РЕШЕНИЕ
№ 405
гр. Враца, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в
публично заседание на 11.11.2021г. /единадесети ноември две хиляди двадесет и първа
година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря
Стела Бобойчева, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело № 510 по
описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 215 от Закон за
устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на С.А.И. и А.В.И.
***, против Разрешение за строеж № 100/14.08.2020г. на Главния архитект на
Община Враца, издадено за „Реконструкция на покрив на многофамилна жилищна
сграда“ в УПИ XI-156, кв. 38, ЦГЧ по плана на ***.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и нищожност на разрешението
за строеж и се прави искане за неговата отмяна. Твърди се, че по никакъв начин
не е искано и съответно под никаква форма не е давано тяхното съгласие за
извършване на реконструкция на покрива на сграда, в която притежават
самостоятелен обект. Липсата на съгласие от тяхна страна прави издаденото
разрешение за строеж нищожно, като издадено без основание, без предмет и без
наличие на законовите предпоставки за това. Сочи се, че строителството се
извършва в отклонение и неизпълнение на посочените в разрешението условия. Като
допълнително основание за незаконосъобразността на разрешението за строеж, се
изтъква обстоятелството, че като заинтересовани страни не са били уведомени за
издаването му.
В с.з. оспорващите се представляват
от * К.К. ***, който поддържа и доразвива изложените в жалбата съображения. Навежда
аргументи, че строителните дейности надхвърлят даденото разрешение за реконструкция на покрива, като на практика е
формиран нов трети етаж без да е ясно дали заявителят е имал такова намерение. Иска
се отмяна на разрешението за строеж и присъждане на разноски по делото.
Ответникът, Главен архитект на Община Враца, редовно призован не се явява и
не се представлява в с.з. В писмо вх. № 2322/24.09.2021 г. в изпълнение на
указанията дадени с Определение на съда от 16.09.2021 г. информира, че издаденото
разрешение за строеж не е връчвано на жалбоподателите, предвид факта, че същите
са страна в производство по чл. 196 от ЗУТ, в което със Заповед №
679/21.04.2020 г. Кмета на Община Враца е наредено на съсобствениците на
процесната жилищна сграда в 3-месечен срок да предприемат необходимите ремонтни
дейности, с които да приведат строежа в съответствие с изискванията на чл. 169
от ЗУТ. За обекта е издадена виза за проектиране, като същата е обявена на заинтересованите
страни, за което са приложени известия за доставяне и нотариална покана.
Заинтересованата страна, К.Л.К. не се представлява в с.з. и не изразява
становище по жалбата.
Съдът като обсъди и прецени наведените в жалбата и страните доводи и събраните по делото относими към
спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството пред административния орган е започнало въз основа на
Заявление рег. № 94000-7997/15.07.2020 г., подадено от заинтересованата страна К.
Любчов К. за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и издаване на
Разрешение за строеж „Реконструкция на покрив на многофамилна жилищна сграда“ в
УПИ XI-156, кв. 38, ЦГЧ по плана на ***, с идентификатор
12259.1017.156.1 по кадастралната карта на ***, находяща се в ***. Към
заявлението са приложени документ за собственост
на имота, конструктивно становище, копие от инвестиционния проект, изготвен въз
основа на Виза за проучване и проектиране, изготвена от Главен архитект на
Община Враца и оценка за съответствие по чл.142, ал.6 от ЗУТ. В представеното
конструктивно становище е уточнено, че при изпълнение на строителството следва
да се спазят кота било и кота корниз на съществуващата сграда, носещите зидове
на ограждащите стени следва да се „окантят“ със стоманобетонен пояс със сечение
25х25, армиран със стомана ф 22х22, с
дължина 100 см, монтирани през 20 см, а компрометираните елементи на дървената
конструкция да се подменят с нови, като се запазват същите междуосови
разстояния, както при съществуващото положение. В заявлението изрично е
посочено, че исканото разрешение за строеж е в
изпълнение на Заповед № 679/21.04.2020 г. на Кмета на Община Враца.
Въз основа на виза за проектиране, издадена от Главния архитект на Община
Враца, съгласуван и одобрен инвестиционен проект по части: Архитектурна, СК и
ЕЕ, за който е извършена ОСИП от ОЕСУТ при Община Враца, извършена оценка на
енергийната ефективност и на основание чл. 148, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ, е
издадено Разрешение за строеж № 100/14.08.2020 г., с което на К.К. в качеството
му на възложител се разрешава да извърши строителство - „Реконструкция на покрив
на многофамилна жилищна сграда“ в УПИ XI-156, кв. 38, ЦГЧ по
плана на ***, с идентификатор 12259.1017.156.1 по кадастралната карта на ***, като е посочено, че строежът е пета категория,
съгласно чл. 11 от Наредба за номенклатурата на видовете строежи.
Разрешението за строеж не е връчено на заинтересованите страни С.А.И. и А.В.И.,
като ответника обосновава това обстоятелство с факта, че същите са страна в
производство по чл. 196 от ЗУТ, в което е наредено със заповед на кмета да
предприемат необходимите ремонтни дейности, с които да приведат строежа в
съответствие с изискванията на чл.169 от ЗУТ.
По делото е представена Заповед № 679/21.04.2020 г. на Кмета
на Община Враца, издадена на основание чл.195, ал. 4, във вр. с чл. 196, ал. 1
и ал. 3 от ЗУТ.
При така изложената
фактическа обстановка, която се подкрепя от приложените по делото писмени
доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
установения от закона срок, от лица с правен интерес от обжалване, против
подлежащ на съдебен контрол административен акт, поради което е процесуално
допустима. Жалбоподателите не са уведомени за издаденото разрешение за строеж
по надлежния ред, видно от данните по преписката, поради което съдът приема, че
жалбата е депозирана в срок. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно изричната
разпоредба на чл.168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен административен орган – Главен
архитект на Община Враца, в кръга на предоставените му в чл.
148, ал. 2 от ЗУТ правомощия, в съответната писмена форма, със съдържание,
отговарящо на изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК, датиран, подписан и подпечатан, с изложени фактически и
правни основания.
Съдът намира за
неоснователни твърденията на оспорващите, че издаденото строително разрешение е нищожно, тъй като не им
е съобщено и е издадено без тяхно съгласие, като съсобственици в многофамилната
жилищна сграда, за реконструкцията на покрива на която е издадено. Действително
от доказателствата по делото безспорно се установи, че разрешението за строеж
не е връчено на жалбоподателите, но това не обосновава нищожност. Нищожен е
този административен акт, чийто пороци са изключително съществени, като некомпетентност
на административния орган, както и непреодолимо противоречие на акта със
съществуваща към момента на издаването му материална норма. Не е налице и
незаконосъобразност на това основание, тъй като значението на съобщаването на
акта е, че слага началото на срока за обжалването му от заинтересованите страни
и определя момента на влизането му в сила. В случая жалбоподателите са
упражнили правото си на защита с депозирането на жалбата, поставила началото на
настоящото производство, при това в установения срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Освен
това на основание чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, като заинтересовани лица по чл. 131 от
същия закон оспорващите са уведомени, че за предстоящата реконструкция на
покрива на жилищната сграда, в която притежават собственост е издадена виза за
проектиране от Главния архитект на Община Враца, видно от Уведомително писмо
рег. № 94000-11415/07.09.2018 г., получено на 12.09.2018 г., съгласно
известието за доставяне /л.120 от делото/ и нотариална покана /л.122 от
делото/, в която е отразен отказ да бъде получена.
От друга страна неспазването
на изискването за писмено съгласие с нотариална заверка от собственик на имот,
за които се иска преустройство също не води до нищожност, а в общия случай представлява
нарушение на материалния закон и касае незаконосъобразност на издаденото
строително разрешение. В конкретния казус, обаче не е налице
незаконосъобразност на това основание, тъй като подаденото заявление за
строително разрешение не е по собствената воля и/или инвестиционни намерения на
възложителя, съсобственик с оспорващите на имота. В случая заявлението за строеж е въз основа на
Заповед № 679/21.04.2020 г. на Кмета на
Община Враца, издадена на основание чл.
195, ал. 4 от ЗУТ във вр. с чл. 196, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ и това обстоятелство
изрично е отразено в заявлението. В
изпълнение на цитираните правомощия с тази заповед кмета на общината е вменил
задължение на съсобствениците на строеж многофамилна жилищна сграда в УПИ XI-156, кв. 38, ЦГЧ по плана на ***, с административен адрес ***, в това
число и на жалбоподателите С.И. и А.И. в 3-месечен срок да предприемат
необходимите ремонтни дейности, с които да приведат строежа в съответствие с
изискванията на чл. 169 от ЗУТ, а именно да изпълнят и/или да възложат за
изпълнение съответните строително-монтажни работи и конкретни мероприятия,
целящи изпълнение на основен ремонт на покривната конструкция и привеждането
ѝ в съответствие с изискванията на Наредба № Iз-1971/29.10.2009 г. В
т.2 от цитираната заповед е указана възможната санкция за адресатите при
неизпълнение на нареденото - образуване на административнонаказателно
производство и налагане на глоба съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 5, т. 1
от ЗУТ, в размер от 1000 до 5000 лева. По делото няма данни, а липсват и
твърдения тази заповед да е била оспорена, поради което е влязла в сила. С
влизането в сила на административния акт не се очаква, нито предполага
получаването на съгласие от неговите адресати да предприемат указаните действия, а се създават задължения за
изпълнение на нареденото в него. Именно в изпълнение на заповедта, създаваща
задължение и за оспорващите, за привеждане на сградата в съответствие с изискванията
визирани в разпоредбата на чл. 169 от ЗУТ, възложителят К.К. е предприел
необходимите действия част, от които и подаването на заявление за съгласуване и одобряване
на инвестиционен проект и издаване на Разрешение за строеж „Реконструкция на
покрив на многофамилна жилищна сграда“ в УПИ XI-156, кв. 38, ЦГЧ по
плана на ***.
Неоснователни са и наведените в с.з. доводи от процесуалния представител на
оспорващите, че строителното разрешение е издадено в противоречие с
разпоредбите на ЗУТ, тъй като е налице отклонение от разрешеното с него, като
не се извършва реконструкция на покрива, която да защити сградата, а на
практика е формиран нов трети етаж. Доказателства в подкрепа на това твърдение
не са представени, но дори да се приеме за вярно, това в никаква степен и по
никакъв начин не оказва влияние върху законосъобразността на разрешението за
строеж. Същото е издадено по конкретен повод – подадено заявление, след
съгласуване и одобряване на инвестиционен проект, представено конструктивно
становище и въз основа на виза за проектиране, като в него конкретно и
изчерпателно са посочени условията, при които следва да се извърши
строителството. При съществени
отклонения от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ ще е налице незаконен строеж, за установяване на обстоятелствата по който законът
предвижда отделен ред, като на основание чл. 224, ал. 2 ЗУТ се
съставя констативен акт от длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 ЗУТ - служители
от общинската администрация за контрол по строителството. Въз основата на
съставения от тях констативен акт за незаконно строителство кметът на общината
издава заповед за спиране на строежа до отстраняване на нарушенията и заплащане
на дължимите глоби и имуществени санкции. Ако нарушенията са
неотстраними във връзка със съставения констативен акт и на основание чл. 225а,
ал. 1 ЗУТ Кметът
на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежа.
Предвид всичко
изложено по-горе, при извършената служебна проверка, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, за законосъобразност на оспореното разрешение за строеж, на всички
основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че то е издадено
от материално и териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му
правомощия, в предписаната от закона форма, при издаването му не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същото е в
съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради
което жалбата против него се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода на
спора претенцията на оспорващите за присъждане на направените по делото
разноски, макар и своевременно заявена е неоснователна.
От страна на ответника разноски не са претендирани, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК, във вр. с чл.
215 от ЗУТ съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.И. и А.В.И. ***, против Разрешение за строеж № 100/14.08.2020
г. на Главен архитект на Община Враца.
Решението подлежи на обжалване,чрез Административен съд Враца пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от уведомяване на страните, на които на
основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от
същото.
АДМ. СЪДИЯ: