№ 582
гр. Стара Загора, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Александър Георгиев
при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело №
20235530102954 по описа за 2023 година
Делото е образувано по иск с правна квалификация правно основание
чл.430 ТЗ, във вр. с чл. 24 ЗКДС, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от
ищеца „Банка ДСК” ЕАД против А. А. М. с който се претендира осъждане на
ответника да заплати на ищеца главница в размер на 9344,86лв., 354,33лв.
договорна лихва за периода от 28.11.2021г. до 12.05.2022г. и 7,94лв. изискуема
лихвена надбавка, начислена за периода от 28.11.2021г. до 12.05.2022г.,
дължими по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и
докторанти от 12.12.2014г. и допълнително споразумение към него от
04.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендират
за заплащане разноските по делото. Представят банкова сметка за заплащане
на задължението.
Ответникът А. А. М., чрез назначения особен представител адв. Д., в
срока по чл.131, ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло
предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че въз основа на
представените с исковата молба доказателства не може да се приеме за
безспорно, че процесният договор е подписан от ответника, че паричните суми
са реално предадени и усвоени. Не са представени доказателства дали ищецът
1
е предприел действия за плащане по представената държавна гаранция по
кредита. Сочи, че искането за възнаградителни лихви и лихвени надбавки са
неоснователни и клаузите им са неравноправни и моли да се прогласят за
нищожни и счита, че следва да се приеме за недействителен процесния
договор.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 12.12.2014 г. между него и А.
А. М. (Кредитополучател) бил сключен договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на обучение на студенти и докторанти по реда на
ЗКСД, по силата на който Банката се била задължила да предостави на
Кредитополучателя банков кредит в първоначален размер от 70409,88 лева за
заплащане на такси за обучение в Тракийски университет, Медицински
факултет - гр. Стара Загора. Неразделна част от Договора за кредит били
приетите и подписани от Кредитополучателя Общи условия за предоставяне
на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по
реда на ЗКСД.
Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на
изтичане на гратисния период, който обхващал времето от датата на първото
усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на
последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния
план за съответната специалност и образователно- квалификационна степен
(чл.2 и чл.З).
Съобразно условията на Договора, кредитът следвало да бъде усвояван от
Кредитополучателя на части, чрез превод по банковата сметка на висшето
училище в началото на всеки семестър. Всеки превод бил в размер на
дължимата такса за обучение за съответния семестър и се извършвал след
представяне на документ от учебното заведение по чл.10, ал.З от ЗКСД -
Уверение, удостоверяващо качеството на студент с право да се запише за
следващ семестър. Изключение прави първото усвояване, извършено на
13.12.2014 г. по сметка на кредитополучателя при условията на чл.21, ал.4 от
ЗКСД и чл. 4.2. от Договора за кредит - за възстановяване на таксата, дължима
за първия семестър на първата година от обучението в размер на 5867,49 лева,
която сума била отпусната съгласно Удостоверение, изх. № 180/09.10.2014 г.
На 04.02.2015 г. било подписано Допълнително споразумение към
горепосочения Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
2
обучение на студенти и докторанти, съгласно чл. 1 от което договореният
размер на кредит от 70409.88 лева се намалявал до 5867,49 лева.
Съгласно чл. 2 и 3 от Допълнителното споразумение се запазвал срокът за
издължаване на кредита, който се погасявал на равни месечни вноски съгласно
погасителен план, които се предоставял на кредитополучателя след изтичане
на гратисния период. Всички останали клаузи от основния Договор за кредит
оставали непроменени.
Съгласно Договора, за предоставения кредит Кредитополучателят
заплащал фиксирана лихва, която не можела да надхвърля 7 % на годишна
база. Лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита, включително
по време на гратисния период, като се капитализирал годишно.
Срокът за издължаване на главницата и лихвата започвала да тече след
изтичане на гратисния период. Видно от Уверение, изх. № 480/09.10.2014 г.,
крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност
„Медицина“, в която А. А. М. се обучавал, бил месец 10.2020 г. Това
обосновавало гратисен период по заплащане на погасителните вноски до
28.10.2021 г. и съобразно заложеното в чл. 6 от Договора за кредит - първа
падежна дата 28.11.2021 г. Считано от тази дата кредитът следвало да се
погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 108,50 лева.
След изтичане на гратисния период кредитополучателят не извършвал
каквито и да било плащания по кредита.
По силата на чл.17.1. от Общите условия, при забава в плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора за
кредит, частта от вноската, представляваща главница се олихвявала с
договорената лихва и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Съгласно чл.17.2. от Общите условия, при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал
предсрочно изискуем и се отнасял в просрочие, като до предявяване на
молбата за събирането му по съдебен ред се олихвявало с договорения лихвен
процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази
дата - със законна лихва по чл.86 от ЗЗД. Предвид посочената по-горе липса на
плащане за шест поредни месеца за Банката възникнало потестативното право
да отнеме преимущество на договорения срок за издължаване на кредита, като
го обявила за предсрочно изискуем.
3
С оглед горното „Банка ДСК“ АД заявява, че счита целия непогасен
остатък от задължението на А. А. М. по Договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от
12.12.2014 г., ведно с Допълнително споразумение към него от 04.02.2015 г. за
предсрочно изискуем, считано от получаване на препис от настоящата искова
молба от кредитополучателя, с която кредиторът „Банка ДСК“ АД кани
ответника да заплати предсрочно всички дължими суми по Договора за
кредит, предмет на исковата молба и подробно описани по-долу.
Съобразно трайно установената съдебна практика исковата молба по
естеството си представлява покана за плащане, като с нея могат да се
упражняват и преобразуващи права, каквото е правото на банката-кредитор да
обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение.
Допуснатото от кредитополучателя неизпълнение на договора за кредит
обосновава правния интерес на „Банка ДСК“ АД от предявяване на
претенцията по съдебен ред с настоящия иск и на основание чл.124, ал.2 от
ГПК с искане за осъждане на ответника за следните суми: изискуема главница
в размер на 9344,86 лева, от които: 5867,49 лева просрочена главница и
3477,37 лева предсрочно изискуема главница; изискуема договорна
(възнаградителна) лихва в размер на 354.33 лева, дължима на основание чл.7
от Договора за кредит и начислена за периода от 28.11.2021г. до 12.05.2022 г.
вкл. върху усвоената част от кредита, съобр. раздел IV от Общите условия;
изискуема лихвена надбавка за забава в размер на 7.94 лева, дължима на
основание чл.17.1 от Общите условия и начислена за периода от 28.11.2021 г.
до 12.05.2022 г. вкл. - 10 % върху просрочената главница (частта от забавените
вноски, представляваща главница), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане.
Моли съдът да се произнесе с решение, с което да осъди ответника А. А.
М. да заплати на “Банка ДСК” АД следните суми, дължими по Договор за
целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по
реда на ЗКСД от 12.12.2014 г., ведно с Допълнително споразумение от
04.02.2015 г. към Договора: главница в размер на 9344,86 лева; договорна
(възнаградителна) лихва, в размер на 354.33 лева, начислена за периода от
28.11.2021 г. до 12.05.2022 г., вкл.; изискуема лихвена надбавка за забава в
4
размер на 7.94 лева, начислена за периода от 28.11.2021 г. до 12.05.2022 г.,
вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане и ведно с всички
сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, в т.ч.
държавна такса, възнаграждение на вещи лица и всички други разноски, които
ще направим в хода на настоящото производство, както и юрисконсултско
възнаграждение за защита в производството, определено от съда на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП. В случай, че исковете бъдат
уважени частично, моли разноските на ищеца да бъдат изчислени по
съразмерност и след компенсация. На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК сочи
банкова сметка, по която ответникът може да плати: „Банка ДСК“ АД, BIC
код: STSABGSF IBAN: BG14STSA93000010011111.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител адв.Д.,
представя писмен отговор, като счита, че така предявения иск се явява
допустим, дотолкова доколкото ищеца твърди, че има неуредени отношения с
ответника и има претенция за заплащане на суми от негова страна. В този
смисъл (при направени твърдения за дължимост на парични суми) настоящия
осъдителен иск се явявал допустим, като неговата основателност подлежи на
доказване по общия ред. Именно поради всичко изложено по-горе счита, че
така предявеният иск бил допустим.
По отношение на основателността на предявените искове, взима
становище, че така предявените искове са неоснователни и недоказани.
На първо място - не можело да се приеме за безспорно, че представения
Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на ЗКСД от 12.12.2014г. (както и съпътстващите го Общи
условия, Погасителен план и допълнително споразумение) бил подписан
лично от посочения в него заемател (ответник в настоящото производство). В
случай, че договора и останалите документи към него не били подписани от
лицето посочено в него, то съответно и клаузите на договора не биха могли да
обвържат това лице. За него не биха възникнали правата и задълженията по
процесния договор.
На следващо място - не можело да се приеме за безспорно, че
представеният Договор за кредит породил действие между страните.
Договорът за кредит /заем/ бил реален договор. При него се изисквало да
5
е налице реално предаване на вещите, предмет на договора за кредит /заем/, от
кредитора (заемодателя) на кредитополучателя (заемополучателя).
От представените доказателства не можело да се установи дали предмета
на договора е реално предаден. Липсвали доказателства, че паричните суми
предмет на договора постъпили в патримониума на заемателя (ответник в
настоящото производство), по реда предвиден в Договора и Общите условия
към същия - чрез превод на сумите по сметката на учебното заведение. В
случай, че паричните суми предмет на Договора за кредит не били реално
предадени и не били постъпили в патримониума на заемателя (по уговорения
в договора начин и ред), то не можело да се приеме, че договорът за кредит
бил породил действие и съответно били възникнали задълженията за
заемателя предвидени в договора.
На следващо място - не можело да се приеме за безспорно, че кредиторът
(ищец в настоящото производство) бил изпълнил стриктно точно
задълженията си по представения Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 12.12.2014г.
Не били представени доказателства за усвояването на сумите по кредита.
Не били налице данни, дали кредиторът бил превел дължимите суми по
сметката на учебното заведение и съответно дали учебното заведение
получило тези суми, както и дали същите били в размера който следвало да
бъдат.
При положение, че кредиторът не бил изпълнил задълженията си по
Договора, то не можело да се изисква от другата страна (кредитополучателя)
да изпълни стриктно и точно своите задължения по Договора. Само точното и
пълно изпълнение на задълженията от страна на кредитора, предоставяло да
се търси точно и пълно изпълнение от страна на кредитополучателя.
На следващо място - дори и да се приемело, че бил налице валиден
договор за кредит, то не можело да се приеме за безспорно, че
кредитополучателят по този договор не бил изпълнил в пълен обем
задълженията си по него.
Не били представени каквито и да било доказателства относно това дали
ответникът правил някакви плащания към ищеца по повод процесния договор.
Не били представени и данни дали е налице осчетоводяване на
6
вземанията по процесния договор.
На следващо място - от представените по делото документи ставало ясно,
че едностранното изявление на банката за обявяване на предсрочна
изискуемост на целия кредит не достигнало до кредитополучателя.
В конкретния случай - не било налице валидно уведомяване на длъжника
/ответник по делото/ от страна на кредитора /ищеца по делото/ за обявяване на
предсрочната изискуемост на пълния размер на задълженията по посочения
договор за кредит. Уведомлението не достигнало да знанието на длъжника
/ответник по делото/. След като до кредитополучателя не достигнало валидно
изявление на кредитора за предсрочна изискуемост на пълния размер на
задълженията по договора, то от него можело да се търси заплащане само и
единствено на вноските, които били просрочени - съответно бил настъпил
падежът на тези вноски.
Изявлението за настъпване на предсрочна изискуемост се съдържало в
исковата молба по делото. Следвало да се отбележи, че тази искова молба не
била връчена лично на ответника. Кредиторът дори не бил направил опит да
уведоми по какъвто и да било начин длъжника за твърдяната настъпила
предсрочна изискуемост, макар че сочил два адреса на същия в исковата си
молба, а същите адреси се съдържали и в самия договор за кредит и били
известни на кредитора още при подписването му. Връчването на исковата
молба на особен представител на ответника, какъвто бил на стоящия случай,
не било надлежно уведомяване на длъжника - ответник за упражнено право на
банката да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем.
От друга страна самото изявление за предсрочна изискуемост не
съдържало изрично изявление от коя дата кредита бил обявен за предсрочно
изискуем, за каква сума и т.н. Съгласно записаното в исковата молба се
твърдяло просрочие без да се посочвала началната дата на това просрочие,
както и за какво е просрочието - дали за главница или за лихви или за такси.
При подписване на договора за кредит не бил съставен погасителен план,
който вярно да отразява договореностите между страните относно наличието
на гратисен период и т.н. В представения погасителен план не били отразени
вярно условията на договора, които пък произтичат и от разпоредбите на
закона /ЗКСД/. Въпреки, че в договора се съдържало условие за начисляване
на лихва върху кредита за гратисния период, през който кредитополучателят
7
не дължал плащане на главница и лихва. Още при сключване на договора не
било ясно върху какво се начислявала лихва. След подписване на Договора за
кредит и погасителния план (неверен, както било посочено по-горе), между
страните било сключено Допълнително споразумение, с което се променял
размера на кредита. При сключването на това Допълнително споразумение не
бил изготвен и съответно не бил подписан от страните нов (актуализиран)
погасителен план, който да отразява промените по Договора.
В Договора се сочело, че погасителен план щял да бъде съставен след
изтичане на гратисния период. По делото не бил представен погасителен план
(след направените корекции с допълнителното споразумение), подписан от
страните по делото - нито от съответното лице от банката, нито от ответника.
Ищецът не бил представил доказателства такъв погасителен план (отразяващ
актуалните условия по кредита след допълнителното споразумение) да бил
предоставен по какъвто и да било начин на ответника. Така, за ответника и до
настоящия момент не било ясно какъв бил размера на месечната вноска до
изтичане срока на кредита и какъв бил размера на главницата и лихвата, които
я формират. Нещо повече, в разпоредба на чл.5 от договора дори не бил
посочен и срок, в който банката, след изтичане на гратисния период следвало
да предостави на кредитополучателя погасителен план. Заявява, че
погасителен план не бил предоставен на ответника.
Съгласно действащият към датата на подписване на договора за кредит
ЗЗП (обн. ДВ 99 от 09.12.2005год., в сила от 10.05.2006г.), конкретно -
параграф 13 т.12, б.«б» ЗЗП от ДР, "Финансова услуга" била всяка услуга,
свързана с дейността на кредитни институции, застрахователни компании и
инвестиционни фирми, като...: « б) отпускане на кредит, в т.ч. потребителски
кредит или кредит, обезпечен с ипотека».
Съгласно чл.143 от ЗЗП, действащ към датата на сключване на договора,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, била всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като налагала на потребителя приемането на
клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора. В този смисъл непредоставянето на актуален погасителен план на
ответника довело до невъзможност същият да се запознае преди сключване на
8
допълнителното споразумение към договора с размера и периодичността на
дължимите погасителни вноски и с реда на разпределение на вноските между
различни неизплатени суми, дължими при лихвения процент за целите на
погасяването. Поради това ответникът бил лишен от възможността преди
сключване на договора и допълнителното споразумение, а и след
подписването им, да се запознае с годишния процент на разходите и общата
сума, дължима от него като потребител, изчислена при сключването на
договора за кредит.
Погасителният план посочвал дължимите плащания и сроковете и
условията, отнасящи се до извършването на тези плащания. Планът следвало
да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато било
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не бил
фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени
съгласно договора за кредит. Погасителният план посочвал по ясен начин
факта, че данните в плана били валидни само до последваща промяна на
лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит. Именно тези, съществени елементи на договора за кредит трябвало да
бъдат посочени в него в ясно и точно и представят задължителна информация,
която трябвало да се съдържа в него. Тази задължителна информация следвало
да се съдържа в договора за кредит или в друг документ, представляващ
неразделна част от него, и която информация трябвало да бъде предоставена в
писмен вид на кредитополучателя преди подписването на договора за кредит и
той да се запознае с нея. Освен това тази задължителна информация трябвало
да бъде предоставена на потребителя в нейната цялост и то преди сключване
на договора. В настоящия случай тази информация не само не била
предоставена, но в договора за кредит изрично било записано, че ще бъде
предоставена (чрез погасителен план) едва след изтичане на гратисния
период, което също не било сторено от кредитора. Макар и да се предвиждали
отделни документи, в които се съдържала задължителната информация -
договор и погасителен план, то те заедно следва да съдържат цялата
задължителна информация, да бъдат предоставени на потребителя
едновременно и преди сключването на договора (за да може той да прецени
предложеното, преди да се съгласи да се обвърже с него) и по този начин да
има ясно доказателство, че потребителят действително получил своевременно
9
(и във всички случаи преди сключването на договора за потребителски
кредит) цялата задължителна информация. В настоящия случай това не било
извършено от ищеца.
Освен това, задължението за посочване на размера, честотата или датите
на плащанията било въведено за пръв път с Директива 90/88/ЕИО, действаща
и към датата на сключване на процесния договор за кредит.
Поради изложеното счита, че липсата на актуален погасителен план
(отразяващ последните договорени изменения условия на кредита) към
договора за кредит, съдържащ задължителната информация от договора за
кредит и за потребителите, лишил ответника като потребител от правото му на
информация за предоставената финансова услуга и това довело до
накърняване на правото му на защита на икономическите му интереси при
придобиването на финансова услуга при нелоялна търговска практика и до
неравноправни за него договорни условия. Именно защита на тези права на
потребителя предвижда ЗЗП и това било изрично посочено в неговия чл. 1.
Поради изложеното счита, че договорът за кредит бил нищожен и на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие със закона.
При липса на представен погасителен план (отразяващ актуалните
условия по договора за кредит), към настоящия момент не можело да се
направи какъвто и да било извод относно допуснатите просрочил и дали били
налице или не условията за предсрочно изискуемост. Поради тази причина
/липсата на актуален погасителен план/ не била налице яснота и относно
факта какво се включвало в погасителната вноска - каква част била главница и
каква част била лихва. Съответно това водило до препятстване на
възможността да се направи правилното изчисляване и погасяване,
включително и за изтекла погасителна давност.
Въпреки липсата на погасителен план и предвид преклузиите на закона,
прави изрично възражение за изтекла погасителна давност на дължимите
суми, както за главница така и за лихви, такси и разноски.
