Р Е Ш Е Н И Е
гр. ***еч,
07.01.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
***ЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав в публичното заседание на двадесет и пети ноември, през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНЕТА МИТОВА
при секретаря ***като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №2019 по
описа за 2019 год,за да се произнесе
съобрази:
ОСИ с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК: за главница , лихва до подаване на иска и за разноски:
Постъпила е искова молба от "***"
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***ектор чрез ***–
Юрисконсулт, против И.А.А. с ЕГН **********,
адрес: ***, по която се излагат основанията, обстоятелствата и фактите, от
които произтича вземането:
като собственик
/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент
на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Затова за тях важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи ус***ия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Общите
ус***ия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд'" от дата
13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки" бр.239/13.12.2007г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане
на ТЕ'" е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответникът/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30
- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Приложена е по делото
справка за задълженията на ответника И.А.А., аб. № 438:
1. Цена на ТЕ с ДДС, лв./МВтч: съгласно
справка по пера за абонатен № 438.
2. Сума за отопление с ИРУ, начислена за
периода от 01.02.2017г. До 30.04.2019г. в размер на 0,00лв.
3. Сума за отопление без ИРУ, начислена
за периода от 01.02.2017г. до 30.04.2019г. в размер на 0,00 лв.
4. Сума за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 441,32 лв.
5. Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/,
начислена за периодите, описани в приложението в размер на 0,00 лв.
6. Суми за услуга дя***о разпределение в
общ размер от 113,55 лв., начислени за периодите, подробно закрепени в приложението.
7. Корекции - 0,00 лв.
8. Главница по настоящата искова молба
за периода 01.02.2017г. До 30.04.2019г. - 554,87лв.
Във връзка с горното,
заявяват, че в имота са монтирани следния брой ИРУ и отоплителни тела: - 1 бр.
водомери; 5 бр. индивидуални разпределителни уреди. Ответникът, видно от
приложеното в ч.гр.д. 1370/2019 г. по описа на Районен съд - гр. ***еч
извлечение от сметка за абонатен № 438 е използвал доставяната от дружеството
топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Сумите за ТЕ за периода за процесния
имот са начислявани от „***" ЕАД по изготвяни отчети на база реален отчет
на уредите за дя***о разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 61, ал.
1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяваието. Ето, защо в
законосъобразния едномесечен срок от получаване на съобщението за това,
предявяват иск относно вземането си. Твърдят, че до завеждане на исковата молба
нямат осъществени действия от ответната страна по изпълнение на задълженията за
заплащане на описаните дължими суми, което породило у тях правен интерес да
предявят иска си и да защитя правата си по съдебен ред, поради което молят
да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на „***" ЕАД сума за консумирана топлинна
енергия на имота, в общ размер на 609,28 лв., от които: сума в размер на 554,87
лв. - главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.02.2017г. - 30.04.2019г. и 54,41 лв. - лихва за периода
04.04.2017г. до 03.07. 2019г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.дело 1370/2019 г. по описа на Районен съд - гр. ***еч до окончателното
изплащане на сумите; да им бъдат присъдени направените съдебни разноски и
юрисконсулско възнаграждение в размер на 150,00 лв. на основание чл. 78 от ГПК
и разноските в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор становище от ответника чрез назначения му особен
представител на осн. чл.47, ал.6 ГПК – адв. Ил. К., която оспорва иска по
основание и размер като сочи доводи за това : ответникът за процесният период
01.02.2017г до 30.04.2019г не е потребил топлинна енергия видно от справката за
задълженията му /сума за отопление с ИРУ и без ИРУ както и горещо
водоснабдяване в размер на 0,00 лева/. При така представените доказателства
счита, че не се дължат суми за сградна инсталация и дя***о разпределение.
Подзащитният й не е обвързан с договор за начисляване на сградна инсталация и
дя***о разпределение. При подаване молба от 06.02.2006г. не е уведомен писменно
за тези елементи от заплащане сумата за петребление на топлоенергия и топла
вода. Това е необходима информация за което е следвало да бъде уведомен още с
подаване на молбата за откриване на партида. Той не е длъжен да купува вестници
и от които да се запознава с Общите ус***ия. Счита, че Разпоредбата на чл.61
ал.1 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007г. е явно несправедлива и съдържа
неравностойни клаузи, които са в противоречие със Закона за защита на
потребителите.
Изпълнено е
производството по чл.140 ГПК и представен проекто – доклад.
Постъпило е Молба
вх.№26581/01.09.20г. от ищеца, с която прилагат писмени д-ва в подкрепа на
становището, че не е необходимо сключване на актуален договр с ЕС където се
намира процесния топлоснабден имот доколкото твърди, че ***ЕООД извършва
услугата „дя***о разпределение на основание сключен договор с ищеца; визира
практиката на ВКС ТР №2/2016г. за приложение на разпоредбите на ЗЕ, които не
противоречат на чл.62 във вр. с пар. 1 от ДР на ЗЗП както и чл.150 в изм. ДВ
бр.54 от 2012г. в сила от 17.07.2012г. във вр. с чл.2 от ЗЕ; публикуването на
ОУ от 2007 г., в бр. 239/13.12.2007г. на в-к „ПОСОКИ“, раздел седми, чл.36,
ал.6 ОУ; чл.66, ал.2 ОУ; практиката на ЕС по дела : С – 725/17г. и С –
708/2017г., обявено в о.с.з на 05.12.2019г. в Люксембург.
В съдебно заседание, ищецът,
редовно призован, не изпраща представител. Депозира и молба вх.
№263292/24.11.20г.
Ответникът, редовно
призован, чрез назначения
му особен представител на осн. чл.47, ал.6 ГПК – адв. Ил. К., не се явява, а
последната го представлява като оспорва иска като неоснователен и недоказан и
моли да се отхвърли и развива основания на становището си.
Съдът като съобрази приетите по делото по съответния ред писмени
доказателства, заключението по допуснатата съдебно- икономическа е-за, ,
преценени по отделно и в тяхната връзка и взаимна обус***еност , прие за
установено следното:
ЛРС е
постановил ЗАПОВЕД ИПЗ №680/19.07.19г., длъжникът А., да заплати на кредитора „***”
ЕАД, сумата от 554.87лв /петстотин
петдесет и четири лева и 87 ст/- главница за периода 01.02.2017 г. – 30.04.2019
г., лихва върху главницата за периода от
04.04.2017 г. до 03.07.2019 г. в размер на
54.41 лв/петдесет и четири лева и 41ст./, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението - 09.07.2019 г.до окончателното
изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски: 25.00 лв/двадесет
и пет/ лева - внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв /петдесет/ лева, на
основание чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Посочено е, че вземането произтича от
следните обстоятелства: ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода –
01.02.2017 г. – 30.04.2019 г., доставена от заявителя в топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***.
Съдът като съобрази
събрания доказтелствен материал и практиката на съдилищата по този въпрос
приема, че Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за
сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката
(ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от
комисията общи ус***ия най-малко в един централен и в един местен всекидневник
в градовете с битово топлоснабдяване, като общите ус***ия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Видно е от представените копия от
публикациите, спазена процедура,
установена в Закона за енергетиката досежно влизане в сила на последните.
Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач
(страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот
е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество.
Ответната страна не
оспорва, а и това обстоятелство се установява и от представените по делото
доказателства /н.а №28/2006г. за покупко – продажба на недв.имот от
01.02.2006г./, че именно през релевантния период А. е притежавал правото на собственост върху процесния
апартамент, находящ се в ***
Поради тези правни
доводи неоснователно е възражението на ответника, че между страните по делото
не е породено продажбено правоотношение за доставка на топлоенергия.
От 01.04.2006г. е представен
и протокол за избор на фирма за доставка и монтаж на уреди за дя***о
разпределение и извършване на услугата дя***о разпределение на топлинна енергия…,
съответно на 09.04.2006г. подписан този договор с ***ЕООД - гр. *** за ЕС на ул. ***; съответно Договор
от 5.12.2007г. с последното дружество и ищеца. Представени са множество месечни
отчети, съставени през процесния период, неоспорени по делото.
Съдът приема, че за
процесния период, отоплителните тела в апартамента са не са били премахнати –
справка на стр.3 – в имота има 1 бр. водомери и 5 бр. уреди, също не осопрена.
В Справкита е изчислена
сумата за ТЕ, отдадена от сградната инсталация за действителен обем 195,97 куб.
м.3.
Доколкото по силата на
възникналото между страните продажбено правоотношение ищцовото дружество
доставя топлинна енергия, която се разпределя освен за отопление между имотите
в етажната собственост, а и за битово горещо водоснабдяване и за сградна
инсталация, следователно, между страните е възникнало правоотношение по договор
за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия. Правното действие на
сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като
учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и
физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като
негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг.
чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице. По това гражданско
правоотношение за ищеца са породени две основни задължения – да прехвърли
правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното
владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС
и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл.
200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при
предварително установени от ищеца общи ус***ия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
При релевираните в
исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти):
наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост
върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати
уговорената продажна цена, и
продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Или е безспорно, че през
процесния период в етажната собственост, находяща на процесния адрес, в който е
разположен имота на ответника е
осъществявано дя***о разпределение от топлинния счетоводител – трето л.,
неучастващо по делото.
Ищецът е представил
препис – извлечение от сметката на ответната страна, в която са обективирани
претендираните вземания за доставена топлоенергия за периода от 01.02.2017 г.
до 30.04.2017 г. и съответно лихвите за периода. Същата не е оспорена в хода на
производството.
Ответникът се
противопостави на изслушването на съдебно – техническата е-за, което се прие от
съда, тъй като отсъствието на ответника изключваше оглед
на место в апартамента.
Горепосочената справка
не представлява доказателство за удостоверените в нея правнорелевантни
обстоятелства, тъй като тя представлява частен свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 180 ГПК, обективираща изгодни за нейния издател факти. В този
смисъл тя притежава само формална доказателствена сила за обстоятелството, че
съдържа удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като неин
издател. Тези факти са установени и от приетата съдебно
- икономическа експертиза. Вещото лице е установило, че за процесния период е
била разпределена топлинна енергия за отопление, за сградна инсталация и за
битово-горещо водоснабдяване, като е установило, че начинът на начисление и
разпределение е съобразено със специалната нормативно установена методика за
това.
По същество:
Или в сгради - етажна
собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за
дя***о разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество
топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142,
ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал.
3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дя***о разпределение по
чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при ус***ията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дя***о разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дя***о разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се „разпределя
въз основа на дя***ите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела“. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат т.н. „бездименсионна величина
(брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло“.
„След отчета на
показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда
енергийната равностойност на една дя***а единица (посочва се в изравнителните
сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с
енергийната равностойност на дя***ата единица определя реалната консумация на
топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на
изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера
на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление,
което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания
имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти),
наличие на изолация и др. подобни.“
Съгласно легалните определения дадени в НТ
"инсталация в сграда" или "сградна инсталация" е „съвкупността
от главните вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително
до отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на клиентите.“ Т.е топлинната
енергия преминава по тръби, които не са собственост на дружествата, а на
етажната собственост. Енергията, която преминава по тръбите, част от сградната
инсталация, е собственост на конкретния потребител, за чийто имот е
предназначена. Именно за тази енергия, която се отдава при преминаване през
сградната инсталация, се дължи заплащане. То обаче се дължи не от собственика
на енергията, а от всички собственици респективно титуляри на вещно право на
ползване в имот, под режима на етажна собственост, в топлофицирана сграда.
Както обаче беше изяснено по-горе тази енергия е вече собственост на отделния
потребител и по съответното начисление следва да се заплати в някаква част и от
него.
Съгласно правилата на
ЗЕ, обаче топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, следва да се
заплаща на топлопреносното дружество от всички собственици и носители на вещно
право на ползване в сградата. ЗЕ предвижда, че енергията ще се заплаща не от
нейния собственик, а от други лица по силата на предвидени в ЗЕ и НТ формули,
които дори не държат сметка за реалното потребление. Заплащането на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или
неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права.
В Решение № 5 от
22.04.2010 г. на КС на Република България по к. д. № 15/2009 г. е прието, че
заплащането на енергията от всички собственици респективно ползватели в
сградата следва от обстоятелството, че сградната инсталация е обща част по
предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по
предварителен проект. Това, че сградната инсталация е обща част, е безспорно и
то следва от нормите на закона – чл. 140, ал. 3 от ЗЕ. Сградната инсталация
обаче следва да се разграничава от топлинната енергия преминаваща по сградната
инсталация. Двете са различни вещи и собствеността по отношение на тях е
различна. Сградната инсталация е обща етажна собственост, докато топлинната
енергия е индивидуална собственост на отделния потребител.
В ЗЕ няма особени
правила за преминаване на собствеността. Прилагат се общите, а именно чл. 24,
ал. 2 ЗЗД. Поради това макар, че на пръв поглед , необоснована и нелогична се
явява се уредбата в ЗЕ, която позволява топлинната енергия отдадена от
сградната инсталация да не се заплаща от нейния собственик, а от трети лица
каквито се явяват етажните собственици в топлофицирана сграда, факт е, че
особеностите на етажната собственост като режим на съжителство задължават всеки
участник в общността да се включи в общите разходи. „Топлинната енергия, отдадена
от сградна инсталация, обаче не е разход на етажната собственост – тя не е
разход за управление и поддържане на общите части на сградата, нито разход за
ремонт, реконструкция или обновяване на общите части на сградата, които са
дължими съгласно чл. 6 от Закона за управление на етажната собственост от
собствениците, обитателите и ползвателите в сградата. Топлинната енергия е
движима вещ, която се доставя за нуждите на отделните потребители.
Предназначена е за отопление на индивидуално определените им имоти и от момента
на индивидуализацията при нейното
измерване от топломера в абонатната станция е собственост на конкретния клиент,
а не на етажната собственост.“ Някои потребители в топлофицирана сграда косвено
се ползват от топлинната енергия, отдадена в процеса на пренос при разлика в
температурата на циркулиращия в сградната инсталация топлоносител и околната
среда. Но така отдадената енергия от момента на нейното индивидуализиране е
собственост на отделния потребител, а не на етажната собственост, нито на
топлофикационното дружество
Затова съдът не
възприема възраженията на процесуалния представител на ответната страна за
недължимост на претендираната от ищцовото дружество стойност на толинна
енергия, разпределена за отопление с доводи, че през процесния период не е
имало консумация в имота по гореизложените съображения.
Не възприема и
възраженията,че неравноправните клаузи,
посочени от него по ПО са такива. Във връзка с това възражение следва да се
съобрази и Решение от 05.12.2019 г. на СЕС по съединени дела С 708/17 и С
725/17. В последното се приема, че член 27 от Директива 2011/83 във връзка с
член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент
в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление,
са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. В цитираното
решение, при обсъждане на приложимото национално и общностно право, е прието,
че в сгради в режим на етажна собственост, каквито са обсъжданите в главните
производства, изглежда почти немислимо да може изцяло да се индивидуализират
сметките за отопление, особено що се отнася до сградната инсталация и общите
части. Посочено е, че член 9, параграф 3, трета алинея от Директива 2012/27
предвижда, че държавите членки имат възможност да въведат прозрачни правила за
разпределение на разходите за потреблението на топлинна енергия или топла вода,
така че в частност да могат да разграничават разходите за топла вода за битови
нужди, разходите за топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация и с цел
отопление на общите помещения, и съответно разходите с цел отопляване на
апартаментите, като е прието, че разглежданата в главните производства
национална правна уредба видимо отговаря на съдържащите се в тази разпоредба
насоки, тъй като предвижда, че разходите за топлинна енергия се разделят на
разходи за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разходи за
топлинната енергия за отопление на общите части и разходи за топлинната енергия
за отопление на имотите.
Съгласно разпоредбите на
чл. 33, ал. 1 от ОУ на дружеството месечната дължима от купувача сума за
топлинна енергия се състои от две компоненти - сума формирана по цена за
потребена топлинна енергия и сума формирана по цената за услугата дя***о
разпределение. Следователно таксите за дя***о разпределение се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, поради което и
предявеният иск следва изцяло да бъде уважен за процесната сума по з-ето на
в.л. или сумата 554,87 лева.
Тъй като потребителят на
топлинна енергия не е изпълнил своята насрещна парична престация за заплащане
стойността на потребената топлинна енергия, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза,
като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 34, ал. 1 от ОУ е уговорено, че
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна
енергия и сумата за услугата дя***о разпределение за топлинна енергия в 30 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което
потребителят дължи обезщетение за забава върху главницата съобразно з-ето на в.л. – за процесния период
или сумата 57,32 лева.
По така изложените
съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят разноските в исковото производство и в
заповедното – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска.
Следователно в полза на
ищеца,при този изхода на делото, следва да бъдат присъдени разноските в
заповедното производство в размер на сумата от общо 75,00 лева: заплатена държавна такса – 25,00 лева и юрисконсултско
възнаграждение – 50,00 лева, както и разноските в исковото производство в общ
размер от 675,00 лева, от които: 75,00
лв. за доплатена държавна такса; 150,00 лв. – депозит за съдебно-счетоводна
експертиза и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ; както и 300,00
лева – в-е за особен представител. Или
общо 700,00 лева.
Следва да се изплати от
РС – ***ЕЧ възнаграждението на особения
представител адв. Ил. К., внесено от ищеца.
Воден от горните съображения ,съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.А.А. с ЕГН **********,
адрес: ***, че дължи на „***" ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***ектор чрез ***– Юрисконсулт, сума за консумирана топлинна
енергия на имота, в общ размер на 609,28
лв., от които: сума в размер на 554,87
лв. - главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.02.2017г. - 30.04.2019г. и 54,41 лв. - лихва за периода 04.04.2017г. до 03.07. 2019г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело 1370/2019 г. по описа на Районен
съд - гр. ***еч – 09.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА И.А.А., с горните
данни, да заплати на „***" ЕАД , с горните данни, сумата общо 700,00 лева, включваща разноските
по заповедното производство и за настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред ***ешкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова сметка ***,
ведно с таксите и разноските: BIC: ***, IBAN:***, Първа инвестиционна банка.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ от РС – ***еч
,сумата 300,00 лева – внесена
от „***" ЕАД , с горните данни, за в-е за особен представител адв. Ил. К. от
ЛАК, назначена на осн. чл.47, ал.6 ГПК с разпореждане от 12.02.2019 г. по настоящото дело.
След влизане на
решението в сила, препис от същото да се приложи по ч. гр. дело № 1370/2019 г.
на ***ешки районен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: