Р Е Ш
Е Н И Е №.......
гр.К., ………..... год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско отделение
в публично заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря ........................Х. К.…........................................като
разгледа докладваното от
съдията............................................гр.дело №3191 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявените при условията на кумулативно съединяване искове, са с правно
основание чл.42, ал.2, във вр. с чл.38, ал.1
от ЗЗД и чл.124, ал.4 изр.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че при справка в Търговския регистър установил, че със Заявление В1, с входящ
номер **** и подадено към него заявление Ж1, с входящ номер 20191010152836, в
търговския регистър били заявени за вписване по партидата на ЕТ „АРИ 2009 - Д.Д.“
с ЕИК:****, следните обстоятелства: поискано
прехвърляне на цялото търговско предприятие с отчуждител „АРИ 2009 - Д.Д.“
с ЕИК:**** и правоприемник „А.Б.“ ЕООД с ЕИК:****, както и заличаване на ЕТ
„АРИ 2009 - Д.Д.“ с ЕИК:**** от ТРРЮЛНЦ. Към заявлението В1, с входящ номер ****
бил представен Договор за продажба на търговско
предприятие от 07.10.2019 г., с нотариално
удостоверяване на подписите на Х.А.К., с рег.№21857/08.10.2019г. и с нотариално
удостоверяване на съдържанието на договора с рег.№***/08.10.2019г., том *, акт **,
на Нотариус Д. Н.,***. Договорът бил сключен между Х.А.К., с ЕГН-**********
като пълномощник на Д.А.Д., в качеството си на едноличен търговец с фирма „АРИ
2009 - Д.Д.“ с ЕИК:****, в качеството му на продавач и „А.Б.“ ЕООД с ЕИК:****,
представлявано от управителя Х.А.К., ЕГН:**********, в качеството му на
купувач. В търговското
му предприятие на „АРИ 2009-Д. Д.“, ЕИК:****, предмет на продажба по договора
за продажба от 07.10.2019г., съдържало и правото на
собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****по
КККР, одобрени със заповед № РД-18-349/15.09.2017г. на АГККИ, находящ се в
землището на с.Б., общ.С., в местността „В. к.“, целият с площ от 17588 кв.м.,
с трайно предназначение на територията: земеделска и с начин на трайно
ползване: овощна градина; категория на земята при неполивни условия: V /пета/;
с номер по предходен план: имот №***, с граници и съседи /посочени/. Договорът за продажба на
търговско предприятие бил недействителен, тъй като, в качеството си на
едноличен търговец с фирма „АРИ 2009 - Д.Д.“ с ЕИК: **** никога не бил
упълномощавал Х.А.К., с ЕГН-**********, да сключва сделки със самия себе си,
съобразно чл.38, ал.1 от ЗЗД. Въпреки липсата на такова изрично упълномощаване
ответникът Х.А.К. сключил договор за продажба на търговското предприятие на ЕТ
„АРИ 2009 - Д.Д.“ с ответника „А.Б.“ ЕООД, чийто едноличен собственик и
управител е самият той - Х.А.К.. Това обосновавало правният му интерес да поиска от съда, прогласяване на
недействителността на сключения договор за продажба на търговското предприятие.
В молба от
13.01.2020 г. уточнява, че вторият ответник - адвокат И.Д.Н., представил пред
Търговския регистър посредством електронния си подпис, към заявление В1, с
входящ номер **** и подадено към него заявление Ж1, с входящ номер
20191010152836, неистински документи, които не носели подписа му /на
ищеца/, а именно: изрично адвокатско пълномощно от 10.10.2019 г., с основание чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ, с което на адвокат И.Д.Н. били предоставени следните права: „от мое
име и за моя сметка, в качеството ми на едноличен търговец, да представлява
едноличен търговец с фирма „АРИ 2009-Д.Д., пред Агенция по вписванията -
Търговски регистър, като подаде от името на едноличен търговец с фирма „АРИ
2009-Д.Д.“, заявление за промяна на обстоятелствата на дружеството в Търговския
регистър, както и да впише по партида на дружеството покупко-продажбата на
търговското предприятие, да подаде заявление за заличаване на дружеството,
както и да получава всякакви документи, необходими и произтичащи от законовите
права и задължения на дружеството и следващите от това кореспонденции с
администрацията на Агенцията по вписванията и Търговския регистър, в т.ч.
