РЕШЕНИЕ
№ 1687
гр. Пловдив, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20205330111470 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 237 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от “Теленор България” ЕАД против К. А.
А. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и
чл. 286, ал. 1 ТЗ, както и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ за
установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед №
2705/05.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 5874/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I
брачен състав, за сумата от 94, 67 лв., представляваща стойността на месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, предоставени за
периода от 25.06.2018 г. до 24.08.2018 г. за мобилен номер **** по Договор за
мобилни услуги с клиентски номер № *** от 19.06.2018 г. и сумата от 351, 80
лв., представляваща деветнадесет незаплатени лизингови вноски и една
допълнителна вноска по Договор за лизинг от 19.06.2018 г. за мобилно
устройство ****, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
29.05.2020 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че между К. А. А. и „Теленор България“ ЕАД са
сключени Договор за мобилни услуги с клиентски номер № **** от
19.06.2018 г. и Договор за лизинг от 19.06.2018 г.., съгласно които на
1
ответника били предоставени мобилен номер **** и мобилно
устройство******. Поддържа, че съгласно Общите условия на „Теленор
България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни
съобщителни услуги, които представляват неразделна част от сключените
между страните договори, потребителят се задължава да заплаща стойността
на месечния абонамент срещу насрещното задължение на оператора да
осигурява достъп до услугите, за които е сключен договора. Сочи, че за
задълженията по договора за мобилни услуги са издадени следните фактури:
фактура № ***** г. за отчетния период на потребление от 25.06.2018 г. до
24.07.2018 г. с дължима стойност за плащане в размер на 43, 38 лв. за месечни
абонаментни такси и проведени разговори; фактура № ***** г. за отчетния
период на потребление от 25.07.2018 г. до 24.08.2018 г. с дължима стойност
за плащане в размер на 42, 57 лв. за месечни абонаментни такси и разговори.
Било издадено и кредитно известие № ***** г. за сумата от 8, 72 лв., с която е
извършена корекция на задължението. По силата на сключения договор за
лизинг за предоставения за ползване мобилен апарат ответникът се задължил
да заплати сумата от 422, 16 лв. на двадесет и три месечни вноски за срока на
договора, всяка от които в размер от 17, 59 лв. Задължението за лизингови
вноски подлежало на фактуриране и се заплащало при условията и начина за
плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на
мобилни услуги. Твърди, че за периода от 19.06.2018 г. до 25.10.2018 г.
ответникът заплатил четири лизингови вноски, като останали непогасени 19
броя лизингови вноски за периода от 25.10.2018 г. до 19.05.2020 г. Била
начислена и една допълнителна вноска от 17, 59 лв. Поради незаплащане на
задълженията в срок и на основание чл. 71 от Общите условия операторът
прекратил едностранно сключените с потребителя договори. По така
изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.
Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът К. А. А. не е депозирал в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно
заседание, ответникът се явява лично и посочва пред съда, че признава изцяло
задълженията си, но моли да му бъде предоставена възможност за разсрочено
заплащане на дължимите суми.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно съединени
установителни искове с правно основание основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, както и по чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ.
2
В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.
237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е
постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от
ответника признание на иска.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той
заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като
за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и
кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237
ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови
съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени
фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде
уважен така, както е предявен.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице,
доколкото ответникът се е явил лично в първото по делото съдебно заседание
и заявява, че признава исковата претенция. Ищецът, чрез процесуалния му
представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска,
което е заявено в молба от 06.04.2021 г.
Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата
на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона
или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се
разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които
законодателят изрично е постановил изключение за приложението на
разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за
гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение -
чл. 339 ГПК.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
3
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в както в исковото производство, така и в
заповедното производство по ч.гр.д. № 5874/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал
сторени разноски в размер на 205 лв. В исковото производство ищецът е
доказал заплащането на съдебно-деловодни разноски в общ размер от 255 лв.,
от които 75 лв. за заплатена държавна такса и 180 лв. за адвокатско
възнаграждение.
В първото по делото съдебно заседание ответникът е направил искане за
предоставянето на възможност за разсрочено заплащане на задължението по
делото, по което съдът следва да се произнесе по реда на чл. 241 ГПК, поради
което служебно е изискал справки за установяване имущественото състояние
на длъжника.
Съдът намира, че искането на ответника за разсрочване на изпълнението
на задължението следва да бъде уважено. В нормата на чл. 241, ал. 1 ГПК е
предвидено, че при постановяване на решението съдът може да отсрочи или
да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или
на други обстоятелства. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с т. 14 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл. 241 ГПК намира
приложение в исковото производство по чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК при
уважаване на иска за установяване на вземането. Поначало съдът може да
отсрочи или разсрочи изпълнението само на съдебни решения, които
подлежат на изпълнение, т. е. на осъдителните съдебни решения /ТР № 129 от
01.11.1966 г., гр. д. № 98/1966 г., ОСГК/. Ответникът по установителен иск по
чл. 422 ГПК обаче не може да бъде поставен в по-неблагоприятно положение
от ответник, срещу когото е уважен осъдителен иск за същото вземане,
доколкото заповедното производство е факултативно и поставено на
разположение на кредитора по негов избор - същият може направо да предяви
4
осъдителен иск за вземането си или да поиска издаване на заповед за
изпълнение. Правата по чл. 241 ГПК са на длъжника и същите не могат да
бъдат обусловени от волята на кредитора относно избрания от него ред на
защита.
От събраните в производството по делото доказателства се установява,
че ответникът не получава трудови доходи, тъй като не полага труд по
трудово правоотношение, както и че не получава и не е получавал парични
обезщетения или пенсия. По така изложените съображения и доколкото се
установи, че длъжникът е материално затруднен, тъй като не получава
доходи, следва задължението му да бъде разсрочено от съда по реда на чл.
241, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното съдът следва да разсрочи изпълнението на съдебно
установените вземания за главница и съдебни разноски, с общ размер на
всички задължения по делото от 906, 47 лв., на 10 месечни вноски, като
първите девет вноски са в размер на 90 лв., а последната е в размер на 96, 47
лв., платими на пето число на всеки месец, считано от влизане в сила на
настоящото решение до окончателно изплащане на тези задължения.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ,
както и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ по отношение на К. А.
А., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул. “Б” № ***, че „Теленор България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда № 6, е носител на паричните
притезания, удостоверени в Заповед № 2705/05.06.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5874/2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, I брачен състав, за сумата от 94, 67 лв.,
представляваща стойността на месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, предоставени за периода от 25.06.2018 г. до 24.08.2018 г. за
мобилен номер **** по Договор за мобилни услуги с клиентски номер №
***** от 19.06.2018 г. и сумата от 351, 80 лв., представляваща деветнадесет
незаплатени лизингови вноски и една допълнителна вноска по Договор за
лизинг от 19.06.2018 г. за мобилно устройство ****, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
5
на заповед за изпълнение – 29.05.2020 г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА К. А. А., ЕГН **********, да заплати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 205
лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 5874/2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, I брачен състав и сумата от 255 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 11470/2020 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241 ГПК изпълнението на дължимите
суми по настоящото съдебно решение за главница, лихви и разноски, които са
в общ размер от 906, 47 лв., като КР. АНГ. АТ., ЕГН **********, да заплаща
на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, сумата на 10 месечни вноски,
от които първите девет месечни вноски в размер от 90 лв., и на последната
десета месечна вноска от 96, 47 лв., вносими ежемесечно до пето число на
съответния месец, считано от влизане в сила на решението, до пълното
изплащане на дълга.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______________/п/_________
6