
договорните лихви към тях.
С оглед на така изложеното, въззивният съд
намира, че предявеният иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Предвид съвпадането на крайния извод на съда
с този на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора по предявения главен
иск не се следва да бъде разглеждан предявения в отношение на евентуалност с
него обратен иск срещу А.А.Т., трето лице помагач на ответника Ц..
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното
искане в полза на въззивника Ц. следва да бъдат присъдени направените по делото
пред въззивна инстанция разноски. Но видно от представения по делото договор за
правна защита и съдействие от 17.06.2015г. договореното и заплатено
възнаграждение е за процесуалното представителство пред първата инстанция и това
възнаграждение е следвало да бъде поискано при приключване на делото пред
окръжен съд. Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция няма представени, поради което и разноски в полза на въззивника не
следва да бъдат присъждани.
Независимо, че съдът не е разгледал обратния
иск поради несбъдване на условието, при което е приет за разглеждане,
ответникът по обратния иск има право на разноски. Но искането му за разноски
следва да бъде оставено без уважение, тъй като няма представени доказателства
по делото за реалното им извършване.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 94 от 08.08.2016г. по търг.дело № 287/15г. по описа на Шуменски ОС, търговско
отделение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Дарина
Маркова:
Не съм
съгласна с два от изводите на състава за неоснователност на предявения
установителен иск по следните съображения:
В
конкретното дело не съм съгласна с извода на съда, че при липса на изрично
оспорване от страна на ответника – поръчител, съдът, разглеждащ установителния
иск, следва служебно да въведе в предмета на спора въпроса за надлежното
връчване на кредитополучателя на волеизявлението на банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
Видно от
депозираното от длъжника Ц. в заповедното производство възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение той е мотивирал подаденото
възражение като е посочил защо счита че не дължи претендираното от банката
вземане – поради погасяване на вземането спрямо него като поръчител /с оглед
нормата на чл.147 от ГПК/ и поради погасяване на вземането в образуваното въз
основа на издадения изпълнителен лист изпълнително производство. В депозирания
отговор на исковата молба прави повторно същите възражения за погасяване на
вземането срещу него в качеството му на поръчител. В позоваването си на нормата
на чл.147 от ЗЗД признава обективните факти на неплащане на падежа на изискуеми
задължения от кредитополучателя и твърди изтичане на шестмесечен срок след
падежа на главните задължения. Няма оспорване на удостовереното връчване на
документа до кредитополучателя, съдържащ волеизявлението на банката, че счита
кредита за предсрочно изискуем до длъжника, включително и оспорване на хипотезата
на фингирано връчване.
На
следващо място от кредитополучателя „Стил М“ ЕООД срещу издадената заповед за изпълнение не е
подадено възражение по чл.414 ал.1 от ГПК. Поради което и издадената заповед за
изпълнение срещу кредитополучателя е влязла в сила съгласно чл.416 ал.1 от ГПК.
С оглед на така изложеното считам, че при
влязла в сила заповед за изпълнение за предсрочно изискуем размер на целия
непогасен остатък от кредита по отношение на кредитополучателя и при липса на
възражение от страна на поръчителя, че банката не е упражнила правото си да
направи непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и
при липса на конкретно оспорване на редовността на връчването на
волеизявлението на банката до кредитополучателя, ищецът доказва достигането на
волеизявлението му до кредитополучателя при условията на фингирано връчване с
представените по делото писмо и известие към него.
Поради което и считам, че предявеният
установителен иск следва да бъде уважен изцяло, доколкото направените от
въззиваемия Ц. възражения срещу иска са неоснователни.
В отношение на евентуалност, не съм съгласна
и с извода на съда за отхвърляне на целия иск. Считам, че следваше да се приеме
за установено, съществуването на всички ликвидни и изискуеми вземания на
банката към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение – непогасени вноски за главница, възнаградителни лихви и
начислени санкционни лихви, за което са събрани пред въззивна инстанция
доказателства. Отхвърлянето на иска за непадежиралите вноски с оглед недоказано
настъпила за същите предсрочна изискуемост, не препятства уважаване на иска за
падежиралите към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение погасителни вноски, ведно лихви. В този смисъл са
постановени решения на ВКС по т.д.№ 2142/15г., І т.о., 2072/15г., І т.о., 2342/15г. І т.о. и др.
АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ: