Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 09.03.2020
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет
и трети състав, в публично заседание на седми февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Т.Л.-С.
Секретар: Д.Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №18106/2018 г. по описа на Варненския
районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа
искова молба на „Д.К.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
с която против С.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***, са предявени искове по
реда на чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК и чл.86 ЗЗД, за
признаване за установена дължимостта на сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4640/13.6.2018г.,
издадена по ч.гр.д. № 9242/2018 г. по описа на ВРС, а именно: 13334,97 лева -
главница – дължима сума по сключен на 22.01.2016 г., между страните, Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB тип Charge и предоставяне на кредитен лимит, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
12.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 1204,52 лева
- обезщетение за забава, начислено за периода от 01.12.2017 г. до 08.06.2018 г.
Претендират се сторените разноски в заповедното и в исковото производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права:
В исковата молба се излагат твърдения за възникнало
между страните по делото облигационно правоотношение, основаващо се на сключен
между тях Договор за предоставяне на кредитен лимит и издаване на кредитна
карта DINERS CLUB тин Charge
АД, по силата, на който ищецът е предоставил на ответника сума в размер на
13000 лева за извършване на безналични плащания на стоки и услуги, и за теглене
на пари в брой от терминално устройство ATM (банкомат) или ПОС. За всички
операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период, длъжникът
имал право на гратисен период в размер до 60
календарни дни, през който не се начислявала уговорената наказателна лихва за просрочие в размер на 20%. Отчетен период бил всеки период
от срока на действие на договора, считано от 1-во число на всеки календарен
месец до последно число на същия календарен месец. След изтичане на отчетния
период, длъжникът получавал извлечение по карта и бил задължен да погасява
усвоената част от кредитния лимит, съгласно общите условия.
Договорните отношения между страните датирали от
17.02.2012 г., когато на длъжника е била предоставена кредитна карта DINERS
CLUB. На 02.03.2012 г, след подписване на протокол, ответникът получил
кредитната си карта, заедно със запечатан плик, в който се намирал ПИН кодът за
картата и от този момент кредитният лимит по картата е бил на негово
разположение за изразходване. През годините, поради изтичане валидността на
пластиката, договорът бил подновен още веднъж на 06.02.2014 г., като с протокол
от 27.03.2014 г. преиздадената кредитна карта заедно с ПИН код е била получена
от ответника.
Ищецът сочи, че кредитът е бил обслужван до 01.12.2017
г, след която дата по кредитната карта не са били правени никакви погашения.
Като първа просрочена падежна дата ищецът сочи 02.01.2018 г. Непогасените суми
по горецитирания договор били в общ размер на 14539,49 лева, от които: 13334,97
лева - главница, дължима съгласно т.2 от Договора и т.10.1 от Раздел X и т.11.2
от Раздел XI на Общите условия и мораторна лихва, дължима съгласно т.7 от
Договора и т.11.1 от Раздел XI на Общите условия, считано от 01.12.2017 г. до
08.06.2018 г., в размер на 1204,52 лева.
Поради
липсата на изпълнение в дължимите размер и срок от страна на ответника, ищецът подава
заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа, на което е
образувано ч.гр.д. № 9242/2018 г. по описа на ВРС и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, по която длъжникът е депозирал възражение. В
резултат на постъпилото в срока по чл.414, ал. 2 ГПК възражение, на заявителя е
указано да предяви иск за установяване на вземането си.
В
срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
основателността на предявените искове. Оспорва качеството си на страна по
договор за кредитна карта в сочените от ищеца параметри. Оспорва получаването
на сумите по отпуснатия кредитен лимит. Оспорва фактическото получаване на
кредитната карта. Оспорва и настъпването на изискуемостта на задължението.
До приключване на съдебното дирене не са представени
доказателства за изплащане на претендираните от ищеца суми.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК,
като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК 4640/13.6.2018г. по ч.гр.д. № 9242/2018 г. по описа на ВРС, за
заплащане на следните суми: 13334,97 лева - главница – дължима сума по сключен
на 22.01.2016 г., между страните, Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB тип Charge и
предоставяне на кредитен лимит, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 12.06.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и 1204,52 лева - обезщетение за забава, начислено за
периода от 01.12.2017 г. до 08.06.2018 г.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК, длъжникът възразява срещу
издадената заповед, като с разпореждане, заповедният съд указва на заявителя
възможността, в срока по чл.415, ал.4 ГПК, да предяви иск за установяване на
вземането си. Разпореждането на съда е връчено на
заявителя на 05.11.2018 г., а исковата молба е подадена по пощата на 29.11.2018
г., поради което предявените искове са допустими, като съдът дължи преценка за
основателността им.
Видно от договор за предоставяне на Кредитен лимит и
издаване на кредитна карта DINERS
CLUB тип Charge от 17.02.2012 г., на посочената дата, ищецът и
ответникът сключват договор, по силата, на който „Д.К.Б.“ АД издава и предоставя
на С.Т.И., международна кредитна карта DINERS CLUB тип Charge, както и кредитен лимит в размер на 13000 лева, който
може да бъде усвоен с предоставената кредитна карта. Предвидено е срокът за
ползване на кредитния лимит да бъде 28.02.2013 г., като същият може да се
подновява автоматично при условията и по реда, предвидени с Общите условия на
ищеца.
На 17.02.2012 г. С.И. подписва запис на заповед, като
се задължава, при предявяването му, да заплати в полза на „Д.К.Б.“ АД, сумата
от 13000 лева. Издаването на горния запис на заповед е предвидено с т.6 от
Договора от 17.02.2012 г., с оглед обезпечаване изпълнението на задълженията на
С.И..
С протокол от 02.03.2012 г. ищецът предоставя на
ответника кредитна карта № 36071200000569, със срок на валидност от м.03.2012
г. до м.02.2014 г.
На 06.02.2014 г., между страните по делото е подписан договор
за предоставяне на Кредитен лимит и издаване на кредитна карта DINERS CLUB тип Charge, по силата, на който ищецът предоставя на ответника международна
кредитна карта DINERS CLUB тип Charge, както и
кредитен лимит в размер на 13000 лева, който може да бъде усвоен с
предоставената кредитна карта. Срокът за ползване на кредитния лимит е
31.01.2015 г., като същият може да се поднови автоматично при условията и по
реда, предвидени с Общите условия на ищеца. На същата дата ответникът подписва
запис на заповед, като се задължава, при предявяването му да заплати на ищеца
сумата от 13000 лева. С протокол от 27.03.2014 г. ищецът предоставя на
ответника кредитна карта Diners Club Classic и ПИН
код, а ответникът връща кредитна карта. Протоколът е подписан от страните по
делото.
Видно от договор за предоставяне на Кредитен лимит и
издаване на кредитна карта DINERS
CLUB тип Charge от 22.01.2016 г., на посочената дата, страните по
делото сключват договор, по силата, на който „Д.К.Б.“ АД, като „издател“,
предоставя на С.Т.И., като „тиуляр“, международна
кредитна карта DINERS CLUB тип Charge, както и
кредитен лимит в размер на 13000 лева, който може да бъде усвоен с
предоставената кредитна карта. Предвидено е срокът за ползване на кредитния
лимит да бъде 31.01.2017 г., като същият може да се подновява автоматично при
условията и по реда, предвидени с Общите условия на ищеца. Уговореният ГПР е
1,49 %, като общата дължима сума е в размер на 13192 лева. С протокол № 383644 от 26.01.2016 г., ищецът предава на
ответника кредитна карта Prive с номер
**********2790, валидна до м.01.2018 г.
Съгласно т.6 от договора, за всички
операции, извършени с предоставената карта, отчетени през един отчетен период,
ответникът има право на гратисен период от 60 дни, през който ищецът не
начислява наказателна лихва за просрочие. Ответникът е поел задължение в
течение на гратисния период, но не по-късно от датата на падежа на съответния
отчетен период, да погаси отчетените плащания с картата, през този отчетен
период.
На основание т.7 от договора, при забава в плащанията,
ответникът дължи лихва за просрочие, съгласно действащата Тарифа на ищеца за
таксите, комисионите и лихвите за издаване и обслужване на кредитни карти Diners Club, като към
датата на подписване на договора, размерът на наказателната лихва за просрочие
е 20%.
С подписване на договора С.И. е декларирала, че са
ѝ предоставени и е запозната с приложимите към договора Общи условия /ОУ/
и Тарифа за таксите, комисионите и лихвите за издаване и обслужване на кредитни
карти.
Съгласно т.10.1, титулярят е длъжен всеки месец, до
датата на падежа или на първия следващ работен ден, да погасява минималната
погасителна вноска, посочена в извлечението на всяка карта, като при
неизпълнение на това задължение, той е длъжен да заплати на издателя върху
непогасената част от минималната погасителна вноска, намалена с размера на
дължимите към датата на падежа лихви, за дните на просрочие годишна лихва, плюс
наказателна надбавка в размер, съгласно договора.
По делото са представени 78 бр. извлечения по кредитна
карта на ответника, издадени в периода от 01.03.2012 г. до 03.12.2018 г.
В съдебно заседание проведено по делото, ответникът,
чрез упълномощен процесуален представител заявява, че не оспорва автентичността
на представените от ищеца документи, в които С.И. е положила подписа си.
Видно
от заключение на съдебно-счетоводната експертиза, прието от съда като
обективно, компетентно и неоспорено от страните, процесният договор е отразен в
счетоводната документация на ищеца. Общото главно задължение по същия е в
размер на 13216,03 лева, като последното извършено плащане от ответника за
погасяване на главницата, в размер на 2950 лева, е от 31.10.2017 г. Наказателната
лихва за просрочие е в размер на 1291,09 лева. Няма извършени плащания за
погасяване на начислени наказателни лихви.
В
мотивната част на експертизата е посочено, че при
договор за кредитна карта, сумата на заема не се отпуска еднократно, а размерът
на ползвания кредит се формира в зависимост от сумите, които са изтеглени от
кредитната карта под формата на извършени плащания, платени такси, комисиони,
лихви, както и изтеглени суми от картата.
Ищецът е лицензирана от БНБ платежна институция, която
предоставя платежни услуги по чл.4, т.3 б. „в“, т.4, б. „б“ и т.5 ЗПУПС, като
същият е включен в Регистъра на лицензираните платежни институции в Република
България, както и на техните клонове и представители, публикуван в Интернет
сайта на Българската народна банка – www.bnb.bg.
При така установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Предявените искове намират правно
основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже основанието, размера и
изискуемостта на претендираното вземане, в т.ч., че е налице валидно възникнало
правоотношение между страните, елемент от съдържание, на което е задължението
на ответника да престира определена парична сума на
сочените от ищеца основания, при неизпълнението на това задължение от страна на
ответника. При въведени възражения против вземането от страна на ответника, в
тежест на последния е да установи и
докаже същите, в т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на
претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го освобождават от
задължението за плащането им.
Съдът намира за безспорно установено съществуването на
облигационно правоотношение между страните, възникнало на 17.02.2012 г. със
сключване на договор за предоставяне на кредитен лимит и издаване на кредитна
карта Diners
Club тип Charge. С подписване на договорите от 06.02.2014 г. и 22.01.2016
г. се продължава действието на договора от 17.02.2012 г., а не се поставя
начало на нови, отделни облигационни връзки. Договорите и съпътстващите ги
протоколи са подписани от ответника, като автентичността им, респективно –
авторството на положените подписи в тях не е оспорено. С предаване на
кредитната карта от ищеца на ответника, на 02.03.2012 г., кредитният лимит е
бил изцяло на разположение на последния за усвояването му. Предвид това, както
и с оглед извършените, през годните, от
ответника погашения, съдът намира възражението му за липса на облигационна
обвързаност с ищеца, за неоснователно. В тази връзка, неоснователни се явяват и
възраженията му, че не е подписвал договора от 22.01.2016 г., както и че не е
получил кредитна карта.
Ищецът не е банка, а платежна институция, дейността,
на която се регулира със ЗПУПС. Платежните институции не са посочени сред
изчерпателно изброените субекти по чл.417, т.2 ГПК, поради което разрешението
дадено с т.18 ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК за обявяване настъпването на предсрочна
изискуемост на кредита по см. на чл.60, ал.2 ЗКИ, не намира приложение.
Предадената на ответника кредитна карта № **********2790 е със срок на
валидност до м.01.2018 г. Нова карта не е издадена, поради което не е налице и
възможност ответникът да погаси дължимите суми, с крайна дата на гратисния период - 29.11.2017 г. /съгласно заключение на ССчЕ/. Срокът за ползване на кредитната карта и на
предоставения кредитен лимит е изтекъл, поради което цялото натрупано
задължение на ответника към ищеца е дължимо. Съгласно становището на вещото
лице, главното задължение е в размер на 13216,03 лева, а акцесорното
– в размер на 1323,46 лева. По делото бе установено, че последното плащане по
главницата е от 31.10.2017 г., като след тази дата няма каквото и да е
погашение.
При горните доводи, съдът намира предявения главен
иск, до размера от 13216,03 лева, за основателен, като за горницата от 13334,97
лева, същият следва да бъде отхвърлен.
С оглед
основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният
иск, за заплащане на обезщетение за забава в размер на 1204,52 лева, начислено за
периода от 01.12.2017 г. до 08.06.2018 г., поради което същият следва да бъде
уважен изцяло.
В съгласие с т.12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по
т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 415 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобрази изхода на
спора и разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца се
следват сторените от него разноски в заповедното производство разноски в общ
размер на 338 лева.
С оглед изхода на спора, съразмерно на
уважената част от исковете и на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.
чл.78, ал.8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноските в исковото
производство в размер на 1173,73 лева, от които: 578,63 лева - държавна такса, 297,55
лева – юрисконсултско възнаграждение, 297,55 лева - депозит
за вещо лице.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът
има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. На основание
чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗА вр. чл.38, ал.2 ЗА, вр. чл.2, ал.2 и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от
09.07.2004 г., в полза на ответника следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 7,94 лева, както и 0,82 лева – депозит за вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422,
ал.1 вр. чл.415 ГПК, че С.Т.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Д.К.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 4640/13.6.2018 г. по ч.гр.д. № 9242/2018 г.
по описа на ВРС, а именно: 13216,03 лева - главница – дължима сума по сключен
на 22.01.2016 г., между страните, Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB тип Charge и
предоставяне на кредитен лимит, ведно със законната лихва, считано от
12.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 1204,52 лева
- обезщетение за забава, начислено за периода от 01.12.2017 г. до 08.06.2018 г.,
като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница, за горницата над присъдените 13216,03 лева до пълния претендиран размер от 13334,97 лева.
ОСЪЖДА С.Т.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „Д.К.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 338 лева, представляваща сторените разноски по ч.гр.д.
№ 9242/2018 г. по описа на ВРС, както и сумата от 1173,73
лева – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Д.К.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на С.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
8,76 лева, представляваща сторените разноски по делото.
Банкова сметка ***, по която ответникът
може да плати присъдените суми:
IBAN ***, BIC ***
„Първа инвестиционна банка“ АД
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: