Р Е Ш Е Н И
Е
№ …………………………………гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти
тричленен състав на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Деница Кръстева и с участието на
прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Дичева КНАХД № 2070 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.
чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Делото е образувано по касационна жалба с вх. №
13314/07.09.2022г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, чрез
процесуален представител Д.О., срещу Решение № 1095/08.08.2022г., постановено
по АНД № 4248/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХVІ-и състав, с което
е отменено Наказателно постановление № 03-013436 от 17.02.2021 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на „Т. Маркет“ ЕООД,
на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение
по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл.1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Касаторът сочи, че решението на ВРС за неправилно и
незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата. Излагат се доводи, че
нарушението е отстранено веднага след извършване на документната проверка и още
преди съставянето на АУАН, което мотивира безспорен извод за търсене на
административнонаказателна отговорност. С оглед на изложеното моли за отмяна на
въззивното решение и потвърждаване на НП. В съдебно заседание и по съществото
на спора, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба и
сочи, че материално правните предпоставки на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ
са изпълнени и е дължимо обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск.
Излага твърдения, че датата на извършване на нарушението е правилно определена,
както в АУАН, така и в наказателното постановление. Сочи, че не е нарушено
правото на защита на наказаното дружество. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „Т. Маркет“ ЕООД, чрез адв. И. с отговор
по касационна жалба, излага подробни съображения за неоснователност на същата и
моли съда да я отхвърли. Отправя искане за присъждане на сторените
разноски.
Представителят
на ОП – Варна, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от
оспорване на въззивното решение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Районният съд е приел, че при извършване на проверка
по спазване на трудовото законодателство, служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна са установили, че в обект
-супермаркет, намиращ се на адрес гр. Варна, ******, стопанисван от „Т. Маркет“
ЕООД, било установено лицето Г. Щ. Ж., което св. Д. възприела да взема един
чувал с наденици, който бил поставен зад щанд на плота, и започнала да го
пренася, като вървяла зад друг работник в обекта.
В този момент проверяващите се легитимирали на
установените лица и им предоставили декларации за попълване.
Първоначално св. Ж. отказала да попълни декларацията, като
посочила, че имала намерение да кандидатства за длъжността
„продавач-консултант“, но все още проучвала вида и характера на работата,
поради което и била в обекта, за да се запознае с нея, като била дошла в 10.30
часа и щяла да стои до 15.00 часа, като си била оставила личните вещи при тези
на останалите работници.
При проверката от управителя бил поискан трудов
договор за Габриела, като такъв обаче не бил предоставен, поради което и бил
съставен AУAH за нарушение на разпоредбата на чл.62, ал, 1 КТ.
РС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. ВРС приема, че в НП и АУАН описаните съставомерни
факти не се доказват, поради което е отменил НП. В тази връзка ВРС
коментира, че между дружеството и лицето не е било налице правоотношение относно изпълнение на длъжността
„продавач-консултант“, поради което и не би могло да възникне задължение по
чл.62ал.1във вр. чл.1ал.2 от КТ.
Решението е правилно и законосъобразно.
Настоящата касационна инстанция също приема, че от
доказателствата по делото не може да се направи еднозначен извод за обективната
съставомерност на вмененото на жалбоподателя нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ трудовият
договор се сключва в писмена форма между работника или служителя и работодателя
преди постъпването на работа, т.е. на работодателя е вменено задължението преди
да допусне наетия работник да упражнява трудовата си дейност, да сключи с него
трудов договор в писмена форма и след предоставянето на удостоверение от НАП,
За да възникне трудово правотоотношение, което следва
да бъде обективирано писмено в трудов договор, е необходимо между страните да е
налице съгласие относно всички елементи на последното визирани в чл.66 от КТ, а
именно мястото на работа; наименованието на длъжността и характера на работата;
датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; времетраенето на
трудовия договор; основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен
характер, както и периодичността на тяхното изплащане; продължителността на
работния ден или седмица.
От доказателствата по делото се установява, че между
страните не е имало договорки нито за работно време, нито за размер на
полагаемо се трудово възнаграждение, нито задължение за постигане на какъвто и
да е трудов резултат, поради което и според съда в случая отсъстват основни
белези на трудово правоотношение.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че по делото
не се установи по несъмнен и безспорен начин наличие на трудово правоотношение
между дружеството и св. Ж., което по
своето естество да включва постигане на съгласие между страните относно
престиране на труд в полза на „Т. Маркет“ ЕООД, място на работа, работно време,
трудово възнаграждение и трудова длъжност, поради което и не е осъществен
състава на нарушение на чл.62 ал.1 във вр. чл,1ал.2 от КТ.
Видно от посоченото, наведените в жалбата касационни
основания не са налице, поради което същата трябва да бъде оставена без
уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно трябва да
бъде оставено в сила.
Искането на ответната страна за присъждане на
възнаграждение за адвокат в размер на 250лв. е основателно по аргумент на чл.
63д, ал.1 от ЗАНН, поради което следва да се осъди касатора.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
1095/08.08.2022г., постановено по АНД № 4248/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, ХХХVІ-и състав, с което е отменено Наказателно постановление № 03-013436
от 17.02.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна
ОСЪЖДА ИА „ГИТ“ да заплати на „Т. Маркет“ЕООД,
гр.Варна, ЕИК ****, представлявано от В.Е.Ц. сумата от 250/двеста и петдесет/
лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.