Р Е Ш Е Н И
Е № 131
гр. Пловдив, 09.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, IІ търговски състав,
в открито заседание на тринадесети март през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева
въззивно търг. дело № 51 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.240 от ГПК.
Постъпила е молба вх. №36976 от 10.12.2019г. за отмяна на
неприсъствено решение. С нея „Т.с.г.“ ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на
управление:***, със съдебен адрес:*** – чрез адв. Р.И. претендира отмяна на
постановеното неприсъствено решение №591/28.10.2019г. по т.д. №466/2019г. по
описа на Окръжен съд - Пловдив, с която дружеството – молител е осъдено да заплати на „Р. 1“ ЕАД, ЕИК …, със седалище и адрес на
управление:*** сумата в общ размер 32 356.12 лева с ДДС, представляваща цена на доставени строителни материали – хидроизолация, теракота, керемиди, мазилка
силикат, колорант, винтове, пирони, фибран, ПВЦ коляно, разклонител, дъга и др., дължима по договор за продажба на стоки от 2018 год., за която сума са издадени от „Р. 1“ ЕАД 62 бр. данъчни фактури и 2 бр. кредитни известия в периода от 17.04.2018 год. до 21.09.2018 год., ведно с обезщетение за забавеното плащане на главницата в размер на 3 175.55 лева, дължимо върху сумата по всяка фактура за периода, считано от
деня след датата на издаването ѝ до датата на подаването на исковата молба – 12.06.2019 год., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на подаването на исковата молба – 12.06.2019 год. до окончателното плащане, както и сумата 3 515.06 лева разноски по делото.
В молбата за отмяна на неприсъственото решение са
изложени оплаквания, че дружеството – ответник е било лишено от възможността да
участва по делото, тъй като законният представител на дружеството Ц.М.Ц. е бил
в невъзможност да се яви лично в откритото съдебно заседание на 17.10.2019г.,
поради възникването на особени и непредвидени обстоятелства, които страната не
е могла да преодолее и за които е уведомила първоинстанционния съд, но той не е
взел предвид подадената молба и официалните свидетелстващи документи към нея. Ответникът
– настоящ молител счита, че правото му на участие по делото е нарушено.
Позовава се на чл.240 ал.1 т.3 от ГПК.
Ответникът по молбата за отмяна на неприсъственото
решение „Р. 1“ ЕАД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление:*** изразява
становище за неоснователност на молбата. Счита, че са били налице всички
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение – ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото
заседание. Счита, че молбата за отлагане разглеждането на делото в първото
заседание е била несвоевременно подадена, а дори и да е била своевременно подадена
– счита същата за неоснователна. Намира за правилно становището на
първоинстанционния съд по разглеждане на молбата за отлагане на делото, че
липсва удостоверение по утвърден образец за невъзможността на представителя на
ответното дружество да се яви в съдебното заседание.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено следното:
Молбата за отмяна е депозирана от легитимна страна в
законния едномесечен срок от връчването на постановеното неприсъствено решение
и е допустима.
Неприсъственото решение е постановено на 28.10.2019г. по търг.д
№ 466/2019г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. За да уважи молбата на ищеца по
делото за постановяване на неприсъствено решение първоинстанционният съд е съобразил,
че са налице всички кумулативно дадени предпоставки, предвидени в разпоредбата
на чл. 238, ал.1 от ГПК. Приел е, че ответникът не е представил в срок писмен
отговор на исковата молба, както и че в първото по делото заседание не се е
явил негов представител и не е изразил становище по иска. Приел е, че за това
първо съдебно заседание ответникът е бил редовно призован, както и не е
направил изрично искане до съда делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
Констатирал е, че за последиците от своето пасивно поведение, ответникът е бил
предупреден. С оглед на тези обстоятелства при условията на чл.239 от ГПК е
постановено неприсъственото решение. Доколкото то не подлежи на обжалване, защитата
срещу него е по реда на чл.240 ал.1 от ГПК - чрез молба за отмяната му.
Активно легитимирана страна да претендира отмяна на
постановеното по реда на чл.239 от ГПК решение е страната, която е била лишена
от възможността да участва в делото, поради наличие на някоя от предвидените в
чл.240, ал.1 от ГПК хипотези. Тази, на която се позовава молителя, е по т.2 от
ал.1 на чл.240 от ГПК: невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради
особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее.
Не се твърди и не е налице ненадлежно връчване на преписа
от исковата молба или призовките за съдебното заседание. Напротив на
09.07.2019г. управителят на „Т.с.г.“ ЕООД Ц.Ц. лично е получил съдебните книжа.
Считано от връчването на преписа от исковата молба на 09.07.2019г. по отношение
на ответника е започнал да тече двуседмичния срок по чл.367, ал.1 от ГПК за депозиране
на писмен отговор. Видно от полученото съобщение /стр.178 от делото на ОС/ то е редовно
връчено. С него ответникът изрично е предупреден за последиците от
непредставянето на писмен отговор и от неявяването си в съдебното заседание,
без да е направено изрично искане за разглеждане в негово отсъствие. Указано е,
че при тези условия ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
съдебно решение срещу ответника.
Призовката за насроченото съдебно заседание също е връчена
редовно на ответното дружество на 08.08.2019 г. Той е бил редовно и
своевременно призован и е разполагал е повече от 14 дни да организира защитата
си.
В съдебното заседание на 17.10.2019г. не се е явил
представител на ответното дружество. С молба вх. №30418 от 17.10.2019г.
управителят на „Т.с.г.“ ЕООД е уведомил съда за невъзможността да се яви,
поради уважителни причини, за което представя болничен лист, издаден на
15.10.2019г. и е поискал разглеждането на делото да бъде отложено за друга
дата. Молбата е докладвана в съдебно заседание, но в 9.14 мин., т.е. след
приключване на делото. Тъй като обаче тя представлява основание съдът да
преразгледа определението си, с което е даден ход по същество, с разпореждане №8863
от 21.10.2019г., молбата за отлагане с приложения към нея болничен лист е била
разгледана от съда.
Като уважителна причина за неявяването си в съдебното
заседание на 17.10.2019г. представителят на ответното дружество е посочил внезапно
заболяване. Последното е удостоверено с представен болничен лист от 15.10.2019г.
за временна нетрудоспособност за времето от 15.10.2019г. до 18.10.2019г. В него
е отразено заболяване „увреждане на лумбо-сакралния плексус“. Предписан е режим
на лечение на болния „домашен – амбулаторен“. В графата „бележки“ на болничния
лист е отбелязано, че лицето не може да се яви пред органите на съдебната
власт.
Първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.18,
ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. Съобразно
същата при определен режим домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е
длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите
на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна
неработоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение" по
образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието,
в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред
разследващите органи и пред органите на съдебната власт. За да бъде издадено
такова медицинско удостоверение лицето следва да се яви пред тричленна лекарска
консултативна комисия. Тъй като медицинско удостоверение, издадено от ЛКК не е
било представено, съдът е намерил, че молбата за отлагане на делото е
неоснователна.
От съдържанието на представения болничен лист, издаден на
15.10.2019г. може да се констатира , че в графа „бележки“ има отбелязване от
личния лекар, че заболяването на ответника е препятствие за явяването му в съдебно
заседание. Вярно е, че липсва медицинско удостоверение, издадено от ЛКК, но
съгласно чл.7 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността болничните
листове се издават от лекуващите лекари/лекарите по дентална медицина и ЛКК. Следователно лекуващият лекар може да попълни и графата
„бележки“ в болничния лист, изразявайки своето мнение за състоянието на
пациента и възможността му да се яви в съдебно заседание. Това няма да
представлява "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра
на здравеопазването и министъра на правосъдието, но е лекарско мнение на този,
в чиито правомощия е издаването на болничния лист за временна нетрудоспособност
– пак според същата наредба. Това мнение е индиция за наличие на препятствие,
което страната не може да отстрани по см. на чл.142 ал.2 от ГПК. С оглед на
посоченото конкретно заболяване и изрично записаното в болничния лист становище
на лекуващия лекар за невъзможността на Ц. да се яви пред съда през периода на
временната нетрудоспособност, настоящата инстанция намира, че предпоставките за
отлагане разглеждането на делото за друга дата са били налице. Заболяването е „особено
непредвидено
обстоятелство“
по смисъла на чл.240, ал.1 т. З от ГПК, препятстващо възможността
ответника да се яви лично в съдебно заседание и да изрази становището си.
С оглед на изложеното се налага извода, че са налице
предпоставките на чл.240, ал.1 т.3 от ГПК за отмяна на постановеното
от ОС – Пловдив неприсъствено решение, поради невъзможността на страната да се
яви в съдебно заседание, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е
могла да преодолее. Ето защо, молбата следва да се уважи, като постановеното
неприсъствено решение следва да се отмени, а делото да се върне на
първоинстанционния съд.
По претенцията на молителя за разноски:
Доколкото с настоящия съдебен акт не се слага край на
спора по предявените искове, то не е налице хипотезата на чл.81 от ГПК и в това
производство разноски не следва да се присъждат. Същите следва да бъдат първоинстанционния
съд при постановяване на решение по предявените искове с оглед на изхода на
спора по тях.
С оглед на гореизложеното, Пловдивският
Апелативен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановеното
неприсъствено решение №591/28.10.2019г. по т.д. №466/2019г. по описа на Окръжен
съд - Пловдив, с което дружеството – молител „Т.с.г.“ ЕООД, ЕИК …, със седалище
и адрес на управление:***, със съдебен адрес:*** – чрез адв. Р.И. е осъдено да
заплати на „Р. 1“ ЕАД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление:*** сумата в общ размер 32 356.12 лева с ДДС, представляваща цена на
доставени строителни
материали – хидроизолация, теракота, керемиди, мазилка силикат, колорант,
винтове, пирони, фибран, ПВЦ коляно, разклонител, дъга и др., дължима по договор за продажба на стоки от 2018 год., за която сума са издадени от „Р. 1“ ЕАД 62 бр. данъчни фактури и 2 бр. кредитни известия в периода от 17.04.2018 год. до 21.09.2018 год., ведно с обезщетение за забавеното плащане на главницата в размер на 3 175.55 лева, дължимо върху сумата по всяка фактура за периода, считано от
деня след датата на издаването ѝ до датата на подаването на исковата молба – 12.06.2019 год., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на подаването на исковата молба – 12.06.2019 год. до окончателното плащане, както и сумата 3 515.06 лева разноски по делото.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Пловдив за произнасяне на
предявените искове.
Решението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: