Решение по дело №470/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл.210, ал. 1 и чл. 211, ал. 1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на РИОСВ - Стара Загора против Решение № 19/25.03.2024 г., постановено по АНД №207/2021 г. по описа на РС Гълъбово, с което е отменено Наказателно постановление № 20/01.11.2021г. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на приложимия материален закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че не е налице извършено административно нарушение, тъй като по време на проверката е имало аварийна ситуация. Касаторът счита, че този извод на съда е базиран на заключение на съдебно-техническа експертиза, което е изработено въз основа на доказателства, представени само от ответника. Твърди, че събраните по делото писмени доказателства не сочат наличие на аварийна ситуация, поради което моли за отмяна на решението и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация – „БРИКЕЛ“ ЕАД гр. Гълъбово чрез процесуалния си представител адвокат Д. оспорва жалбата като неоснователна. В представена писмена защита обосновава, че съдът правилно с оглед събраните по делото доказателства е приел, че към момента на проверката на 29.04.2021 г., в съответствие с условията на КР № 40-Н1/2011г. (актуализирано с Решение №40-Н1-И0-А2/2018 г.), през Комин 2 е изпускан поток от отпадъчни газове, като дружеството не е осъществило състава на нарушението и е спазило условие 9.2.1.4, г. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. По изложените в решението на районния съд мотиви предлага същото да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Гълъбово, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Гълъбово е НП № 20/01.11.2021 г., издадено от директора на РИОСВ Стара Загора въз основа на акт № 20/11.05.2021 г., с което на „БРИКЕЛ“ ЕАД на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 12 000 лв. за нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че „БРИКЕЛ“ ЕАД гр. Гълъбово, на 29 април 2021 г., е допуснало неизпълнение на Условие 9.2.1.4 от КР № 40-Н1/2011г., (актуализирано с решение №40-Х1-И0-А2/2018 г.), което разрешава експлоатацията на съществуващ Комин № 2 с височина 150 м единствено при анормални режими на работа – разпалване на котлите или аварийни спирания на сероочистваща инсталация (СОИ) №1, при спазване на Условия 9.2.1.6, 9.2.1.7 и 9.2.1.8. В хода на проверката е установено, че в експлоатация са Енергиен котел (ЕК) № 1, ЕК № 2 и ЕК №3, като съгласно протокола от проверката на място и данните взети от журнала, воден в командна зала „щит“, разпалване на Енергийни котли и аварийни ситуации на пречиствателното съоръжение СОИ към момента на проверката не е имало. СОИ е работела с 97 % степен на десулфуризация и към момента на проверката пречиствателните съоръжения електрофилтри към ЕК №1, ЕК №2 и ЕК №3 също са работели.

За да отмени обжалваното НП, Районен съд Гълъбово обосновава, че от заключението на съдебната инженерно-техническа експертиза се установява анормален режим на работа на котел БКЗ 210-140 на 29.04.2021г. При такава ситуация не е налице неизпълнение на Условие 9.2.1.4 от КР № 40-Н1/2011г., (актуализирано с решение №40-Х1-И0-А2/2018 г.)

Касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Административнонаказателното обвинение срещу „Брикел“ ЕАД е за неизпълнение на Условие 9.2.1.4 от КР № 40-Н1/2011г., (актуализирано с решение №40-Х1-И0-А2/2018 г.), което разрешава на оператора експлоатацията на съществуващ Комин № 2 с височина 150 м единствено при анормални режими на работа – разпалване на котлите или аварийни спирания на сероочистваща инсталация (СОИ) №1, при спазване на Условия 9.2.1.6, 9.2.1.7 и 9.2.1.8.

На настоящия касационен състав е служебно известно от други дела предписанието на Условие 9.2.1.4 от КР № 40-Н1/2011г. от КР № 40-Н1/2011г (доколкото КР не е приобщено по делото), както и че в Условие 6.17 е дадена дефиниция на „анормални режими на работа“, а именно : 1. периодите на пускане и спиране на инсталацията и 2. При аварии на пречиствателните съоръжения при спазване на изискванията на чл.22 от Наредбата за норми на допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации /приета с ПМС № 354 от 28.12.2012 г., обн., ДВ, бр. 2 от 8.01.2013 г., в сила от 8.01.2013 г/. Условия 9.2.8, 9.2.9 и 9.2.8.1 касаят уведомяване на РИОСВ при авария или спиране на пречиствателните съоръжения, вследствие на което е налице надвишаване на НДЕ.

Предвид събраните по делото доказателства по съществото на спора правилно е прието, че не е безспорно доказано извършването на вмененото административно нарушение. Обвинението за експлоатация на Комин № 2 с височина 150м в разрез с изискванията на Условие 9.2.4 от КР се базира на липса на предпоставките за анормален режим на работа, само при които е допустимо функционирането му.

Според ответното дружество в 18:00ч на 29.04.2021г аварира мелнична система на ЕК 3 – изключена е мелнична система 3б поради вибрации, включена и изключена е мелнична система 3а поради удари, което налага включване на мазутна горелка. Тези обстоятелства са отразени в журнала, воден в зала „щит“ , потвърдени са от показанията на свидетелите Г. М. и Д. З. и не се опровергават от други доказателства. Взети са предвид при изготвяне заключението на съдебната инженерно-техническа експертиза, съгласно което те представляват вид аварийни положения, обуславящи анормален режим на работа на ЕК. Събраните по делото писмени доказателства в хода на първоинстанционното производство, включително заключението на съдебната експертиза, са приети без оспорване от касатора. С касационната жалба се излагат доводи относно констатациите на вещото лице и достоверността на използваните от него източници – инструкция за работа на БКЗ 210-140 ФЗ и записванията в журнала от зала „щит“, което по съществото си представлява оспорване на заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, но такова е недопустимо да се прави едва в касационното производство.

При тези данни се налага извод, че санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин обективните признаци на административнонаказателния състав по чл. 123в, т.2 от ЗООС. Този извод е относим и към твърдението в касационната жалба в подкрепа на повдигнатото обвинение, че ответникът не е изпълнил предвиденото по КР изискване да уведоми РИОСВ за аварийна ситуация, доколкото КР с такова съдържание не е представено по делото, а според показанията на свидетелката Р. Д. задължението за уведомяване произтича от дадено през 2015г предписание. Съгласно закона и съдебната практика административнонаказващият орган е длъжен да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят търсената отговорност, но в случая това не е направено. Затова в съответствие и при правилно приложение на закона районният съд е извел извод за несъставомерност на санкционираното деяние от обективна страна поради недоказаност на неговото извършване, което дисквалифицира това деяние като административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и представлява абсолютно основание за отмяната на издаденото НП като незаконосъобразно.

С оглед изложените съображения касационният състав намира, че решението на Районен съд Гълъбово е съответстващо на материалния закон. Не е налице соченото в касационната жалба основание за отмяна, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора на касатора не се дължат разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр.1, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19/25.03.2024 г., постановено по АНД № 207/2021 г. по описа на Районен съд Гълъбово.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.