Правeло впечатление и че в първоначалния погасителен план (който не
отговаря на условията на договора, както е посочено по-горе) бил посочен
ГПР в размер на 7.23. Не ставало ясно защо бил в такъв размер и как бил
формиран този годишен процент на разходите, при условие, че по договора за
кредит се дължала само възнаградителната лихва от 7.00% и съгласно чл.19
10
ал.2 от ЗКСД, кредитополучателите не дължали заплащането на такси,
комисиони или други разходи, непосредствено свързани с отпускане и
управление на кредита.
На следващо място - дори и да се приемело, че било налице валиден
договор за кредит, че кредитора бил изпълнил задълженията си по договора,
както и че кредитополучателя не бил изпълнил в пълен обем задълженията си,
то следвало да се има предвид и следното: Съгласно разпоредбата на чл.8 от
Договора, кредита бил обезпечен с държавна гаранция по ЗКСД. Не били
представени данни дали били предприети действия от страна на кредитора за
плащане по представената държавна гаранция по кредита.
На следващо място - направено било искане за осъждане и за суми
представляващи договорни (възнаградителни) лихви, договорени лихвени
надбавки за забава, както и законна лихва върху всички суми от датата на
исковата молба до окончателното изплащане.
Счита, че тези искания били неоснователни и поради това не следвало да
бъдат уважавани.
По отношение на договорената възнаградителна лихва - при положение,
че не било доказано реалното предаване на сумите предмет на договора
(главницата), то няма как да се приемело, че се дължала съответната
възнаградителна лихва. Дължимостта на тази лихва била обусловена от
реалното предаване и получаване на главницата.
По отношение на лихвените надбавки за забава - тук също важало
изложеното по- горе за лихвата и обвързаността й с реалното предаване и
получаване на главницата. В допълнение следвало да се има предвид, че при
така формулирана клауза за надбавка, не бил предвиден краен момент или
максимален размер на тази надбавка /неустойка/, което било още едно
основание да се приеме, че тази клауза била нищожна и не следвало да намира
приложения в отношенията между страните.
По отношение на законна лихва - доводите били същите като тези
изложени по-горе. Получавало се натрупване на лихва върху лихва, в частта за
законната лихва върху договорената лихва и върху главницата. Такова
олихвяване било предвидено в т. 17.2 от Общите условия за предоставяне на
целеви потребителски кредит/ОУ/. Счита, че тази клауза от ОУ била изцяло
неравноправна, вследствие нищожна и моли съдът да я прогласи за такава.
11
В резултат не следвало да бъде уважавана и претенцията на ищеца в
исковата молба за присъждане на законна лихва само върху главницата,
защото при обявена нищожност на клаузата на чл.17.2 от ОУ, то не се
пораждало право на ищеца да иска присъждане на законна лихва по чл.87 от
ЗЗД само върху част от дълга - главница и то върху такава част, избрана
едностранно от ищеца едва с исковата молба. Още повече, че съгласно чл.20
ал. 1 от ЗКСД, лихвата, която кредитополучателят дължал на банката, не
можела да надхвърля 7- седем процентни пункта, а уговорката за по- висока
лихва била нищожна.
Не на последно място предявените искове били неоснователни и защото в
чл.15.1 от Общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, било предвидено, че
Министерство на образованието младежта и науката (МОМН) погасява
непогасената част от кредита при „....15.2. настъпване на изискуемост на
кредита“, поради което с оглед твърдяната в исковата молба изискуемост на
пълния неизплатен остатък, то кредитът следвало да бъде погасен от МОМН
(сега МОН), а не от ответника. Друго в договора за кредит не било уговорено.
В ОУ също не се съдържали условия в друг смисъл.
На следващо място, лихвата в размер на 7.00% била
договорна/възнаградителна лихва/. Въпреки, че поради изложените по-горе
съображения не била налице яснота относно факта какво се включвало в
погасителната вноска - каква част била главница и каква част била лихва, то
счита, че в случая била налице претенция на ищеца, която била резултат на
последващо олихвяване на капитализираната възнаградителна лихва към
главницата, което представлявало анатоцизъм по смисъла на чл.10 ал.З от ЗЗД,
който бил допустим само между търговци съгласно чл.294 ал.1 от ТЗ.
Съгласно чл.24 ал.1 от ЗКСД, кредитополучателят, след изтичане на
гратисния период дължал главницата и лихвата, дължима от
кредитополучателя за срока на договора за кредит, но не и лихва върху нея.
Това било така, защото съгласно чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗКСД, банката имала
право да начисли възнаградителна лихва в максимален размер от 7.00% за
времето на гратисния период на кредитното правоотношение, като уговорка за
по-висока лихва била нищожна.
Същевременно, съгласно т.10.2 от Общите условия /ОУ/, фиксираната
12
лихва от 7.00% се начислявала върху усвоената част от кредита, усвояван на
части, включително и по време на гратисния период, като се капитализира
годишно. Тази разпоредба на ОУ била в отклонение от индивидуалното
договаряне и противоречи на изискванията за потребителска защита по този
вид договори. Такава клауза била неравноправна по смисъла на чл.143 т.10,
т.13 и т.19 от ЗЗП, към разпоредбите на който Закон /неговите чл.138-148/,
препраща чл.17 ал.5 от ЗКСД. Именно поради това препращане, ответникът
имал качеството на потребител на услуга и приложими били и разпоредбите
на ЗЗП.
Поради това моли съдът да я прогласи за нищожна и на основание чл.26
ал.4, вр. чл.10 ал.З от ЗЗД.
С оглед изложеното счита, че за целия период на договора се дължала
възнаградителна лихва, която се дължала единствено върху усвоените, т.е.
заплатените, суми (за плащането на които не са представени доказателства, но
които в исковата молба са посочени като размер). Такава лихва не следвало да
се начислява върху капитализираната като главница лихва, защото се
достигало до начисляване на лихва върху лихва по смисъла на чл.10 ал.З ЗЗД,
който както посочил бил допустим само при уговорка между търговци на
основание чл.294 ал.1 ТЗ. Доколкото ответникът нямал качеството на търговец
и бил изтеглил кредит за потребителски нужди, натрупването на лихва върху
лихва противоречи на чл.10 ал.З ЗЗД /в този смисъл е и трайната съдебна
практика на ВКС/. Това водило до начисляване на възнаградителна лихва
повече от 7.00%, поради което противоречило и на чл.20 от ЗКСД и било в
отклонение от потребителската закрила по чл. 143-146 ЗЗП. Освен горното
счита, че т.10.2 от Общите условия противоречи и на чл.24 ал.1 от ЗКСД,
предвиждащ, че общият размер на задължението на кредитополучателя се
формирал след изтичане на гратисния период и включвал главницата, чийто
размер се определял от сумата на отпуснатите средства за такси и/или
издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за
кредит. Визираната законова разпоредбата единствено предвиждала
главницата и лихвата да се изплащали като общ дълг след изтичане на
гратисния период, но не допускал капитализация на лихвите и то ежегодно,
каквато клауза била посочена в ОУ. Нормите на ЗДСК били императивни,
поради което не било допустимо отклонение от тях.
13
Този извод не се променял и от разпоредбата на чл.24 ал.1 от ЗКСД, че
общият размер на задължението на кредитополучателя се формирал след
изтичане на гратисния период и включвал: 1. главницата, чийто размер се
определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка; 2.
лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит. Това е
така, тъй като цитираната разпоредба допълва и пояснява правилото на чл.23
ал.З от ЗКСД, но не давало право на кредитора да начислява и лихви върху
лихви в отклонение на правилото на чл.10 ал.З от ЗЗД, по който начин би се
заобиколил и максималният размер на възнаградителната лихва, ограничен в
чл.20 от ЗКСД, която разпоредба също била императивна.
Аргумент за тази императивност следвало от специфичния предмет и
цели, които се уреждали със закона - гарантиране на равен достъп до виеше
образование на лица, независимо от социалния им статус и участие на
студентите и докторантите във финансирането на обучението (чл.2 от ЗКСД),
като по този начин се целяло подобряването на условията за достъп до виеше
образование. В този смисъл били и мотивите към законопроекта на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти, в които изрично било посочено, че
необходимостта от приемане на такъв закон произтича пряко от чл.8 и чл.96 от
ЗВО, предвиждащи, че държавата създавала условия за свободно развитие на
висшето образование, както и условия за достъп до виеше образование като
създавала и поддържала система за отпускане на кредити за заплащане на
такси за обучение и за издръжка и при определени условия осигурява
социално-битови придобивки на студентите, докторантите и специализантите.
Предвид изложеното, приемането на отделен закон, изцяло регулиращ
правоотношенията, които се създавали по повод кредитиране на учебната
дейност на студенти и докторанти, бил насочен изцяло към защитата на тази
специфична група кредитополучатели, които са в положението на по-слабата
страна в отношенията си с кредитора /банка/, относно условията, реда,
сроковете за отпускане и погасяване на кредити.
На следващо място, нямало данни претендираните вземания да са станали
изискуеми.
На следващо място - в представените Договор и Общи условия към него
(както и в съпътстващите и предхождащи документи) били налице редица
пропуски и неравноправни клаузи, които водили до нищожност на договора.
14
Разпоредби на тези документи противоречали на императивните норми на
закона (ЗКСД) и това противоречие води до нищожност на целия договор.
Разпоредбите на договора и общите условия били в противоречия с някои от
разпоредбите на ЗКСД, например - чл.17 от ЗКСД, според които
кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са включени
в условията на сключения договор, който трябва да бъде писмени и написан
на ясен и разбираем език; чл.19 от ЗКСД, според който кредитополучателите
не дължали заплащане на такси, комисиони или други разходи,
непосредствено свързани с отпускане и управление на кредита, като такива
уговорки били нищожни; чл.20 от ЗКСД, според който лихвата, която
кредитополучателят дължал на банката, не можел да надхвърля седем
процента пункта и уговорка за по-висока лихва била нищожна; чл.21 от ЗКСД,
според който максималният размер на кредитите за плащане на такси за
обучение се формирал въз основа на дължимите такси за срок, равен на
оставащия срок на обучение на кредитополучателя съгласно учебния план, и
всеки превод бил в размер на дължимата такса за обучение; чл.23 от ЗКСД,
според който кредитополучателят не дължал плащане на главницата и лихвите
по кредита по време на гратисния период, обхващащ времето от сключване на
договора до изтичане на една година от първата дата за провеждане на
последния държавен изпит или защита на дипломната работа, съгласно
учебния план за съответната специалност; чл.24 от ЗКСД, според който
общият размер на задълженията на кредитополучателя се формирали след
изтичане на гратисния период и включвали главницата, чийто размер се
определял от сумата на отпуснатите средства за такси, и лихвата, дължима за
срока на договора, като изплащането започвал един месец след изтичане на
гратисния период съгласно погасителния план, уговорен между страните, при
което погасяването на общия размер на кредита на равни месечни погасителни
вноски ставало в 10 годишен срок, считано от края на гратисния период; чл.25
от ЗКСД, даващ право на предсрочно погасяване като уговарянето на плащане
на такси, комисиона или лихва в случаите на предсрочно погасяване на
задължението била нищожна.
Изложените противоречия, сочейки за недействителност според
правилото на чл.17 ал.6 и ал.7 от ЗКСД, счита, че водят до извода за
недействителност на целия договор, а не на отделни негови клаузи. В ЗКСД
нищожност на отделни клаузи и неприлагането им указва само чл.19 ал. 3 от
15
този закон.
Поради изложеното счита, че следвало да се приеме за недействителен
представения Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 12.12.2014г.
Тъй като в случая било налице специално правило за недействителност по
чл.17 ал.6 и ал.7 от ЗКСД, целият договор бил недействителен и
кредитополучателят дължал връщане само на чистата стойност на кредита, но
не и лихви, такси и други разходи, което правило било различно от това по
чл.26 ал.4 от ЗЗД за нищожност само на отделна клауза, не и на целия договор.
Поради това, счита, че следвало да се приложи специалното правило.
Доколкото обаче нормата на чл.17 ал.7 от ЗКСД била реституционна,
подобна на тази по чл.34 и чл.55 от ЗЗД, и уреждала последиците при
констатиран недействителен договор за кредитиране на студенти, а ищецът
бил предявил иска си на договорно основание без заявено реституционно
искане за връщане на дадено по недействителен договор за кредитиране на
студенти, то счита, че искът на договорното основание не можел да се уважи и
следвало да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Алтернативно посочва, че дори и да се направел извод за
недействителност на отделни клаузи, а именно само на чл.10.2 и чл.17.2. от
общите условия, то искът пак следвало да се отхвърли като недоказан поради
липса на изискуемост на заявените вземания. Това било така, защото страните
не били подписали погасителен план и оттук не били уговорили как следвало
да се връщат дължимите суми на падеж по размер. Именно поради всичко
изложено по-горе счита, че така предявените искове в частта за дължимите
суми по договора за кредит /главница, лихви и надбавки/, били изцяло
неоснователни и недоказани и като такива следвало да бъдат отхвърлени от
настоящия състав на съда, ведно с всички произтичащи от това последици.
Счита, че така предявените искове са изцяло неоснователни и недоказани,
и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло, ведно с всички
произтичащи от това последици. Моли съда да се произнесе с решение, с
което да отхвърли изцяло предявените срещу ответника искове като
неоснователни и недоказани, ведно с всички произтичащи от това последици.
В съдебно заседание ищецът „Банка ДСК“ АД се представлява от
пълномощника си юрк. Б., която поддържа исковата молба и моли да бъде
16
изцяло уважена. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски и моли за определяне на юрисконсултско възнаграждение. В
депозирана писмена защита представя подробно становище по наведените от
ответника възражения.
В съдебно заседание, назначеният на ответника А. А. М. особен
представител - адв. Д. взема становище за неоснователност и недоказаност на
претенцията. Моли да се отхвърлят изцяло предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от представения по делото и приет като доказателство Договор за
целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по
реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 12.12.2014 г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и А. А. М., ищецът е отпуснал на ответника
кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 70409,88 лв., със срок за
издължаване на кредита 120 месеца, считано от датата на изтичане на
гратисния период.
Видно от справка МВР ОДМВР Стара Загора, група „Миграция“ се
установява ЛНЧ **********, като имената на ответника се изписват А. А. М. /
*****.
Съгласно чл.3 от процесния договор, гратисният период за издължаване
на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото
усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на
последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния
план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен,
съответно от датата, на която изтича срока на докторантурата.
Видно от представения и приет като по делото погасителен план,
кредитът е посочен като усвоен на 12.12.2014г. с дата на първо погасяване -
28.12.2014г.
По делото са представени и Общи условия за предоставяне на целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти. Съгласно чл. 5.1 от
същите, кредитът се усвоява в срок не по-дълъг от продължителността на
семестриалното обучение, съгласно учебния план за съответната специалност
и образователно-квалификационна степен или образователно- научна степен,
съответно до изтичане определения срок на докторантурата, а предвид чл. 5.5
от същите общи условия - окончателният размер на кредита е равен на
усвоената сума до изтичането на срока за усвояване. Ако кредитът не бъде
усвоен до изтичане на срока за усвояване по причина, свързана с
кредитополучателя, отпада задължението на Кредитора да предоставя
средства по кредита. Съгласно чл. 10.1 от Общите условия, за предоставения
кредит кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, посочена в договора за
17
кредит, а предвид чл. 10.2 лихвата се начислява върху усвоената част от
кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай
се капитализира годишно. Според чл. 17.1 от общите условия, при забава на
плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена
в Договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с
договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 (десет)
процентни пункта.
На 04.02.2015 г. e подписано Допълнително споразумение за
предоговаряне на размера на кредита към горепосочения Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на обучение на студенти и докторанти,
съгласно чл. 1 от което договореният размер на кредит от 70409,88 лева се
намалява до 5867,49 лева.
От представеното и прието като доказателство по делото удостоверение,
издадено от Тракийски университет гр. Стара Загора, Медицински факултет с
изх. № 480/09.10.2014 г. издадени на основание чл.10, ал.3 ЗКСД се
установява, че семестриалната такса за учебната 2014/2015 г. е в размер на
5867,49 лева, като срокът за плащане е преди започване на семестъра
15.09.2014г. за зимен семестър.
От представеното и прието като доказателство по делото уверение,
издадено от Тракийски университет - Медицински факултет, гр. Стара Загора
с регистр. индекс 650/29.01.2016 г. издадени на основание чл.10, ал.3 ЗКСД се
установява, че ответникът има право да запише летен семестър.
Семестриалната такса за учебната 2015/2016 г. е в размер на 6845,41 лева, като
срокът за полагане на последния държавен изпит на ответника е месец
октомври 2020г.
С оглед изясняване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-
счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
сключеният между страните Договор от 12.12.2014г. за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД е за
заплащане на такси за обучение в Медицински факултет на Тракийски
университет, за сумата 70409,88лв., като на 05.02.2015г. страните са сключили
допълнително споразумение за предоговаряне на размера на кредита към
Договор от 12.12.2014г. за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти, съгласно което кредитът е намален от 70409,88лв. на
5867,49лв. Кредитът е усвоен в пълен размер на 15.12.2014г., като сумата е
преведена от ищеца по банкова сметка на ответника с основание „усвояване на
УСВ ЦПК“. Съгласно установеното от вещото лице по процесния кредит няма
постъпили плащания от длъжника. Срокът за издължаването му е 120 месеца,
18
считано от датата на изтичане на гратисния период, при фиксиран лихвен
процент - 7,00 % на годишна база. По време на гратисния период банката
начислява лихва върху кредита /чл. 23, ал. 3 от Закона за кредитиране на
студенти и докторанти/ като съгл. Общите условия /т.10/ лихвата се начислява
върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период,
като през гратисния период се капитализира годишно. За първа падежна дата
след изтичане на гратисен период Банката е приела дата 28.11.2021 г. Вещото
лице посочва, че към датата на подаване на исковата молба 13.05.2022г.
дължимите суми по кредита са: 5867,49 лв. усвоена главница, 3477,37 лв.
капитализирана лихва, 354,33 лв. лихва за забава за периода от 28.10.2021г. до
28.04.2022г., 7,49 лв. лихва за забава за периода от 28.10.2021г. до 28.04.2022г.
или общо сумата 9707,13 лв. Вещото лице установява, че възнаградителната
лихва, начислена за гратисния период от 12.12.2014г. до 28.10.2021г.,
съставляваща „капитализирана лихва“, изчислена върху усвоената част от
главницата - 5867,49 лв. е в размер на 2824,84 лв. Размерът на договорната
лихва, без да се отчита капитализация на договорна лихва за периода
28.10.2021 г. до 12.05.2022 г. е 222,49 лв., а размерът на лихва за забава - 5,23
лв. Вещото лице посочва два варианта за периода 28.10.2021 г. до 14.10.2024 г.
без капитализация на лихвите към главницата: съгласно т.6.2.2: договорна
лихва 222,49 лв., лихва за забава 5,23 лв. и законна лихва 1754,65 лв., а
съгласно счетоводната система на ищеца договорна лихва 1216,31 лв., лихва за
забава 173,48 лв.
Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице, тъй като същото е
компетентно и добросъвестно изготвено, отговаря на поставените въпроси, не
е оспорено от страните и кореспондира с останалите ангажирани по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Безспорно е установено по делото, че между страните “БАНКА ДСК” АД,
като кредитор и А. А. М., като кредитополучател е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски банков кредит,
който е целеви - предоставя се в полза на физическо лице /студент/ с цел
плащане на семестриални такси за обучение в университет. По силата на този
договор, Банката е приела да предостави целеви кредит за заплащане на
таксите за обучение в Тракийски университет - гр. Стара Загора, като
ответникът се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с лихва в размер
на 7% върху усвоената главница. Уговорен е гратисен период - до 28.11.2021
г., през който период не се дължи плащане на главница и лихви по кредита.
Крайният срок за погасяване на кредита е 28.10.2031 г., съгласно погасителния
план. С предоставянето на договорената сума, представляваща такса за
обучение, кредитът е усвоен изцяло съгласно подписаното допълнително
споразумение от 04.02.2015 г. в размер на 5867,49 лв., с което банката е
изпълнила поетите по договора задължения. Ищецът, с исковата молба
19
съгласно чл. 17.2 от ОУ към договора е обявил кредита за предсрочно
изискуем, поради допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над
90 дни.
Договорът за предоставяне на целеви потребителски кредит на студенти и
докторанти се регулира от законодателя с нормите на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти, който закон се явява специален по отношение на
нормите, уреждащи банковия кредит по чл. 430 и сл. ТЗ, нормите на Закона за
потребителския кредит и правилата на договора за заем по ЗЗД. Нормите на
ЗКСД уреждат начина на сключване, предмета и изпълнението на договора за
кредит между Банката и студента и с оглед специалната уредба и защита те са
императивни правни норми. Договорът, съгласно чл. 7, ал. 1 ЗКСД, е типов и
се сключва по формуляр, който се утвърждава от министъра на образованието
и науката и министъра на финансите след съгласуване с Националния съвет за
кредитиране на студентите и докторантите и се обнародва в ДВ, като в чл. 7,
ал. 2 е посочено неговото задължително минимално съдържание. По законов
ред са уредени максималния размер на кредита, недължимост на главница и
лихви през гратисния период, начин на формиране на общия размер на
задължението на кредитополучателя след изтичане на гратисния период -
главница в размер на сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка
и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит,
началния момент на дължимост на вноските по кредита и срок за цялостно
погасяване на задължението, максимален размер на възнаградителната лихва
от 7%, под страх от нищожност на клауза, регламентираща по-висок размер на
лихвата.
Същевременно разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от ЗКСД изрично
регламентира приложение за договора за кредит по този закон и на нормите на
чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите, които уреждат
неравноправните клаузи в потребителските договори. Видно от посоченото
законодателят изрично е признал на ответника качеството на потребител на
услуга по ЗКСД, като се прилагат и тези разпоредби на ЗЗП, наред със
специалните разпоредби на ЗКСД. Съдът служебно следи за наличието на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на
клаузи в потребителски договор. С оглед естеството на спора, съдът следва да
се произнесе по валидността на договорните клаузи и едва след това относно
дължимостта на претендираната сума /за главница и лихви/ по договора за
кредит.
По делото ищецът заявява, че с връчването на съдебните книжа,
ответникът следва да се счита за уведомен за така обявената предсрочна
изискуемост. Съдът счита, че няма пречка при връчването исковата молба на
особен представител да се приеме, че е налице обявена предсрочна
изискуемост/ Решение № 86/27.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2118/2019 г., I т.
о., Решение № 198/18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о/. В случая,
връчването е станало на 14.10.2024 г., като от тази дата кредитът е предсрочно
изискуем.
20
В процесния договор от 12.12.2014 г. клаузите на чл. 1, в който е уговорен
размера на отпуснатия кредит и чл. 2 от договора, в който е уговорен срокът за
изплащане на кредита /120 месеца след изтичане на гратисния период, чрез
погасителни вноски, съгласно погасителния план/, съдържат уговорки
относно основния предмет на договора. Освен горепосочените и клаузите на
чл. 3 /гратисния период за издължаване на главницата/, чл. 5 /сметка, по която
следва да се погасява кредита/, чл. 6 /относно падежната дата за издължаване
на месечните вноски/ са изразени по ясен и разбираем начин, съгласно
изискването на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, поради което и доколкото касаят основния
предмет на договора, те не следва да се преценяват като неравноправни.
Клаузата на чл. 7 от договора за кредит предвижда, че кредитът се
олихвява с фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7% на годишна база.
Следователно клаузата съдържа конкретизирано по размер задължение на
кредитополучателя и доколкото се отнася до основния предмет на договора -
възнаградителната лихва по договора за кредит и е формулирана по ясен и
разбираем начин съгласно изискванията на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, тя не следва да
се преценява като неравноправна. Следва да се отбележи, че дължимата лихва
по този вид целеви потребителски договор е законодателно определена с
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗКСД и тя не може да надхвърля 7% пункта. Не е
неравноправна клаузата на чл. 17, т. 1 от ОУ към договора за кредит, съгласно
която при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната
дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница се
олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на
10% пункта, както и чл. 17, т. 2 от ОУ, че при допусната забава в плащането на
главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10% пункта. В съдебната практика е прието, че
"Не е неравноправна клауза от договор за потребителски кредит, която
предвижда, при обявяване на предсрочна изискуемост, остатъкът от кредита
да се отнася в просрочие и до предявяването му по съдебен ред да се олихвява
с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10%
пункта."
Относно валидността на клаузата за капитализиране на
възнаградителната лихва по чл. 10.2 от ОУ към договора, съгласно която
лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време
на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно и
последващото й олихвяване, съдът следва да отбележи, че капитализирането
на възнаградителната лихва, договорена в чл. 7 от процесния договор, която е
и законодателно уредена в чл. 20, ал. 1 ЗКСД, върху непогасената главница
само по себе си не е забранено от закона. Освен това е предвидено в
съдържанието на типовия договор по чл. 7 ЗКСД, като договорните клаузи
възпроизвеждат именно параметри, заложени в чл. 10, ал. 2 /годишно
капитализиране на лихвите по време на гратисния период/ и чл. 27, ал. 1 от
типовия договор, съгласно която общия размер на задължението на
21
кредитополучателя се формира от главница, равна на сумата на реално
отпуснатите средства за такси и лихва, дължима за срока на договора за
кредит, в това число и капитализираните годишно лихви през гратисния
период. Нито в закона, нито в договора обаче има изрично правило, което да
урежда олихвяването на включената в погасителните вноски капитализирана
лихва, натрупана през гратисния период. Ето защо съдът приема, че следва да
се приложат общите правила за договаряне, допускащи свободно формиране
на волята на страните, доколкото не се накърняват законови императивни
забрани. Или в случая възнаградителната лихва, договорена в чл. 7 за
гратисния период, се дължи по силата на чл. 23, ал. 3 ЗКСД, във връзка с чл.
24, ал. 1 ЗКСД, при това като компонент от главницата, защото такава е била
волята на страните по договора.
Ищецът претендира заплащане на главница, която се формира от сумите,
заплатени от Банката като такси за обучение на ответника и договорната
лихва, начислена през гратисния период, която е капитализирана към
главницата, т. е. инкорпорирана в главницата възнаградителна лихва за
гратисния период. Съдът намира, че в процесния случай ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 9344,86 лв., формирана от усвоен кредит в размер на
5867,49 лв. за платени такси за обучението му и капитализирани лихви в
размер на 3477,37 лв., с оглед обективираната в процесния договор изрична
воля на страните за капитализация и без да се начисляват лихви върху лихви.
Съгласно заключението на вещото лице към датата на подаване на исковата
молба размерът на дължимата главница е 9344,86 лв., предвид което
претенцията на ищеца се явява основателна и доказана и подлежи на
уважаване в този размер.
По отношение на договорната лихва, претендирана за периода 28.11.2021
г. до 12.05.2022 г. следва да се посочи следното: съгласно приетото по делото
заключение на вещото лице договорната лихва изчислена върху главница в
размер на 9344,86 лв. при лихвен процент от 7% /съгласно чл.7 от Договора/
възлиза на 354,33 лв. Предвид посоченото и с оглед претендираната в същия
размер договорна лихва съдът намира за иска в тази част за основателен и
доказан.
По отношение на обезщетението за забава за периода 28.11.2021 г. до
12.05.2022 г. представляваща лихвена надбавка за забава съгласно чл. 17.1 от
ОУ в размер на 7,94 лв. съдът намира, че същата е недължима. Съгласно
Тълкувателно решение № 3/27. 03. 2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г. на
ОСГТК, за периода до настъпване на предсрочната изискуемост, в случая в
хода на процеса с връчване на исковата молба, размерът на вземането се
определя по действащия до този момент погасителен план. Поради това в
случая без обявена предсрочна изискуемост ищецът не може да претендира
обезщетение за забава - т. е. преди получаването на исковата молба, с която е
обявена предсрочната изискуемост. Отделно, основанието за начисляване на
лихвена надбавка за забава произтича от договорна клауза, което противоречи
на чл. 33, ал. 1 ЗПК, във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, към който ЗКСД изрично
22
препраща.
Предвид горното, предявеният иск в частта за присъждане на лихва за
забава в размер на 7,94 лв. за периода 28.11.2021 г. до 12.05.2022 г. следва да се
отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода на спора, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да плати на ищеца направените по делото разноски
съразмерно с уважената част от исковете.
Ищецът е направил следните разноски: 473,79 лева заплатена държавна
такса, 1270,71лева заплатено възнаграждение за особен представител на
ответника в настоящото производство, 300 лева възнаграждение за вещо лице,
общо 2044,50лева, като следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца
частта от тях по съразмерност – в размер на 2042,65лева, като следва да му
бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 149,86лева –
част от 150 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ всичко, съразмерно на уважената част от претенциите.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. А. М. /*****/, роден в Сомалия на *****., идентификатор
на британски гражданин *****, документ за самоличност № *****, изд. на
*****г. от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, ЛНЧ
**********, документ № *****съгласно Удостоверение за пребиваване на
граждани на ЕС – *****г., издадено от МВР-Стара Загора/ с последен известен
адрес: *****, съдебен адрес: гр.Стaрa Загора, ул. „Ген.Столетов“ № 111, ет.1,
чрез назначения особен представител адв.П. Д. от АК-Стара Загора да
заплати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ №19, представлявано от
изпълнителните директори Доротея Николаева Николова-Илчева и Боян
Филипов Стефов, чрез юрисконсулт Кристина Петрова сумата 9344,86лв.
/девет хиляди триста четиридесет и четири лева и 86стотинки/,
представляваща главница по Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 12.12.2014 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 13.05.2022 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 354,33лв./триста петдесет и четири лева и 33 стотинки/,
представляваща договорна лихва, дължима на основание чл.7 от Договора за
кредит и начислена за периода от 28.11.2021 г. до 12.05.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата в размер на 7,94 лв., представляваща
лихва надбавка за забава, дължима на основание чл.17.1 от Общите условия и
начислена за периода от 28.11.2021 г. до 12.05.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА А. А. М. /*****/, роден в Сомалия на *****., идентификатор
23
на британски гражданин *****, документ за самоличност № *****, изд. на
*****г. от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, ЛНЧ
**********, документ № *****съгласно Удостоверение за пребиваване на
граждани на ЕС – *****г., издадено от МВР-Стара Загора/ с последен известен
адрес: *****, съдебен адрес: гр. Стaрa Загора, ул. „Ген.Столетов“ № 111, ет.1,
чрез назначения особен представител адв.П. Д. от АК-Стара Загора, да
заплати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ №19, представлявано от
изпълнителните директори Доротея Николаева Николова-Илчева и Боян
Филипов Стефов, чрез юрисконсулт Кристина Петрова сумата в размер на
2042,65лева/две хиляди четиридесет и два лева и 65 стотинки/,
представляваща направените по делото разноски, съразмерно на уважената
част от предявения иск, както и 149,86лева/сто четиридесет и девет лева и
86стотинки/дължимо юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от претенциите.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по сметка на ищеца: IBAN:
BG14STSA93000010011111.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
24