обжалване откази на ТР пред ОС-С.....“. Ответникът И.Д.Н. използвал гореописаните пълномощно и две декларации, за
да обоснове пред търговския регистър правото си да подаде заявление В1 с вх.№****
и подадено към него заявление Ж1 от името на ищеца, като едноличен търговец с фирма „АРИ 2009 - Д.Д.“. С
това заявление И.Д.Н. поискал да се впише прехвърляне на търговското
предприятие на ЕТ "АРИ 2009 - Д.Д.“ и заличаване на ЕТ „АРИ 2009 - Д.Д.“
от търговския регистър.Твърди, че никога не е вземал решение за заличаване на
ЕТ „АРИ 2009 - Д.Д.“ и никога не е вземал решение да продава търговското
предприятие на ЕТ „АРИ 2009 - Д.Д.“ на ответника „А.Б.“ ЕООД. За него бил
налице правен интерес да бъде установено, че подписите на пълномощно и две
декларации не са положени от него, тъй като ответникът И.Д.Н. подал от негово
име заявления и документи, представил се за негов пълномощник, а той нито му
бил пълномощник, нито имал право да подава каквито и да е документи и заявления
в търговския регистър от името на ЕТ „АРИ 2009 - Д.Д.“, а представените в едно
и също регистърно производство документи /процесните 2
бр.декларации, 1 бр.пълномощно и 1 бр.договор за прехвърляне на търговско
предприятие/ били в противоречие с интересите му защото никога не е
упълномощавал втория ответник-адвокат И.Н. да подава документи, с които да иска
вписване на прехвърляне на търговско предприятие и заличаването на фирмата му и
никога не е подписвал декларации за истинност на заявени обстоятелства и
представени за обявяване пред ТРРЮЛНЦ актове. Сочи, че за него е налице правен
интерес поисканите в регистърното производство промени да не бъдат вписани по
партидата му едноличен търговец в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията.
Регистърното производство по заявление В1 с входящ номер **** било спряно с
Определение, постановено по т.д.№**/2019г. по описа на ОС-С. до разрешаване на
спора по настоящото дело с влязло в сила решение. Моли съда да постанови решение, с което
на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД да прогласи по отношение на „А.Б.“ ЕООД, с ЕИК:****, със
седалище и адрес на управление ***, недействителността на договор за продажба
на търговско предприятие от 07.10.2019 г., с нотариално удостоверяване на
подписите на Х.А. К. с рег.№21857/08.10.2019г. и с нотариално удостоверяване на
съдържанието с рег.№21858/08.10.2019г., том 5, акт 159, на Нотариус Д. Н.,***,
сключен между Х.А.К., с ЕГН-********** като пълномощник на Д.А.Д., с ЕГН-**********
в качеството на ЕТ с фирма „АРИ 2009 - Д.Д.“ с ЕИК:**** като продавач и „А.Б.“
ЕООД с ЕИК:****, представлявано от управителя Х.А.К., ЕГН-********** като
купувач; Да признае за установено, че подписът положен от името на Д.А.Д., с ЕГН-********** върху
изрично адвокатско пълномощно от 10.10.2019 г. с основание чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ за
упълномощаване на адвокат И.Д.Н., с ЕГН- ********** да представлява Д.А.Д., с
ЕГН-********** в качеството си на едноличен търговец с фирма „АРИ 2009 - Д.Д.“
с ЕИК:**** и подписите положени в Декларация по чл.13 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ /без
дата/, изходяща от Д.А.Д. и в Декларация
по чл.13 ап.4 от ЗТРРЮЛНЦ от 10.10.2019 г., изходяща от Д.А.Д., не са на Д.А.Д.. Претендира съдебни разноски.
В отговор
на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответниците Х.А.К. и „А.б.“ ЕООД считат иска за процесуално
допустим. Сочат, че ищецът предоставил
на К. пълномощно да се разпорежда с фирмата му като едноличен търговец и
наистина пълномощното датирало от пролетта на 2017г. С ищеца се познавали
повече от 10 години и много пъти бил негов пълномощник по предоставени от него
самия нотариално заверени пълномощни. Изградили доверие един към друг и си
партнирали. Поддържали отношения и извън типично професионалните, били повече
от обикновени познати -десетки пъти се срещали лично, многократно разговаряли
по телефона, честитили личните си празници заедно. От около две години и
половина ищецът заболял от множествена склероза и започнал лечение.
Заболяването му пречело да бъде толкова активен в търговската дейност, колкото
бил по-рано и затова той „намалил оборотите“ на своята дейност и споделил, че
за него би било добре да продаде фирмата си като ЕТ като му казвал: „вярно е,
че нито е голяма, нито има кой знае какви активи,
но все пак от една продажба може да си осигуря някакъв приход, който да ми бъде
полезен“.. Последица на неговото принципно намерение било и пълномощното, което
му дал преди доста време. С ищеца включително обсъждали и какво би му платил за
да придобие предприятието му като едноличен търговец. Коментирали цена, която тогава му се
сторила малка, но през септември 2019г. ищецът я потвърдил. Затова възприел
варианта, фирма „А.Б.“ ЕООД да придобие предприятието на ЕТ „АРИ 2009 - Д.Д.“. Твърди, че не обърнал
внимание, че в пълномощното нямало изрично посочени права да продава фирмата
си, ако се явява свързано лице с купувача, затова и продажбата била заявена
така в ТР преди оттеглянето на пълномощното, за което научил едва на
19.02.2020г., когато нотариус А. К. му връчила изявлението на ищеца, че
последният оттеглял даденото му пълномощно. Давал си сметка, че неправилно
използвал пълномощното и грешка му провокирала този процес, затова ще плати
разноските, които съдът му определи, но ако имало възможност, признавайки иска,
да не се трупат повече разноски, то моли за това.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът
адвокат И.Д.Н., счита предявеният спрямо него
иск за недопустим, тъй като по делото се искало прогласяване на
недействителността на договор за продажба на търговско предприятие, в който
договор не бил страна и не било налице правен интерес от завеждане на иска
срещу него, в качеството му на адвокат, натоварен със задачата да отрази
промяна на обстоятелства в регистърно производство. По отношение на него,
действайки в професионалното си качество на адвокат, нямало никакъв гражданско
правен спор. В професионалното си качество на адвокат действал със специалните
си правомощия дадени му от Закона за адвокатурата и чл.15 от Закона за
търговския регистър. Всички документи, при изпълнение на професионалните
задължения, му предоставели клиентите като този случай не правил изключение и
съгласно задълженията вменени в чл.47, ал.2 от ЗА върнал всички оригинални
документи във връзка с възложената му работа. Предоставянето на документи от
възложителя, за да изпълнява професионалните си задължения не ги правило отговорни
относно истинността и/или достоверността им и било абсолютно недопустимо да се
отправят искове срещу адвокати за установяване истинността на документ,
предоставен от техен клиент. Адвокатите работили с документи, това бил
предметът на тяхната дейност. За сметка на това, нямали специални знания –
графологични и не подлагали под експертиза документите, които представяли
клиентите, които отношения били с висока степен на взаимно доверие и уважение.
Нямал становище по основателност на исковете, тъй като не бил страна в спора
между страните и нямал никакво отношение към търговските им взаимоотношения и
сделки. Относно истинността на документите, също няма отношение, тъй като те са
му били предоставени в качеството му на адвокат за вписване в ТР, като нямал задължението
и правото да анализира истинността им. Правните последици настъпвали само и
единствено по отношение на ищеца, първия и третия ответник и искът предявен по
отношение на него бил недопустим. Моли съда да прекрати исковете срещу него
като недопустими и продължи производството с правно легитимираните страни. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск като недопустим,
неоснователен и недоказан. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установено следното:
Приети като доказателства са
заверено копие от Нотариус Д. Н. *** на договор за продажба на търговско
предприятие от 07.07.2019г., акт №**, том **, рег.№** и заверени копия от
Нотариус Л. С., рег.№** на НК, с район РС-С. на пълномощно
рег.№1677/10.04.2017г. и №1678/10.04.2017г., декларация за прекратяване на
пълномощия рег.№6325/14.10.2019г. и извлечения от Общия регистър на нотариуса
за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г.
С пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание
рег.№1677/10.04.2017 г. и №1678/10.04.2017 г., том 1, акт 106 на Нотариус Л.С.а
рег.№**, на НК с район Районен съд – С. /л.9, Д.А.Д. в качеството на едноличен
търговец ЕТ „Ари 2009- Д.Д.“ ЕИК:**** упълномощил Х.А.К., с ЕИК-********** да
представлява ЕТ „Ари 2009 –Д.Д.“ гр.С.
като продаде фирмата на търговеца, ведно с предприятието, всички активи,
пасиви, права, задължения и фактически отношения на когото и както намери за
добре, като има право да подписва от името и за сметка на търговеца всякакви
документи, във връзка с описаната продажба, да извършва разплащания, да
получава суми, при извършване на сделката по покупко-продажба на ЕТ „А.2.Д.“ да
подпише от негово име и за негова сметка всички необходими документи, свързани
с това, включително и приемо-предавателен протокол за предаване на всички книжа
и документи на търговеца на новия собственик, като упълномощеното лице има
право да преупълномощава други лица с правата, дадени му с пълномощното, а
всички клаузи да се тълкуват в полза на упълномощеното лица. Пълномощното е
безсрочно.
С договор за
продажба на търговско предприятие от
07.10.2019 г. /л.7/, вписан Акт №148, т.9, рег.№21857, нот.заверка на подпис и
съдържание, рег.№21857/08.10.2019 г. и рег.№21858/08.10.2019 г. на Нотариус Д. Н.,***,
продавачът Д.А.Д. , с ЕГН-********** чрез пълномощника Х.А.К., с ЕГН-**********,
в качеството на едноличен търговец с фирма „Ари 2009-Д.Д.“, ЕИК:**** продава на „А.Б.“ ЕООД, с ЕИК:****
представлявано от управителя Х.А.К. като купувач, търговското предприятие на ЕТ „Ари 2009- Д.Д.“
като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, създадени при
осъществяване на досегашната му търговска дейност, като купувачът чрез
управителя е съгласен и купува търговското предприятие, с предмет и правото на
собственост върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
№07199.110.1, по КККР, одобрени със заповед №РД-18-349/15.09.2017 г. на АГКК,
находящ се в землището на с.Б., общ.С., в местността „В. к.“, с площ от 17588
кв.м., с трайно предназначение: земеделска земя и начин на трайно ползване:
овощна градина, категория пета, с номер по предходен план имот№***, с граници и
съседи /посочени/, с данъчна оценка ***лв., с цена на търговското предприятие ***
лв. - чл.1 и чл.2 на договора.
Представени са копия на пълномощно от 10.10.2019 г., с
което Д.А.Д. в качеството на Едноличен търговец с фирма „Ари 2009 –Д.Д.“
упълномощава адвокат И.Д.Н. от него име и за негова сметка да представлява ЕТ „А.2.Д.“
пред Агенция по вписвания-Търговски регистър, като подаде от името на ЕТ „А.2.Д.“ заявление за промяна на обстоятелствата на
дружеството в ТР, както и „да впише по партида на дружеството покупка-продажбата
на търговско предприятие, да подаде заявление за заличаване на дружеството, да
получава всякакви документи, необходими и произтичащи от законовите права и
задължения на дружеството и следващите се от това кореспонденции с
администрацията на АВ и ТР, в т.ч. обжалване откази на ТР пред ОС-С.;
декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, подписана от Д.А.Д. и декларация от 10.10.2019 г. по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ
подписана от Д.А.Д..
На основание чл.190 от ГПК съдът е задължил ответникът
Н. да представи по делото оригиналите на адвокатско пълномощно от 10.10.2019 г.
и оригиналите на декларация по чл.13,
ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ и декларация от
10.10.2019 г. по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, с предупреждение за последиците по
чл.161 от ГПК.
Видно от представения протокол от 10.10.2019 г.,
адвокат И.Д.Н. е предал на Х.А.К. оригиналните документи по регистърно
производство пред ТР за вписване промяна на обстоятелствата, входирани със заявление
Б1 и заявление Ж-1/посочени/.
Представено е уведомително писмо
изх.№195900-5445/31.03.2020 г. на 01 РУ „Полиция“ –С., ОД на МВР-С. до Х.А.К.
за образувано ДП №206/2020 г. във връзка с извършено на 05.03.2020 г. престъпление
по чл.195, ал.1, т.3 вр. с чл.194, ал.1 от НК – разбито предно дясно стъкло на
л.а. „БМВ 525 Д“ рег.№****“ и извършена кражба на сума, международен паспорт,
договор за покупко-продажба между ЕТ „А.Д.“ и „А.б.“ ЕООД, оригинални
декларации, оригинални пълномощни и искова молба по гр.д.№3191/2019 г. по описа
на РС-К., копия на актуално състояние и дружествен договор на „А.б.“ ЕООД.
По делото е назначена съдебно-графологическа
експертиза с депозирано заключение, оспорено в една част от ответника К..
Съгласно заключението изображенията на почерков обект /копия на подписи/,
намиращи се срещу реквизита „упълномощител“ в копие на Пълномощно от 10.10.2019
г., срещу реквизита „декларатор“ на копия на декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ от 10.10.2019 г. и на декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ без дата,
са изображения на копия на подписи от автентичен подпис, изпълнен от Д.А.Д. с
ЕГН-**********. Подписът, положен срещу буквен текст: Ст.РП Л.Петрова в
уведомително писмо №195900-5445/31.03.2020 г. на 01 РУ „Полиция“ –С., е положен
от разследващ полицай Любомира Тончева Петрова. Изображенията /копия на подпис/
от трите копия на документи са технически пренесени чрез технически средства от
друг документ. Налице е техническо пренасяне на едно и също изображение на
копие на подпис върху трите оспорени документа. В о.з вещото лице, поддържа
заключението, че подписът на
ищеца е пренесен върху процесните документи. Само от оригиналите на документите можело да се установи кой от подписите е от
щемпел и кой е копие от копие от автентичен подпис на ищеца. Пояснява, че
различията могат да се дължат на състоянието на копирната машина и от това, кое
поредно копие от оригинала- първо, второ, трето, пето копие е копирано.
Изследваните копия на подписи, са копие от автентичен подпис на ищеца. Ако
съществува щемпел, напълно възможно изследваните копия да са технически
пренесени от копие или от щемпел положен с тампонно мастило. Пояснява, че при
потапяне на щемпъла в тампонното мастило
линиите на първо изображение ще бъдат по-дебели поради насищане с мастилото, а
при втория и всеки следващ оттиск плътността на линиите са с по-малка плътност.
Възможно е да има известно зацапване в зависимо от това под какъв ъгъл спрямо
листа се насочва щемпелът. Удебелявания
на елементи може да се получи и от това кое по редно копие от оригинала е
ползвано.
Съдът приема
заключението на СГЕ за аргументирано, тъй като подробно са анализирани
оспорените документи, ползван е значителен обем сравнителен материал, с
категоричен извод за техническо пренасяне на подписа на
ищеца от друг документ върху пълномощното от
10.10.2019 г. и върху 2 бр.декларации по по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, както и категоричен извод за автентичността на
подписа, положен от разследващ полицай Л. Т. П. в уведомително писмо
№195900-5445/31.03.2020 г. на 01 РУ „Полиция“ –С., поради което го
кредитира като доказателство по делото. Заключението е частично оспорено от
ответника К., но въпреки предоставената му възможност
не е представил доказателства, установяващи твърденията му за заболяване на
ищеца и направен от ищеца печат /щемпъл/ на собствения си подпис за подписване на документи поради
което съдът приема изводите на вещото лице за неопровергани.
При
извършената в хода на производството служебна справка в Търговския регистър съдът установи, че на
основание определение №1434 от 15.10.2019 г. постановено по т.д.№311/2019 г. но
Окръжен съд-С. регистърното производство по вписване на нови обстоятелствата по партида на Д.А.Д. в качеството на едноличен търговец с фирма „Ари
2009 –Д.Д.“ по отношение на висящо по заявление В1 с вх.№****, за вписване по заявени промени: прехвърляне
цялото търговско предприятие на „Ари 2009 –Д.Д.“ по заявление Ж1 входящ номер 20191010152836 на „А.б.“ ЕООД и ЕТ„Ари 2009 –Д.Д.“ и да бъде заличено от ТРРЮЛНЦ е спряно до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по образувано пред
Районен съд-С. по искова молба
вх.№28783/14.10.2019 г. депозирана от Д.А.Д. в качеството на едноличен
търговец с фирма „Ари 2009 –Д.Д.“ против „А.б.“ ЕООД.
Представени са декларация за оттегляне на предоставени
от Д.Д. в качеството на ЕТ с фирма „Ари 2009 –Д.Д.“ пълномощия на Х.А.К. с
нот.зав. подпис и съдържание рег.№6325/14.10.2019 г. и №**/14.10.2019 г., том .,
№** на Нотариус Л. С. рег.№**, на НК с район Районен съд – С. и нотариално
уведомление за оттегляне на пълномощията
до Х.К. чрез Нотариус А. К.-И., рег.№** на НК, получено на 19.02.2020 г.
От така установеното, съдът прави
следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 42, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1 ЗЗД:
Сделките с предприятия на търговци са уредени в чл.15 от ТЗ, според който предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите.
Нормата на чл.36, ал.1 от ЗЗД дава възможност на едно лице да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания. В т.1. на Тълкувателно решение №5/12.12.2016 г. по тълк.д.№5/2014г. на ВКС, ОСГТК е прието, че за упълномощаване с последиците по чл.36, ал.2 от ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпоредителни правни сделки или действия от негово име чрез пълномощника, като последният (един или няколко – чл.39, ал.2 от ЗЗД) също следва да е ясно и еднозначно посочен в пълномощното. В настоящия случай волята на ищеца е ясно изразена в пълномощно с нот.зав.рег.№1677/10.04.2017 г. и №1678/10.04.2017 г., том 1, №106 на Нотариус Л. С. рег.№** на НК - пълномощникът, а именно: ответникът Х.А.К. да представлява ЕТ „Ари 2009 –Д.Д.“ гр.С. като продаде фирмата на едноличния търговец, ведно с предприятието, всички активи, пасиви, права, задължения и фактически отношения на когото и както намери за добре за валидно. Спазена е и предвидена в чл.37 от ЗЗД вр. с чл.15, ал.1 ТЗ форма на пълномощното досежно сделката- нотариална заверка на подпис и на съдържание, извършени едновременно. Следователно овластяването на ответника Х.А.К. да продаде фирмата и търговското предприятие на едноличния търговец е валидно.
Съгласно чл.38, ал.1, предл.първо от ЗЗД,
представителят не може да договоря от името на представлявания лично със себе
си, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. В случая от текста
на пълномощно нот.зав.рег.№1677/ 10.04.2017 г. и №1678/10.04.2017 г., том 1, №106 на
Нотариус Л. С. се установява, че клауза, оправомощаваща
пълномощника К. да договоря сам със себе си липсва. Предвид това следва, че
като пълномощник на ищеца, ответникът Х.К. е действал при превишаване пределите
на представителната власт по отношение на сделката като е договарял сам със
себе си. Според разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗЗД, в случаите, когато договор
е сключен без представителна власт, каквато е и хипотезата на превишаване
пределите на представителната власт, той може да бъде потвърден от лицето, от
чието име е сключен. За потвърждаването се изисква същата форма, която е
предвидена за сключване на договора- арг. чл.42, ал.2 във вр. с чл.37 от ЗЗД. Потвърждаването на сделка,
извършена без представителна власт или при превишаване
пределите на представителната власт, когато законът изисква особена
форма за действителност сделката, не може да бъде извършено с конклудентни
действия / в т.см. мотиви по т.2 на ТР №5/12.12.2016 г. по
тълк.д.№5/2014г. на ВКС, ОСГТК/. До момента на потвърждаването, сделката не
поражда целените с нея правни последици за мнимо представляваното лице и е в
състояние на висяща недействителност. Ако не бъде потвърден от представлявания
във формата, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора,
последният не поражда действие за страните по него. При липса на потвърждаване,
на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е
сключен договорът или неговите универсални правоприемници, чрез предявяване на
установителен иск с правна квалификация чл.42, ал.2 от ЗЗД или чрез правоизключващо възражение. След
позоваване на недействителността от правоимащия, сделката става окончателна и
отпада възможността договорът, сключен без представителна власт да бъде
потвърден. В случая ищецът като едноличен търговец с фирма „Ари 2009- Д.Д.“
иска прогласяване недействителността на процесния договор за
продажба на търговското му предприятие от 07.10.2019 г. т.е. с
инициирането на съдебното производство мнимо представлявано лице се
противопоставя на сделката и следователно е налице отказ от потвърждаване. Предвид гореизложеното съдът
приема предявеният иск с правно основание чл.42, ал.2 вр. с чл.38, ал.1 от ЗЗД
за основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Според разпоредбата на чл.124, ал.4, изр.първо от ГПК, може да се предяви иск за установяване неистиността на един документ. За предявяването на установителен иск, наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иска, за която съдът следи служебно, както при подаване на исковата молба, така и в хода на процеса до неговото приключване. Правният интерес винаги следва да е конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване, съдържание и последици се определят от извода за истинносттта/неистинността на въпросния документ. Наличието или липсата на правен интерес се преценява според твърденията на ищеца в исковата молба относно твърдени спорни отношения. Правният интерес се обуславя от целта на този иск за факти, преди да се стигне до съдебен процес, в който документът може да бъде използван, да бъде изчистен спорът между страните дали същият е истински или неистински. В случая предвид твърдените от ищеца и установените по делото обстоятелства съдът счита предявените искове по чл.124, ал.4, изр.първо от ГПК за допустими. С разпоредбата на чл.6 от ЗТРРЮЛНЦ е въведено задължение за всеки търговец да представи актове, които се отнасят до него и за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване. Регистърното производство по вписване, заличаване и обявяване в търговския регистър е уредено в чл.13 и сл. от ЗТРРЮЛНЦ и Наредба №1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ определя лицата, легитимирани да заявяват вписване, заличаване и обявяване в регистъра, а ал.2 и лицата, които могат да подават заявление по чл.13 за вписване, заличаване и обявяване. Съгласно чл.15, ал.1, т.1 и т.4 от ЗТР, вписване, заличаване и обявяване могат да се заявяват от:- търговеца, съответно юридическото лице с нестопанска цел; -адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл.6 от Наредба №1 от 14.02.2007 г. сочи, че вписване и заличаване в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ се извършва въз основа на заявление по образец съгласно приложения № А1-А18, Б1-Б7, В1, В2-1, В2-2, В2-3, В2-4, В2-5, В2-6, В3-1, В3-2 и В3-3; Обявяване на актове в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ се извършва въз основа на заявление по образец съгласно приложения №Г1-Г3; запазване на фирма или наименование в търговския регистър и регистъра на ЮЛНС се извършва въз основа на заявление по образец съгласно приложение №Д1, а чл.9 - че подлежащите на вписване обстоятелства относно едноличен търговец се посочват в заявление по образец съгласно приложение №А1. В чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ е указано, че към заявлението се прилага декларация, подписана от заявителя по чл.15, ал.1, т.1, 2 и 3 или ал.3 за истинността на заявените обстоятелства или за приемането на представените за обявяване актове- чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. Според чл.15, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ когато заявлението не се подава от заявител по ал.1, т.1 и т.2, пълномощното се прилага към заявлението респ. електронен образец на пълномощното, когато заявлението се подава по електронен път. От цитираните разпоредби следва извода, че единствените документи, които едноличния търговец подписва с оглед подлежащите на вписване нови обстоятелства по партидата му в търговския регистър са: заявление по образец и декларация за истинността на заявените обстоятелства, а когато те се подават по електронен път от адвокат, освен декларацията по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, едноличният търговец подписва и пълномощно- арг. от чл.15, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. В случая на основание оспореното пълномощно от 10.10.2019 г. ответникът Н. в качеството на адвокат е подал по електронен път заявленията и декларацията по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ за осъществяване процедурата по вписване на новите обстоятелства по партидата на ЕТ „Ари 2009 –Д.Д.“, ЕИК:****, изразяващи се в отразяване на договора за продажба на търговско предприятие и заличаване на търговеца, поради което съдът приема, че за ищеца съществува правен интерес да установи неавтентичността на подписите му в процесното адвокатско пълномощно и в декларацията за истинността на заявените обстоятелства, тъй като за него не съществува друг ред за защита предвид това, че регистърното производство не е приключило т.е. няма извършено вписване поради спиране на производството на основание чл.536 от ГПК във вр. чл.19, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по настоящото дело, което е образувано след изпращането му на основание определение №1586/20.11.2019 г. по ч.в.т.д.№1414/2019 г. по описа на ОС-С.. С предявяването на иска ищецът цели да обори правните действия по сезиране на търговския регистър на заявените от негово име за вписване нови обстоятелства по партидата му в търговския регистър.
По своята същност пълномощното и декларацията по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ са части диспозитивни документи по смисъла на чл.180 от ГПК и като такива се ползват с формална доказателствена сила, която се отнася единствено до авторството на писменото изявление. В настоящият случай с предявяването на отрицателния установителен иск по чл.124, ал.4, изр.първо от ГПК ищецът се противопоставя на формалната доказателствена сила на процесните декларации по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, едната без дата, а другата от 10.10.2019 г. и пълномощното по чл.25, ал.1 от ЗА от 10.10.2019 г., оспорвайки авторството, с твърдението, че никога не е упълномощавал адвокат И.Д.Н. поради което подписът положен за упълномощител и подписът положен за декларатор са неавтентични.
Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.3, изр.първо от ГПК, тежестта за оспорване на частен документ се носи от страната, която го оспорва, когато документът от външна страна е подписан от нея и като такъв разполага с формална доказателствена сила по смисъла на чл.180 от ГПК. Единственото доказателствено средство, с което може да се докаже оспорването на автентичността на частен диспозитивен документ е съдебно-графологична експертиза.
Пълномощното и двете декларации са представени от ищеца в незаверени копия. В отговорите на исковата молба ответниците не са навели възражения за несъответствие на копията с оригиналите на тези документи, с които се установи, че са разполагали. Изключването на документ на основание чл.183 от ГПК предполага преписът от него да е представен от страната и тя недобросъвестно да отказва представянето му в оригинал. В случая няма наведени твърдения и в тази връзка не са ангажирани доказателства, ищецът да е предавал оригиналите на оспорените адвокатско пълномощно и декларации за истинност по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ на ответника Н.. Няма наведени и твърдения в тази връзка ангажирани доказателства, оригиналите на процесните документи да са предавани от ищеца на ответника К. и последният да ги е предал на адвокат И.Н.. Напротив от приетите по делото писмени доказателства следва извода, че ищецът не е разполагал с оригиналите на оспорените от него адвокатско пълномощно от 10.10.2019 г. и декларации по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, както при подаването на исковата молба, така и до приключване на устните състезания. С оглед на събраните доказателствата съдът приема за установено, че оригиналите на оспорените документи са отнети чрез кражба от автомобила на ответника К. и не се намират в държане на ответниците. Буди недоумение обстоятелството, че ответникът Н. на 10.10.2019 г. / в деня на подаване по електронен път на документите в търговския регистър/ е предал на ответника, оригинала на адвокатското изрично пълномощно от 10.10.2019 г. при положение, че Х.К. не е негов клиент по чл.25, ал.1 от ЗА. По тези съображения съдът счита, че в случая разпоредбата на чл.183 от ГПК е неприложима и приетите по делото копия на процесните изрично адвокатско пълномощно от 10.10.2019 г. и декларации за истинност на заявени обстоятелства, не са изключени като доказателства и са били обект на изследване по допусната СГЕ.
Значението на подписа е да удостовери авторството на писмения документ, върху който той е положен. Законът не установява никакви изисквания относно подписите на физическите лица и относно техническите средства, чрез които те се полагат върху писмени документи. Всяко физическо лице може свободно да избере, както от какви писмени (буквени или други) знаци (един или повече) да се състои подписът му, така и чрез какво техническо средство той да бъде полаган. Няма законова пречка и едно физическо лице да се подписва по различен начин и чрез използването на различни технически средства в различни случаи. Подписът може да бъде положен, както чрез саморъчно изписване на писмени знаци /най-често - изписване на едно или повече от имената или на част от име на автора, на т.нар. "параф" и пр./ с традиционно пишещо средство, така и чрез полагане на отпечатък от предварително изработен печат /щемпел/. Липсата на индивидуализиращи признаци на саморъчния подпис, когато подписът е положен чрез печат /щемпел/, е без значение, тъй като съгласно процесуалния закон, авторството на документа /и на подписа/ може да бъде установявано с всички доказателствени средства. /определение №174/17.03.2020 г. по гр.д.№4417/2019 г. на ВКС, IV г.о., решение №57/29.04.2013 г. по гр.д.№354/2012 г. на ВКС, IV г.о., решение №748/17.02.2011 г. по гр.д.№ 801/2009 г. на ВКС, IV г.о./. Съдът възприема съдебната практика съгласно която, при оспорване на частен документ, който формално носи подписа на оспорилата го страна, при непредставянето на оригинала му, правилото на чл.193, ал.3, изр.първо от ГПК не намира приложение по отношение на оспорващия, като в този случай страната, която се е лишила от него поради загубване/кражба или унищожаване не по нейна вина, носи доказателствената тежест да установи съдържащите се в документа изгодни за нея факти, за което може да ползва всички доказателствени средства, включително и свидетелски показания- арг. чл.165, ал.1 от ГПК. Основанието за мълчаливо извършеното от законодателя разместване на установените в чл.193, ал.3 от ГПК правила за разпределение на доказателствена тежест произтича от обективната невъзможност за установяване авторството на подпис чрез графологично изследване, в т.ч. и на копие от документа, върху който същият е положен. Съдебно-графологичната експертиза е единственото доказателствено средства, с което може да се докаже оспорването на автентичността на документа, а заключение на такава експертиза, изследвала не оригинала, а негово копие, винаги ще е основано на вероятни предположения, но не и на категорична констатация за авторството на оспорения документ. Следователно при отсъствието на оригиналния документ, оспорващият е в обективна невъзможност да докаже, че не е негов автор, а наличието на обективни пречки за провеждане на пълно и главно доказване на оспорената автентичност на оспорения от него документ подкрепя извода относно доказателствената тежест, възложена с чл.165, ал.1 от ГПК върху ползващата се от него страна при положение, че оригиналът му липсва по причини, които законът признава за извинителни./ решение №79/10.09.2010 г. по т.д.№628/2009 г. на ВКС, II т.о., решение №748/17.02.2011 г. по гр.д.№801/2009 г.на ВКС, IV г.о., решение №91/01.04.2015 г. по гр.д.№5960/2014 г. на ВКС, IV г.о., определение №528 /26.06.2019 г. по гр.д.№4787/2018 г. на ВКС, III г.о./. В случая ищецът е в обективна невъзможност да докаже, че не е автор на процесното адвокатско пълномощно от 10.10.2019 г. и декларациите по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, а ответниците черпят от тях изгоден факт- автентичността на документите. Поради гореизложеното и с оглед направените от процесуалния представител на ответника К. доказателствени искания, съдът е дал възможност на ответниците да ангажират доказателствата в т.ч. гласни за въведените от него фактически твърдения и оспорване заключението на СТЕ в едната му част предвид липсата на оригинали на процесните документи не по вина на страните. На основани събраните по делото доказателства в т.ч. неопровергано заключение на СГЕ, преценени в тяхната съвкупност съдът приема за установено, че подписите положени срещу „упълномощител“ в адвокатското пълномощното от 10.10.2019 г. и „декларатор“ в декларациите по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ едната без дата, а другата от 10.10.2019 г. са неавтентични. Макар те формално да носят подписа на ищеца, той не е техен автор от което следва, че са неистински частни документи. По гореизложените съображения съдът намира предявения иск за основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода спора на основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на ****лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за недействителен на
основание чл.42, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1 от ЗЗД, договор за продажба на търговско
предприятие от 07.10.2019 г., акт №**, т.**, рег.№*** с нотариално удостоверяване на
подписи рег.№21857/08.10.2019г. и на съдържание рег.№**/08.10.2019г., том *,
акт **, на Нотариус Д. Н.,***, сключен между Х.А.К., с ЕГН-********** с настоящ
адрес *** като пълномощник на Д.А.Д., с ЕГН-********** в качеството на
едноличен търговец с фирма „АРИ 2009 - Д.Д.“ с ЕИК:**** със седалище и адрес на
управление *** като продавач и „А.Б.“ ЕООД с ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление *** представлявано от управителя Х.А.К., ЕГН-********** като купувач
поради превишаване пределите на представителна власт от
пълномощника Х.А.К., с ЕГН-**********.
ПРИЗНАВА за установено по предявените от Д.А.Д., с ЕГН-********** в качеството на едноличен търговец с фирма „АРИ 2009 - Д.Д.“ с ЕИК:**** със седалище и адрес на управление *** срещу адвокат И.Д.Н., с ЕГН-********** с постоянен адрес *** искове с правно основание чл.124, ал.1, изр.първо от ГПК, че адвокатско пълномощно от 10.10.2019 г., съставено от името на Д.А.Д., с ЕГН-********** в качеството на едноличен търговец с фирма „АРИ 2009 - Д.Д.“ с ЕИК:**** със седалище и адрес на управление *** за упълномощаване на адвокат И.Д.Н., с ЕГН-**********, декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ от 0.10.2019 г. и декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ без дата, представени в търговския регистър са неистински документи относно авторството на Д.А.Д., с ЕГН-**********.
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕООД с ЕИК:****, със
седалище и адрес на управление ***, Х.А.К.,
ЕГН-********** *** и И.Д.Н., с ЕГН-********** *** да заплатят на Д.А.Д., с
ЕГН-********** качеството на едноличен търговец с фирма „АРИ 2009 - Д.Д.“ с
ЕИК:**** със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на ****лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: