Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  260321           17.05.2022 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На трети декември през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 6561 по описа за 2020 година.

 

Предявен е иск с основание чл. 45 ЗЗД.

Ищецът Д.С.А. твърди, че на ****** ответникът е влязъл в конфликт с него и му е нанесъл удари с юмрук по лицето, в резултат на което му причинил средна телесна повреда. За деянието било образувано наказателно производство, което приключило с влязла в сила присъда, с която ответникът бил признат за виновен. Телесната повреда се изразявала в счупване на ябълчената кост на лицето, като вследствие на тази травма ищецът претърпял болки и страдания, а също и безпокойство и неудобство от външния си вид. С оглед това се иска да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, както и законната лихва от датата на деянието.

Ответникът А.Д.К. не оспорва обстоятелствата, свързани с наличието на влязла в сила присъда за така извършеното деяние. Твърди, че претендираният размер на неимуществените вреди е силно завишен с оглед действителните претърпени от ищеца.

След като се обсъди събраните в хода на производството доказателства съдът намира за установено следното:

Установява се от приложеното наказателно производство, че с присъда  №**** от ******, постановена по НОХД №**/***** на Пловдивския районен съд ответникът А.К. бил признат за виновен в това, че на  ****** в гр. ******, чрез нанасяне на удар с юмрук е причинил средна телесна повреда на Д.С.А., изразяваща се в счупване на лявата яблъчна кост, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок повече от тридесет дни, поради което и на основание чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.54 НК го осъдил на ************. Изтърпяването на наложеното наказание било отложено на осн. чл.66, ал.1 НК за срок от три години. Присъдата е влязла в сила ******** / лист 11/.

Установява се от заключението на съдебно медицинската експертиза и представените по приложеното дело документи, че в резултат на деянието А. е получил следните травми: счупване на лява яблъчна кост, наложило оперативна намеса; кръв в левия горночелюстен синус; разкъсно-контузна рана по долния клепач на лявото око; кръвонасядане по горния и долен клепач на лявото око; травматичен оток в лявата лицева половина / лист 70/. Вещото лице сочи, че възстановителния период от тези травми е отнел 2 - 3 месеца. Направеното на ****** образно изследване на лицевите кости на ищеца е установило, че телесната повреда е отшумяла и пострадалият е напълно възстановен.

Установява се от показанията на свидетелката С.Ш., която е ***** на ищеца, че непосредствено след инцидента ищецът бил стъписан и във видимо лошо състояние. Лявото му око било зачервено, имал кръвотечение от носа. Оплаквал се от болки в лявата част на главата - там където била травмата. Свидетелката го завела при личния лекар, който препоръчал незабавно да отидат в болница, защото има риск от загуба на зрение. След като бил откаран в медицинско заведение за спешна помощ А. бил приет първоначално в очна клиника, а в последствие му било проведено оперативно лечение и в клиника по лицево-челюстна хирургия. След изписването от болницата ищецът изпитвал болки и не можел да се храни. Бил уплашен и стресиран и известно време не излизал навън без да е придружаван от свидетелката, тъй като се страхувал. Започнал да не ходи пазара, където му бил нанесен побоя, а освен това около месец и половина не бил работил.

Съдът намира, че показанията на Ш. са достоверни, независимо от близките и отношения с пострадалия. Това е така, защото те се потвърждават от медицинските данни относно нанесените при инцидента травми, както и от останалите документи приложени по наказателното дело.

Що се отнася на показанията на разпитаната по искане на ответника свидетелка Е.Г., че след побоя по А. нямало кръв и че десет дни след инцидента той изглеждал напълно нормално, те не следва да се възприемат. Това е така, защото се опровергават от медицинските документи и заключението на експертизата, които са основани на обективни признаци, установени при медицинското освидетелстване на ищеца.

С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен на поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Относно деянието извършено от ответника К. е налице влязла в сила присъда по посоченото по-горе наказателно дело. По силата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Съобразно това следва да се приеме, че по настоящото дело е безспорно, че ответникът е извършил вмененото му с присъдата противоправно деяние, като при това е действувал виновно.

Съобразно чл.52 ЗЗД вредите от неимуществен характер следва да бъдат обезщетени по справедливост.

Съдът счита, че принципът на справедливостта в случа налага да бъдат съобразени интензивността на негативните изживявания, както и продължителността в която те са се изявили. От събраните доказателства се установи, че нанесената телесна повреда е засегнала лявата яблъчна кост на пострадалия, като счупването е в непосредствена близост до окото. Това е създало риск функционирането на лявото око. Доказателство за това е обстоятелството, че ищецът е бил приет първоначално за лечение в отделение за очни болести. А. е изпитвал силни болки, като това следва от самия характер на уврежданията и тяхното място, а също и от показанията на свидетелите. Травмата е причинила болки, а освен това и неудобства при храненето на ищеца, тъй като счупването засяга кости на черепа, разположени непосредствено над горната челюст. Продължителността на страданията – до три месеца също следва да бъде взета предвид, тъй като е белег за сериозността на причинените физически увреждания. Освен това, пострадалият е изпитал силен стрес довел до това, че след случилото се започнал да се страхува да излиза сам. Тези неблагоприятни въздействия върху психиката на ищеца, който е в напреднала възраст, са в причинна връзка с преживяното от него.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че претендираното обезщетение в размер на 5000 лева не се явява прекомерно.

Неоснователен е доводът, че ищецът е съпричинил вредите, тъй като бил псувал ответника и хвърлял по него тротоарна плочка. От събраните свидетелски показания, а също и от доказателствата по наказателното дело се установява, че тези действия са били предприети от А., след като той е бил вече ударен от К. и повален на земята. Тоест не може да се говори, че те са провокирали агресията у извършителя. Освен това, съдът намира, че тези действия обективно не са във връзка с настъпилите вреди и следователно не допринасят за тях.

С оглед изложеното съдът намира, че искът е изцяло основателен и следва да се уважи. 

Върху размера на обезщетението, следва да се присъди и законната лихва от датата на увреждането до окончателното заплащане, съобразно правилото на чл.84, ал.3 ГПК.

Ответникът следва, съобразно чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 750 лева, представляваща разноски за адвокат /лист 6/.

На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в размер на 200 лв., както и сумата 150 лв. възнаграждение за експерт, заплатено от бюджета на съда /лист 58/.

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОСЪЖДА А.Д.К. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Д.С.А. ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл.45 ЗЗД, сумата 5000лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение относно неимуществени вреди - причинени болки и страдания, резултат от престъпление, относно което е постановена присъда №*** от ******* по НОХД №***/**** на Пловдивския районен съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.04.2018г. до окончателното заплащане.

 

            ОСЪЖДА А.Д.К. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Д.С.А. ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 750 лв./седемстотин и петдесет лева/, представляваща деловодни разноски.

 

            ОСЪЖДА А.Д.К. ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт и сметка на Пловдивския районен съд сумата 200 лв. /двеста лева/ - държавна такса, както и 150 лв. /сто и петдесет лева/ изплатено от бюджета възнаграждение за експертиза.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

Вярно с оригинала.

С.Г.